Решение по дело №75/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 4 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Н. А. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0813-000022 от 23.01.2025 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на МВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП са отнети иззетите с АУАН серия GA № 3441157 от 21.01.2025 г. 2 броя рег. табели с № [рег. номер].

Жалбоподателят оспорва заповедта като издадена при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие с процесуалния и материалния закон и с неговата цел. Твърди се, че на процесната дата автомобилът е управляван от жалбоподателката, а не от нейния съпруг, на когото е съставен АУАН. В тази връзка се сочи, че описаната фактическа обстановка не отговоря на действителната такава. Иска се отмяната на постановената ЗППАМ.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адвокат И. К., редовно упълномощена. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания. Иска се отмяната на атакуваната ЗППАМ като незаконосъобразно произнесена.

Ответната страна - Началник сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, се представлява в процеса от старши юрисконсулт М. П., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че процесната ПАМ е законосъобразно издадена при спазване на всички законоустановени изисквания за това, включително и наличие на материалните предпоставки по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Претендира присъждане на разноски, като прави и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 25-0813-000022 от 23.01.2025 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на МВР - Ямбол на оспорващата Н. А. П. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, а на основание чл. 172, ал. 2, т. З от ЗДвП са отнети иззетите с АУАН серия GA № 3441157 от 21.01.2025 г. 2 броя рег. табели с № [рег. номер].

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 21.01.2025 г. в [населено място] около 08:45 по улица „Обходен път Юг“ с посока на движение към улица „Клокотница“ през бившата фирма „Фомис“, като продължава движението си към улица „П. Я.“, неправоспособният водач Н. П. П. е управлявал МПС с регистрационен номер [рег. номер], собственост на Н. А. П., който не носи и свидетелство за регистрация на МПС; посочено е, че водачът е бил сам в автомобила, а за констатираните виновно извършени нарушения на чл. 150 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на П. е съставен АУАН серия GA № 3441157 от 21.01.2025 г. по описа на РУ Ямбол, с който са иззети два броя регистрационни табели. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие на основание по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на МПС“ за срок от шест месеца, а на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП са отнети иззетите с АУАН регистрационни табели. Заповедта е връчена лично на адресата срещу разписка на 31.01.2025 г. (л. 21), като в нея се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Жалба против акта е депозирана направо пред ЯАС на 07.02.2025 г., въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

В качеството на свидетели по делото са разпитани Н. П. П., Н. Д. Д., Ж. Г. Г. и Т. И. Т.. Свидетелят П. – съпруг на оспорващата, заявява, че на 21.01.2025 г. сутринта, заедно със съпругата си Н. А. П., откарали децата на училище, като управлението на автомобила се осъществявало от П.. Сочи, че поради проблем с колата се наложило принудително спиране на ул. „Юндола“ на връщане от училището, като по тази причина били принудени да се обадят на Н. Д. и да я помолят да превози съпругата му до работното й място. Свидетелят заявява, че след като останал сам при колата, пристигнали проверяващите и направили съответни проверки за наркотици и за алкохол. П. твърди, че бил на 5 метра от колата, която била заключена, както и че по-късно се наложило да отиде да прибере детето си от училище, тъй като не се чувствало здравословно добре и когато се върнал при колата установил, че табелите били свалени.

Свидетелят Д. с показанията си установява обстоятелството, че действително на въпросната дата и час (21.01.2025 г. около 08:00 – 08:30 часа сутринта) Н. П. й се обадил по телефона с молба да откара съпругата му Н. П. до [жк], тъй като колата им изгаснала в близост до къщата, където живеели П.. Свидетелката сочи, че автомобилът се използва от съпругата на Н. П., тъй като той нямал свидетелство за управление на МПС.

Свидетелите Т. и Г. (полицаи в РУ – Ямбол към ОДМВР – Ямбол) сочат, че на 21.01.2025 г. били назначени в наряд, като при обход по Обходен път „Изток“, от „Д-р Д.“ в посока бул. „Крайречен“ между 08:00 и 08:30 часа сутринта забелязали лек автомобил - синя [марка] с рег. № [рег. номер], в който имало две лица – от мъжки и от женски пол, като автомобилът бил управляван от Н. П., а до него на предната седалка като пасажер стояла съпругата му. Свидетелите сочат, че тъй като по това време имало интензивен трафик, не последвали автомобила, но впоследствие патрулирали по ул. „Клокотница“ и пресечка с ул. „Г.Ш.“, където имало друг автопатрул, и забелязали по Обходен път „Юг“ да приближава въпросният автомобил, управляван от П.; последвали автомобила, който продължил своето движение по ул. „Г.Ш.“, минавайки през бившата фирма „Фомис“, и паркирал на ул. „П.Я.“ до № 92. При приближаването на автомобила полицейските служители видели, че от него слиза Н. П.. Полицаите спрели, представили се и поискали документи за проверка, но П. отказал да представи такива, заявил, че не е управлявал автомобила и представил само лична карта. Свидетелите са категорични, че в близост до мястото на проверката не е имало друг човек, както и че съпругата му изобщо не се е появявала на мястото. Служителите извършили справка чрез оперативния дежурен и установили, че П. няма свидетелство за управление на МПС, при което същият отказал тестването за наличие на алкохол и наркотични вещества, заявявайки, че не е управлявал автомобила и че няма да подпише никакви документи, след което оставил личната си карта и си тръгнал. За случая полицаите уведомили дежурния. Свидетелите сочат, че изготвили документите в Районно управление – Ямбол и по-късно се върнали до адреса на П., за да го запознаят с изготвените документи по случая, но той отново отказал да ги подпише.

С оглед на така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, счита същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

По делото е представена Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с която се оправомощават длъжностните лица за налагане ПАМ по Закона за движение по пътищата, в т.ч. и на процесната по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. С оглед това съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да налага съответната ПАМ.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса изрична регламентация в специалния закон ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на посочената норма, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършените пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо, вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при постановяването му, изразяващи се в управлението на МПС – собственост на оспорващата П., от страна на неправоспособния водач Н. П.. Тези обстоятелства не се оспорват от страна на жалбоподателя, а и не са представени доказателства, че водачът е бил правоспособен към момента на установяване на административното нарушение. Обстоятелството, че лицето погрешно е посочено като Н. П. не се отразява по никакъв начин на законосъобразността на акта, противно на твърденията в жалбата, доколкото от доказателствата по делото недвусмислено се установява, че се касае за едно и също лице, посочено като извършител на нарушението, установено с АУАН. Оспореният административен акт е мотивиран, като е посочено словесно извършеното административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС от лице, което е неправоспособно, (обстоятелство, установено след извършване на съответна справка с ОДЧ при ОДМВР - Ямбол). Спорен е въпросът, дали в конкретния случай именно посоченото като нарушител в АУАН лице е управлявало ППС. В случая оспорващата твърди, че именно тя е шофирала автомобила на процесните дата и час, но от доказателствата по делото безпротиворечиво се установява, че в момента на управлението на МПС и при извършване на проверката от полицейските служители неправоспособният водач Н. П. е бил сам. В тази насока са както писмените доказателства (АУАН, чиято доказателствена сила не бе оборена от жалбоподателя, а именно Докладна записка рег. № 1679р-1513 от 22.01.2025 г., Докладна записка рег. № 1679р-1511 от 22.01.2025 г. от мл. инсп. Т. Т. до Началника на РУ, гр. Ямбол, Сведение от Т. Г. Г. от 22.01.2025 г. и Сведение от А. Д. А. от 22.01.2025 г.), така и от гласните доказателства – показанията на двамата полицаи, извършили проверката на П., на които съдът дава пълна вяра, тъй като са логични, последователни, непротиворечиви и в съответствие с представените по делото писмени доказателства. В този смисъл твърденията на жалбоподателката за описана в акта и в АУАН различна фактическа обстановка по извършеното административно нарушение, несъответстваща на действителната, са напълно неоснователни и неподкрепени с доказателства.

Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение, административният орган е приел наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба.

В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът, при преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение във връзка с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН (съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби - чл. 150 от ЗДвП (управление на МПС без наличие на правоспособност) и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (не носи свидетелство за регистрация на управляваното МПС), съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 45 от ЗАНН за съставянето и връчването му. При това положение АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 189, ал. 2 от ЗДвП по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.

Следва да се отбележи също, че спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, но не и по отношение на реда за нейното издаване. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ, (която представлява административен акт), е издадена след като Началник сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на МВР - Ямбол се е съобразил с констатираното нарушение, установено със съставения АУАН. В производството административният орган е съблюдавал основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая съобразно регламентацията на чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес (чл. 9, ал. 2 от АПК). Съдът намира, че органът не е допуснал и нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“, предложение последно от ЗДвП. В този смисъл жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и като взе предвид направените искания, съдът намира, че на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Н. А. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0813-000022 от 23.01.2025 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на МВР – Ямбол.

 

ОСЪЖДА Н. А. ПАНТОВА от [населено място], [адрес], със съдебен адрес: [населено място], [адрес], адвокат И. К., да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ЯМБОЛ разноски по производството в размер на 100 (сто) лева.

 

По аргумент от чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно.