№ 304
гр. Стара Загора , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215500501414 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д. Д. Д. чрез
пълномощника му адв. С.Д. против определение от 20.04.2021 г., постановено
по ч. гр.д.№181/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е
оставена без уважение молбата на Д. Д. Д. за спиране на принудителното
изпълнение по изп.д. № 20215530403024/2021г. по описа на ДСИ при РС-
Стара Загора, образувано въз основа на издадените Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
260092/12.01.2021г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 18182021г. по описа на
РС-Стара Загора.
Жалбоподателят Д. Д. Д. чрез пълномощника си адв. С.Д. обжалва
определението като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, поради
което моли да бъде отменено Определение от 20.04.2021г., постановено от
Районен съд- гр.Стара Загора по ч.гр.д. № 181/2021 г. и на основание чл.420,
ал.2, т.1,т.2 и т. 3 от ГПК съда да спре принудителното изпълнение срещу
движимо и недвижимо имущество на Д. Д. Д., с ЕГН ********** по изп.дело
20215530403024 по описа за 2021г. на ДСИ при РС-Стара Загора, образувано
по издаден изпълнителен лист от 13.01.2021 год. по допуснатото незабавно
изпълнение със Заповед №260092/13.01.2021год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като в случай, че съда
прецени, че не е налице основание за цялостно спиране на принудителното
1
изпълнение по същото изпълнително дело, то моли да бъде спряно
извършването по изпълнителното дело на действия по принудително
изпълнение спрямо 1/4 идеална част от недвижим имот- апартамент, находящ
се в ***. Прилага съдебна практика.
Ответника по частната жалба „И.Г.“ ООД *** взема становище по
частната жалба. Намира обжалваното определение за правилно и
законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Молят да бъде оставена без
уважение частната жалба и да им се присъдят направените разноски за
настоящата инстанция.
Окръжният съд като разгледа материалите по делото, намери за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Старозагорският районен съд е бил сезиран от по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.418 във връзка с чл.417, т.З от ГПК,
подадено от “И.Г.” ООД.
Съдът, след като е преценил, че са налице предпоставките за уважаване
на искането е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК №260092/13.01.2021 г., с която е разпоредил
длъжникът Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “И.Г.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Г.Г.,
чрез пълномощника адв М.И. И.-С. - АК Стара Загора, адрес: ***, тел.:
**********, сумата от 1500,00лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща
главница за погасяване на задължение по Договор за кредит, обективиран в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №163, том VI, рег.
№13634, дело №947/03.08.2020г. на нотариус Д.Н., с район на действие PC
Стара Загора, с рег.№181 от НК, 133,50лв. /сто тридесет и три лева и 50
стотинки/ - договорна лихва за периода от 03.08.2020г. до 30.10.2020г.,
разпределени както следва: 42,00лв. лихва от 03.08.2020г. до 30.08.2020г.,
45,00лв. лихва от 01.09.2020г. до 30.09.2020г., 46,50лв. лихва от 01.10.2020г.
до 30.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
2
подаване на заявлението в съда - 11.01.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по делото представляващи държавна такса в
размер на 32,67лв. /тридесет и два лева и 67 стотинки/ и адвокатско
възнаграждение в размер на 1080,00лв. /хиляда и осемдесет лева/. Издаден е
изпълнителен лист.
По делото е постъпила молба от Д. Д. Д., с която моли принудителното
изпълнение по изп.дело №20215530403024/2021г. по описа на ДСИ при РС-
Стара Загора да бъде спряно. По делото е било подадено и възражение в срок.
Искането за спиране се обосновава с възражение за неравноправност на
клаузата за възнаградителна лихва, както и с наличие на предпоставките на
чл.420, ал.2, т.1 ГПК, а именно, че вземането не се дължи.
Съгласно чл.420, ал.2 ГПК Съдът, постановил незабавното изпълнение,
може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е
направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства,
че:1.вземането не се дължи;2. вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител;3.неправилно е изчислен размерът на
вземането по договор, сключен с потребител.
Искането за спиране не е обусловено от срок, поради тази причина
подадената молба за спиране е допустима.
Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е издадена въз основа на
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №163, том VI, рег.
№13634, дело №947/03.08.202Ог. на нотариус Д.Н., с район на действие PC
Стара Загора, с рег.№181 от НК. В същия е обективиран договор за кредит, по
силата на който длъжникът се е задължил да върне дадената му в заем сума в
размер на 1500,00лв. в срок до 03.08.2021г. с начисляване на договорна лихва
в размер на 3% за 12 месеца. Поради неплащане на три месечни вноски
цялото задължение е станало предсрочно изискуемо, поради което сумите за
главница, договорна лихва и неустойка са станали изискуеми.
По направеното възражение за неравноправност и съответно
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, съдът намира следното:
Сочената от длъжника съдебна практика е неприложима към настоящия
момент, предвид изменението на Закона за потребителския кредит (ДВ, бр.35
3
от 2014г., в сила от 23.07.2014г.), съгласно което е предвидена нова ал.4 на
чл.19. С оглед посочената разпоредба годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В случая няма диференциране
по начина на обезпечаване на кредитите, но предвидения максимален размер
на годишния размер на разходите - 50%, далеч надхвърля конкретния размер
по процесния между страните договор. Противоречието на клаузите за
възнаградителна лихва и за процент на разходите с добрите нрави е било
коментирано от съдебната практика многократно преди въвеждането на
законова разпоредба, но след изричното предвиждане в закона на максимален
размер, не е необходимо извличане на противоречие с добрите нрави и
изследване на добрите нрави в насока установяване на неравноправност на
клаузите. Противоречие с добрите нрави е основание за неравноправност
когато няма конкретна законова разпоредба. В случая такава е създадена,
поради което и съдебната практика до изменението на закона не би могла да
бъде ползвана.
По направеното възражение за недължимост на вземането:
Към молбата са представени копия на три снимки на екран на мобилен
телефон, отразяващи извършени преводи на суми с мобилно банкиране. Пред
настоящата инстанция също има представени множество платежни
документи.
Съдът намира, че от представените копия не може да се направи извод
за сметката на наредителя - дали това е банкова сметка на длъжника, нито
може да се направи извод за основанието за извършване на тези преводи -
дали се погасяват суми по настоящия договор за кредит или се погасява друго
задължение към същия кредитор. В този смисъл представените доказателства
не представляват убедителни такива за установяване на факта, че е погасяван
процесния кредит между страните и, че вземането за което е издадена
заповедта за изпълнение не съществува. По изложените от длъжника доводи и
представените доказателства съдът не може да приеме, че е налице основание
за спиране на принудителното изпълнение на основание чл.420, ал.2 ГПК.
Същевременно не са изпълнени и предпоставките на чл.420, ал.1 ГПК
4
По изложените съображения искането за спиране на изпълнението е
неоснователно, доколкото не са налице нито предпоставките по чл.420, ал. 1
ГПК, нито тези по чл.420, ал.2 ГПК. Във втората хипотеза на чл.420 ал.2 ГПК
за спиране на принудителното изпълнение длъжникът следва да представи
убедителни писмени доказателства, че изпълняемото право (вземането на
кредитора) не съществува, т.е. такива, от които напълно и несъмнено да се
опровергават претенциите на заявителя (безспорни данни за заплащане на
задълженията, за симулация при поемането на дълга и т.н.). В настоящия
случай сме изправени пред втората хипотеза на закона.
Формалното тълкуване на „убедителни писмени доказателства“ в
разпоредбата на чл.420 т.2 ГПК сочи, че следва да бъдат представени
документи, от които да е видно, че задължението е погасено или не е
възникнало, и които най-често са извън основанието, от което е възникнало
задължението. Съдът намира, че под "убедителни писмени доказателства" в
разпоредбата на чл. 420, ал.2 ГПК законодателят има предвид такива, които
по своя характер да могат да обосноват възражението срещу присъденото
изпълнение и да убедят съда, че изпълнението (изцяло или отчасти) не се
дължи, т.е. че вземането на кредитора не съществува.В конкретния случай
длъжникът не е представил надлежни убедителни писмени доказателства по
смисъла на чл. 420, ал.2 ГПК.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. При постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.
По разноските: С оглед изхода на делото следва частният жалбоподател
да бъде осъден да заплати на ответника по чатната жалба направените
разноски за настоящото производство, които са в размер на 240 лв.
Водим от горните мотиви, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.04.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№181/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е оставена без
уважение молбата на Д. Д. Д. за спиране на принудителното изпълнение по
5
изп.д. № 20215530403024/2021г. по описа на ДСИ при РС-Стара Загора,
образувано въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 260092/12.01.2021г.
и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 18182021г. по описа на РС-Стара Загора.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, адв. С.Д. Д. от АК-
Стара Загора Съдебен адрес: *** да заплати на „И.Г.“ ООД *** със седалище
и адрес на управление: ***, ЕИК ***, представлявано от управителя М.Г.Г. от
***,чрез пълномощника си адвокат М.И. И.-С. от АК-Стара Загора,с личен №
**********,
съдебен адрес: ***, сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/,
представляващи направените разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6