№ 178
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502006 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 2668/07.05.2024 г., постановено по гр. д. № 12601/2022
г. по описа на СГС, IГО, 19 състав, „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е
осъден да заплати на Л. Р. П., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 15 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 04.12.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 14.10.2022 г. до окончателното изплащане, като искът е
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и да
заплати сумата от 236 лв. – обезщетение за имуществени вреди по фактури №
3366, № 4000008, № **********, квитанция от 12.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2022 г. до окончателното
изплащане, както и да заплати сумата от 1 724, 88 лв. на основание чл.78, ал.1
ГПК. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 696 лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК – съдебни разноски.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Л. Р. П.. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че определеното от
съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. не може да
изпълни функциите си да компенсира пострадалия за понесените
неимуществени вреди под формата на болки, страдания и битов дискомфорт,
търпени през значителен период от време от 1 година. Поддържа, че
претендираното обезщетение се явява справедлива компенсация за търпените
от него неимуществени вреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната
1
част, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с
който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Счита, че по делото са установени вида,
степента и тежестта на получените от ищеца телесни увреждания на ищеца, за
които претендира обезщетение по делото. Решаващият съд е обсъдил в цялост
събраните по делото доказателства, като е достигнал до законосъобразни
изводи. Съобразил е травмата и възстановителния период, съгласно
комплексната съдебно -медицинска експертиза, като е определил справедливо
обезщетение на ищеца, в съответствие с константната съдебна практика за
дължимите обезщетения към 2021 г. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Ищецът
твърди, че на 04.12.2021 г., около 16.00 ч., в гр. София, в района на площада на
Авиацията – кръговото движение на 4 км., е настъпило ПТП с участието на
лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № ********, управляван от
Е. Н. Г. и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ********,
управляван от Д. Б. И., при което ищецът е пострадал като пътник на предна
дясна седалка в последното МПС. Непосредствено преди настъпване на
инцидента лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, се е движил
по бул. „Цариградско шосе“, с посока към площада на Авиацията и
достигайки до кръговото движение е намалил скоростта на движение, за да
осигури предимство на движещите се автомобили в кръгово движение, когато
е застигнат и ударен в задната част на автомобила от лекия автомобил марка
„Рено“, модел „Канго“. Счита, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача
на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, който не е упражнил
подходящ контрол върху органите на управление на МПС, нарушил чл.20, ал.1
ЗДвП, както и чл.23, ал.1 ЗДвП. Във връзка с настъпилото ПТП е съставен
протокол за ПТП След инцидента ищецът е откаран в МБАЛ „Св. Анна“, гр.
София, където бил прегледан в спешен кабинет. След рентгенологично
изследване било установено наличие на данни за клиновидно снишени Th8 и
Th9 тела на прешлени. Предписано му било лечение чрез спазване на
физически покой, носене на високо стабилизиращ торако - лумбален корсет, а
при липса на резултат – хоспитализация. Във връзка с оплакванията на ищеца
от болки в гърба, ограничени движения, изтръпвания на пръстите на лявата
лъка, гадене и повръщане, били проведени множество прегледи. Въпреки
провежданото продължително медикаментозно лечение и физиотерапия през
м.03.2022 г. състоянието на ищеца се влошило, като се засилили страданията
му от световъртеж, гадене, придружено с повръщане. На 30.03.2022 г. бил
приет в МБАЛ „Св. Анна“, гр. София, където му поставили диагноза
„доброкачествено пароксизмално позиционно вертиго (световъртеж),
вследствие засягане на десния заден полуокръжен канал“. Проведена била
медикаментозна терапия, като състоянието не се е подобрило съществено. И
понастоящем изпитвал болки в областта на врата и по хода на гръбначния
2
стълб, имал проблеми с вестибуларния апарат като световъртеж и гадене, за
което лечението му продължавало, изпитвал и изтръпване в лявата ръка. В
резултат от получената травма е изпитвал болки, които са били със значителен
интензитет през първите няколко седмици след инцидента. През първия един
месец след настъпване на инцидента движенията на снагата му са били
ограничени, което състояние е било съпроводено с постоянни и интензивни
болки в областта на гърба и врата, изтръпвания на крайниците, световъртеж и
гадене. Наложеният му щадящ режим не довел до желаното подобрение.
Настъпила значителна негативна промяна в жИ.та му поради невъзможността
му да се придвижва сам и да посреща ежедневните си нужди. Нуждаел се от
грижите на неговите близки, както и бил временно неработоспособен. Близо
година след инцидента състоянието му оставало влошено в неврологичен
аспект, тъй като продължавали оплакванията му от болки в гърба, изтръпване
на крайниците, както и оплакванията от световъртеж. Направил разходи за
лечение в размер на 236, 97 лв. Към датата на ПТП за лекия автомобил марка
„Рено“, модел „Канго“, е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника На 14.10.2022 г. уведомил ответника за настъпилото
застрахователно събитие и заявил претенция за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лв. – част
от общия размер на дължимо обезщетение от 50 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, както и 236, 97 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
14.10.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговора на исковата
молба ответникът оспорва същата. Счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му, тъй като е налице случайно събитие, като за
водача на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ опасността е била
непредвидена, а събитието е било непредотвратимо. В условията на
евентуалност е заявено възражение за съпричиняване от страна на ищеца,
който е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва заявените от ищеца
травматични увреждания, тъй като ударът между двете МПС е бил с
незначителна сила. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП №
1824815 от 04.12.2021 г. На посочената дата, в 16.00 ч. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“,рег. № ********,
управляван от Е. Н. Г. и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“,
рег. № ********, управляван от Д. Б. И.. Като обстоятелства, причини и
условия за ПТП е посочено, че на площада на Авиацията МПС 1 поради
недостатъчен контрол реализира ПТП с МПС 2. Съставена е схема на ПТП. В
протокола за ПТП е договорено, че за лекия автомобил марка „Рено“, модел
„Канго“ е представена застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника.
От представената служебна бележка, издадена на 07.01.2022 г. от
МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“, се установява, че ищецът е бил участник
в ПТП, настъпило на 04.12.2021 г. на бул. „Цариградско шосе“, кръгово
кръстовище с бул. „Асен Йорданов“, в следствие на което е посетил болнично
3
заведение. Мястото е посетено от служители на ОПП-СДВР и на виновния
водач Е. Н. Г., управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. №
********, е съставен акт за установяване на административно нарушение,
серия АА, № 664492 за нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП. В тази насока е и
представената служебна бележка от 10.03.2022 г., удостоверяваща и
съставените медицински документи във връзка с получените от ищеца травми,
както и представеното удостоверение от 15.09.2022 г.
От представената по делото справка за извършена проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че за лекия
автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № ******** е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника за периода 29.09.2021 г. –
28.09.2022 г.
С молба вх. № 0-92-10649/20.08.2022 г. ищецът е отправил искане до
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за прертърпени
имуществени и неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП.
С писмо рег. № 0-92-13734/14.10.2022 г. ответникът е уведомил
ищеца, че претенцията е неоснователна и недоказана.
От показанията на разпитания пред СГС свидетел Е. Н. Г. се
установява, че си спомня за ПТП, настъпило на 04.12.2021 г. Нямало сняг, не
било заледено, но настилката била влажна, мокра. Видимостта била добра.
Управлявал служебен автомобил марка „Рено“, модел „Канго“. Бил спрял на
кръстовище, но не помнел кое. Пред него имало автомобил, който тръгнал,
след това спрял внезапно. Не бил на нужното разстояние и автомобилите се
допрели. Ударът не бил силен. Не знаел каква била причината за внезапното
спиране на другия автомобил. Във връзка с инцидента му наложили
административно наказание. Бил на малко разстояние от автомобила пред
него – 1 м. или по – малко. След инцидента от другия автомобил излязъл
ищеца, който се държал за гърдите и казал, че го боли. Ударът не бил силен, не
са се отворили въздушните възглавници на автомобилите. По управлявания от
него автомобил нямало никакви щети. При удара никой от автомобилите не
отскочил. Извикали служители от КАТ.
От показанията на свидетел Д. Б. И. се установява, че си спомнял за
настъпилото ПТП през 2021 г. в гр. София на 4 км. Управлявал лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“. Движил се по бул. „Цариградско шосе“,
към 4 км., на кръговото кръстовище, под моста. Спрял преди пешеходната
пътека, за да се огледа дали пресичат пешеходци. Преминал пред пешеходната
пътека и спрял, за да се огледа. В този момент другият автомобил ударил
управлявания от него автомобил в задната част. Другият автомобил бил
товарен, марка „Рено“, модел „Канго“. Управляваният от свидетеля автомобил
бил в покой, тъй като се оглеждал дали идва друг автомобил от лявата му
страна. След удара автомобилът се отместим и навлязъл в най-крайната лява
лента на кръговото движение. Навлязъл частично в нея, поради което
поставили триъгълник в самата лента, за да обезопасят движението. Имало
щети по управлявания от свидетеля автомобил в задната броня. В товарния
автомобил имало поражения в предната броня и предната маска. Изтекла и
течност под предната броня. Свидетелят пътувал с ищеца, който имал
поставен колан. След инцидента усетил болка в гърдите. На място дошла
линейка и го откарали до Окръжна болница.
Пред СГС е разпитана и свидетелката Р. Л. П. – дъщеря на ищеца. От
4
показанията й се установява, че знаела за настъпилото на 03.12.2021 г. ПТП,
при което пострадал ищецът. Автомобилът бил управляван от нейния приятел
Д., с когото към момента живеела на съпружески начала. От последния
разбрала за настъпилото ПТП. Видяла ищеца вечерта. Споделил, че в резултат
на инцидента получил болки в гърба, откарали го в Окръжна болница.
Изпитвал болки. Ищецът споделил, че му предложили да остане в болницата,
но той не се съгласил заради свидетелката, която тогава била в начална
бременност. Към този момент свидетелката живеела в едно домакинство с
родителите си. Лекарите казали на ищеца, че трябва да лежи. Не е имал нужда
да бъде придружаван до тоалетна, но изпитвал сериозни болки, наложили
закупуването на корсет за гърба. Като се хранел, споделял, че изпитва болка и
си лягал. Това продължило повече от 30 дни. С корсета ходел в продължение
на месеци.
От заключението на вещото лице В. Д. по изслушаната
автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният:
на 04.12.2021 г., около 16.00 ч., лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, рег. № ********, управляван от Д. Б. И., се движи в гр. София, по
бул. „Цариградско шосе“, локално платно, към кръговото кръстовище на
„Площад на авиацията“ и преди кръстовището водачът спира преди
пешеходна пътека. На предна дясна седалка е пътувал Л. П.. Водачът потегля
и предприема маневра за спиране при навлизане в района на кръстовището. В
същото време товарен автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. №
********, управляван от Е. Н. Г., е спрял след лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ и предприема маневра да включване в
кръговото движение с равно ускорително движение. Поради управление от
водача на разстояние, по – малко от разстоянието на опасната зона за спиране
на автомобила, най-вероятно с отклонение внимание, с предна част достига и
удря лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ в задната част.
Вследствие на удара последният е отблъснат напред и по посока на вектора
на скоростта на товарния автомобил и се установява в покой в района на
пътното платно. В следствие на удара пътуващият на предната дясна седалка
Л. П. е получил телесни увреждания. Няма данни за технически причини за
настъпване на произшествието, като описаните увреждания по автомобилите
са вследствие съприкосновението между тях. Причините за ПТП са от
субективен характер – действията на водача на товарния автомобил марка
„Рено“, модел „Канго“, с органите на управление водачът е имал техническа
възможността управлява автомобила на разстояние от лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, по – голямо от разстоянието на опасната зона
за спиране. .Водачите са потеглили от състояние на покой и нулева скорост на
движение, с равноускорително движение. Към момента на удара товарният
автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ е достигнал скорост на движение
около 20 км/ч. Водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ е достигнал скорост на движение около 15 км/ч., след което е
предприел маневра за спиране и към момента на удара скоростта на движение
е лира около 6 км/ч. Съгласно свидетелските показания разстоянието между
автомобилите е 1 м. Няма данни да действия от водача на лекия автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ за предприето аварийно спиране, няма и
регистрирани спирачни следи. Съгласно свидетелските показания водачът е
предприел намаляване на скоростта със спирачно закъснение около 2-3 м/с.
5
Опасната зона за спиране на товарния автомобил марка „Рено“, модел
„Канго“, при скорост на движение 20 км/ч. е 8, 9 м. Ищецът към момента на
удара се е намирал на предна дясна седалка в лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, който е фабрично оборудван с триточков
предпазен колан от инерционен тип. При удара тялото на пътника е политнало
назад към седалката, след което вследствие отрицателното ускорение на
автомобила, е политнало напред.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че към момента на
удара скоростта на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, е
била ниска, с отрицателно ускорение и е достигнат от товарния автомобил
марка „Рено“, модел „Канго“. Ако автомобилът е бил спрял, не се променя
механизмът на ПТП. Причина за настъпването му е недостатъчното
разстояние между автомобилите, което е по – малко от опасната зона за
спиране на товарния автомобил марка „Рено“ы модел „Канго“.
От заключението на вещите лица д-р К. А. С. – специалист по
ортопедия и травматология и д-р П. С. П. – специалист неврохирург, се
установява, че в резултат на настъпилото на 04.12.2021 г. ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания: компресионно клиновидно
счупване на телата на седми (Тн7) и осми (Тн8) гръдни прешлени, без
фрагменти към гръбначно-мозъчния канал и клинични данни за травма на
подлежащия гръбначен мозък по данни от компютърна томография от
21.03.2022 г. При прегледа в спешно отделение на УМБАЛ „Света Анна“ от
направената конвенционална рентгеногражия на гръден отдел във фасова и
профилна проекция с описани клиновидно снишени тела на осми (Тн8) и
девети (Тн9) прешлени. На ищеца е предложено болнично лечение, което той
отказал срещу подпис. Дадени са препоръки за покой и носене на високо
стабилизиращ торако-лумбален корсет. Нивата на счупване са уточнени след
компютърна томография на гръден сегмент от 21.03.2022 г. Гръдният отдел на
гръбначния стълб е най-дългият и най – ригиден, състои се от 12 прешлена.
Отличителни характеристики на гръдния отдел на гръбначния стълб са
наличието на ребра и тяхната артикулация с прешлените. Гръдният кош
ограничава движенията и прибавя здравина на отдела и експерименталните
данни показват четирикратно повишаване толерантността на гръдния отдел
на гръбначния стълб към компресия при интактет гръден кош. Ограничавайки
движението, гръдният кош дава допълнителна скованост на отдела. Кифозата
в отдела е резултат от 2-3 мм. Вещите лица са пояснили, че клиновидните
счупвания, характеризиращи се с повреда на предната стена на вертебралното
тяло, са най-широко разпространени в гръдно-поясния отдел. Тези счупвания
обикновено се получават от аксиално компресивно натоварване, което може
да бъде съчетано с предно извиващ огъващ момент. Когато снишаването на
предната част на тялото на прешлена е под 40 % от височината му, те се
квалифицират като стабилни счупвания. Лечението при тези фрактури е
обичайно консервативно и се състои от : строг постелен режим за минимум 1
-2 седмици, в зависимост от силата на болката, след което се поставя
екстензионен гръдно – лумбален корсет за период от 3 – 4 месеца. След този
период се препоръчва включване в лечението на физиотерапия, която да
възстанови тонуса и трофиката на гръдната мускулатура, атрофирала след
свалянето на корсета. Правят се и контролни прегледи за проследяване
състоянието на счупването. При клиновидните счупвания на тела в гръдния
6
отдел на гръбначния стълб има показания и за оперативно лечение. При
ищеца, след направено рентГ.о изследване и изказано съмнение за клиновидно
счупване на телата на осми (Тн8) и девети (Тн9) гръдни прешлени, е
извършена компютърна томогрфия за уточняване на диагнозата. Ищецът е
носил гръдно - поясен корсет и след свалянето е провел физикални процедури
- лечение с високочестотно магнитно поле и електростимулация.
Компресивното клиновидно счупване на посочените тела на гръдни прешлени
без фрагменти към гръбначно-мозъчен канал по данни от компютърната
томография и без клинични данни за травма на подлежащия гръбначен мозък
е реализирал медико - биологичния критерий трайно затруднение на
движението на снагата за период, по – дълъг от 30 дни. Вещите лица приемат,
че е налице причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
получените травматични увреждания от ищеца. Ищецът е търпял болки за
период около 3 месеца, най - интензивни непосредствено след инцидента и в
първия месец с постепенно затихване. Вещите лица са констатирали, че
ищецът е в добро общо състояние, в ясно съзнание, адекватен. Съобщава за
поява на болки в зоната на счупването при по – дълго правостоене и извиване
в лява посока. Неврологичният статус е без отпадна неврологичва
симптоматика. Счупените прешлени са зараснали окончателно. Травмата
причинява разкъсване и кръвонасядане и в мускулатурата. Тя обезпечава
динамичен контрол и стабилизация на гръбначния стълб. Получените
фиброзни изменения в процеса на зарастване са в основата на промяната на
функциите в гръдния отдел след счупванията на прешлените. Променената
биомеханика води до настъпване на по – бърза умора с изява на тежест и
болка при по – продължително правостоене. Оплакванията се облекчават чрез
физикални упражнения, които подобряват тонуса на мускулатурата. Вещите
лица приемат, че заболяването на ищеца – доброкачествен пароксизмален
позиционен световъртеж, няма връзка с травмата на гръдния отдел на
гръбначния стълб. При ищеца е проведено консервативно лечение с
екстенциален гръдно-поясен корсет в продължение на два месеца и половина.
Носенето на корсет ограничава подвижността в гръдно-поясната част на
гръбначния стълб при ищеца и, който е имал относителна нужда от чужда
помощ в ежедневието в първия месец. Общият лечебен и възстановителен
период при ищца е една година. За този период се образува окончателния
костен калус за счупените прешленни тела. Отказът на ищеца от
хоспитализация не е оказал влияние върху възстановителния процес.
Предпазните колани са най-ефикасни при удар в предната част на автомобила.
при удар отзад предпазното действие на коланите е минимално и
пострадалият би могъл да получи описаното увреждане независимо от
положението на колана. Вещите лица приемат, че най-вероятно изтръпването
на лявата ръка на ищеца се дължи на промени в шийния отдел при ищеца,
който е на 55 г. към датата на ПТП. При приемането на ищеца УМБАЛ „Св.
Анна“ ищецът е бил в ясно съзнание, всестранно ориентиран, оценен по
Глазгоу кома скалата на 15 т., максимален брой, без отпадна неврологична
симптоматика.
При изслушването на вещите лица са пояснили, че категорично не
може да се каже, че травмите може да бъдат избегнати при поставен колан,
тъй като при удар отзад коланът няма никаква функция. Възстановителният
период при поставен цимент и консервативно лечение е един и същ.
7
В проведеното на 22.04.2024 г. открито съдебно заседание съдът, на
основание чл.214, ал.1 ГПК, е допуснал изменение на предявения иск относно
неговия размер, касаещи обезщетението за неимуществени вреди, като
същият се счита предявен за сумата от 50 000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимиранa страна, като същата е процесуално допустимa. Разгледана по
същество, въззивната жалба е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № ******** е
застрахована при ответника по имуществена застраховка „Гражданска
отговорност. Обект на застраховате по тази застраховка е отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
чл.477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство. В случая посоченият автомобил е управляван от водача без
противопоставянето на собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на
04.12.2021 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е
неизпълнение на задълженията на виновния водач, регламентирани в чл.20,
ал.1 ЗДвП да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява,
както и чл.23, ал.1 ЗДвП - да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. Доколкото не е оборена
установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина, са налице
предпоставките за ангажиране и на гражданската отговорност на виновния
водач.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди.
8
С решението в необжалваната част са установени предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника. Във въззивното производство спорен
между страните е въпросът относно обема на отговорността на застрахователя
във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно е определен размерът на
дължимото застрахователно обезщетение, като съдът не е съобразил
установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения. Същите следва да се
преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност. За да удовлетворява
критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението трябва да осигурява
на пострадалия адекватен паричен еквивалент на претърпените в резултат на
деликта неимуществени вреди, проявили се във формата на болки, страдания,
неудобства, неприятни изживявания и др. (решение № 16 от 06.03.2012 г. по т.
д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и др.)
В резултат от настъпилото на 04.12.2021 г. ПТП ищецът е получил
травма в гръдния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в компресионно
клиновидно счупване на телата на седми и осми гръден прешлен без
фрагменти към гръбначно-мозъчния канал и без клинични данни за травма на
гръбначния мозък. На ищеца е оказана спешна медицинска помощ. Дадени са
му препоръки за покой и носене на високо стабилизиращ торако - лумбален
корсет. Проведеното при ищеца лечение е консервативно – строг постелен
режим 1-2 седмици и носене на корсет за период от 2 месеца и половина. Това
от своя страна е довело до ограничаване подвижността на гръдно - поясната
част на гръбначния стълб, налагащо необходимост от чужда помощ в
ежедневието през първия месец след инцидента, създало му редица
затруднения, ограничения и неудобства. В резултат от получената травма при
ищеца е налице трайно затруднение на движението на снагата за периода, по –
дълъг от 30 дни. За период от 3 месеца ищецът е търпял болки и страдания,
като най-интензивни те са били непосредствено след инцидента и първия
месец, след което постепенно са затихвали. Изключително продължителен е
лечебният и възстановителен период при ищеца – 1 година. Наложило се е
провеждането на физиотерапия. Счупените прешлени са зараснали
окончателно. В резултат от травматичното увреждане са налице фиброзни
изменения в процеса на зарастване от промяната на функциите в гръдния
отдел. Налице е по – бърза умора с изява на тежест и болка при по –
продължително правостоене, което налага извършването на физикални
упражнения за подобряване на тонуса на мускулатурата. Към датата на
инцидента ищецът е бил на 55 години- в активна, трудоспособна възраст.
Предвид изложеното, съобразявайки вида и тежестта на
травматичното увреждане, продължителността на лечебния и възстановителен
период по повод на травмата и свързаните с нея болки, страдания и
неудобства, наложените по повод на травмата ограничения, възрастта на
пострадалия, принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52
9
ЗЗД, конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на
ПТП, установените застрахователни лимити, както и задължителните
указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв., което ще възмезди ищеца в най -
пълна степен за претърпените от него болки и страдания във връзка с
настъпилите при процесното ПТП травми (решение № 60092 от 08.07.2021 г.
по т. д. № 1072/2020 г. на ВКС, ТК, ТО; решение № 50122 от 15.01.2024 г. по
т. д. № 1766/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 50338 от 18.05.2023 г.
по т. д. № 1506/2022 г. на ВКС, ТК, І ТО; определение № 60422 от 13.07.2021 г.
по т. д. № 2249/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение № 637 от 13.11.2019 г.
по т. д. № 791/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. при отчитане промените в
социално-икономическите условия към датата на ПТП).
Във въззивното производство ответникът не поддържа възражението
си за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, заявено с писмения
отговор на исковата молба, поради което и на основание чл.269 ГПК този
въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда
по същество
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният
иск е изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
решението в обжалваната част следва да се отмени, като предявеният иск
следва да се уважи изцяло.
По разноските по производство:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 4 200 лв. – сторени разноски
във въззивното производство, включително заплатено възнаграждение за един
адвокат.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
тежест на ищеца са възложени разноски на ответника в размер на 696, 70 лв.
В полза на ищеца следва да се присъди сумата от още 1 905, 12 лв. –
сторени разноски в производството пред СГС.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2668/07.05.2024 г., постановено по гр. д. №
12601/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 19 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която е отхвърлен предявеният иск от Л. Р. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ен.2 – адв. Я. Д., срещу „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ №
89Б, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ – за заплащане на сумата над 15 000
(петнадесет хиляди) лв. до 50 000 (петдесет хиляди), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 04.12.2021 г. в
гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2022 г. до
окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА, с която Л. Р. П., ЕГН
**********, е осъден да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 696, 70 (шестстотин деветдесет и шест лева и
седемдесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща
10
сторени по делото разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на Л. Р. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж. к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* и съдебен адрес
гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ен.2 – адв. Я. Д., сумата от още 35 000
(тридесет и пет хиляди) лв., представляваща разликата над 15 000 лв. до
50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на
04.12.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.10.2022 г. до окончателното изплащане, да заплати, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 4 200 (четири хиляди и двеста) лв. – разноски във
въззивното производство, както и сумата от още 1 905, 12 (хиляда
деветстотин и пет лева и дванадесет стотинки) лв. – разноски в
производството пред СГС.
Решението е влязло в сила в частта, с която е уважен предявеният
иск, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок то
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11