Р Е
Ш Е Н И Е № 55
04.03.2020г., гр.Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и
деветнадесета година трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Минка Петкова
и в присъствието на прокурор
Маргарита Димитрова
изслуша докладваното
от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.д. №979 по описа на съда за 2019г.
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК
Образувано
е по касационна жалба на Областен управител на област Стара Загора, чрез
процесуален представител против Решение №699/25.10.2019г., постановено по гр.д.
№ 2802/2018г. по описа на РС Казанлък.
Касаторът
твърди, че жаленото решение било неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост, касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.
Процедурата
по приемане и одобрение на плана на новообразуваните имот /ПНИ/ била разписана
в чл.28 от ППЗСПЗЗ и включвала на първо място изработване и приемане на помощен
план, който бил основата, върху която се изработвал, приемал и одобрявал ПНИ.
При провеждане на такава процедура в областна администрация постъпило
възражение от г-жа М., в качеството й на собственик на имот 39 по ПНИ, като
комисията по чл.28, ал.2 от ППЗСПЗЗ се съобразила с него, поради което при
изработване на окончателния вариант на ПНИ достъпът до имотите оставал теренна
пътека, която съществувала в кадастралния план /КП/ на ползвателите, одобрен
със заповед от 1996г. на Кмета на Община Казанлък. Комисията била длъжна да
съобразява при одобряване на плана правата на собственост върху имотите,
каквото се установявало за имот 39, видно и от протокола на същата. Ето защо,
при проектиране на имотните граници на имота на г-жа М., Областният управител
се съобразил с правото на собственост, без да ограничава достъпа до имотите,
предмет на оспорването и без да се накърнявали правата на собствениците на
новообразуваните имоти, предмет на одобрения план. Такава била и крайната цел,
преследвана от закона, да се зачита правото на собственост, ведно с достигане
на правилно устройство на територията, обхваната от плана, което било налице с
процесната заповед.
С
оглед на КП на ползвателите, одобрен със заповедта от 1996г., който бил и
основата за изработване на ПНИ се виждало, че имотът, предвиден за
осъществяване на транспортен достъп до имот 35, 36, 37, 38 от ПНИ се пресичал и
прекъсвал от имот 35167.42, с начин на трайно ползване „нива“ по КККП на град
Казанлък, което на практика препятствало възможността за реализиране на достъпа
в пълнота в границите на територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следвало да се има
в предвид и, че след одобряване на ПНИ и влизането му в сила, същият щял да
бъде предоставен на АГКК за одобряването му в КККР на гр. Казанлък. Също
следвало да се има в предвид и че съседен имот на ПИ 35167.306.49 с начин на
трайно ползване „за местен път“ бил 35167.502.9042 по КККР с начин на трайно
ползване „за второстепенна улица“ и площ 3026 кв.м., чрез които след прилагане
на ПНИ щяла да се осигури достатъчна широчина за осъществяване на транспортен
достъп. Относно искане за отразяване на право на преминаване през имот с начин
на трайно ползване „местен път“, касаторът считал, че всички граждани имали
право да преминават през пътека и местен път и не било необходимо изрично да се
вписвало това право, а и в заповедта изрично било казано, че било през теренна
пътека, а не през имот 35167.306.39.
ПНИ бил одобрен съгласно
цитираната по-горе заповед и при спазване на императивните изисквания на чл.28,
ал.5 от ППЗСПЗЗ. Достъпът на имоти с идентификатори 35167.306.35, 36, 37 и 38
бил осигурен посредством имот с идент. 35167.306.40, с НТП „ за местен път“,
както и чрез имот с идент. 35167.306.42, със същия НТП, който осъществявал
връзката с ул. „Осми март“, което била и единствената техническа възможност,
приета от административния орган при одобряване на плана.
Отделно се твърди, че имот
№001041, собствен на И.К.П. с площ от 3623 кв.м. бил с НТП, категория на земята
при неполивни условия IV, не бил отразен в него /в плана/, тъй като неговият
статут бил друг, не бил предмет на ПНИ, но и за него бил осигурен достъп до път
посредством сочените имоти. Тъй като съобразно данните този имот не попадал в
терена по §4, поради тази причина нямало основание същият да се отразявал в
ПНИ. В заключение се счита, че процесната заповед на Областния
управител по одобряване на ПНИ за местността „Абаята“, в частта на процесните
имоти за законосъобразно издадена и предвид на това се моли съда да постанови
решение, с което да отмени Решение №699 на РС-Казанлък. Моли се за присъждане
на разноски.
Касаторът, редовно призован, се представлява в с.з. от пълномощник, който отново заявява, че органът спазил изискването на чл.28, ал.5 от ППЗСПЗЗ, че
това била единствената техническа възможност за достъп и по този начин имало
осигурен достъп до имотите. Счита, че жаленото решение било неправилно и
незаконосъобразно и следвало да се отмени.
В представен писмен
отговор по касационната жалба от адв. П., в качеството й на пълномощник на
ответниците, жалбоподатели пред РС, се иска от съда да отхвърли жалбата на
Областен управител като неоснователна и недоказана и излага доводи за това. В
с.з. пълномощникът поддържа отговора си от името на доверителите си. Претендира
и разноски.
Заинтересованите страни В.Б.
и Р.М., не се явяват и не се представляват в с.з. По делото е подаден писмен
отговор от пълномощник, в който се изразява становище за основателност на
касационната жалба на Областен управител. В същия се претендира
законосъобразност на проведената административна процедура. Сочи се, че
ответниците по касация не били подали никакви възражения срещу приетия помощен ПНИ. Твърди се, че Т.Т.,
В.С. и В.Г. се легитимирали като собственици на имоти, попадащи в разпоредбата
на §4 от ЗСПЗЗ и попадали в обхвата на частта от жалената заповед, но имотът на
И.К.П. не попадал в този обхват на ПНИ, а бил част от КВС за землището на град
Казанлък и по отношение на този жалбоподател липсвал правен интерес от
обжалване и РС следвало да прекрати делото по отношение на него.
На следващо място се
твърди, че неправилно РС отменил частта от жалената заповед с довод, че
жалбоподателите нямали достъп до път или конкретно до ул. „Осми март“.
Конкретните собственици, настоящи ответници, имали осигурен достъп до път,
който бил стар наличен път, по който преминавали камиони, а не пътека, както се
твърдяло от тях. Това се установявало от приетата СТЕ, съгласно която имот идент. 35167.306.40 бил с предназначение за местен
път и бил част от одобрения ПНИ, като от едната си част продължавал през КВС
/имоти, разположени източно от имот 40/ и стигал до ул. „Калоян“. Това, е за
претендиращите лица този път бил обиколен, не можело да води до извод, че не им
се предоставял достъп до път. Неоснователно собствениците на имоти 35, 36, 37
претендирали, че достъпът им до път следвало да става през имот 39 и от там до
ул. „Осми март“. За този имот правоимащите се легитимирали въз основа на нот.
акт и правилно органът сочел, че имотът следвало да се нанесе в ПНИ без
изменение на местоположението му. Технически нецелесъобразно било при
съществуващ път да се изграждал достъп чрез отнемане от имоти на други
собственици. По тези съображения се претендира неправилност на съдебния акт.
Представителят на ОП Стара
Загора счита решението на РС Казанлък за правилно и законосъобразно и моли да
се потвърди.
Касационната инстанция,
при извършения от нея касационен контрол на обжалваното решение, намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
За да отмени Заповед
№ДС-ЗД-260/08.12.2018г. на Областен управител на област Стара Загора, с която е
одобрен ПНИ в м. „Абаята“, землище на гр. Казанлък в обжалваната му част на
имоти с идент. №№35167.306.35, 35167.306.36, 35167.306.37 и имот №001041 и да
върне административната преписка на органа за ново произнасяне в тази част, РС
приел, че жалбите били процесуално допустими, като направени в указания в
закона срок.
От фактическа страна установил
пред себе си, че на 09.01.2018г. в ДВ било публикувано обявление на Община
Казанлък за изработен и приет помощен план и ПНИ на земеделски земи, въз основа
на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на м. „Абаята“, землище на град Казанлък. С
протокол от 19.03.2018г., комисия, назначена от областен управител на област
Стара Загора разгледала постъпили възражения в Община Казанлък, като уважила
това на Р.М.. С процесната пред съда заповед от 08.12.2018г. Областен управител
на област Стара Загора одобрил ПНИ за земеделски земи, предоставени за ползване
на граждани, въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м.„Абаята“, землище
на град Казанлък. Заповедта била обнародвана в ДВ, бр.85/16.10.2018г.
РС приел за доказани
титулите за собственост по отношение на процесните имоти по ПНИ с №№35, 36, 37,
39, 41. По отношение на последния имот РС приел за установено, че
с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот от 2011г. И.К.П. придобил
земеделска земя, нива с площ от 3623 кв.м., находяща се в м. „Абаята“, землище
на град Казанлък, представляващ имот № 001041 по плана за земеразделянето. По
КВС имотът представлявал имот с №001041 в землището на град Казанлък, като от
север граничел с имот 000010, в който имот по КВС попадали и новообразуваните
имот по ПНИ с №№35; 36; 37 и 39. До имот №001041 било предоставено право на
преминаване по съществуваща теренна пътека, разположена между имот №4562 №4629
по КП на град Казанлък от 1967г. с излаз към ул.„Осми март“ и по полски път,
разположен северно от имоти с №№4629, 4630, 4631 и 4633 по КП на ползвателите,
одобрен със заповед №648/1996г. на Кмета на Община Казанлък, попадащи в ПИ
000010 по КВС в землището на града.
Чрез назначена
първоначална и допълнителна техническа експертиза, заключението по които съдът
възприел изцяло, се установявало, че бил
изработен КП и разписен лист към него на поземлените имоти на ползватели в м.
Абаята, одобрен със заповед № 648/1996г. и в разписния лист се сочели данни за
имоти 35, 36, 37, 38 и 39. Изработен бил помощен план на новообразуваните
имоти, в който били отразени ПИ с идент. 35167.306.35, 35167.306.36,
35167.306.37, 35167.306.38, 35167.306.39 и 35167.306.40, като не бил отразен ПИ
№001041, който не бил предмет на ПНИ, а бил част от КВС на град Казанлък. РС
приел, че от експертизата се установявало още, че съгласно ПНИ до процесните ПИ
с идент. 32167.306.36 бил осигурен достъп посредством поземлен път с идент.
35167.306.40, като съгласно експертизата в ПНИ за м. Абаята и в имотния
регистър към него, учреденото със заповед № 860/2013г. на Кмета на Община
Казанлък право на преминаване в полза на ПИ от КВС №001041 не било отразено.
Чрез заключението по допълнителната експертиза и от представения ПНИ за м.
Абаята, изготвен от „Перник кадастър“ООД, за новообразуваните ПИ с идент. 35167.306.35,
35167.306.36, 35167.306.37 и ПИ №001041, попадащ в плана за земеразделянето,
бил осигурен достъп от ПИ с идент. 35167.306.40, който имот бил с начин на
трайно ползване „ за местен път“, като този ПИ обхващал и определеното със
Заповед №860/2013г. право на преминаване за ПИ 001041 по КВС. По първоначалния
план от м. ноември 2018г. ПИ с идент.
35167.306.40 свързвал с ул. „Осми март“, която попадала в КРП на град Казанлък.
В предвидения с първоначалния проект достъп до процесните имот до обществен
път/улица съвпадал с отразените в плановете от 1967 и 1996г. полски път теренна
пътека, както и определеното със заповед № 860/2013г. право на преминаване.
При тези фактически
установявания, РС приел правни изводи, че в производството по §4к, ал.6 от ПЗР
на ЗСПЗЗ се установявало дали била спазена процедурата по одобряване на ПНИ и
дали в регистъра били записани правилно легитимиралите се като собственици
лица, като предмет на проверката за законосъобразност на одобрения ПНИ били
всичките му части. При извършения такъв контрол от РС, същият приел, че нямало
допуснати процесуални нарушения на проведената особена процедура, че заповедта
била издадена от компетентен орган, в предвидената законова форма, но в
нарушение на чл.28 от ППЗСПЗЗ. Според
РС, в ПНИ се нанасяли имотите на три категории лица, надлежно сочени в
решението. В настоящият случай и въз основа на събраните доказателства, вкл. и
назначената основна и допълнителна експертиза, според съда, ПИ с №№35, 36, 37
по КП на ползвателите, отредени по ПНИ със същите номера и попадащи в ПИ 000010
по КВС нямало осигурен достъп до път/улица. За тези имоти, съгласно
заключението на ВЛ, достъпът до тях се осъществявал посредством ПИ с идент. 35167.306.40
с НТП „за местен път“, който НТП бил отразен в КР на недвижимите имоти по ПНИ,
като имотът не бил свързан с обществен път или улица. Що се отнасяло до ПИ №001041,
собствен на И.К.П., той не бил отразен в ПНИ, тъй като бил с друг статут, а
именно имот, попадащ в плана за земеразделянето, в землище на град Казанлък. До
този имот със заповед №860/2013г. на Кмета на Община Казанлък било учредено
право на преминаване по съществуваща теренна пътека, разположена между имоти
4562 и 4629 по КП на града от 1967г., с излаз на ул. „Осми март“ и по полски
път, разположен северно от имоти с №№ 4629, 4630,4631, 4633 по КП на града от
1967г., идентични с ПИ №№35, 36, 37, 38 и 39 по КП на ползвателите, одобрен със
заповед № 648/1996г. и попадащи в ПИ 000010 по КВС, като ВЛ установявало, че в
ПНИ не било отразено правото на преминаване през ПИ 39 в полза на имот №001041.
По тези съображения РС
приел, че обжалваната част от ПНИ, касателно м. Абаята и в частта на ПИ на
жалбоподателите, бил одобрен в нарушение на разпоредбата на чл.28, ал.5 от
ППЗСПЗЗ, тъй като съгласно него ПНИ се изработвал съгласно правилно устройство
на територията, като за всеки имот се осигурявал достъп до улица или път с
минимална ширина между границите на имотите 5 метра, а според ал.2 на текста се
допускало изграждане на задънени улици. Събраните данни по делото установявали
обаче, че за новообразувани имот с №№35,36, 37 не бил осигурен достъп до улици
или път. В ПНИ и в имотния регистър към него не било вписано правото на
преминаване в полза на ПИ от КВС № 001041, полският път бил отразен в КП от 1967г.
в ПНИ като новообразуван имот №40, без достъп до улица или път, а
съществуващата пътека, разположена между имоти 4562 и 4629 по КП от 1967г. на
града била включена в новообразуван имот № 39. Ето защо неправилно административният
орган одобрил ПНИ за имоти с идент. 35167.306.35, 35167.306.36, 35167.306.37 и
ПИ №001041. Налице било допуснато нарушение на материалния закон, което
представлявало основание за незаконосъобразност на заповедта по чл.146, т.4 от АПК и за отмяна същата в оспорваната й част. РС отменил акта в съотв. част и
върнал преписката на органа за ново произнасяне във връзка с приложението на
чл.28, ал.5 от ППЗСПЗЗ.
Така постановеното решение
страда от пороците, които се визират в касационната жалба, като при извършения
служебен контрол за валидността и допустимостта на процесното решение,
настоящата инстанция намира, че в едната си част решението на РС Казанлък следва
да се обезсили като недопустимо.
Не е спорно, че
производството пред РС е инициирано по повод на колективна жалба от собственици
на ПИ, като попадащи в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в
частност м. Абаята, землище на гр. Казанлък и с твърдения, че са включени в
ПНИ. Касае се за ПИ № 35167.306.37, собствен на Т.Т., ПИ 35167.306. 36, собствен
на В.С., ПИ 35167.306.35, собствен на В.Г. и имот № 001041, собствен на И.К.П..
Пред РС по безспорен начина се удостоверява, а и самият състав приема за
безспорен този факт, че само ПИ с №№35167.306.35, 36 и 37 се включват в обхвата
на ПНИ, одобрен с процесната заповед,
касателно м. Абаята, землище на град Казанлък, докато ПИ, собствен на
жалбоподателя И.К.П. с № 001041 не е част от така одобрения план, а е част от
плана за земеразделяне и се включва в КВС. Безспорно се установява, че жалбоподателят П. се легитимира като собственик на
въпросния ПИ №1041, но това е по плана за земеразделяне. Това е видно и от
графичната част на оспорения ПНИ /л.123 от делото на РС/. Фактът намира своето потвърждение и в приетото по
делото основно заключение на вещото лице, което изцяло се кредитира от
долустоящия съд. Така в неговата т.7 вещото лице изрично сочи, че ПИ №001041 не
е отразен в ПНИ, тъй като е със съвсем друг статут, а именно имот, попадащ в
Плана за земеразделянето на землището на град Казанлък и е възстановен на
бившите собственици с решение на поземлената комисия и е с начин на трайно
ползване – нива. Безспорният факт, че ПИ с № 001041 не е част от жаления ПНИ в
частта му за м. Абаята, както и че същият не е включен в изработения КП и
разписен лист към него на ПИ на ползватели в м. Абаята обаче не е възприет и
тълкуван правилно от РС, който въпреки безспорните установявания, че ПИ №001041
не е част от процесния ПНИ в частта за м. Абаята, землище на град Казанлък, РС-Казанлък
постановява отмяна и по отношение и на имот №001041. Напълно основателно в
писмените бележки на пълномощника на собствениците на ПИ 35167.306.39 се сочи,
че жалбата на И.К.П. не е следвало да се разглежда, а производството е трябвало
да се прекрати, нещо, което не е направено от РС. Неговото решението е
недопустимо, като постановено по отношение на лице, което не доказва да
притежава правен интерес от оспорването, т.е. не притежава активна легитимация.
По тези съображения Решение №699, в частта му досежно жалбата на И.К.П.,
собственик на ПИ с № 001041 по плана за земеразделяне, се явява недопустимо постановено
и като такова следва да бъде обезсилено.
Що се отнася
до жалбите на останалите трима жалбоподатели, легитимиращи се като собственици на ПИ с №№35, 36 и 37, попадащи в
обхвата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в обхвата на обжалвания ПНИ в частта му за
местност Абаята, то същите се явяват допустими за разглеждане, като изхождащи
от активно легитимирани лица и правилно разгледани по съществото си.
При
извършения касационен контрол настоящата инстанция намира, че изводът на РС, че
одобреният ПНИ в частта на трите процесни имота е в нарушение на закона и в
частност на изискването на чл.28, ал.5 от ППЗСПЗЗ е недостатъчно обоснован чрез
приетия пред него доказателствен материал, вкл. двете експертизи и приложенията
към тях, допълнителните уточнения на експерта в с.з.
Жалбоподателите /настоящи ответници по
касация/ твърдят пред РС, като поддържат това и пред тази инстанция първо, че
според приетия ПНИ на техните поземлени имоти не е осигурен достъп до улица,
като конкретно визират ул. „Осми март“, както и претендират, че ПИ идент. 35167.306.40
/с НТП за местен път /в частта му между ПИ 39 и ПИ 49 /имот на Община Казанлък
и също с НТП за местен път/ не отговаря на изискванията на чл.28, ал.5 от
ППЗСПЗЗ за ширина и транспортен достъп на имотите до улица „Осми март“, както и
твърдят, че възможното техническо решение за изпълнение на изискването на
чл.28, ал.5 от ППЗСПЗЗ по отношение на техните имоти /с №№35, 36, 37/ е да се
отнеме част от ПИ 35167.306.39 за уширение на местния път, според
първоначалните предвиждания на проекта за ПНИ в частта му относно м. Абаята.
По искане на тези страни пред РС е допусната и назначена
съдебно – техническа експертиза, като според т.4-6 на основното заключение,
кредитирано от самия съд, ВЛ изрично сочи, че с обжалваната част от ПНИ за м. Абаята се осигурява достъп до път за
имоти с № 35, 36, 37 и това е посредством ПИ с идентификатор 35167.306.40,
който има площ от 299 кв.м. за земеделска територия, съгласно КР към ПНИ и с
предназначение „за местен път“ /т.8 от заключението/. В с.з. от 06.06.2019г. ВЛ
отново сочи, че за ПИ 40 е записано НТП – за местен път, „графично е изчертан
като такъв имот, който със самия регистър показва какъв е НТП на този имот“. В допълнителното заключение експертът сочи, че
в първоначалния план ПИ 40 е обхващал определеното със заповед №860/2013г.
право на преминаване за ПИ 001041 от КВС на града, като ПИ 40 е стигал и се е
свързвал с ул. „Осми март“, попадаща в КРП на града, като предвиденият с
първоначално одобрения проект достъп на имотите на ответниците по касация до
обществен път/улица е съвпадал с отразените в плановете от 1967 и 1996г. полски
път и теренна пътека, както и с правото на преминаване по заповедта от 2013г. Чрез
данните по т.10 от основното заключение и показано на скицата, приложение №8
към нея, се удостоверява, че учреденото право на преминаване в полза на ПИ по
КВС № 001041 със заповед №860/2013г. преминава по цялата дължина на ПИ 40 – за местен
път като ВЛ сочи, че само частта, която преминава през този ПИ с НТП за местен
път е отразена в ПНИ. Видно от приложеното по делото на л.6 заверено копие от
въпросната заповед № 860 учреденото право на преминаване е по съществуващата теренна пътека,
разположена между имоти №№ 4562 и 4629 по КП от 1967г. с излаз на ул. „Осми март“ и по полски път, разположен северно от
имот № 4629 4630, 4631 и 4633 по КП от 197г., идентични с ПИ №39, 38, 37,36 и
35 по КП на ползвателите /идентични с процесните по ПНИ/.
Никъде в експертизата
и в отговорите на ВЛ обаче не се изяснява въпросът как технически се урежда с
одобрения ПНИ частта, намираща се между
ПИ 35167.306.39 /бивш 4629 по КП от 1967г./ и ПИ с идент. №49, собствен на
Община Казанлък, също част от одобрения ПНИ, в която следва да се включва
теренната пътека, по която ведно със съществуващия по стария КП местен път
/имот идент. 40/ преминава учреденото през 2013г. право на преминаване в полза
на ПИ 001041 през 2013г. Изхождайки обаче от отговора на експерта, даден на въпроса
по т.12, според който имот с идент. №35167.306.49, собствен на община Казанлък
и с НТП за местен път също е отразен в регистъра на имотите по ПНИ, както и че
той е свързан с ул. „Осми март“ /вж. л.123/, то тогава този отговор се явява
индиция, че с одобреният план посредством
този ПИ /№49/ се осигурява достъп до обществена улица/път за процесните три
имота -35, 36, 37.
Доколкото
обаче чрез така изслушаните основна и допълнителна експертиза не се дава ясен
отговор на въпросите, дали проектираният ПИ с идент. 35167.306.40 е тупик и
дали същият е с изискуемата се ширина между ПИ; дали същият по цялото си
протежение включва и правото на преминаване, учредено със заповедта от 2013г.,
вкл. и онази част, която съставлява теренна пътека и ситуирана между ПИ 4629 по
КП от 1967г., идентичен с ПИ по ПНИ №39 и имот №4562 по КП от 1967г. и дали
имот №4562 по КП от 1967г. е идентичен или се включва в ПИ идент. 35168.306.49
по ПНИ; дали тази част от учреденото право на ползване /между ПИ 4629 по КП от
1967г., идентичен с ПИ по ПНИ №39 и имот №4562 по КП от 1967г./ се включва в някой
и в кой новопроектиран имот по одобрения за местността Абаята план; дали той има
връзка с ПИ идент. 40, както и дали така се осигурява достъп до обществен
път/улица за процесните ПИ с №№ 35, 36 и 37 по ПНИ, налага делото да бъде
върнато на РС за ново разглеждане, като се дадат задължителни указания на същия
за назначаване на нова експертиза, с която тези обстоятелства да бъдат
изяснени, като ВЛ следва да извърши проверка на място, като онагледи
установените от него фактическо положение с цветна комбинирана скица.
Доколкото се
установява, че правният извод на РС за допуснато нарушение на изискването за
техническо проектиране на ПНИ в частта на ПИ №35, 36 и 37 и в частност за
нарушение на изискването на чл.28, ал.5 от ППЗСПЗЗ, че на същите не е осигурен
достъп до път/улица, е изграден при неизяснена фактическа обстановка,
касационната инстанция намира, че е налице визираното в жалбата касационно
основание по чл.209, т.3 от АПК в частта по отношение произнасянето относно тези
имоти, което налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
същи съд при спазване на задължителните указания дадени от касационната
инстанция. Що се отнася до частта на решението, досежно поземлен имот №001041
по КВС, собствен на И.К.П., същото по вече изложените по-горе доводи се явява
недопустимо и по отношение на нея е налице основанието по чл.209, т.2 от АПК,
за което касационната инстанция следи служебно, което налага в тази си част то да
бъде обезсилено.
От касатора и от пълномощника на заинтересованите страни,
в нарочна молба, се правят искания са присъждане на разноските по делото, които
искания се явяват основателни с оглед крайния правен извод. На касатора се
следват разноски по чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, в размер на 100
лева на осн. чл.24 от НЗПП, вр. с чл.37 от ЗПП, а на заинтересованата страна Р.М.
се следват разноски за един адвокат в размер на 300 лева, съгласно
доказателството на л.27 от делото, дължими на осн. чл.143, ал.3 от АПК, вр. с
чл. 228 АПК.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 и ал.3 от АПК ,
Съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№699/25.10.2019г., постановено по гр.д. № 2802/2018г. по описа на РС Казанлък,
в частта му, с която се отменя Заповед № ДС.ЗД-260/08.12.2018г. на Областен
управител на област Стара Загора за одобряване на план на новообразуваните
имоти за м. Абаята, землище на гр. Казанлък в частта на поземлен имот № 001041
от КВС и прекратява делото в тази му част.
ОТМЕНЯ Решение №699/25.10.2019г., постановено по
гр.д. № 2802/2018г. по описа на РС Казанлък, в частта му, с която се отменя
Заповед № ДС-ЗД-260/08.12.2018г. на Областен управител на област Стара Загора
за одобряване на план на новообразуваните имоти за м. Абаята, землище на гр.
Казанлък в частта относно поземлени имоти с идент. 35167.306.35, 35167.306.36 и
35167.306.37 и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при
спазване на задължителните указания, дадени от касационната инстанция.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. ***, ЕГН **********,
В.П.С. *** с ЕГН **********, В.Д.Г. *** с ЕГН ********** и И.К.П. *** с ЕГН **********
солидарно да заплатят разноски по делото в полза на Областна администрация
Стара Загора в размер на 100 /сто/
лева.
ОСЪЖДА
Т.Г.Т. ***, ЕГН **********, В.П.С. *** с ЕГН **********, В.Д.Г. *** с ЕГН **********
и И.К.П. *** с ЕГН ********** солидарно да заплатят в полза на Р.Г.М., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.