О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ІV-2047
25.10.2019
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
частно гражданско дело № 1506 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Национален военен
университет „Васил Левски“ (НВУ), БУЛСТАТ *********, представляван от началника
полковник Иван Георгиев Маламов, със съдебен адрес ***, против Разпореждане №
16768/08.08.2019 г. по ч. гр. дело № 6577/2019 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е отхвърлено заявление с вх. № 34227/06.08.2019 г. за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от заявителя подадено Национален
военен университет „Васил Левски“, БУЛСТАТ *********, срещу длъжника Г.Д.
Палов, ЕГН **********.
В частната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното разпореждане
е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд,
че НВУ „Васил Левски“ не е надлежна страна, имаща правен интерес да предяви заявление
по чл. 417 ГПК, по причина, че договорът за военна служба е сключен с
Министерството на отбраната, а началникът на НВУ „Васил Левски“ е подписал
същия в качеството си на упълномощено лице. Жалбоподателят счита, че така
направеният от съда извод не кореспондира със закона и по-конкретно с чл. 6,
чл. 90, ал. 1, чл. 90, ал. 3, т. 1, чл. 91, ал. 1, т. 1 и чл. 95, ал. 7, т. 5
от Закона за висшето образование (ЗВО). Излагат се съображения по приложението
на чл. 260, ал. 2 от специалния Закон за отбраната и въоръжените сили на
Република България (ЗОВСРБ) и издадената на основание ал. 4 от същия член Наредба
Н-1/14.01.2013 г. на министъра на отбраната относно начина на изчисляване на
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужещите в министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение
на министъра на отбраната и Българската армия. Поддържа се, че когато договорът
за военна служба бъде прекратен в рамките на срока на обучение, дължимите
разходи за издръжка и обучение следва да бъдат възстановени именно по бюджета
на военното училище, което ги е извършило. Като аргумент в тази насока се
посочва разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Наредба Н-1/14.01.2013 г. на министъра
на отбраната. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови издаването на исканата заповед.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба изхожда от законен представител на
легитимирано лице – заявител в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК. Насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт по
чл. 413, ал. 2 ГПК. Препис от разпореждането е връчен на заявителя по реда на
42, ал. 3 ГПК чрез изпращане на съобщението на посочения от страната факс на
23.08.2019 г., а частната жалба е подадена по пощата на 30.08.2019 г., видно от
положеното (макар и трудно четимо) на плика пощенско клеймо, поради което съдът
приема, че е подадена в законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Жалбата съдържа и
необходимите реквизити по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и
чл. 261, т. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е основателна.
Пред Районен съд – Бургас е постъпило заявление
за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК от заявителя Национален
военен университет „Васил Левски“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Велико Търново, бул. „България“ № 76, представлявано от началника бригаден
генерал Пламен Николов Богданов, срещу длъжника Г.Д. Палов, ЕГН **********, с
адрес: ***, за сумата от 6265, 45 лева, представляваща разходите за издръжката
и обучението на длъжника по Договор за военна служба № 1-25-36/84/28.08.2016
г., прекратен със Заповед № РД-08-177/13.10.2017 г. на началника на НВУ „Васил
Левски“, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 125,
31 лева за заплатена държавна такса.
Видно от приложената по делото
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., Г.Д.
Палов е с постоянен адрес ***.
В
т. 8 от заявлението е посочена банкова сметка, ***ата сума.
В т. 12 от заявлението са посочени обстоятелствата, от
които произтичат претендираните вземания. Твърди се, че със Заповед № РД-08-177/13.10.2017 г.
на началника на НВУ „Васил Левски“ е прекратен договор за военна служба №
1-25-36/84/28.08.2016 г. с курсант Г.Д. Палов поради незавършване на обучението за придобиване на военна
квалификация. Изложени да твърдения, че със Заповед № РД-08-18//16.10.2017 г.
на началника на НВУ „Васил Левски“, считано от 19.10.2017 г., курсант Палов е
отчислен от списъчния състав на НВУ „Васил Левски“. На основание чл. 260, ал. 4
вр. ал. 2 ЗОВСРБ за установяване на размера на задължението за възстановяване
на разходите за издръжка и обучение по договора за военна служба с курсант
Палов бил издаден документ – финансова справка № 4856/16.10.2017 г.
В т. 14
от заявлението се твърди, че до длъжника била отправена покана за доброволно
изпълнение рег. № 4862/16.10.2017 г. за плащане на сумата в срок до 31.12.2017
г., но задължението не било погасено.
Към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложен документ по чл. 417,
т. 2 ГПК – финансова справка с рег. № 4856/16.10.2017 г. за издръжка на обучението
на Г.Д. Палов.
Към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК са приложени и заверени
преписи от други документи – Договор за военна служба № 1-25-36/84/28.08.2016
г., Заповед № РД-08-177/13.10.2017 г. на началника на НВУ „Васил Левски“,
Заповед № РД-08-18//16.10.2017 г. на началника на НВУ „Васил Левски“, Покана за
доброволно изпълнение рег. № 4862/16.10.2017 г.
За
да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
районният съд е приел, че от съдържанието на представените по делото документи
не може да се направи извод, че заявителят НВУ „Васил Левски“ притежава вземане
срещу длъжника Г.Д. Палов, произтичащо от прекратения договор за военна служба
и извършената счетоводна справка. Посочва се, че договорът за военна служба е
бил сключен между Г.Д. Палов и Министерството на отбраната на Република
България чрез началника на НВУ „Васил Левски“ – Пламен Николов Богданов, който е
действал като упълномощен представител на Министерството на отбраната на
Република България. Прието е, че НВУ „Васил Левски“ не е страна по прекратения
договор и за него не съществува активна
правна легитимация да бъде заявител в заповедното производство по чл. 417 от ГПК.
За да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК, съдът следва да провери: 1) дали заявлението отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и дали в него да е
посочена банкова сметка *** – чл. 410, ал. 2 ГПК; 2) дали не е налице някоя от
отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2 ГПК; 3) дали документът е редовен
от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника
– чл. 418, ал. 2 ГПК.
Подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение отговаря на изискванията на 410, ал. 2 ГПК – написано е по образец на
български език и съдържа посочване на съда, името и адреса на длъжника, наименование,
БУЛСТАТ, седалище, законен представител и факс на заявителя, размера на
паричното вземане, изложение на
обстоятелствата, на които се
основава заявлението, искания за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, подпис на заявителя, банкова сметка ***, като е представен и
документ за внесена държавна такса.
Не е налице някоя от отрицателните предпоставки
по чл. 411, ал. 2 ГПК. Заявлението е редовно, не е в противоречие със закона
или с добрите нрави и длъжникът има постоянен адрес на територията на Република
България.
Заявлението отговаря и на изискванията на чл. 418, ал. 2 ГПК. Към него е представен редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 2 ГПК –
финансова справка с рег. № 4856/16.10.2017 г., от която се
установява, че разходите издръжка на обучението на курсанта Г.Д. Палов, приет в
НВУ „Васил Левски“ на 28.08.2016 г., специализация „Танкова и автомобила техника“,
общо за периода на обучение 28.08.2016 г. – 18.10.2017 г. възлизат на
6 265, 45 лева. Съгласно чл. 260, ал. 2 ЗОВСРБ курсантите, отстранени от
обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, или
напуснали по собствено желание по време на обучението, възстановяват разходите
за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани. Ал. 6 от същия
член гласи, че в случаите по чл. 260, ал. 2 вземането се събира по реда на
Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги
или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4.
Разпоредбата на чл. 260, ал. 4 ЗОВСРБ създава законова делегация в полза на министъра на отбраната да
определи реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация
и/или преквалификация. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба
№ Н-1 от 14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по
чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България (Наредбата). Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 4 от Наредбата гласи, че за
определяне на разходите, подлежащи на възстановяване по чл. 260, ал. 2 ЗОВСРБ,
кадровият и финансовият орган изготвят справка, която се подписва от началника
на военното училище, като в нея се посочват периодът на обучение и размерът на
разходите издръжка и обучение на курсантите за периода, през който са били
обучавани, до отчисляването им от обучение във висшето военно училище или
напускането им по собствено желание по време на обучението. Представена по
делото финансова
справка с рег. № 4856/16.10.2017 г. за издръжка на обучението на Г.Д. Палов
притежава всички законовоустановени реквизити: изготвена е от компетентния кадрови
и финансов орган,
подписана е от началника на военното училище чрез заместник-началника въз
основа на заповед за заместване № РД-02-925/12.10.2017 г. и в нея са посочени
разходите за издръжка и обучение на курсанта за периода, през който е бил
обучаван.
Основателни са наведените в частната жалба възражения против
извода на първоинстанционния съд, че НВУ „Васил Левски“ не е надлежен заявител,
тъй като договорът за военна служба е сключен с Министерството на отбраната. Съгласно
чл. 142, ал. 2 ЗОВСРБ във връзка с чл. 7, ал. 1 от Правилника за прилагане на
ЗОВСРБ курсантите, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната,
сключват договори за военна служба с Министъра на отбраната или оправомощено от
него длъжностно лице. За да отхвърли подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдът се е позовал на Договор за военна служба №
1-25-36/84/28.08.2016 г., сключен между Г.Д. Палов и Министерство на отбраната
на Република България, представлявано от бригаден генерал Пламен Николов
Богданов – началник на Национален военен университет „Васил Левски“. Следва да
се отбележи, че този договор е сред представените към заявлението документи, но
самият той не представлява документ по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 142,
ал. 6 ЗОВСРБ правата и задълженията на обучаваните се определят с правилниците
за устройството и дейността на военните академии и висшите военни училища и в
договора за военна служба. Чл. 9 от представения договор предвижда, че курсантът възстановява на НВУ
„Васил Левски“ разходите за издръжка и обучение за периода, през който е бил
обучаван. Липсва законова забрана по силата на договор, сключен
между две страни, да възникне вземане в полза на трето лице (арг. от чл. 22 ЗЗД). Посочената
клауза не противоречи на закона, доколкото липсва разпоредба в обратен смисъл –
ЗОВСРБ, ППЗОВСРБ и Правилникът на НВУ
„Васил Левски“ не предвиждат изрично на кое лице следва да се възстановят
разходите по чл. 260, ал. 2 ЗОВСРБ. Нещо повече, съгласно чл. 22, ал. 3 вр. ал.
1 от Наредбата справката за определяне на разходите, подлежащи на
възстановяване по чл. 260, ал. 2 ЗОВСРБ, се предоставя на юриста, обслужващ
съответното военно училище, за събиране на вземането по съдебен ред. Ето защо
следва да се приеме, че представеният документ по чл. 417, т. 2 ГПК – финансова
справка с рег. № 4856/16.10.2017 г., удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника Г.Д. Палов в полза на заявителя НВУ „Васил Левски“.
По
изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което подаденото заявление да бъде
изцяло уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза
на Национален военен университет
„Васил Левски“, БУЛСТАТ *********, представляван от началника полковник Иван
Георгиев Маламов, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, бул.
,,България“ № 76, срещу Г.Д. Палов, ЕГН **********, адрес: ***, за сумата от 6 265, 45
лева, представляваща разходите за издръжката и обучението на длъжника по
Договор за военна служба № 1-25-36/84/28.08.2016 г., прекратен със Заповед № РД-08-177/13.10.2017 г.
на началника на НВУ „Васил Левски“ поради незавършване на обучението за придобиване
на военна квалификация, както и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 125, 31 лева за заплатена държавна такса.
Съгласно
т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК определението е окончателно и не подлежи на обжалване
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 16768/08.08.2019 г. по ч. гр. дело № 6577/2019 г. по описа на Районен съд –
Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ
ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на Национален военен университет „Васил Левски“, БУЛСТАТ *********, представляван
от началника полковник Иван Георгиев Маламов, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, бул. ,,България“ № 76, срещу Г.Д. Палов, ЕГН **********, адрес: ***, за
сумата от 6 265, 45 лева,
представляваща разходите за издръжката и обучението на длъжника по Договор за
военна служба № 1-25-36/84/28.08.2016 г., прекратен със Заповед № РД-08-177/13.10.2017 г.
на началника на НВУ „Васил Левски“ поради незавършване на обучението за
придобиване на военна квалификация, както и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 125, 31
лева за заплатена държавна такса.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – Бургас за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.