№ 5868
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря С. Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20221100108564 по описа за 2022 година
Ищците К. К. М., С. А. М. и А. А. М. са предявили срещу СДВР активно субективно
съединени искове с правно основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл, вр. чл. 46, ал. 2 ЗНА за заплащане
на сумите от по 181 772,00 лв. за всеки един от ищците, представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди поради преживени болки и страдания вследствие на
настъпилата смърт на техния наследодател А. С. М., от трудова злополука на 14.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумите от 14.07.2020 г. до окончателното им заплащане.
Ищците твърдят, че наследодателят им А. С. М. е бил в служебно правоотношение с
ответника към момента на настъпване на трудовата злополука, заемащ длъжност „командир
на отделение в 02 група“ в сектор „Метрополитен“, отдел „Охранителна полиция“.
На 14.07.2020 г. около 23.30 часа А. М. пресичал пътното платно на бул. „Княгиня Мария
Луиза“ в посока от ЦУМ към входа на метростанция „Сердика“, за да се прибере по
обичайния път към вкъщи, при опит да прескочи декоративна метална ограда на
горепосочения булевард, М. пада и получава счупване на десния крак в областта на глезена,
като след извършена операция настъпва леталния му изход.
Трудовата злополука била установена с Декларация № 32 от 20.08.2020 г. от работодателя и
Разпореждане № 29807/19.10.2020 г. на ТП на НОИ.
Ищците твърдят, че от смъртта на наследодателя си търпят болки и страдания, страдат от
факта, че са завинаги лишени от пълноценните и щастливи отношения, които са имали с
починалия преди настъпването на процесната злополука. Към настоящия момент ищците
страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие, и
тревожност.
1
Ищците твърдят, че на основание чл. 238, ал. 2 ЗМВР им е било изплатено обезщетение за
претърпените вреди, в резултат на смъртта на наследодателя им, настъпила по повод
изпълнение на служебните му задължения, в качеството му на държавен служител в МВР в
размер на сумите от по 18 228,00 лв. на всеки от ищците.
Считат, че обезщетението, което се дължи от ответника за компенсиране на
неимуществените вреди, които ищците са претърпели са в размери на по 200 000,00 лв. за
всеки един от тях.
Ето защо молят ответната страна да бъде осъдена да заплати на всеки от ищците сумата от
по 181772,00 лв. /след допуснато увеличение на предявените искове по реда на чл.214 ГПК/,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на злополуката – 14.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът СДВР е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове, като недопустими, евентуално като неоснователни.
Счита, че не е пасивно легитимирана страна, тъй като трудовата злополука, която
служителят е получил, е счупване на десния глезен, а настъпилата смърт е вследствие на
извършване действия от медици на УМБАЛ „Н. И. Пирогов“. Т.е. смъртта на М. не е
настъпила по повод или при изпълнение на служебни задължения, а вследствие на
дихателна недостатъчност, поради което СДВР не е пасивно легитимирана страна по случая.
Ответникът поддържа, че поведението на загиналия служител се характеризира с допускане
на груба небрежност от негова страна, тъй като същият не е положил елементарно старание
и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност на пътя - не е минал през
подлеза, както е следвало, а незаконосъобразно е пресичал пътното платно и е прескочил
метална ограда. В този смисъл ответникът прави възражение за съпричиняване на трудовата
злополука.
Ответникът оспорва настъпването на претендираните от ищците неимуществени вреди,
евентуално счита, че претендирания размер на обезщетенията е завишен.
По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.
Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 78,
ал. 1 ЗДСл, вр. чл. 46, ал. 2 ЗНА.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищците следва да
установят при условията на пълно и главно доказване по отношение на предявените искове
следните правопораждащи факти:
1/ служебно правоотношение между наследодателя на ищците и ответника към датата на
злополуката;
2/ трудова злополука;
3/ вреда, водеща до неблагоприятни последици –болки и страдания на наследниците на
починалото лице;
4/ причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените
2
неимуществени вреди да са закономерна, естествена последица от трудовата злополука.
Ответникът следва да установи, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като
пострадалият е допринесъл за неговото настъпване чрез своята груба небрежност, за които
обстоятелства ответникът не сочи доказателства.
Ответникът следва да докаже и останалите релевирани в отговора на исковата молба
възражения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
От представените писмени доказателства, които не са оспорени от страните се установява,
че на 14.07.2020 г. около 23.30 часа А. М. пресичал пътното платно на бул. „Княгиня Мария
Луиза“ в посока от ЦУМ към входа на метростанция „Сердика“, за да се прибере по
обичайния път към вкъщи.
При опит да прескочи декоративна метална ограда на горепосочения булевард, М. паднал и
получил счупване на десния крак в областта на глезена, като след извършена операция
настъпил леталният му изход.
Трудовата злополука била установена с Декларация № 32 от 20.08.2020г. от работодателя и
Разпореждане № 29807/19.10.2020 г. на ТП на НОИ.
Към датата на злополуката между наследодателя на ищците и ответната страна е
съществувало служебно правоотношение за длъжността „командир на отделение в 02 група“
на сектор „Метрополитен“ към „Отдел Охранителна полиция“.
На основание чл. 238, ал. 2 ЗМВР на всеки от ищците е изплатено обезщетение в размер от
по 18228,00 лв.
От приетото заключение към СППЕ и разпитаните по делото свидетели се установява, че
ищците тежко са преживели загубата на своя съпруг и баща, като и към момента изпитват
тъга и болка от неговата смърт.
От приетата по делото предоперативна епикриза се установява, че А. С. М. при примането
си в УМБАСЛМ „Пирогов“ е бил в задоволително общо състояние, контактен, адекватен и
афебрилен, с отток, деформация и болка и ограничени движения в областта на дясна
глезенна става. Преценено е от клиничен съвет, че пациентът е показан за операция, като
същият е бил информиран, съгласен и подготвен. Операцията на глезена е започнала в
01,50ч. на 15.07.2020г. и е приключила в 02,30ч. на 15.07.2020г.
От приетата по делото епикриза се установява, че А. С. М. е изведен следоперативно от
операционен блок в 03,10ч. в ясно съзнание. В 06,45ч. общото му състояние рязко се
влошило и е повикан реаниматор. В 7,00ч. е започнала кардиопулмонална ресурситация в
пълен обем на фона на клинична картина на безсъзнателно състояние, дихателна
недостатъчност с изразен отток на дихателните пътища и изразен тежък бронхоспазъм.
Въпреки проведените реанимационнни мероприятия в 07,32ч. на 15.07.2020г. пациентът е
починал.
3
Предвид изложеното съдът намира, че се установяват елементите на посочения по-горе
фактически състав на трудовата злополука, но тя се изразява в счупването на глезена на А.
С. М.. Не се установява обаче пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
трудовата злополука /счупването на глезена/ и смъртта на А. М.. Трудовата злополука е
елемент от причинно-следствения процес, но между нея и смъртта на наследодателя на
ищците има още събития – общо изразени като следоперативно усложнение, които
опосредяват връзката между самото събитие, представляващо трудова злополука, и смъртта.
Няма основания в случая да се приеме, че счупването на глезена при падането има
решаващо, вътрешно необходимо и неслучайно значение по отношение на смъртта и че в
поредицата от явленията от падането и счупването, през болничното лечение и смъртта,
именно счупването на крака се явява закономерно пораждащо леталния изход. По начало
при преценката дали са налице основанията за обезвреда следва да се отчете дали
причинният процес се е развил типично, закономерно (а не случайно), под въздействието
само на събитието, а не и на други фактори, особени за случая, т.е. дали само при
обичайното стечение на обстоятелствата именно типичното развитие на състоянието на
пострадалия е довело по-късно до сочения от ищците краен вредоносен резултат. В случая
при наследодателя на ищците, освен счупването, получено на 14.07.2020г. при падането му
заради прескачането на оградата, отражение са дали и последващи и независими фактори –
дихателна недостатъчност с изразен отток на дихателните пътища и изразен тежък
бронхоспазъм и изпадане в безсъзнание, които са причинили леталния изход. С оглед на това
не може да се приеме, че закономерно и само от счупването на глезена е настъпила смъртта
на пострадалия. Поради изложеното смъртта на А. С. М. не е пряка и непосредствена
последица от увреждането, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 51, ал.1, изр.1 от
ЗЗД. Не са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника и за
присъждане на обезщетение в негова тежест и в полза на всеки от ищците, респективно за
присъждане на лихви по реда на чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Предвид липсата на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка межуд трудовата
злополука и смъртта на А. С. М., съдът намира, че исковете са неоснователни и следва да се
отхвърлят. Безпредметно е в този случай да се обсъждат възраженията на ответника относно
основанието и размера на претендираното обезщетение.
На ответника следва да се присъдят разноски в общ размер от 150 лв.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. М.а с ЕГН **********, гр. София, ул. *******, срещу
Столична дирекция на вътрешните работи с Булстат *******, гр. София, ул. *******, иск
4
за сумата 181 772,00 лв. представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди
поради преживени болки и страдания вследствие на настъпилата смърт на нейния съпруг А.
С. М. от трудова злополука на 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от
14.07.2020 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА К. К. М.а с ЕГН **********, гр. София, ул. *******, да плати на Столична
дирекция на вътрешните работи с Булстат *******, гр. София, ул. *******, сумата 50
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. М.а с ЕГН **********, гр. София, ул. *******, срещу
Столична дирекция на вътрешните работи с Булстат *******, гр. София, ул. *******, иск
за сумата 181 772,00 лв. представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди
поради преживени болки и страдания вследствие на настъпилата смърт на нейния баща А.
С. М., от трудова злополука на 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от
14.07.2020 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА С. А. М.а с ЕГН **********, гр. София, ул. *******, да плати на Столична
дирекция на вътрешните работи с Булстат *******, гр. София, ул. *******, сумата 50
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. М. с ЕГН **********, гр. София, ул. *******, срещу
Столична дирекция на вътрешните работи с Булстат *******, гр. София, ул. *******, иск
за сумата 181 772,00 лв. представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди
поради преживени болки и страдания вследствие на настъпилата смърт на неговия баща А.
С. М., от трудова злополука на 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от
14.07.2020 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА А. А. М. с ЕГН **********, гр. София, ул. *******, да плати на Столична
дирекция на вътрешните работи с Булстат *******, гр. София, ул. *******, сумата 50
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5