№ 143
гр. Смолян, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440101017 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от А. И. Р. срещу ГД „**“ към * с
правното основание на чл. 178, ал.1, т.3 във вр.чл. 187, ал.7 * и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, чл. 181, ал.3 от * за осъждане на ответника да му заплати сумите в
размер на 1987,15 лева – неизплатено възнаграждение за положен от ищеца
нощен труд, 325,34 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното
възнаграждение за положения нощен труд, 238,80 лева – левова
равностойността безплатна предпазна храна и ободряващи напитки, 64,18
лева – мораторна лихва върху тази сума, ведно със законната лихва върху
сумите по главните искове.
В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител
на ищеца- адв.*.
За ответник исковете се оспорват чрез юриск.*.
В постъпили в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора,
становищата за съдебно заседание, писмените бележки на ответната страна, и
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното
от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
правоотношение. От заключението по назначената съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че А. И. Р.- служител в системата на * **
гр.Смолян, *, за процесния период 13.09.2019 г. - 30.09.2022 г. е изпълнявал
служебните си задължения при работа със статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от *, като на смени, всяка с продължителност от
12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на
1
работното време.
За процесния период от 13.09.2019 г. до 30.09.2022 г. А. И. Р. е положил
общо 1 457 часа нощен труд, както следва: - за периода 13.09.2019 –
31.12.2019 г. – 160 часа нощен труд; - за периода 01.01.2020 – 31.12.2020 г. –
585 часа нощен труд; - за периода 01.01.2021 – 31.12.2021 г. – 552 часа нощен
труд; - за периода 01.01.2022 – 30.09.2022 г. – 160 часа нощен труд.
При извършената проверка на документите, находящи се в РД „**“
гр.Смолян, вещото лице е установило, че на А. И. Р. е заплатен положеният
нощния труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни,
съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по
методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната
заплата” – чл.9, ал.2 е 1 665 часа и разликата в часовете отработен нощен
труд, след приравняването им по Наредбата е 208 часа
За процесния период ищецът основната заплата за длъжността, която
заема А. И. Р. е променяна, както следва: - от 13.09.2019 г. до 09.01.2020 г. –
890.00 лева - от 10.01.2020 г. до 31.12.2020 г. – 979.00 лева - от 01.01.2021 г.
до 30.06.2022 г. – 1 126.00 лева - от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г. – 1 351.00
лева.
Отчетено е, че извънредният труд за служителите на * се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, в официалните
празници със 100 на сто увеличение. Съгласно засключението по ССчЕ
общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен
нощен труд за периода от 13.09.20219 г. до 30.09.2022 г., преизчислен,
съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” за
А. И. Р. е 1 987.15 лева. Размерът на законната лихва за забава, дължима за
всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен
труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на
работната заплата”, изчислен от 1-во число на месеца, следващ тримесечието
за което се отнася до 17.10.2022 г. /датата на завеждане на исковата молба/ е
325.34 лева.
Съгласно чл.181, ал.3 от * за дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите по чл.142, ал.1, т.1-3 и ал.3 от * се
осигурява безплатна храна. Условията и реда за предоставянето са
определени в Наредба 8131з-904/30.07.2015 г., а размерът на сумите се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Размерът на
левовата равностойност на неосигурените на ищеца храна за положен от него
труд със специфичен характер и ободряващи напитки за положен от него труд
в часовия диапазон 22.00 ч. - 6.00 ч. за периода от 17.08.2019 г. до 31.07.2020
г. е 238.80 лева, както следва: - 198.00 лева - левовата равностойност на
неосигурените на ищеца храна за положен от него труд със специфичен
характер, - 40.80 лева - левовата равностойност на неосигурените
ободряващи напитки за положен от него труд в часовия диапазон 22.00 ч. -
6.00 .
Според заключението по експертизата Размерът на лихвата върху всяко
месечно задължение, считано от първо число на месеца, следващ този, за
който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна и на
2
неосигурените ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон
22.00-6.00 ч. за процесния период до 17.10.2022 г. е 64.18 лева,
Съдът намира, че иска с правната квалификация на чл. 178, ал.1, т.3 във
вр.чл. 187, ал.7 * е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в * е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от *. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от *
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Според ал.10 на чл.187 от * редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
За положения над определеното работно време труд държавните
служители в *, работещи на смени, имат право на възнаграждение за
извънреден труд, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение- чл.187, ал.7 от *. Според чл. 187а, ал. 4 * редът за
полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията
по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10. През исковия
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (д.в. бр. 60 от
02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение №
8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 06: 00
ч. за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило
не се съдържа в издадените впоследствие наредби. Последното не е
предвидено в действалата през исковия период нормативна уредба.
С Тълкувателно решение №1 от 15.03.2023 год. на ОСГК на ВКС се
приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Предвид разясненията, дадени с посоченото по- горе Тълкувателно
решение, не следва да се възприема и дадения вариант от вещото лице със
заключението по ССчЕ, съобразно което е поискано и допуснато изменение
на иска. Положеният от ищеца нощен труд е в границите на уреденото в *
работно време за тази категория служители. Не е налице празнота в
3
нормативната уредба, касаеща заеманата от ищеца длъжност и приложение
следва да намерят разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от * условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова
заповед. Според заключението по ССчЕ положеният от ищеца нощен труд е
заплатен, но без същите нощни часове да бъдат превръщани в дневни
съгласно чл.9 от НСОРЗ. Т.е., в случая, допълнителното възнаграждение за
положен нощен труд е заплатено според приетото в *- на база заповед на
министъра на вътрешните работи, което се установява и от заключението по
назначената ССчЕ.
След като е установен такъв ред в * за изчисляване на възнаграждението за
нощен труд, то не следва да се прилага чл.9 от НСОРЗ. Съдържанието на
правоотношението за полагания от служителите на * нощен труд е правно
уредено, не се касае за празнота, както се посочи, или противоречие, които да
бъдат запълвани и преодолявани с прилагането по аналогия на КТ и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.. Без значение
е какъв размер на възнаграждението е предвиден в специалните норми, но
след като са законодателно уредени, те са приложими. Следва да се посочи,
че именно предвид спецификата на изпълняваната работа на държавните
служители по *, е налице и конкретна уредба. Разликата в статута и
изпълняваната, специфичните условия на труд са компенсирани привилегии
в сравнение с тези по трудово правоотношение, изразяващи се напр. в по-
дълги отпуски, по- високи размери на обезщетения при прекратяване на
правоотношението, по-ранно пенсиониране, а също и ограничения.
Предимствата и ограниченията са свързани именно със специфичните
функции. С посоченото по- горе ТР от 15.03.2023 год., постановено по
тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на Общо събраните на гражданска
колегия на Върховният касационен съд на РБ е даден отговор точно на
спорния въпрос, като същото е задължително за съдилищата.
Предвид изложените съображения, ще следва претенцията за заплащане на
допълнителното възнаграждение за положения нощен труд да бъде
отхвърлена. Тъй като иска за лихви е акцесорен и е обусловен от изхода по
главния иск, като неоснователен следва да се отхвърли и предявения иск по
чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва, както и за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на
иска в съда.
По отношение на другия главен иск, съгласно разпоредбата на чл.181, ал.3
от * (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015г., доп., бр. 97 от 2017 г., изм., бр. 60 от 2020 г.,
в сила от 1.08.2020 г.) на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват
дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага
безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. На служителите по
чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се
полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност.
Според разпоредбата на чл.181, ал.1 от * на служителите на * се осигурява
храна или левовата й равностойност. Отчитайки характера на търсеното
4
вземане, при положение, че реално не са предоставени полагащите се храна и
напитки за процесния период и понастоящем такова изпълнение е
невъзможно, се дължи левовата им равностойност. В другия случай,
длъжникът би бил освободен именно поради негово неизпълнение. Исковете
подлежат на уважаване съобразно установения от вещото лице по назначената
ССчЕ размер и допуснатото изменение на размера на претенциите за левовата
равностойност на безплатна храна и напитки, както и за лихвите.
С оглед изхода на делото, ще следва ответната страна да бъде осъдена да
заплати на ищеца направени съдебни разноски, изчислени съобразно
уважената част от исковете в размер на 70,19лева.
Ще следва ищецът да бъде осъден да заплати съдебни разноски на
ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Смолян
държавна такса върху уважените искове в размер на 100,00 лева /изчислена
върху уважените искове за левова равностойност на храна и ободряващи
напитки и върху иска за лихви за забава/, както и 75,00 лева за изплатеното
от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по ССчЕ, отчитайки
поставената задача към експертизата по тези искове, които са с отделни
правни основания /за задачата по втория главен иск с мораторни лихви/.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от А. И. Р., ЕГН**********, с адрес *,
ул.“*,, срещу * „**“ към * с правното основание на чл. 178, ал.1, т.3 във
вр.чл. 187, ал.7 * и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на * „**“ към * да му
заплати сумите в размер на 1 987,15 лева – неизплатено възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 13.09.2019г.2019г. до 30.09.2022г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата мола в съда 17.10.2022г.
до изплащането на сумата, 325,34 лева – обезщетение за забава върху
неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд за периода от
01.10.2019г. до 17.10.2022г.
ОСЪЖДА * „**”- * гр.София, да заплати на А. И. Р., ЕГН**********,
сумите в размер на 238,80 лева –левовата равностойност на безплатна храна и
ободряващи напитки за периода 17.08.2019г. до 31.07.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата за левовата равностойност за храна и
ободряващи напитки, считано от 17.10.2022г. до изплащането й, 64,18 лева –
мораторна лихва върху дължимата сума за равностойност на храна и
ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон 22:00 - 6:00 часа за
процесния период от 01.09.2019г. до 17.10.2022г.
ОСЪЖДА * „**”- * гр.София, да заплати на А. И. Р., ЕГН**********,
направените съдебни разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 70,19 лева.
ОСЪЖДА А. И. Р., ЕГН**********, да заплати на * „**”- * гр.София,
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
ОСЪЖДА * „**”- * гр.София, да заплати по сметка на Районен съд-
5
Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 100,00 лева,
както и както и 75,00 лева за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение
на вещото лице по назначената ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6