Р Е Ш Е Н И Е
№ 260035
гр. Първомай, 26.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа
година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 189 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), с чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д.Б.Б. в качеството на управител и
по процесуално пълномощие от юрисконсулт В.В.Д., с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът Р.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи
по Договор за паричен заем № ***., сключен между „И.А.М.” АД, от една страна
като „Заемодател”, и ответника, от друга, като „Заемател”, както следва:
Ø сумата от 275,
31 лева (двеста седемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки) – главница, ведно
със законната лихва за забава, считано от 09.12.2019 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното
издължаване;
Ø сумата от 23, 33 лева (двадесет и три лева и
тридесет и три стотинки) – договорна лихва за периода от 22.06.2017 г. до
20.09.2017 г.;
Ø сумата от 166, 04 лева (сто шестдесет и шест лева и
четири стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение за периода от 22.06.2017 г. до 20.09.2017 г.;
Ø сумата от 98, 68 лева (деветдесет и осем лева и
шестдесет и осем стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 22.06.2017 г. до 09.12.2019 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, за принудителното
изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 30/07.02.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 17/2020г. по описа на
Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения,
че по силата на Договор за паричен
заем № ***. и приложимите към него Общи условия „И.А.М.” АД се задължило да отпусне паричен заем в размер на 400, 00
лева на ответника, който, предварително информиран за параметрите на сделката
чрез Стандартен европейски формуляр, следвало да възстанови на кредитодателя в
срок до 20.09.2017 г. заемната сума и да му
заплати уговорената възнаградителна лихва в размер на 47, 96 лева, съгласно
инкорпорирания в съглашението погасителен план, чрез 6 равни месечни вноски от
по 74, 66 лева, първата и последната от които дължими съответно на 23.04.2017
г. и 20.09.2017 г.
Съобразно клаузата на чл. 4, ал. 2 в тежест на заемателя поради неизпълнение на ангажимента му
в 3-дневен срок от договорното обвързване да предостави на кредитодателя обезпечение
на дълга чрез поръчителство на две физически лица или банкова гаранция била
начислена неустойка в размер на 282, 72 лева, платима разсрочено на
гореуказаните падежи.
Кредитополучателят усвоил заемните средства на
24.03.2017 г., като за погасяване на задълженията си за главница, договорна
лихва, неустойка и такса за разходите по извънсъдебно
събиране на просрочените с повече от 30 календарни дни вземания престирал
сумите съответно от 124, 69 лева, 24, 63 лева,
116, 68 лева и 45, 00 лева.
Според ищеца поради допуснатата забава
ответникът му дължи обезщетение от 98, 68 лева, равняващо се на законната лихва върху
главницата за периода от 22.06.2017 г. до деня
на сезиране на заповедния съд – 09.12.2019 г.
Въз основа
на Приложение № 1/01.06.2018 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 31.01.2017 г. кредитодателят
отстъпил процесните права на „А.К.П.З.“ ООД (понастоящем ЕООД), ЕИК: ***, което
ги прехвърлило на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 03.05.2019 г. В качеството си на пълномощник на предходните кредитори
последният съобщил на длъжника за цесиите, а по регламента на чл. 410 от ГПК пристъпил
към принудително удовлетворяване на така придобитите притезания, постановено
със Заповед № 30/07.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 17/2020г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав,
срещу която ответникът
депозирал възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
е постъпил Отговор вх. № 3495/15.07.2020 г., с който ответникът чрез
процесуалния си представител застъпва становище за неоснователност на исковите претенции и пледира
за тяхното отхвърляне. Признава, че е усвоил сумата от 400, 00 лева и че е
осъществил погашения по кредита в общ размер на 311, 00 лева.
Излага доводи,
че в
нарушение на императива на чл. 26, ал. 4 от ЗПК цесията не му е съобщена от
цедента.
Оспорва действителността на кредитния договор на
основание чл. 22 от ЗПК, тъй като съдържанието му не съответства на изискването
на чл. 11, т. 11 от ЗПК поради непосочване в него на последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Правните последици
на сделката се отричат и с оглед допуснатото със сключването й заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, доколкото уговорената в чл. 4,
ал. 2 неустойка прикрива възнаградителна лихва, чиято величина увеличава годишния
процент на разходите над предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален праг.
По правилото на чл. 23 от ЗПК, в хипотезата на чл. 22
от ЗПК заемателят следвало да върне само чистата стойност на заема, което бил
сторил с извършените платежи от общо 311, 00 лева.
Навеждат се съображения за невалидност и
на клаузите за дължимост на неустойка и такса за разходи предвид противоречието
им на морала и на чл. 33, ал.
1 от ЗПК и неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
По отношение на претендираните лихви ответникът противопоставя
възражение за изтекла погасителна давност, а в случай на евентуална
действителност на облигационната връзка обективира воля за прихващане на признатите
за съществуващи задължения с вземанията му за връщане на платеното от него в
изпълнение на нищожните уговорки.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява, а ответникът чрез пълномощника си поддържа
заявената процесуална позиция.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните доводи, приема от
фактическа страна следното:
От приобщените доказателствени източници и въз
основа на обявеното по реда на чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК фактическо съвпадение се установява, че с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.
(л. 22 – л. 25) „И.А.М.” АД, ЕИК: ***, вписано като финансова институция под № *** в нарочния регистър по чл. 3а от Закона за кредитните институции,
реализираща дейност по кредитиране с ненабрани чрез публично привличане на
влогове средства или други възстановими такива, се задължило да прехвърля
възмездно на „А.К.П.З.” ООД (понастоящем ЕООД), ЕИК: ***, на месечна база свои
ликвидни и изискуеми вземания, които произтичат от договори за паричен заем и
потребителски кредит по смисъла на ЗПК, ведно с привилегиите, обезпеченията и
другите им принадлежности. Договарящите постигнали съгласие при всеки трансфер
притезанията да се индивидуализират в Приложение № 1, съставяно на хартиен
носител по образец, придобиващо значение на допълнително споразумение към
рамковото и пораждащо прехвърлителен ефект от момента на подписването му.
По силата на Договор за паричен заем № ***. (л. 4
– л. 7) „И.А.М.” АД предало в собственост сумата от 400, 00 лева на ответника, а
последният, който удостоверил в договорния текст и признава в открито съдебно
заседание усвояването й в брой, следвало да му я възстанови и да му заплати
лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 00% разсрочено чрез шест
месечни анюитетни вноски от по 74, 66 лева, дължими на 23.04.2017 г., 23.05.2017
г., 22.06.2017 г., 22.07.2017 г., 21.08.2017 г. и 20.09.2017 г., и при следните
други параметри: дневен лихвен процент от 0, 11%, приложим при отказ от
договора; годишен процент на разходите 49, 05%, изчислен при допусканията:
валидност на контракта за срока на действието му и изправност на страните по
него, и общ размер на всички плащания 447, 96 лева.
Съгласно уговорката по чл. 4, ал. 2 за неизпълнение на ангажимента си по
ал. 1 от същия текст в 3-дневен срок от подписването на договора да предостави
на насрещната страна едно от следните обезпечения: 1. поръчителство на две
физически лица, всяко от които отговарящо на изискванията: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният му
осигурителен доход да е над 1 000, 00 лева; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с
кредитодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години и
задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история
от Централния кредитен регистър към Българска народна банка една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”; и 2. банкова гаранция с бенефициер
заемодателя за сумата от 447, 96 лева, валидна 30 дни след крайния срок на
издължаване на кредита, заемополучателят му дължи неустойка от 282, 72 лева,
платима ведно с погасителните вноски чрез добавка към всяка от тях на 47, 12
лева, а според чл. 8 от договора в случай на забавата им – и законната лихва
върху неплатената сума за всеки ден просрочие.
В първите три алинеи на чл. 7 от сделката
са регламентирани правата на потребителя да се откаже от нея, да пристъпи към
предсрочно погасяване и да изиска погасителен план за извършените и
предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.
Договорният текст инкорпорира декларативни
изявления на ответника, че е снабден с екземпляр от него, а предварително – и
със стандартен европейски формуляр, както и че е запознат и съгласен с
актуалната към датата на обвързването Тарифа за таксите на „И.А.М.” АД,
поставена на видно място в офиса на дружеството и на интернет страницата ***.
С Приложение № 1/01.06.2018 г. (л. 26 – л.
27) към гореспоменатия рамков договор заемодателят, на когото чл. 10 от кредитното
съглашение позволявал по всяко време да цедира на трето лице правата си по него,
отстъпил на „А.К.П.З.” ООД (понастоящем ЕООД) портфейл от дългове по списък, в
който под № *** фигурирали такива на ответника по Договор № ***., описани,
както следва: „отпусната главница в левове” – 400, 00 лева, „остътък главница в
левове (към 01.06.2018 г.)” – 275, 31 лева, „остатък договорна лихва в левове
(към 01.06.2018 г.)” – 23, 33 лева, „остатък неустойка/разходи за забава в
левове (към 01.06.2018 г.)” – 166, 04 лева, „лихва за забава в левове (към
01.06.2018 г.)“ – 22, 31 лева, и „общо дължимо към датата на продажба (към 01.06.2018
г.)” – 486, 99 лева.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 03.05.2019 г. (л. 10 – л. 14) и Приложение № ***. (л. 15)
към него приобретателят ги прехвърлил на ищеца, считано от датата на договарянето,
индивидуализирайки ги под № ***, както следва: „отпусната главница в левове” –
400, 00 лева, „остътък главница в левове (към 03.05.2019 г.)” – 275, 31 лева,
„остатък договорна лихва в левове (към 03.05.2019 г.)” – 23, 33 лева, „остатък
такси/неустойки в левове (към 03.05.2019 г.)” – 200, 23 лева, „остатък лихва за
просрочие в левове (към 03.05.20119 г.)“ – 49, 63 лева, и „общо дължимо към
датата на продажба (към 03.05.2019 г.)” – 548, 50 лева, а с Пълномощни от
03.05.2019 г. (л. 19 и л. 18) съответно го упълномощил и преупълномощил да
уведоми от негово име и от името „И.А.М.” АД, от което бил нарочно овластен да
осъществява нотификацията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с Пълномощно, нотариално
удостоверено с рег. № *** г. по описа на Нотариус М.Е. с район на действие
Софийски районен съд и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара (л.
28), всички длъжници за сторените цесии, които цедентите верифицирали с писмени
Потвърждения (л. 17 и л. 31) на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В качеството на пълномощник на предходните
кредитори ищецът адресирал до ответника Уведомителни писма изх. № № ***г. (л.
21) и УПЦ-П-АКПЗ-***г. (л. 20) за настъпилото цедиране, които бидейки приложени
към исковата молба, в рамките на текущото производство били доведени до
знанието на адресата по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК на 03.07.2020 г., а на
09.12.2019 г. пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните
притезания, като депозирал в Районен съд – Хасково Заявление вх. № *** по чл.
410 от ГПК (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 3812/2019 г. по описа на Районен съд –
Хасково), което било уважено с издадена от Районен съд – Първомай Заповед №
30/07.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 17/2020 г. (л. 14 от ч. гр. дело № 17/2020 г. по описа на Районен
съд – Първомай), връчена на
длъжника на 17.02.2020 г. В срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК същият чрез процесуалния си пълномощник адв. С.М. оспорил тяхната
дължимост с Възражение
вх. № 1176/28.02.2020 г. по образец (л. 19 от ч. гр. дело
№ 17/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай). За постъпването му кредиторът бил информиран от заповедния съд на 11.05.2020 г., а разглежданите установителни искове предявил на 10.06.2020
г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с
подадена по пощата Искова молба вх. № 2803/11.06.2020 г. (л. 2 – л. 3).
Изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 88 – л. 95), което следва
да се кредитира, тъй като е обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно
изготвено и кореспондира със съвпадащите фактически изявления на страните, че
кредитополучателят е осъществил погашения в общ размер на 311, 00 лева, от които: на 26.06.2017 г. – 61, 00 лева, на
31.07.2017 г. – 70, 00 лева, на 11.01.2018 г. – 50, 00 лева, на 28.02.2017 г. –
30, 00 лева, на 22.03.2018 г. – 50, 00 лева, и на 30.04.2018 г. – 50, 00 лева, и
с които задълженията му за главница от 400, 00 лева, възнаградителна лихва от 47,
96 лева, неустойка за непредоставяне на обезпечение от 282, 72 лева и такса за
разходи за събиране от общо 45, 00 лева, начислена от кредитора в периода от
24.05.2017 г. до 23.09.2017 г. по Тарифата му, са намалени съответно със 124, 69
лева, 24, 63 лева, 116, 68 лева и 45, 00 лева. Респективно неизплатеният
остатък от сумите се равнява съответно на 275, 31 лева, 23, 33 лева и 166, 04 лева и 0, 00 лева. По почин на съда вещото лице е
калкулирало непогасената част от сумите при евентуална недължимост на
неустойка, на такса за събиране или и на двете едновременно, както следва: в
първия вариант главницата, възнаградителната лихва и таксата са съответно 147,
81 лева, 7, 15 лева и 27, 00 лева, във втория главницата, възнаградителната
лихва и неустойката са съответно 264, 17 лева, 14, 15 лева и 141, 36 лева, а в
третия – главницата и възнаградителната лихва са съответно 134, 55 лева и 2, 41
лева.
Законната
лихва върху главница от 275, 31 лева, 147, 81 лева, 264, 17 лева и 134, 55 лева
за периода от 22.06.2017 г. до съдебното завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК възлиза съответно на 65, 29 лева, 44, 50 лева, 47, 04 лева и 42, 00 лева.
В случай на
включване на неустойката при формиране на предвидените в договора годишен
лихвен процент и годишен процент на разходите, величината им нараства съответно
на 246, 01% и 837, 27%.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, черпят правното си
основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата, което за парични престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на
законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът, който
обосновава материалноправната си легитимация в качеството на частен
правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта да докаже както че „И.А.М.”
АД е изправен кредитор по валидно договорно правоотношение с ответника, което е
породило за него изискуеми задължения с релевираното в исковата молба
съдържание и размер, така и собственото си титулярство върху тях по силата на
действащи спрямо последния договори за цесия. Ответната страна на свой ред
следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.
В разглежданата конкретика спорните права произтичат от Договор за паричен
заем № ***. (л. 4 – л. 7), който, бидейки сключен от „И.А.М.” АД в битността му
на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него
занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се
подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се
разпростира и спрямо страната нетърговец, а при
празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.
С оглед характера на насрещните престации и профила на контрагентите
съглашението се регулира и от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от
22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по
препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП).
По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия
закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско
кредитиране в рамките на своята
професионална или търговска дейност, предоставя или
се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3
от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие
физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез
периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира
като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата
действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това,
дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления
е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен
или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната
страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана
насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този
за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи
в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.
Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав на заемната връзка, за които
чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе доказване, постигнато съгласие за заемане на съответната
движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на
хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните
реквизити според чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1);
вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен
номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя
(т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или
ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица
и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен
посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1,
т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата
предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или
услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и
процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за променянето
му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (т.
15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т.
16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива
(т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за
неговото упражняване, включително информация за задължението му да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от
ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за
правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от
ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване
на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за
правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както
и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за
кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т.
25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по
спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал.
2 от ЗПК разпорежда да е подписана от тях и всяка страница от общите условия, ако
такива са приложими.
Чл. 11, ал. 1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския
съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна
и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за
осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички
потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Познаването и правилното
разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от
особена важност за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на
договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе информирано решение
дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в
този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да въведе ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби, приети съгласно този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският законодател е въздигнал неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, §2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора, за което съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14; Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).
Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната фактическа
обстановка обуславя извод, че между „И.А.М.” АД, от една
страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател“, е
сключен формален, реален, двустранен и възмезден Договор за паричен заем № ***.
(л. 4 – л. 7) с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. По делото е приложен
материализиращият съглашението документ (л. 4 – л. 7), който доказва, че в
изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма посочените субекти са
съгласували воля за предаването на сумата от 400, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя с
обязаност на последния да я върне. Усвояването й в брой се признава от него
изрично в открито заседание и се потвърждава от нарочното му удостоверително
изявление в текста на договора, формалната доказателствена сила на което по чл.
180 от ГПК не е оспорена по законоустановения ред и се цени с доказателствено
значение на разписка по чл. 77, ал. 1 от ЗЗД.
Договорното изложение кореспондира с относимите предписания на чл. 10, ал.
1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11, т. 12 и т. 20 от ЗПК. Съставено е на хартиен
носител в шрифт, за който не се установява, да е по-малък от 12, и в него
понятно са отразени общият размер на кредита от 400, 00 лева; условията за
усвояването му – в брой; размерът, броят, периодичността и датите на платежите
за издължаване, и разяснение на правото по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК
съответно на извлечение от сметка и отказ от договора, включително и лихвения
процент на ден от 0, 11% при упражняване на второто от тях. Последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми не е показана, но видно от чл. 11,
ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК такава детайлизация е необходима само при променящи
се лихвени проценти и при поискване от потребителя (в този смисъл Решение № 106/03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3253/2021 г., III г. о.).
От аспекта на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 от ЗПК обаче съдържанието на договора не удовлетворява в
достатъчна степен критерия за яснота, пълнота и прозрачност.
Формално по указанията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК в него са
записани годишният лихвен
процент по кредита от 40, 00% с пояснения, че е годишен и фиксиран, което по разума на §1, т. 5, изр. 1,
предл. 1 от ДР на ЗПК означава, че е непроменлив за целия договорен срок, годишният
процент на разходите от 49, 05% и дължимата се обща сума от 447, 96
лева. Но не се онагледени в степента, изискуема се от
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, условията за прилагането на лихвената ставка, тъй
като не е уточнена базата, върху която се начислява – цялата заемна сума или
остатъчната главница след всяко погашение. Неизвестността на методиката за
формиране на лихвата, която е елемент от общия разход по кредита по §1, т. 1 от
ДР на ЗПК, компрометира достоверността и на реквизита „обща сума, дължима се от
потребителя”, равняваща се съгласно §1, т. 2 от ДР на ЗПК на сбора от общия
размер на кредита и общите разходи по него. Последните, от своя страна,
представени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит по формула съгласно
приложение № 1 към ЗПК след съобразяване на изброените в него общи положения и
допълнителни допускания, са изразени
в годишния процент на разходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Следоватено договорът не осветлява кредитополучателя за всички задължителни сведения, които могат да имат отражение върху обхвата на отговорността му, и в приложение на чл. 22 от ЗПК следва да се прогласи за недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК в хипотезата на чл. 22 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на заема, без да дължи лихва или други
разходи по него. Касае се за специфична законова последица, която, макар да е
проявление на извъндоговорния институт на неоснователното обогатяване, се
прилага служебно от съда, в какъвто смисъл е ориентирана практиката на ВКС
(напр. Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., III г.
о., и Определение № 485/14.06.2022 г. по гр. д. № 2585/2021 г., IV г. о.).
Експертните констатации, подкрепени от еднопосочните изявления на страните, сочат, че ответникът е предприел плащания в общ размер на 311, 00 лева, които са отнесени от кредитора за покриване на главницата с 124, 69 лева, а остатъкът от 186, 31 лева – на договорната лихва, неустойката за непредоставяне на обезпечение и таксата за разходи по събиране съответно с 24, 63 лева, 116, 68 лева и 45, 00 лева.
След прихващане на невърнатата заемна сума от 275, 31 лева с тези от общо 186, 31 лева, които заемателят следва да получи обратно на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като дадени от него без кауза вследствие приложението на чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, възражение за което е въвел в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдебният състав е мотивиран да заключи, че задължение за възстановяване на останалите 89, 00 лева съществува с настъпила по правилото на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД изискуемост още към момента на предаването им на 24.03.2017 г. и че е било придобито от ищеца по пътя на частното правоприемство преди образуване на заповедното производство.
Чл.
99, ал. 1 от ЗЗД разрешава на кредитора
да прехвърли своето вземане на трето лице, освен ако естеството му, законът или
договорът не го допускат, а чл. 26, ал. 1 от ЗПК допълнително изисква тази
възможност да бъде изрично прогласена в договора за потребителски кредит, което
в случая е направено в чл. 10 от него. В ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД е уредено, че
прехвърленото вземане преминава върху приобретателя с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното, още с постигане на съгласието между страните, но в
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено, че спрямо трети лица и длъжника
прехвърлянето произвежда действие от деня, когато бъде съобщено на последния от
предишния кредитор, когото чл. 99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД натоварва с
уведомяването, освен в положението на чл. 26, ал. 4 от ЗПК, когато по
разбирателство с правоприемника продължава да администрира кредита по отношение
на потребителя.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 03.05.2019 г. (л. 10 – л. 14) и Приложение № ***. към него (л.
15) ищецът е закупил процесните вземания от предходния им носител „А.К.П.З.” ЕООД,
ЕИК: ***, на когото били отстъпени от „И.А.М.” АД въз основа на Приложение №
1/01.06.2018 г. (л. 26 – л. 27) към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г. (л. 22 – л. 25).
Като правен ефект от двете
цесии, настъпил съответно на 01.06.2018 г. и 03.05.2019
г., което е и писмено потвърдено от продавачите по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищцовото дружество се е сдобило с главницата, а правото му да я претендира
от ответника е консолидирано в съответствие с чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В Решение № 150/26.03.2009 г. по гр. д. № 147/2009 г. на
I г. о., Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I
т. о., Решение №
49/27.03.2012 г. по т. д. № 16/2011 г., II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 137/02.06.2015 г. по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., и
др., ВКС константно поддържа, че правнорелевантно
по
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е единствено
съобщението от прехвърлящия. Върховната
инстанция неотклонно се придържа към виждането, израз на което са Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о., Решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г.
по т. д. № 917/2018 г., І т. о., че не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е допустимо
в контекста на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД предишният
кредитор да упълномощи новия да осъществи нотификацията, забрана за извършването
на която от представител законодателството не поставя.
В качеството си на пълномощник, оправомощен да
уведомява от името на предходните кредитори всички длъжници за сторените прехвърляния
по силата на упълномощаване и преупълномощаване с Пълномощни от 03.05.2019 г.
(л. 19 и л. 18) от прекия си праводател, който също е нарочно овластен за това с
Пълномощно от 14.02.2017 г. (л. 28), ищецът е адресирал до ответника
Уведомителни писма изх. № № ***г. (л. 21) и УПЦ-П-АКПЗ-***г. (л. 20) за
извършеното цедиране на задълженията му. Липсват доказателства за доставянето
на известията, но доколкото срокът и формата им не са правно регулирани, може
да се счете, че с връчването им на 03.07.2020 г. на ответника по реда на чл.
131, ал. 1 от ГПК като приложения към исковата молба, цесиите са изрядно
съобщени на последния, което на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да се
съобрази от съда като значим за съществуването на спорното право факт, настъпил
в течение на процеса (в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
на ВКС, II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС
по т. д. № 362/2015 г., II т. о.).
По изтъкнатите съображения главният
иск до размера от 89, 00 лева следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен такъв – да се отхвърли като неоснователен. При режима на чл. 23 от ЗПК
следва да се отрече дължимостта изцяло на възнаградителната и мораторната лихва
и неустойката. Обезвреда за закъснение от 22.06.2017 г. до 09.12.2019 г. не се
полага и защото връщането на лишената от основание престация не е обвързано със
срок и в съответствие с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана от кредитора, която за първи път се явява заявена с исковата молба (в
този смисъл Определение № 1441/01.11.1999
г. на ВКС по гр. д. № 746/1999 г., V г. о.).
Платима е единствено законната лихва за просрочие, считано от датата на
съдебното завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.12.2019
г., до окончателното изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. вкл., обхващащ интервала на обявеното в
Република България извънредно
положение от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г. и два месеца след отпадането му, през който чл. 6
от Закона за мерките, както и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, освобождава от юридическите последствия на забавата определена
категория частноправни длъжници, в която попада и ответникът.
С оглед визираното правно разрешение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът отговаря съразмерно на уважената част от исковете за
компенсиране на съдебноделоводните разноски на ищеца, възлизащи, както следва:
Ø в исковото производство в общ размер на 81, 00 лева, от които 25, 00 лева –
довнесена държавна такса за разглеждане на спора, 32, 00 лева – възнаграждение
на вещо лице за изготвена съдебно-счетоводна експертиза, и 24, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се
определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ (ЗППом) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПМом), в размер на 150, 00 лева, като се
отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета
му и ефективното участие на юрисконсулта в него;
Ø в заповедното производство в общ размер на 33, 00 лева, от които 25, 00
лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, и 8, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8,
изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗППом във вр. с чл. 26 от НЗППом в
размер на 50, 00 лева, след съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в
него.
Налице са предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на разноски и в полза на ответната страна, която претендира такива по Списък по чл. 80 от ГПК (л. 70) за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство, уговорено и заплатено в размер съответно на 500, 00 лева и 300, 00 лева, съгласно Договори за правна помощ и съдействие съответно от 14.07.2020 г. (л. 51) и от 21.02.2020 г. (л. 22 от ч. гр. дело № 17/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай).
Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за тяхната прекомерност е противопоставеното още с исковата молба. Нормата гласи, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения в съответствие с чл. 36 от Закона за адвокатурата, препращащ към уредбата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Чл. 2, ал. 5 от нея предвижда, че хонорарите за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела се определят според вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно, а касателно споровете с имуществен интерес за една инстанция, са диференцирани в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ. Следователно в казуса за оказаната по всеки от разгледаните четири оценяеми иска с цена под 1 000, 00 лева правна помощ в исковото производство се полага минимално заплащане от 100, 00 лева, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ в редакцията му към деня на възлагане на мандата – 14.07.2020 г., обнародвана в ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г., или общо 400, 00 лева. В заповедното производство хонорарът се пресмята по регламента на ал. 7 от цитирания нормативен текст – по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми, или в конкретния случай е 100, 00 лева.
След преценка на фактическата и правна сложност на
спора, която не се отклонява от обичайната, и на процесуалните усилия на
пълномощника на ответника в двете производства се достига до извод, че адекватен паричен еквивалент на юридическите
му услуги се явяват именно регламентираните минимуми, до които уговореното
възнаграждение подлежи на редуциране. От тях, съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът
следва да възстанови съответно 368, 00 лева и 84, 00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.А.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.Б.Б. в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от юрисконсулт В.В.Д., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 89, 00 (осемдесет и девет) лева – подлежаща на връщане главница по Договор
за паричен заем № ***., сключен между „И.А.М.” АД, от една страна като
„Заемодател”, и ответника, от друга, като „Заемател”, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.12.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, до
окончателното й изплащане, с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. вкл., за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед №
30/07.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 17/2020г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 275, 31 лева (двеста
седемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки) ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.Б.Б. в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от юрисконсулт В.В.Д., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу
Р.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие
от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца по Договор за паричен заем № ***.,
сключен между „И.А.М.” АД, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от
друга, като „Заемател”, както следва:
Ø сумата от 23, 33 лева (двадесет и три лева и
тридесет и три стотинки) – договорна лихва за периода от 22.06.2017 г. до
20.09.2017 г.;
Ø сумата от 166, 04 лева (сто шестдесет и шест лева
и четири стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение за периода от 22.06.2017 г. до 20.09.2017 г.;
Ø сумата от 98, 68 лева (деветдесет и осем лева и
шестдесет и осем стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 22.06.2017 г. до 09.12.2019 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, за
принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 30/07.02.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
17/2020г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.А.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д.Б.Б. в качеството на управител и
по процесуално пълномощие от юрисконсулт В.В.Д., с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, както следва:
Ø сумата от 81, 00 (осемдесет и един) лева –
съдебноделоводни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на спора, за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза
и за квалифицирана процесуална
защита от юрисконсулт, съразмерно на уважената част от исковете, и
Ø сумата от 33, 00 (тридесет и три) лева – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 17/2020 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав, за държавна такса
за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за
квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.Б.Б. в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от юрисконсулт В.В.Д., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да
заплати на Р.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. С.Н.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:
Ø сумата от 368,
00 (триста шестдесет и осем) лева – съдебноделоводни разноски в исковото
производство за квалифицирана процесуална защита от адвокат, и
Ø сумата от 84, 00 (осемдесет и четири) лева – съдебноделоводни
разноски по ч. гр. дело № 17/2020 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав, за квалифицирана процесуална защита от адвокат.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на
ч. гр. дело № 17/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно
със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ