Присъда по НОХД №1364/2016 на Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ към присъда от 13.10.2018 г. постановена по НОХД № 1364/2016 г. по описа на Районен съд гр. Кюстендил.

 

            Районна прокуратура гр. Кюстендил е внесла обвинителен акт на 15.08.2016 година в районен съд гр.Кюстендил като е предявила обвинение срещу Б.К. Б., ЕГН – ********** *** за това, че на 29.06.2015 г. в гр.Кюстендил около 21,30 часа е запалил имущество със значителна стойност–апартамент на стойност 13500 лева, находящ се в гр. Кюстендил на, ул.“***“, № ** , вх. *** , ет.** , ап.** собственост на Община Кюстендил, с нанесени щети в размер на 2232,00 лева, запалено обзавеждане и движими вещи, собственост на Д.Д.Ц. *** на стойност 1573,00 лева ,с общ размер на причинените щети на Община Кюстендил и Д.Ц. 3805,00 лева - престъпление по  чл. 330, ал. 3,пр.1 във вр. ал. 1 от НК.

            В съдебно заседание обвинението се поддържа изцяло така както е предявено на подсъдимия.

            Подсъдимият дава обяснения и се признава за виновен. Потвърждава, че е съпричастен към запалването на апартамента и намиращото се в него имущество.

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и доводите на страните прие за установена следната фактическа обстановка:

            Б.К. Б., ЕГН – ********** е осъждан в минало време но в последствие реабилитиран след изтичане предвидения в закона срок. В хода на проведеното досъдебно производство е установено безспорно ,че той и пострадалата от престъплението Д.Д.Ц. са имали лични взаимоотношения възникнали преди извършване на престъплението.подсъдимия е посещавал жилището в което тя е живеела като наемател. Познавал е добре обстановката и навиците на съседите на Ц.. Търсел срещи с пострадалата като очевидно желаел да осъществи с нея по интимен контакт но бил отблъснат.Тогава я заплашил ,че ще и се случи нещо лошо. На 26.06.2015 година около 21,30 часа подсъдимия решил да изпълни заканите си. За целта се изкачил през огражденията на терасите на апартаментите намиращи се под този на пострадалата.Влязъл през оставената отворена врата на терасата на пострадалата. Разхвърлял от шкафовете в жилището стоящи там лесно запалили предмети и ги запалил с носения от него кибрит. При разгарянето на огъня тръгнал да се оттегля по пътя по които проникнал в жилището.В опита да слезе от тераса на тераса изгубил равновесие и захват с ръката си и паднал на плочките пред апартаментите. Тези му действия са видени от свидетелката С., която била събудена от шумът вдигнат при придвижването на подсъдимия по терасите на апартаментите. Падането на подсъдимия на плочките изплашило свидетелката и тя се заключила в апартамента но при идването на пожарната установила ,че апартамента над нейния гори. Факта на падналия подсъдим на плочките пред горящият апартамент е забелязан от свидетелката Е.С. , която извикала за съдействие съседката –свидетел по делото Р.С.. Двете като установили какво се случило  съобщили  за това на тел.112. Пристигнала и линейка която откарала подсъдимия за оказване на медицинска помощ в болницата на гр. Кюстендил. Пожарникарите се заели с гасенето на пожара. След като видяла пожара на тел.112 се обадила и свидетелката В.Г.В.. Местопрестъплението е обслужено от дежурната група при ОД-МВР гр. Кюстендил. Извършен е непосредствен оглед на мостопроизшествието, направени са необходимите фотоснимки, в последствие е изготвен и албум за нуждите на воденото досъдебно производство. Като веществени доказателства от местопрестъплението е иззето парче-дъска от счупен парапет. В хода на проведеното досъдебно производство подсъдимия Б. е отричал съпричастност към извършеното престъпление. Посочвал е наличен стар физически недъг като доказателство ,че не може поради това да се изкачи по парапета и запали жилището. Изготвена е и съдебно медицинска експертиза за да се установи до каква степен физическият недъг би попречил на подсъдимия да се изкатери по терасите и възможно ли е да стори това. Обвинението в лицето на КРП е приело, че е налице физическата възможност подсъдимия да проникне в обекта по начина описан в обвинителния акт и след преценка на събраните доказателства е внесло и обвинителния акт за разглеждане в съдът.

            След потушаване на пожара е извършен оглед на местопроизшествие и било установено, какво е изгоряло, огнището на пожара, посоката на разпространение и унищожените в резултат на пожара вещи.

            По делото е изготвена пожаро-техническа експертиза която е анализирала възможните версии за пожара и е стигнала до заключение, че е от палеж, но не и от късо съединение или забравена цигара.Според експертизата най-вероятния център на пожара е в помещението служело за ежедневно обитаване на апартамента .

             По делото след направеното самопризнание на подсъдимия се прие за безспорно установено, че обстоятелствата посочени в обвинителния факт и приложените в делото писмени и гласни доказателство потвърждават авторството на Б. в извършване престъплението по чл.330 ал.1 от НК.

            Подсъдимият е бил издирен и задържан от органите на полицията. Първоначално и до приключване на досъдебното производство е отричал съпричастност къмто извършване на престъплението. Подобно поведение подсъдимия имаше и по време на съдебното следствие. След изслушване разпитите на свидетелите и заключенията на вещите лица по делото подсъдимия притиснат от фактите направи своето самопризнание.

            Горната фактическа обстановка съдът възприе от макар и дадените на края на съдебното следствие обяснения на подсъдимия, които кореспондират напълно и непротиворечиво изцяло с показанията на свидетелите: Д.Д.Ц., И.Р.С., Х.Г.х., В.Г.В., Р.С.С., В.Б.Н. и К.А.Т.. Съдът кредитира като обективни и безпристрастни приетите по делото експертизи като изготвени от надлежните специалисти и обосновани. Съдът кредитира и събраните в ДП писмени доказателства.

            Показанията свидетелите дадени в ОСЗ съдът възприе изцяло тъй като ги намира за логични, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като свидетелстващите лица не са заинтересовани от изхода на делото.

Като цяло съдът прие ,че по делото са налице безспорни доказателства допълващи самопризнанието на подсъдимия.

За да постанови осъдителна присъда следва веригата от преки и косвени доказателства да е такава, че да води само до един единствен извод и това е, че извършител на престъплението е подсъдимия.

            В настоящето производство такива доказателства се събраха а и потвърдиха от подсъдимия чрез направеното му самопризнание.

С оглед на гореизложеното съдът намира от правна страна, че по делото са налице достатъчно убедителни доказателства, че Б.К.Б. е осъществил състава на престъплението по  чл. 330, ал.1 от НК.

При виновно причиняване на съставомерни последици/ запалване на апартамент в сграда със значителна стойност 13500 лева и имущество на стойност 3805,00 лева/ съдът счита, че е достатъчно безспорно установеното, за да се квалифицира деянието като престъпление по чл. 330 ал. 1 от НК. Доколкото в настоящия случай са налице съставомерни последици / запалване на апартамент в сграда със значителна стойност 13500 лева и друго имущество на стойност 3805,00 лева/ и причинна връзка между  извършеното от подсъдимия и последиците, за което деецът следва да носи наказателна отговорност, а не административно-наказателна такава.

Обект на извършеното престъпление е апартамента на пострадалата които представлява част от жилищна сграда  другото лично имущество/покъщината в жилището/ изгоряло в следствие умишлено извършеното запалване.

От обективна страна са причинени щети на стойност 3805 лева.

Субект на престъплението е подсъдимия.

От субективна страна:

Вината е отношението на дееца към последиците, предвидени за съответния състав от НК. Извършеното деяние е умишленото тъй като подсъдимия е действал съзнателно и преднамерено е желаел настъпването на противоправния вредоносен резултат. В този смисъл подсъдимия Б. е осъществил вмененото му престъпно деяние умишлено а не поради непредпазливост по смисъла на чл. 11 ал. 3 пр. 1 от НК, По делото е доказано ,че е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, и е желаел този резултат.

При така установените фактически положения, които са в съответствие  с доказателствата по делото, доводите за съставомерност на деянието от страна на прокуратурата и защитата, която изтъква като смекчаващо вината обстоятелство направеното самопризнание настоящият съдебен състав счита за основателни.

По горните съображения съдът призна подсъдимия Б.К.Б. е осъществил състава на престъплението по  чл. 330, ал.1 от НК и му наложи наказанието.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната превенция.

Степента на обществена опасност на деянието е висока. Засегнати са обществените отношения, свързани с безопасността на движението и сигурността на здравето на хората.

Степента на обществена опасност на дееца не е ниска. Но при това съдът взе предвид и чистото съдебно минало както и това ,че подсъдимия направи самопризнание и изразява разкаяние за случилото се.

Съдът счете, че по този начин в пълна степен ще се постигнат целите на специалната и генералната превенция от наказателното преследване на подсъдимия.

            Съдът осъди подсъдимия Б.К.Б., ЕГН **********, роден на *** ***, живущ ***, ***, ***, средно образование, разведен , неосъждан да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение отложи на основание чл. 66, ал.1 от НК в изпитателен срок от три години.

            Съдът осъди подсъдимия Б.К.Б. да заплати сторените разноски по делото както следва: 269,00 лева по сметка на ОД-МВР -  гр. Кюстендил ,сумата от 924,74 лева, представляващи разноски за експертизи в съдебното производство, по сметката на КРС..

 

По така изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                            

 

                                                             Районен съдия: