№ 14177
гр. София, 15.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Частно гражданско дело №
20221110104015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА срещу ВР. Б. К. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 378,68 лева, представляваща сбор от
200 лева - главница по договор за потребителски кредит № ... от 29.09.20202020 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
16,68 лева - неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от 01.11.2020 г. до
01.02.2021 г., 60 лева - възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, 72 лева -
възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, 30 лева -такси по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането, 14,87 лева - лихва за забава от 02.11.2020 г. до
01.02.2021 г. и 34,71 лева - лихва за забава за периода от 01.02.2022 г. до 26.01.2022 г.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на заявлението и представените
доказателства, претендираните суми за пакет Фаст и Флекси, както и такса по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането са дължими за приоритетно разглеждане на искането
за кредит в най-кратки срокове, както и с оглед евентуално отлагане на плащанията на
вноски, намаляване на техния размер, промяна на техния падеж и „бързо и лесно
1
получаване на парични средства“, които „услуги“ потребителят може да използва при
заплащане на посочения пакет на стойност почти еднаква с размера на предоставените за
ползване парични средства.
В настоящия случай не се касае до предоставяне на услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1, а ако
се приеме, че изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е спазено въобще, една част от действията,
абстрактно посочени като услуги касаят действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, за които кредиторът не може да изисква допълнително заплащане, а друга част са
относими към плащания, дължими при евентуална забава на длъжника и имат характер на
обезщетение в случай на неизпълнение от негова страна, заплатено предварително, без
никаква яснота относно предпоставките за неговото възникване и определяне по размер.
С оглед посочената правна рамка начисляването на възнаграждение за извършване на такива
действия под каквато и да било форма или наименование противоречи на закона и
заявителят няма право да изисква заплащането му от потребителя. Освен това следва да се
отбележи, че сборът от уговорения размер допълнителните пакети и такси надхвърля
ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК за годишният процент на разходите, който не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (в
този смисъл Определение от 22.07.2020 г. по ч.гр. дело № 6485/2020 г. на СГС, III "в"
въззивен състав).
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 24634 от 27.01.2022 г. на ФИРМА срещу ВР. Б. К. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 60
лева - възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, 72 лева - възнаграждение за
допълнителна услуга Флекси и 30 лева -такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането, както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2