№ 11212
гр. София, 15.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110119058 по описа за 2022 година
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявило срещу „УНИТЕХКОМ“ ЕООД
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 82,92
лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № 15258 за периода от 01.11.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 13.01.2022 г. до окончателното погасяване, 11,40 лева –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 31.12.2019г. до
06.01.2022 г., 21,10 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 13.01.2022 г. до окончателното погасяване, 4,53 лева – обезщетение
за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.01.2022
г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1617/2022 г. по описа на СРС, 88
състав. Претендира разноски по исково и заповедно производство.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период
ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а
ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следва да плати цената на
доставеното количество енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и таксата за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, с който се
оспорва наличието на осъществен фактически състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД. Посочва, се, че
между страните е сключен договор №2474/02.12.2004г. за доставка на ТЕ за стопанска
дейност, като от него били възникнали валидни облигационни отношения. Оспорва се
твърдението, че потребената ТЕ е начислявана по действителен разход на уредите за дялово
1
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Посочва се, че в имота не се
ползва отдадена ТЕ от отоплителни тела и ТЕ за БГВ. В процесния обект не се потребявала
ТЕ и не се ползвала БГВ. Липсвала реално потребена топлинна енергия. Моли за отхвърляне
на претенциите. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД е конституирано по
делото с определение от 04.07.2022 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен иска за главница, в тежест на ищеца е да установи обедняването си
– количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга
дялово разпределение, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази
енергия и използвал услугата за дялово разпределение, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни до
имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в
отношенията между страните.
В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на възникналите в нейна тежест
задължения, както и че между страните е налице договорно правоотношение по повод
предоставянето на топлинна енергия.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Бруната“ ООД.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
Основният спорен въпрос по делото е дали е налице сключен писмен договор за
доставката на топлинна енергия за процесния имот, находящ се на адрес: гр. София, ПЛ.
ПЕТКО Р.СЛАВЕЙКОВ 7Б, МЕЦАНИН, КАНТОРА № 14, аб. № 15258. С отговора на
исковата молба е представен договор № 2676-Т368421 от 25.10.2004 г., с който е сключен
безсрочен договор между страните за доставка на ТЕ на имот, находящ се в гр. София, ПЛ.
2
ПЕТКО Р.СЛАВЕЙКОВ 7Б, аб. № 368421, код на платеца 000372. Ищецът с исковата
молба е представил писмени документи, които не са оспорени с отговора на исковата молба.
В приложено писмо до ответника от 02.10.2019 г. /л. 19/ е посочено, че ответникът
притежава два отделни обекта на адрес гр. София, пл. Славейков № 7 – единият е с аб. №
15258 /кантора № 14/, а другият – с аб. № 368421 /магазин/. Същата информация се
потвърждава и от вещото лице по СТЕ, което сочи, че за процесния адрес гр. София, пл.
Славейков № 7 при ищеца са заведени повече от един абонатни номера за ответника.
Очевидно, че в случая се претендират суми за доставена ТЕ и дялово разпределение на имот
с аб. № 15258 /кантора № 14/, а договорът касае друг имот, собственост на ответника
магазин с аб. № 368421. Възражението на ответника за наличието на договорно
правоотношение между страните е неоснователно. Представеният договор касае договорни
отношения между страните за друг обект на адрес гр. София, пл. Славейков № 7, магазин с
аб. № 368421. В тази насока и останалите доказателства представени от ответника. В
диспозитИ. на решението по гр. д. № 23600/2018 г. на СРС изрично е посочено, че
предметът на спора касае имот в гр. София, пл. П. Р. Славейков № 7Б, партер, магазин,
Т368421, т. е. решение е неотносимо към настоящия спор. Същото се отнася и до решението
по гр. д. № 38670/2020 г. по описа на СРС. Въпреки че в него не е посочено за кой
топлоснабден имот се отнася, съдът след служебна справка по заповедното ч. гр. д. №
21052/2020 г. на СРС установи, че и това решението касае отношенията между страните
относно другия имот /ГР. СОФИЯ, ПЛ. ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ №7Б, ПАРТЕР,
МАГАЗИН, аб. № 368421/, а не относно процесния. Още повече, от представения по делото
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт /л. 16-17/ се установява, че
„УНИТЕХКОМ“ ЕООД е придобило правото на собственост върху кантора № 14 на адрес
гр. София, пл. П. Р. Славейков № 7Б на дата 17.11.2004 г., а представения по делото договор
за продажба на ТЕ за имот с друг аб. номер /368421/ е сключен преди датата на сделката –
25.10.2004 г. Съобразно изложеното по делото не се установява наличието на сключен
договор за доставка на ТЕ за процесния имот с аб. № 15258 и код на платеца № 1063127
между страните.
Оттук и претенцията на ищеца може да се основе единствено на извъндоговорно
основание /по арг. от чл. 59, ал. 2 ЗЗД/, в случай че са налице посочените по-горе
предпоставки от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Обстоятелството, че
именно „УНИТЕХКОМ“ ЕООД през исковия период е собственик на топлоснабдения имот
/което се установява и от посочения по-горе договор за покупко-продажба/ и, че в това си
качество именно той е ползвал същия през процесния период, не се оспорва в отговора на
исковата молба. Същевременно от страна на ответника не се излагат твърдения
топлоснабдения имот да се ползва за битови, а не за стопански нужди.
Ето защо, при съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че
ответникът в качеството си на търговец с оглед ползването на стопански обект, е ползвал
топлинна енергия за стопански нужди /небитови нужди/ по смисъла на цитираните
разпоредби.
Процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите писмени
доказателства, представени от ищеца.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота
3
през процесния период е начислена ТЕ единствено за отопление отдадена от сградна
инсталация, която е била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за
разпределение на кубатурата на сградата. Общият топломер в абонатната станция с
фабричен № 4015676 е бил с изтекъл срок на годност за периода 11.2019 г. – 07.2020 г. От
ТР Земляне не са предоставили на вещото лице свидетелство за метрологична проверка на
топломера. Същият е сменен с нов топломер м. 07.2020 г. вместо през м.07.2019 г. Съгласно
чл. 5 ЗИ за осигуряване точност и достоверност на техническите средства, използвани за
нуждите на търговски плащания, се извършва метрологичен контрол – първоначален и
последващ. Според нормата на чл. 44, т. 1 ЗИ се забранява използването на средства за
търговско измерване, чиято годност не е установена и надлежно удостоверена. Законът не
установява предположение в полза на топлоснабдителното дружество в тази насока, поради
което ищецът е длъжен да докаже годността на измервателното средство. Ответникът е
оспорил размера на начислените суми. Непроведеното пълно и главно доказване от страна
на ищеца за годността на топломера в абонатната станция за периода м. 11.2019 г. –
м.07.2020 г. г., води до неблагоприятни последици за ищеца. Не се установява по делото, че
за периода м. 11.2019 г. – м.07.2020 г. г. общият топломер в сградата, в която се намира
процесният имот е бил редовен, а отчетената от него топлинна енергия има отношение към
множителите във формулите по Методиката за дялово разпределение на ТЕ за сгради –
етажна собственост. Нередовността на топломера, липсата на данни за последваща проверка
съобразно ЗИ преди замяната на топломера, води до невъзможност за преценка дали същият
е бил годен или не, поради което и не се доказва дължимостта на отчитаните суми за
периода след изтичане срока на годност на топломера.
Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички
потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва
обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи
се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Легално
определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и указанията, дадени в
Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според
които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните
4
тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. От приетото заключение
на съдебно-техническата експертиза се установи, че на ответника е била начислена сума за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Специалните правила за отчитане и
разпределение на топлинната енергия са уредени в Наредба № 16-334/2007 г. за
топлоснабдяването, като законодателят не е предвидил възможност, собствениците и/или
ползвателите на обектите в същата етажна собственост да не са клиенти на доставчика на
топлинна енергия, в случай че самата сграда в режим на етажна собственост е сключила
договор за доставка на топлинна енергия. От СТЕ се установява и, че количеството топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация, е определяно въз основа на пълния отопляем обем
на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2004 г. Предвид
това настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника, че през
исковия период не е осъществена реална доставка на топлинна енергия до имота.
Като обобщение, съдът приема, че ответникът, като безспорен ползвател на процесния
имот, обективно е получавал в имота част от топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, поради което е налице потребление на топлинна енергия. А като е
спестил разходите за стойността на тази енергия, ответникът се е обогатил неоснователно.
Съдът възприема варианта, дадено от вещото лице У., съгласно който изчисленията са
направени само за периода м.08.2020 г. –м.04.2021 г. /доколкото претенцията за периода
преди смяната на топломера е неоснователна/. Съдът кредитира изцяло СТЕ. Същата не е
оспорена, не противоречи на останалите доказателства по делото. Следва да се отбележи, че
съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната
докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на заключението на
вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на
заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на
заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не
може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с
всички доказателства по делото. В съдебно заседание на 27.09.2022 г. не е оспорена СТЕ при
приемането й. Ето защо настоящият състав приема, че от „Топлофикация София“ ЕАД е
доказало потребление на топлинна енергия в имота на ответника за периода м.08.2020 г. –
м.04.2021 г. на стойност 38.44 лв., поради което до тази сума следва да бъде уважен
предявеният иск, като за разликата над нея до пълния предявен размер от 82.92 лв. и за
периода 01.11.2019 г. до 31.07.2020 г. искът следва да бъде отхвърлен. Върху уважената
главница следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 13.01.2022 г., до окончателното плащане.
Неоснователна обаче се явява претенцията на ищеца за заплащане на начислените
суми за дялово разпределение. Доколкото между страните няма сключен писмен договор,
Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение не
обвързват ответника. От друга страна – няма доказателства по делото ищецът да е
заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме
нито, че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял
с направата или с дължимостта му. Поради това искът за сумата от 21.10 лв.,
представляваща стойността на услугата за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден
срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая,
5
доколкото между страните не е сключен писмен договор за продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди, не могат да намерят приложение клаузите на сочените от ищеца Общи
условия, предвиждащи заплащане на месечните задължения в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката. Те обвързват единствено потребителите на топлинна
енергия за стопански нужди, сключили с доставчика писмени договори при общи условия.
Липсва предвиден срок за плащане от страна на ответника на задължението му по чл. 59
ЗЗД за ползваната топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Предвид това, лихва за забава ответникът дължи от датата на поканата,
и то – за задължения, които вече са възникнали, т.е. ответникът следва да е поканен да
заплати именно задълженията, които се претендират по настоящото дело.
По делото няма данни за отправена, респ. получена от ответника покана, която да
касае заплащане именно на процесните задължения. По отношение на представените по
делото писма от „Топлофикация София“ ЕАД от м.11.2017 г. и м. 10.2019 г., то същите
предхождат процесния период и са неотносими към предмета на спора. Освен това от тях по
никакъв начин не може да стане ясно, че длъжникът е бил поканен да заплати процесните
суми - с посочване на абонатния номер на имота и конкретни размери по отделни пера и
периоди, за които се отнася дългът. Още повече, по делото не са представени и
доказателства писмата да са връчени надлежно на ответника. Ето защо съдът намира, че не
са ангажирани доказателства ответникът да е бил поставен в забава за заплащане на сумите
за потребената в имота топлинна енергия, поради което и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 11.40 лв. и за периода от 31.12.2019г. до 06.01.2022 г. следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на предявения иск за сумата от 21.10 лв. – такса дялово
разпределение, то неоснователен се явява и акцесорният за обезщетение за забава върху
посочената главница в размер на 4.53 лв. за периода 01.07.2019 г. до 06.01.2022 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции в размер на 24.04
лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в
заповедното производство, и в размер на 129.79 лв. – платена държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в минимален размер.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от предявените
искове. Представен е по делото списък по чл. 80 ГПК. Претендират се 150 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство. Представени са доказателства за заплащането на сумите.
Претендираните суми са в рамките на минималните по Наредба. От сумата в общ размер на
450 лв. по съразмерност на ответника за двете производство ще се присъди за разноски сума
в общ размер от 305.79 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
6
София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу „УНИТЕХКОМ“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. ЛОЗЕНЕЦ № 36, ет. 4, ап. 8, иск с правно основание
чл. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че „УНИТЕХКОМ“ ЕООД дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 38.44 лв., представляваща ползвана от
ответника без основание топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ПЛ. ПЕТКО Р.СЛАВЕЙКОВ 7Б, МЕЦАНИН, КАНТОРА № 14, аб.№ 15258 за периода от
м.08.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.01.2022 г., до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1617/2022 г. по описа
на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД
за сумата над 38.44 лв. до пълния претендиран размер от 82.92 лв. и за периода 01.11.2019 г.
до 31.07.2020 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 21.10 лв., представляваща
стойността на услугата за извършване на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 11.40 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.12.2019г. до 06.01.2022
г. върху вземането за топлинна енергия и за сумата от 4.53 лв. – обезщетение за забава върху
вземането за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. до 06.01.2022 г.
ОСЪЖДА „УНИТЕХКОМ“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ЛОЗЕНЕЦ № 36, ет. 4, ап. 8, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 129.79 лв. – разноски за
исковото производство по съразмерност, както и сума в размер на 24.04 лв. – разноски за
заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на „УНИТЕХКОМ“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ЛОЗЕНЕЦ № 36, ет. 4, ап. 8,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в общ размер от 305.79 лв. – разноски по
съразмерност за настоящото производство и за заповедното производство /ч. гр. д. №
1617/2022 г. по описа на СРС, 88 състав/.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7