Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./02.03.2020г.
гр. София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав,
в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа т. д. № 236 описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 20200129143052/29.01.2020 г. от Л.К.А., срещу отказ с рег. №
20200121145700/22.01.2020 г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) към
Агенцията по вписвания (АВ) – Търговски регистър (ТР) за заличаването й като
член на съвета на директорите на „Б.Г.“ АД с ЕИК *******. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на обжалвания акт, тъй като уведомление от заявителя е
прието от дружеството чрез член на съвета на директорите на последното, с което
се счита, че дружеството е уведомено. Претендира направените в настоящото
производство разноски.
Отказът
е мотивиран с обстоятелството, че уведомлението от заявителя не е стигнало
реално до дружеството. Същото е следвало да се доведе до знанието на останалите
членове на съвета на директорите на дружеството, тъй като качеството напускащ
член на съвета на директорите и получател се съчетават в едно лице. Доколкото
констатираният порок не е сред визираните в чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, то ДЛР
не дължи и указания.
Съдът като съобрази доводите в
жалбата, съображенията на длъжностното лице, постановило отказа, и
доказателствата по делото, намира следното:
Подадената
от заявителя жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице,
подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Обхватът на извършваната от длъжностното лице преценка се
регламентира от нормите на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, чл. 233, ал. 5 от ТЗ. Така, за да
се извърши исканото заличаване е необходимо: 1) заявителят да е поискал с
писмено уведомление до дружеството да бъде заличен от Търговския регистър като
член на съвета на директорите на дружеството;
2) в срок до 6 месеца след получаване на уведомлението дружеството да не
е заявило за вписване освобождаването му в търговския регистър, независимо дали
на негово място е избрано друго лице; 3)
да са представени декларации по чл. 13,
ал. 4 от закона и документ за внесена държавна такса.
В
настоящия случай към заявлението е представено уведомление с дата 06.05.2011 г.
(л. 37), адресирано до „Б.Г.“ АД, с което Л. К. заявява пред дружеството, че на
07.05.2011 г. изтича мандата ѝ
като член на съвета на директорите и моли да бъдат
предприети необходимите действия за заличаването й от Търговския регистър. На
уведомлението е отбелязано, че е получено от дружеството чрез Л. К. в
качеството й на изпълнителен директор. Съгласно вписванията по електронна
партида на дружеството към датата на подаване на уведомлението Л. К. е член на
съвета на директорите и представител на дружеството и като такава разполага
както с активна, така и с пасивна представителна власт – арг.
чл. 244, ал. 1 от ТЗ, поради което уведомлението се счита за редовно получено
от дружеството. Дали изпълнителния директор в действителност е уведомил
органите на дружеството за подаденото, респ. получено от него уведомление за
напускане е ирелевантно обстоятелство за
прекратяването на мандатното отношение. Ако в резултат на неуведомяването, за
дружеството настъпят вреди, управителят, респ. членът на съвета на директорите,
носи имуществена отговорност пред дружеството, но това не е основание да се
откаже заличаването му от Търговския регистър.
От
дата на получаване на уведомлението – 06.05.2011 г. до подаване на заявлението
– 21.01.2020 г. е изминал законоустановения срок, в
който не се установява дружеството да е заявило за вписване заличаване на Л. К.
като член на съвета на директорите, поради което е налице и втората
предпоставка за извършване на заявеното вписване.
Представени
са декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ (л. 35, л. 36), но не и документ за
внесена държавна такса по сметка на АВ, като не се твърди и да е извършено
плащане на същата по електронен път, което освобождава заявителя от
задължението да представя доказателство за направеното плащане – арг. чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТРРЮЛНЦ
(Наредба № 1/2007г.). Липсата на документ за внесена държавна такса определя
заявлението като нередовно, което от своя страна задължава ДЛР да даде на заявителя указания за отстраняване на нередовността
– арг. чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо е налице
нарушение от страна на ДЛР, което вместо да постави процесния
отказ е следвало да даде указания на заявителя за представяне на държавна
такса. При това положение отказът следва да бъде отменен, а на ДЛР при АВ – ТР следва да се укаже да даде
на заявителя указания за представяне на доказателство за внесена държавна такса
по сметка на АВ - ТР, като указанията следва
да се изпратят и на адреса на електронната поща, на който е изпратен процесният отказ, като ДЛР следва да се произнесе след края
на третия работен ден от тяхното оповестяване.
По разноските.
Искането
за присъждане на разноските за производството е неоснователно. Достатъчно в
тази връзка е да се посочи, че производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е
едностранно, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя
не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр.
чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт. В този смисъл е и изричната разпоредба на
чл. 541 от ГПК - сторените в рамките на охранително производство разноски
остават в тежест на молителя. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с
изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те
не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по
същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива
на крайния акт.
При
тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ жалба с вх. №
20200129143052/29.01.2020 г. от Л.К.А., чрез адв. С.А.,
срещу отказ с рег. № 20200121145700/22.01.2020 г., с който длъжностно лице по
регистрация (ДЛР) към Агенцията по вписвания (АВ) – Търговски регистър (ТР) е
отказало вписване на заличаването на Л.К.А. като член на съвета на директорите
на „Б.Г.“ АД с ЕИК *******.
УКАЗВА на ДЛР при Агенция по вписванията –
Търговски регистър да даде указания на заявителя за представяне на
доказателства за внесена държавна такса по сметка на АВ - ТР, като указанията
следва да се изпратят и на адреса на
електронната поща, на който е изпратен процесният
отказ, като ДЛР следва да се произнесе след края на третия работен ден от
тяхното оповестяване.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: