№ 1042
гр. С, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МА Гражданско дело №
20231110152493 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от Д. С.
Й., ЕГН **********, срещу „Е М“ ЕООД, ЕИК ******, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва:
сумата от 14920,18 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от
30.05.2007 г., ведно със законната лихва за периода от 24.07.2012 г. до окончателното
плащане на задължението, сумата от 559,42 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 25.02.2008 г. до 23.07.2008 г., сумата от 20,26 лв, представляваща наказателна лихва за
периода от 25.02.2008 г. до 23.07.2008 г., както и сумата от 765 лв – разноски по делото,
които суми са предмет на изпълнителен лист от 25.07.2008 г., издаден по ч. гр. д. № 457/2008
г. по описа на Районен съд – Костинброд, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 25.07.2008 г.,
издаден по ч. гр. д. № 457/2008 г. по описа на Районен съд – Костинброд е образувано
изпълнително дело № 2008838041443 по описа на ЧСИ МБ, с рег. № 838 на КЧСИ, с район
на действие СГС, преобразувано през 2012 г. под № 20128410404853 при ЧСИ НМ, с рег. №
841 на КЧСИ, с район на действие СГС, по молба на първоначалния кредитор „Обединена
българска банка“ АД, за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист, както
следва: сумата от 14920,18 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит от 30.05.2007 г., ведно със законната лихва за периода от 24.07.2012 г. до
окончателното плащане на задължението, сумата от 559,42 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 25.02.2008 г. до 23.07.2008 г., сумата от 20,26 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 25.02.2008 г. до 23.07.2008 г., както и сумата от 765 лв. –
1
разноски по делото. Посочва, че в хода на изпълнителното производство първоначалният
кредитор е прехвърлил на ответника по силата на сключен договор за цесия вземанията по
процесния изпълнителен лист, като ответникът бил конституиран като взискател в
производството по принудително изпълнение срещу ищеца. Сочи, че изпълнителното дело е
прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въпреки
опитите на ищеца за извънсъдебно уреждане на спора между страните предвид погасяването
на задълженията по давност на 07.01.2017 г., ответникът продължавал нЕнователно да
твърди, че в негова полза съществува вземане за процесните суми. Моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който излага доводи за недопустимост на производството и нЕнователност на предявения
иск. Сочи, че доколкото изпълнително дело № 20128410404853 при ЧСИ НМ, с рег. № 841 на
КЧСИ, с район на действие СГС е прекратено с постановление от 22.08.2023 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за ищеца не е налице правен интерес от водене на настоящия иск.
Счита, че длъжникът продължава да дължи сумите, предмет на задължението, и след
изтичане на предвидения давностен срок за погасяване на вземането, като единствено
последното не подлежи на принудително изпълнение. Моли за прекратяване на
производството, респ. за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е допустим, а възраженията на ответника за липса на правен интерес
от предявяването му – нЕнователни. Предявяването на установителен иск за погасяването на
вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането
на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на
факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение
№ 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №
410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение №
513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д.
№ 510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения
отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул,
винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита.
В случая не се спори между страните, поради което е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в производството, че срещу ищеца в полза на първоначалния
кредитор „Обединена българска банка“ АД е бил издаден изпълнителен лист от 25.07.2008 г.
по ч. гр. д. № 457/2008 г. по описа на Районен съд – Костинброд за сумата от 14 920,18 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.05.2007 г., ведно със
законната лихва за периода от 24.07.2012 г. до окончателното плащане на задължението,
2
сумата от 559,42 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.02.2008 г. до
23.07.2008 г., сумата от 20,26 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
25.02.2008 г. до 23.07.2008 г., както и сумата от 765 лв. – разноски по делото. Въз основа на
посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2008838041443 по описа
на ЧСИ МБ, с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, преобразувано през 2012 г. под
№ 20128410404853 при ЧСИ НМ, с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, като
ответникът е конституиран като взискател на мястото на първоначалния кредитор.
Защитата на длъжника чрез предявеният отрицателен установителен иск с правна
квалификация по чл. 439 ГПК следва да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на 25.07.2008 г., с
оглед издаване на изпълнителния лист за вземанията по нея на тази дата и доколкото
издаването на изпълнителния лист е предпоставено от влизането в сила, а доказателства за
точния момент на връчване на заповедта, респективно изтичане на срока по чл. 414, ал. 2
ГПК не са ангажирани. Именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава
претенцията си като твърди, че вземанията са погасени по давност.
Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, в случая е петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение, на
заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.
За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между
страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на
вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и част от формираната съдебна практика по
въпроса, израз на която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020
г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671
от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на
ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО,
Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.
В случая след влизане в сила на изпълнителното основание от ищеца се признава, че
по инициатива на първоначалния кредитор е било образувано изпълнително №
2008838041443 по описа на ЧСИ МБ, с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС,
преобразувано през 2012 г. под № 20128410404853 при ЧСИ НМ, с рег. № 841 на КЧСИ, с
район на действие СГС. Видно от представеното от ответника постановление от 22.08.2023
г. на ЧСИ Н. М изп.д.№ 20128410404853 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Не се установява дали, кога и какви действия са извършвани по посочените изпълнителни
производства.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
3
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. е. ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК се прилага занапред по
отношение на вече образуваното изпълнително дело. Поради това и доколкото няма данни за
прекратяване на изп.д.№ 20128410404853 преди 26.06.2015 г., то до тази дата поради
висящността му следва да се счита, че давността е спряла да тече съгласно актуалното към
този момент тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.
След постановяване на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК т.е. считано от 26.06.2015 г.
прекъсването на давността е подчинено на активността на взискателя и от тази дата е
продължила да тече давността, спряна до този момент поради наличието на висящо
неперемирано изпълнително производство. В случая след постановяване на посоченото
тълкувателно решение не се установява да са искани от взискателя или предприемани от
ЧСИ действия, поради което не е настъпило спиране или прекъсване на давностния срок и
същият е изтекъл на 26.06.2020 г. /с изтичане на пет години от 26.06.2015 г./. В
доказателствена тежест на ответника е да установи реализирането на обстоятелства, водещи
до спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок, за което с доклада
по делото съдът изрично му е указал, че не сочи доказателства. Поради това и той следва да
понесе неблагоприятните последици от недоказване на тези обстоятелства.
Предвид изложеното правото на принудително изпълнение на вземанията по
посочения изпълнителен лист е погасено по давност и искът следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца сторените и доказани разноски за производството в размер на 650,60 лева за
държавна такса. Не се установява извършването на разходи за адвокатска защита в
претендирания размер от 1300 лв, тъй като не с ангажирани доказателства за уговарянето и
заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на представлявалия ищеца адвокат.
НЕнователни са възраженията на ответника срещу дължимостта на разноските, тъй
като не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК – не е налице признание на иска от
ответника, а и с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като на отправената
извънсъдебна покана от 29.08.2023 г. с писмо от 05.09.2023 г. е отказал да съобрази и зачете
изтеклата давност в информацията, подавана към Централния кредитен регистър при БНБ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, че Д. С. Й., ЕГН **********, не дължи на „Е М“ ЕООД, ЕИК ******, сумата от
14920,18 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.05.2007 г.,
ведно със законната лихва за периода от 24.07.2012 г. до окончателното плащане на
задължението, сумата от 559,42 лв., представляваща договорна лихва за периода от
25.02.2008 г. до 23.07.2008 г., сумата от 20,26 лв, представляваща наказателна лихва за
периода от 25.02.2008 г. до 23.07.2008 г., както и сумата от 765 лв – разноски по делото, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 25.07.2008 г. по ч. гр. д. № 457/2008 г. по описа
4
на Районен съд – Костинброд, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „„Е М“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на
Д. С. Й., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. В, бл. 635, вх. А, ет. 14, ап. 44 сумата от 650,60
лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5