Определение по дело №39841/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17498
Дата: 23 април 2024 г. (в сила от 23 април 2024 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20221110139841
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17498
гр. С., 23.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.Г.Т.
като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20221110139841 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по обективно съединени иск за реално изпълнение и за
обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично
задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, предявени от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК******* със седалище и
б
адрес на управление в град С. в жилищен квартал К.С. на ул. „Я.“ №23, представлявано от
председателя на управителния съвет И.И.Е. и от изпълнителния директор А.С. А. и с пълномощник
юрисконсултът К.Г.К. против Р. Г. П. с ЕГН********** и Т. Р. Б. с ЕГН**********, и двамата
живеещи в гр. С. на ул. „П.“ №*** във вход А на етаж VII в апартамент **** и с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на бул. „Д.П.“ №*** на етаж II в офис
II чрез пълномощника адвокат В. А. Я.. Искът е предявен при условията на чл. 422, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е
поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежи на разглеждане по реда на Общия исков
процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
Ищецът прави искане да бъде допуснато привличането като трето лице на „Т.А. – Е.С. –
Н.И.“ ООД с ЕИК***** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „Т.“ №15,
представлявано от управителя И.Ц.Р., по реда на чл. 219 от Гражданския процесуален кодекс.
Изложени са твърдения, че дружеството е извършило услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. Ищецът поддържа, че при евентуално отхвърляне на иска поради оспорване на
извършеното дялово разпределение, ще има интерес от предявяване на регресен иск против
лицето, чието привличане се иска.
Според чл. 219 от Гражданския процесуален кодекс ищецът може да привлече трето лице,
когато това лице има право да встъпи, за да помага, в първото заседание за разглеждане на делото.
Кое лице може да встъпи, за да помага, е видно от чл. 218 от същия кодекс. Според посочената
разпоредба, трето лице може да встъпи в делото за да помага на една от страните, ако има интерес
решението да бъде постановено в нейна полза. Тъй като искането за привличане на трето лице е
направено още с исковата молба, съдът счита, че то е навременно. Макар че решението по
настоящото дело няма по изключение да се разпростре и върху третото лице, ако то е
1
неблагоприятно за ищеца, той би могъл да търси процесната сума от третото лице. Следователно,
интерес от привличането на третото лице – помагач съществува.
Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в
едномесечния срок за отговор, изтекъл на 28. ХІІ. 2023 година, е постъпил такъв от ответната
страна.
В отговора на исковата молба ответникът посочват, че оспорват процесното
пътнотранспортно произшествие да е настъпило по начина, описан в отговора на исковата молба, и
по вина на водачката на застрахования от ответника автомобил. Не излагат обаче как твърди, че е
настъпило произшествието. Твърди още, че водачът на автомобила, застрахован от ищеца, е
нарушила правилата за движение по пътищата. Не посочват обаче точно кои правила твърди, че
водачът на увредения автомобил е нарушила, нито с какво е допринесъл за настъпването на
произшествието. Ответникът оспорват и съдържанието на представения от ищеца протокол за
пътнотранспортно произшествие, но не посочват конкретните обстоятелства, за които смятат, че са
невярно отразени при съставянето на протокола. Поради изложеното настоящият съдебен състав
намира, че следва да даде указания на ответника да уточни твърденията, изложени в отговора на
исковата молба, по реда на чл. 145 от Гражданския процесуален кодекс.
С отговора на исковата молба ответниците изтъкват липсата на документи относно
пускането в експлоатация на абонатната станция и искат съдът по реда на чл. 190 от Гражданския
процесуален кодекс да задължи ищеца да представи такива документи. Съдът намира
доказателственото искане за неоснователно по следните съображения:
Доказателственото искане е неотносимо към спора. Изграждането на абонатната станция
няма отношение към точното отчитане на топлинната енергия, което е предмет на съдебно-
техническата експертиза. Затова и не е необходимо и събирането на доказателства. Освен това,
според чл. 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс всяка страна може да иска от съда да
задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за
спора. От логическото тълкуване на цитираната разпоредба съдът стига до извода, че страната
може да иска представянето на конкретен документ, за който има данни, че се намира у другата
страна. В случая се иска другата страна да представя доказателства за определено обстоятелство.
Ако това обстоятелство се оспорва от ответниците, съдът може само да укаже на страните в
доклада си по чл. 146 от Гражданския процесуален кодекс в чия тежест е доказването на това
обстоятелство, но не и да ги принуждава да провеждат доказването по един или друг начин.
Ответниците правят искане за допускане на гласни доказателства за обитаването на
процесното жилище и за абонатната станция. Ищецът не претендира плащане въз основа на
твърдения за обитаване на жилището. По изложени по-горе съображения, изграждането на
абонатната станция не е предмет на делото. Затова съдът отхвърля искането за разпит на
свидетели.
Ответниците правят искане съдът да изиска служебно сведения за регистриране на етажна
собственост от район Възраждане на Столична община по реда на чл. 186, изречение II,
предложение I. Според изречение I от същата разпоредба обаче, официалните документи и
удостоверения се представят от страните. Изречение II урежда две възможни хипотези, в случай,
че някоя от страните не разполага с официален документ или удостоверение и е необходимо да се
снабди с такива от съответното учреждение:
съдът може да ги изиска от учреждението или
2
да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях.
От граматическото тълкуване на разпоредбата (използван е глаголът „може“) настоящият
съдебен състав стига до извода, че съдът има задължението да упражни едно от двете правомощия,
които му дава чл. 186, изречение II от Гражданския процесуален кодекс, но изборът кое от тях да
предпочете зависи изцяло и единствено от преценката му. В настоящият случай съдът приема за
целесъобразно да снабди ответниците с удостоверение, въз основа на което те да изискат от
посоченото в отговора на исковата молба учреждение издаване на официални документи или
удостоверения.
По отношение на това искане, както и на останалите искания за издаване на съдебни
удостоверения, следва да се има предвид още, че според последното изречение на чл. 186 от
Гражданския процесуален кодекс учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да
обясни причините за неиздаването им. По аргумент от противното основание на цитираната
разпоредба съдът стига до извода, че законът задължава учреждението да издаде документ, но не е
и да го изпрати служебно в съда. Според изречение I от чл. 186 от Гражданския процесуален
кодекс представянето на доказателства по делото е задължение на страната, която ги е посочила, а
не на насрещната страна или на трето за спора лице. Поради горното ответниците следва да бъдат
предупредени за задължението да получат от учрежденията издадените документи и да ги
представят в съда най-късно в първото открито заседание по делото или да представят в същия
срок доказателства, че въпреки положената грижа представянето на документите в срок е
невъзможно. В противен случай съдът ще изключи документите, за които са издадени съдебните
удостоверения от доказателствата по делото.
С отговора на исковата молба пълномощникът на ответниците навежда доводи, че ищецът
не е представил доказателства за част от твърденията си. Не са направени обаче изрични
възражения срещу тези обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните
следва да бъде ясно изразена както в исковата молба, така и в отговора. Недопустимо е
становището на съда да замества волеизявленията на страните. Поради горните съображения съдът
взема предвид и докладва само твърденията и възраженията, направени изрично от участниците в
процеса. Становището, че някоя от страните не представя доказателства за твърденията си, не е
изрично възражение и не следва да бъде взето предвид от съда.
След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са
допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат
уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.
Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с
чл. 157 от същия кодекс, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. ОТХВЪРЛЯ следните искания на ответната страна:
за оставяне на исковата молба без движение;
за изпращане на уведомления до Върховния касационен съд, Върховния административен
съд и главния прокурор на Република България;
за изпращане на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по реда на чл.
628 от Гражданския процесуален кодекс.
3
2. ДОПУСКА привличането на „Т.А. – Е.С. – Н.И.“ ООД с ЕИК***** със седалище и адрес на
управление в гр. С. на ул. „Т.“ №15, представлявано от управителя И.Ц.Р., като трето лице-
помагач на ищеца.
3. ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:
Ищецът твърди, че доставял топлинна енергия на сграда в режим на етажна собственост,
която сграда имала с третото лице – помагач сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия. Ответната страна притежавала недвижим имот
в същата сграда. Ищецът начислявал за процесния имот прогнозни месечни вноски, а след
края на отоплителния период третото лице – помагач изготвило и изравнителни сметки.
Ответната страна останала задължена за потребена топлинна енергия.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на
ответниците, че дължат на ищеца следните суми:
9 833.14 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.
2020 година;
1 294.85 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година
до 11. V. 2021 година включително;
37.92 лева за услугата дялово разпределение за времето от 30. IV. 2018 година до 30. IV.
2020 година;
08.01 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31. V. 2018 година до
11. V. 2021 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 27. V. 2021 година до окончателното плащане;
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответниците чрез пълномощника си оспорват иска, като твърдят, че ищецът не доставил
топлинна енергия в посочения исковата молба обем и на претендираната стойност.
Вземането на ищеца било погасено по давност. Излагат правни доводи, според които между
страните не съществува облигационна връзка, по силата на която на ищеца да се дължи
плащане. Производството било недопустимо, защото не бил направен опит за доброволно
уреждане на спора.
4. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин:
В тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията си, в това
число:
обстоятелството, че ответната страна притежава жилище или обект в посочената сграда в
режим на етажна собственост;
наличието на облигационно отношение, по силата на което ответната страна дължи плащане
на топлинна енергия;
изпълнението на самия ищец – доставянето на топлинна енергия в обем и на стойност,
посочени в исковата молба;
публикуването на фактурите на електронната страница на ищцовото дружество в
електронната мрежа;
обстоятелството, че неизпълнението на ответната страна се дължи на причини, за които тя
отговаря.
4
В тежест на ищеца е да докаже и обстоятелствата, свързани със заповедното производство:
подаването на заявление, възражението на ответната страна, подаване на исковата молба в
срок.
В тежест на ответниците е да докажат обстоятелствата, върху които основават възраженията
си, включително:
изтичането на давностен срок;
неправилното отчитане на доставената топлинна енергия от уредите в абонатната станция.
5. ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
6. На основание чл. 183, изречение І от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА
ищеца да представи оригинала на приложените към исковата молба документи, поради
направено поискване от страна на ответниците. На основание изречение ІІ от посочената
разпоредба ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не представи оригиналите, документите,
представени в препис, ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
7. На основание чл. 193, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс и във връзка с направено от
ответниците оспорване на представени с исковата молба документи ЗАДЪЛЖАВА ищеца
да заяви в открито съдебно заседание дали ще си ползва от тези документи, като във връзка
с горното:
на основание чл. 101 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА ответниците в
едноседмичен срок да уточнят дали оспорват съдържанието или авторството на
представените от ищеца документи, а ако оспорват съдържанието – точно за кои
обстоятелства твърдят, че са невярно отразени в оспорените документи.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците, че ако не изложат становище в срок, съдът ще счита, че
не поддържат оспорването на представените от ищеца документи.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците за последиците от неотстраняване на нередовностите в
срок по чл. 101, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс: че при неотстраняване на
нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.
8. На основание чл. 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА третото
лице – помагач в едноседмичен срок да представи намиращи се у него документи, посочени
в исковата молба. На основание втората алинея от същата разпоредба, ПРЕДУПРЕЖДАВА
третото лице – помагач, че ще преценява непредставянето на документите съгласно чл. 161
от Гражданския процесуален кодекс и с оглед на обстоятелствата по делото ще може да
приеме за доказани фактите, относно които са създадени пречки за събиране на допуснати
доказателства.
9. ОТХВЪРЛЯ искането на ответниците да задължи ищеца и третото лице – помагач на
основание чл. 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 192 от същия кодекс да
представят посочените в отговора на исковата молба документи.
10. ОТХВЪРЛЯ направеното от ответниците искане съдът да се снабди служебно с преписи от
официални документи и с удостоверения по реда на чл. 192, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс:
от район Възраждане на Столична община;
от „Софийска вода“ АД – поради неотносимост към спора.
11. На ответниците ДА СЕ ИЗДАДАТ НЕЗАБАВНО поисканите с отговора на исковата молба
съдебни удостоверения, както и съдебно удостоверение, с помощта на което да се снабди от
район Възраждане на Столична община с преписи от официални документи и с
5
удостоверения, и ДА СЕ ОСТАВЯТ на разположение в деловодството на съда, като във
връзка с горното:
ПРЕДУПРЕЖДАВА ОТВЕТНИЦИТЕ, ЧЕ УДОСТОВЕРЕНИЯТА СА ИЗДАДЕНИ И
ОСТАВЕНИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ В ДЕЛОВОДСТВОТО НА СЪДА.
ПРЕДУПРЕЖДАВА всяко от учрежденията, до които са адресирани съдебните
удостоверения:
за задължението да издаде исканите официални документи в едноседмичен срок от
получаването на удостоверението или в същия срок да обясни причините за неиздаването
им.
че ако не издаде документите в посочения срок, съдът ще наложи глоба на основание чл. 89,
т. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците:
за задължението лично най-късно в първото открито съдебно заседание да представи
документите, за които са им издадени съдебни удостоверения, или да представят
доказателства за обстоятелствата, които са им попречили да ги представят в срок, макар да е
положена необходимата грижа за това.
че изпращането на съдебните удостоверения на учрежденията няма да се приеме от съда за
достатъчна грижа за получаване на документите, за които са издадени удостоверенията, дори
заедно с тях на учрежденията да са изпратени и искания за служебно изпращане на
документите на ответниците или на съда.
че ако не изпълнят горното разпореждане в срок, съдът ще приеме, че събирането на
документите, за които са издадени съдебни удостоверения, е съмнително или представлява
особена трудност и делото ще се гледа без тях по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс.
12. ДА СЕ ПРИЛОЖИ частно гражданско дело №29893 по описа на Софийския районен съд за
2021 година.
13. ДА СЕ ИЗИСКА СЛУЖЕБНО от Агенцията по вписванията справка по имената на
ответниците, както и по партидата на топлоснабдения имот.
14. ДОПУСКА извършване на:
техническа експертиза по въпросите, поставени с исковата молба, като във връзка с горното:
вещото лице ДА ОТГОВОРИ и на въпроса какъв е обемът и стойността на доставената
топлинна енергия за времето след 27. V. 2021 година;
ВЪЗЛАГА изготвянето на заключение на вещото лице В. Т. Т.;
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение от 300.00 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определеното възнаграждение за вещото лице в
срок, съдът ще приеме, че събирането на доказателството е съмнително или представлява
особена трудност и делото ще се гледа без него по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс.
техническа експертиза по въпросите, поставени с отговора на исковата молба, като във
връзка с горното:
ВЪЗЛАГА изготвянето на заключение на вещото лице В. Т. Т.;
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение от 500.00 лева, платими от ответниците в едноседмичен срок.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците, че ако не внесат определеното възнаграждение за вещото
лице в срок, съдът ще приеме, че събирането на доказателството е съмнително или
представлява особена трудност и делото ще се гледа без него по силата на чл. 158, ал. 1 от
6
Гражданския процесуален кодекс.
съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, поставени с исковата молба, като във връзка с
горното:
вещото лице ДА ОТГОВОРИ и на въпроса на каква стойност възлизат задълженията на
ответната страна към ищеца с падеж, настъпил след 27. V. 2021 година;
след началото на процесния период извършвани ли са доброволни плащания;
ако са извършвани такива плащания кои задължения ищецът е приел за погасени с тях;
при плащането посочено ли е основанието и кое задължение се погасява;
да се изчисли кои от процесните задължения биха били погасени с плащането ако първо се
погасят главниците, после лихвите и накрая – разноските;
да се изчисли при такава поредност на погасяване на задължението кои задължения с падеж,
настъпил след 27. V. 2018 година биха останали дължими.
ВЪЗЛАГА изготвянето на заключение на вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. С. в жилищен
квартал Д. в блок ** във вход Б в апартамент ****;
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение от 400.00 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определеното възнаграждение за вещото лице в
срок, съдът ще приеме, че събирането на доказателството е съмнително или представлява
особена трудност и делото ще се гледа без него по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс.
15. НЕ ДОПУСКА до разпит свидетелите, посочени от ответниците, поради неотносимост към
предмета на спора.
16. УКАЗВА на страните, че на основание чл. 143 от Гражданския процесуален кодекс в
откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси, когато съдът пристъпи
към изясняване на фактическата страна на спора, ищецът може да поясни и допълни
исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
оспорвания от ответниците, а ответниците - да посочат и представят нови доказателства,
които не са могли да посочат и представят с отговора на исковата молба, като страните са
длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище
по твърдените от насрещната страна обстоятелства.
17. ПРЕДУПРЕЖДАВА:
ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не вземе становище по отговора на
исковата молба и не поиска разглеждане на делото в свое отсъствие, ответниците могат да
поискат прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу него на основание чл. 238, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс;
ответниците, че ако не представят в срок отговор на исковата молба и не се явят в първото
заседание по делото, без да направят искане за разглеждането му в свое отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу тях или да оттегли иска на
основание чл. 238, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
страните, че ако ищецът не посочи и не представи доказателства с исковата си молба и
ответниците не подадат в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по
делото, без да направят искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото ще бъде
прекратено на основание чл. 238, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
страните и техните законни представители, попечители и пълномощници, ако имат такива,
7
че:
ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако нямат
пълномощник по делото в Република България и че ако не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2
от Гражданския процесуален кодекс;
ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес и че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс;
при промяна на електронен адрес за връчване без уведомяване на съда, или при посочване на
неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за връчени по силата на чл. 41, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
18. На основание чл. 145, ал. 3, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс
ПРИКАНВА страните към постигане на съдебна спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като във връзка с горното им УКАЗВА, че:
със сключване на Съдебна спогодба делото се прекратява, а постигнатото между страните
Споразумение, одобрено от Съда има последиците на влязло в сила Съдебно решение –
силата на присъдено нещо и изпълнителна сила.
за постигане на съдебна спогодба, следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за
което следва да представят по делото изрично пълномощно.
при постигане на съдебна спогодба се дължат държавни такси в размер на 02.00%, докато
при решаване на делото по същество държавните такси са в размер на 04.00% върху цената
на предявените искове.
00
19. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22. V. 2024 година в 14 часа.
20. За откритото съдебно заседание ДА СЕ ПРИЗОВАТ:
страните по делото с връчване на препис от настоящето определение;
третото лице – помагач с връчване на препис от молбата за привличането му и от
настоящото определение;
вещите лица по въпросите, поставени от ищеца, след внасяне на определения депозит
вещото лице по въпросите, поставени от ответниците, след внасяне на определения депозит.
21. Ищецът ДА СЕ ПРИЗОВЕ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
по следния начин:
1. Призовката ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 58 от същия кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на
хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, бъде изтеглено от
адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис
от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на
съда с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44,
ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
8
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, не бъде изтеглено от
адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна
записка.
22. Всеки от ответниците ДА СЕ ПРИЗОВЕ по общия ред по следния начин:
Призовките ДА СЕ ВРЪЧАТ най-напред чрез пълномощника адвокат В. А. Я. по реда на чл.
39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощникът не живее или не пребивава на адреса след справка
от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване на източника на тези данни в
разписката;
Ако пълномощникът не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее или не
пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко
три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко
едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи някоя от призовките, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а призоваването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на физическия адрес на
съответния ответник.
Ако се наложи връчване на призовка на физическия адрес на някой от ответниците, то ДА
СЕ ИЗВЪРШИ на адреса, посочен в отговора на исковата молба.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
призовката, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
23. Третото лице – помагач ДА СЕ ПРИЗОВЕ по общия ред по следния начин:
ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на юридическото лице от
Търговския регистър.
Призовката ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, посочен от пълномощника на ищеца в исковата молба;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходния адрес.
Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
9
служител или работник, който е съгласен да приеме призовката, това обстоятелство ДА СЕ
ВПИШЕ в разписката.
Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
И в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
24. На ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на ответниците.

Определението не подлежи на обжалване в частта, с която е конституирано третото лице –
помагач по аргумент за противното от чл. 220, ал. 1, изречение ІІ от Гражданския процесуален
кодекс.
Определението в останалата си част не прегражда по-нататъшното развитие на делото и
възможност за обжалването му не е изрично посочена в закона, поради което и по аргумент от
противното основание на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс то
не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10