Номер 68228.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – РусеXI Наказателен състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
Секретар:Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20204520201508 по описа за 2020 година
Производството е образувано по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу наказателно постановление №
510809/12.05.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“-
Варна в ЦУ на НАП, против ”МЕДИКАФАРМА”ЕООД, с ЕИК/Булстат
*********, с което за нарушение на чл.3, ал.15 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600 лв., на
основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Жалбата е процесуално допустима и е подадена в установения от закона
7-дневен срок. В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли съдът да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощен
представител – адв.Ф.Матев, който поддържа жалбата.
За административнонаказващият орган се явява редовно упълномощения
ст. юрисконсулт Танкова, която моли съда да потвърди наказателното
постановление.
Русенска районна прокуратура не релевират становище.
Съдът, след като се запозна с писмените и гласни доказателства,
1
установи следната фактическа обстановка:
На 14.01.2020 г. в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект-
аптека, находящ се в гр. Русе, ул. „Тодор Икономов“, е констатирано, че
продажбите на лекарствени средства, които НЗОК заплаща по реда на
Наредба №10 от 2009г. за условията и реда за заплащане на лекарствени
продукти по чл.262, ал.6, т.1 и т.2 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за
специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни
дейности по чл.82, ал.2, т.3 от Закона за здравето, не се приключват с вид
плащане „резерв 1 - „НЗОК“, а при частично плащане - чрез „смесено
плащане“, с което търговецът не е спазил реда и начина за издаване на
документ за продажба. При закупени лекарства, реинбурсирани изцяло от
НЗОК е издадена ФКБ № 6588/13.01.2020г. в 16:45 ч., която е приключена
като „допълнително плащане – 2“, вместо „резерв 1 - „НЗОК“, а при закупени
лекарства, частично реинбурсирани от НЗОК е издадена ФКБ №
6575/13.01.2020 г. в 15:44 ч., която е приключена като „допълнително
плащане – 2“, вместо „смесено плащане“.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол за извършена
проверка № 0383028 от 14.01.2020 г., към който са приложени и съответните
писмени доказателства. В протокола изрично е записано, че от наличните в
обекта 2 бр. ФУ, първото от които е регистрирано в НАП на 07.05.2017г. с
рег. №3385096, към момента на проверката не се ползва второто,
регистрирано на 09.01.2020г., като и за двете устройства са представени
свидетелства за регистрация, паспорт и договори /за сервизно обслужване/.
Отразено е и обстоятелството какъв софтуер се ползва в обекта - с
наименование „Аптека експерт-2 версия НЗОК“ и това, че този програмен
продукт не се ползва за отчитане на „свободни продажби“. Като приложение
към цитирания протокол е описът на касова наличност, в който е отразено, че
аптеката е с адрес в жилищен комплекс „Чародейка Г-юг“ на гр.Русе.
Във връзка с констатациите при проверката било прието, че търговецът е
извършил нарушение на чл.3, ал.15 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което и съставен АУАН №
F536499/04.02.2020г., а в последствие е издадено и атакуваното наказателно
2
постановление № 510809/12.05.2020г.
Посочената фактическа обстановка се установява от събраните по
настоящото съдебно производство доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
Наказателното постановление е издадено против търговеца -
жалбоподател, за това, че на 14.01.2020г. в стопанисвания от жалбоподателя
търговски обект- аптека, находящ се в гр. Русе, ул. „Тодор Икономов“, е
констатирано, че продажбите на лекарствени средства, които НЗОК заплаща
по реда на Наредба №10 от 2009г. за условията и реда за заплащане на
лекарствени продукти по чл.262, ал.6, т.1 и т.2 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни
за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни
дейности по чл.82, ал.2, т.3 от Закона за здравето, не се приключват с вид
плащане „резерв 1 - „НЗОК“, а при частично плащане - чрез „смесено
плащане“, с което търговецът не е спазил реда и начина за издаване на
документ за продажба. При закупени лекарства, реинбурсирани изцяло от
НЗОК е издадена ФКБ № 6588/13.01.2020г. в 16:45 ч., която е приключена
като „допълнително плащане – 2“, вместо „резерв 1 - „НЗОК“, а при закупени
лекарства, частично реинбурсирани от НЗОК е издадена ФКБ №
6575/13.01.2020 г. в 15:44 ч., която е приключена като „допълнително
плащане – 2“, вместо „смесено плащане“, съставляващо нарушение по чл.3,
ал.15 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от
ЗДДС.
След като не е спазил задължението си чл.3, ал.15 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ /конкретно посочено по-горе/, жалбоподателят е
нарушил императивна законова норма, но в случая наказващият орган не е
преценил в достатъчна степен дали не се касае за “маловажен случай”, а си е
позволил бланкетно и немотивирано да коментира чл.28 от ЗАНН, което е
довело до нарушаване на чл.53, ал.1 от ЗАНН.
Нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС регламентира задължение всяко
3
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), какъвто е
настоящия случай, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
При направената проверка в т.ч. извършване на контролна покупка, не е
констатирано неиздаване на документ за регистриране на продажба на
лекарствени средства. Приложените към преписката фискални бележки също
сочат изпълнение на задължението за регистриране на продажба.
Необосновано от АНО се сочи нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.1 от
ЗДДС. В случая е очевидно, че изписването „резерв 1“ - „НЗОК“ - разликата в
наименованията и изписването им е поради малкото място, предвидено в
хартиения носител, т.к. издадения касов бон от този вид касов апарат е по-
тесен от стандартен. Това е наложило съкращения при изписването на
продажбите на лекарства, заплащани от НЗОК - вместо „резерв 1“ - „НЗОК“
се визуализира „плщ.НЗОК“. В случая се касае за техническа грешка при
инсталацията на софтуера на ФУ, а не на умишлена субективна намеса на ю.л.
или физическо лице оператор с това ФУ, а от касовия бон става пределно
ясно за какво е плащането, каквато всъщност е целта на закона. Освен това
тази разлика в изписването на плащанията по никакъв начин не влияе на
декларирането на извършените продажби, т.е. не е налице укриване на
приходи. Установи се, че от нарушението, обективно не са настъпили каквито
и да са неблагоприятни вредни последици, било установено за първи път и
липсват доказателства както за други нарушения от този вид, така а и на
каквито и да са други такива касаещи данъчното законодателство, не са
причинени вреди на фиска.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на
преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи
на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.
Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
4
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се
приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не
се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че
при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12,
чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен
случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход
би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл.28
от ЗАНН. Такова изключение не е установено в ЗДДС.
В заключение настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че
от събраните по делото доказателства категорично се установява, че
извършеното административно нарушение за неспазване на задължението по
ЗДДС се явява явно несъразмерно с наложената санкция, макар и в рамките
на нейния краен минимум. Налице е ниска степен на обществена опасност на
деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се касае за маловажен
случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало
да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от
ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на
обжалваното наказателно постановление.
Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не
може да има маловажен случай, каквито мотиви се е опитал да изложи
/бланкетно/ АНО при издаване на НП. Той не е маловажен, защото
единствено липсват или са незначителни вредните последици, а защото са
налице други смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието
на които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото
следва да се отмени.
5
По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 510809/12.05.2020г., издадено
от Началник Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, против
”МЕДИКАФАРМА”ЕООД, с ЕИК/Булстат *********, с което за нарушение
на чл.3, ал.15 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118,
ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 600 лв., на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Русе, в
14-дневен срок от получаване на известието, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6