Решение по дело №796/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС./

Образувано е по жалби на Ю. М. А., с [ЕГН], против Заповед № Л-923 от 11.04.2024г. на Началник на Затвора гр.Пловдив, с която е отказано на жалбоподателя, да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип и е наредено същият да продължи да търпи наказание в Затвора гр.Пловдив в условията на общ режим.

В жалбата с вх. № 6700 от 16.04.2024г. , депозирана чрез адвокат Ц., се твърди, че отказът е неправилен, незаконосъобразен и постановен при неспазване на материалноправните и процесуалноправните норми.

В жалбата подписана лично от Ю. А. и подадена чрез Началника на затвора-Пловдив на дата 19.04.2024г. се оспорва отново Заповед № Л-923 от 11.04.2024г. на Началник на Затвора гр.Пловдив и се излагат подробни съображения относно неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и претендира отмяната на оспорвания административен акт. Чрез процесуалния си представител изразява становище за влошено здравословно състояние и примерно поведение, което обосновава преместването му. Излага съображения в писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Представено е и писмено становище по жалбата, в което се сочи, че постановеният от административния орган отказ е съобразен с поведението на оспорващия по време на изтърпяване на наказанието му.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Ю. М. А. е лишен от свобода, като търпи наказание в Затвора - Пловдив, в размер на 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода, наложено по НЧД № 798/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. Първоначално му е определен „строг режим“, като преди това /от 08.03.2016г. до 23.11.2016г./ А. е изтърпял едно наказание в размер на 11 /единадесет/ месеца лишаване от свобода. Съгласно Заповед № Л-402/16.02.2024г. режимът на изтърпяване на наказанието на А., е променен от „строг“ на „общ“.

На 07.03.2024г. жалбоподателят е депозирал пред началника на Затвора Пловдив молба с искане да бъде преместен в Затворническо общежитие „Хеброс“. По основателността на молбата са дадени следните становища служители на затворническата администрация: О. Н. А., Инспектор РД, който сочи, че л.св. А. отговаря на условията на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС – изтърпял е повече от ¼ от присъдата си, от което повече от 6мес. в затвора, като му остават да изтърпи 3г. 1м. и 20дни. По мнение на служителя, по молбата за преместване на л.св. следва да вземе становище и началникът на съответното затворническо общежитие; От ИСДВР В. И. е дадено становище по молбата, в което се посочва, че А. заема място в над средните нива на затворническата общност, има ограничени контакти и дневна активност като се стреми да не привлича внимание. Поведението му към служителите се сочи като формално уважително, като рядко търси съдействието им и държи коректно с тях. Посочва се, че л.св. е назначаван многократно на работа и е спиран от такава, поради приключване на дейността или по здравословни причини, назначен е като „социален асистент“ на негов роднина. Участвал е в подробно изброени в становището образователни програми, награждаван е с писмени похвали за показана добра работа и примерно поведение. Наказван е с извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 /седем/ дни, заради установени снимки, направени с мобилен телефон. Наказанието е заличено с награда за участие и активност, за проявено сътрудничество и добри резултати при провеждане на корекционни дейности. По мнение на служителя, относно л.св. А. първоначално определеният риск от рецидив от среден - 45т. завишен на 47т., снижен на 44т., завишен на 45т. и снижен на 41т. Проблемните зони - отношение към правонарушението /11т./ - омаловажава вината си и има самооправдателни нагласи към деянията, за които е осъден. Умения за мислене /от 7т. на 6т./ - обмисля действията си и не е имал рисково поведение. Има промяна в граничните зони - взаимоотношения от 6т. на 5т. - в много добри отношения с жена си и дъщеря си; трудова заетост - от 0 т. е завишена на 3 т., 1т. и снижена на 0 т. - работи като социален асистент; начин на живот и обкръжение - от 6т. на 5т. - взема активно участие в групови работи. Рискът от вреди е определен като нисък в МЛС на база поведението му. Заключението на инспектора е, че спрямо А. има настъпили промени в нагласите за прекатегоризиране от закрит в открит тип в Затворническо общежитие Хеброс. Според становище от 13.03.2024г. на С. Б., началник сектор СДВР при Затвора Пловдив, прогресивната система по отношение л.св. А. не е изпълнена в пълен обем, като молбата му за преместване следва да бъде уважена, а след привеждането му в затворническото общежитие, да бъде продължено наблюдението и работата с л.св. за прилагане на корекционно въздействие върху него. Подробно становище във връзка с молбата на оспорващия е дадено и от гл.инсп. К. С., който е изказал отрицателно становище относно преместването на л.св. А. с мотиви, че последният демонстрира колебливо поведение, редува положителни с отрицателни прояви. Престоят му в Затвора се сочи да е прекъсван, поради здравословни проблеми, като за част от прекъсванията л.св. не е настаняван в здравни заведения и не са му извършвани медицински прегледи. Награждаван е неколкократно. Според служителят актуалната оценка на риска от рецидив на л.св. А. е със стойности 41т., при първоначално изготвена такава - 45т. и нива на промени в средния риск. В заключение се предлага, работата с А. да продължи при условия на затворен тип. Върху становището на инсп. С. са поставени два ръкописни текста, както следва: „Не подкрепям молбата на л.св. Ю. М. А. и становището на инсп.В. И. - ИСДВР за прекатегоризиране от „ЗТ“ в „ОТ“ и преместване в ЗООТ „Хеброс“ с дата /29.03.2024г./ и подпис на гл.инсп. С. Г., началник ЗО „Хеброс“; „Подкрепям становището на гл. инсп. С. и Г.“, с дата /05.04.2024г./ и подпис на инсп. А.Такев.

С оспорената Заповед № Л-923 от 11.04.2024г. на Началника на Затвора Пловдив, на основание чл. 64, ал. 2 и ал.3 от ЗИНЗС на Ю. А. е отказано да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип и е наредено лишеният от свобода да продължи да търпи наказанието си в затвора в условията на общ режим. В мотивите за издаване на акта ответният административен орган се е позовал на становищата на горепосочените служители на Затвора Пловдив и ЗООТ „Хеброс“, както и на експертната оценка на актуалното психично емоционално състояние, изготвена от инсп.-психолог Н.Гълабова при Затвор Пловдив. Оценката е приложена, заедно с административната преписка по делото и от съдържанието ѝ се установява, че поведението л.св. А. е стабилно, но здравословното му състояние е влошено. Сочат се като незавишени рисковете от агресивно поведение, от зависимости, от разстройство на мисленето и тежка психопатия, липса на симптоматика за антисоциални нагласи и поведение. Посочва се участие на лс.в. в образователни програми, дистанциране от негативни влияния и в условията на свобода, ориентация към семейни ценности и грижи. Според психолога спрямо лицето са налице предпоставки за облекчение на правното му положение, към момента е постигнато оптимално корекционно въздействие в условията на настоящия му режим и общата оценка на криминогенните потребности е ниска.

Приети по делото са още следните писмени доказателства – медицински документи (епикризи, становища, ЕР на ТЕЛК), издавани на жалбоподателя, от които се установява, че същият е с влошено здравословно състояние.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Оспорената заповед съдът намира за обжалвана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима.

Същата обаче е неоснователна поради следните съображения:

В настоящото производство и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

Обжалваната заповед е издадена в установената от закона форма и от компетентен административен орган – Началник на Затвор Пловдив, съобразно чл. 64, ал. 2 във връзка с чл. 65 от ЗИНЗС. Заповедта е мотивирана от фактическа и правна страна, при съпоставяне с приложените в административната преписка писмени доказателства.

За да постанови оспорвания отказ да бъде преместен жалбоподателят от Затвор Пловдив в ЗООТ Хеброс, административният орган се е позовал на становищата на служители на посочените пенитенциарни заведения. В тези становища, безспорно са изложени, както положителни, така и отрицателни мнения по отношение на възможността за преместване на л.св А.. Становищата на служителите се съдържат в мотивите на оспорвания акт, тъй като са относими към издаването му доказателства, част от административната преписка и органът правилно и законосъобразно се е позовал на тях. Същият е изложил в мотивите си и самостоятелни фактически основания, съобразени със становищата на длъжностните лица, като е посочил, че работата с л.св. А. следва да продължи още известен период от време в условията на затвора с цел постигане на трайни положителни резултати. В този смисъл, съдът, противно на посоченото от жалбоподателя, намира, че административният орган не е игнорирал положителните становища дадени по молбата на л.св. А., а е преценил в рамките на дадената му от закона компетентност, че посочените положителни резултати в поведението на лс.в. следва да имат трайна изява, в следствие на което, безспорно и в пълнота да се докаже постигането им. В този смисъл началникът на Затвора Пловдив е обосновал отказа, съпоставяйки данните в становищата и оценявайки необходимостта от допълнителен период от време, в който да се постигне трайност в положителното поведение на л.св. А..

Неоснователни са възраженията жалбоподателя, че при постановяване на оспорвания отказ не е взето предвид влошеното му здравословно състояние. В разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС ясно е разписано основанието за преместване на лишените от свобода в затворническите общежития от открит тип, като критерий за преценка дали това да се случи е тяхното „добро поведение“, а не здравословното им състояние. По тази причина от страна на административния орган правилно са съобразени стойностите на нивата на риск и цялостното поведение на оспорващия, на база на дадените в тази връзка становища от длъжностни лица при администрацията на Затвора Пловдив и ЗООТ „Хеброс“.

Според чл. 64 ал. 1 вр. с ал. 3, респект. на чл. 66 ал. 1 ЗИНЗС, законодателят е предоставил право на началника на затвора да извърши преценка по целесъобразност на възможността за преместване за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип, съответно за замяна на режима, а не го задължава при формалното възникване на посочените в нормите предпоставки, при условията на обвързана компетентност да уважава всяка подадена молба. В случая в мотивите на оспорваната заповед е съобразено отсъствието на устойчивост в поведението на жалбоподателя, както и че работата с него следва да продължи, с оглед постигане на по-трайна стабилност.

Съдебният контрол в случая се свежда до проверка за това, дали на административния орган действително е предоставено правото да извършва посочената по-горе преценка по целесъобразност и дали е спазил процедурата при издаване на административния акт.

Съдът намира за спазени административнопроизводствените правила при издаването на оспорваната заповед. От писмените доказателства, приети по делото е видно, че преди издаване на оспорената заповед ответникът е изискал становища от съответните длъжностни лица, в съответствие с цитираните приложими разпоредби от ЗИНЗС, като въз основа на отразеното в тях е преценил, че не са налице условията за преместване на жалбоподателя в затворническо общежитие от открит тип и облекчаване на режима му.

При това положение оспорената заповед е законосъобразна, мотивирана, отговаря на изискванията и целта на закона, постановена в съответствие с процесуалните правила и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пловдив, III състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбите на Ю. М. А., с [ЕГН], против Заповед № Л-923 от 11.04.2024г. на Началника на Затвора гр.Пловдив.

Решението, съгласно чл. 64, ал. 4, изр. 2 от ЗИНЗС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.