Решение по дело №2154/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 841
Дата: 25 юни 2024 г.
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20243110202154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. Варна, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110202154 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на М. И. Д. против Наказателно Постановление №21-0442-001564/
06.02.2024г. на Началника на сектор при 4 РУ при ОД-МВР-Варна, с което
на М. И. Д. е наложено административно наказание- "Глоба" в размер на
150 лева на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка и се твърди, че в хода на
производството са допуснати нарушения на процесуалните правила. Поради
това се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, но се
представлява от проц.представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява и представлява,
но изпраща и ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 25.12.2023г. в около13и55 часа по ГП 1-9 след АМ Черно море
посока Бургас като водач на товарен автомобил с рег. № Н 7047ВХ преминава
през единична непрекъсната линия М1, като предприема маневра
1
изпреварване и застрашава здравето и живота на останалите участници в
движението.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите
констатации в акта.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Б. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и
безпристрастно. Същият поддържа написаното в АУАН. Съдът приема, че с
оглед изминалото време и спецификата на работа на полицейските служители
това е напълно нормално същите да не могат да разкажат с подробностти за
всеки един от отработените от тях случаи.
По АНП са приложени сведения от служителите на полицията Д. П***
и Т. Б., които съдът кредитира. Същите в пълнота изясняват фактическата
обстановка и са събрани скоро след нарушението. Сведения са събрани и от
жалбоподателя М. Д..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед №
Iз-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
2
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон
констатирайки нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП, като съотнесъл установеното
към хипотезата на правната норма. Правилно е била приложена санкционната
норма, като е наложено наказание глоба в размер на 150 лева за
извършененото нарушение тъй като се наказват с глоба участниците в
движението, които не съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. В конкретния случай с помощта на гласните и
писмените доказателства съдът намира, че безспорно се доказата
извършеното от жалбоподателя нарушение.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание, наложено на жалбоподателя, административно- наказващия орган
се е съобразил с тежестта на извършеното причинени материални щети по
МПС и е наложил наказание в предвиден в закона размер, който е
императивен с оглед на обстоятелството да се въздейства превъзпитаващо и
възпиращо на жалбоподателя да извършва в бъдеще подобни нарушения. В
тази връзка съдът намира, че определеното наказание е справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от
ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
3
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с
разпит на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради
което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №21-0442-001564/
06.02.2024г. на Началника на сектор при 4 РУ при ОД-МВР-Варна, с което
на М. И. Д. е наложено административно наказание- "Глоба" в размер на
150 лева на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА М. И. Д. да заплати на ОД МВР гр.Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.


Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4