Решение по дело №792/2020 на Районен съд - Ямбол

                                            Р Е Ш Е Н И Е 260118/22.10.2020г.

№                                                    22.10.2020 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                            ХV - ти граждански състав

На 20.10                                                                                                  2020 година 

В публично заседание в следния състав:                                                

   

      Председател: Марина Христова

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 792 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. Париж, клон България, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Н.И.С., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, евентуално ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца исковите суми.

В исковата молба се посочва, че   на  11.12.2014 год. между страните бил сключен  договор за потребителски паричен кредит за сумата от 4650 лв., която следвало да бъде възстановена на 60 равни месечни погасителни вноски, с уговорен падеж. Сумата била преведена по личната банкова сметка ***.Длъжникът преустановил плащането на 05.11.2017 год., като към тази дата били погасени 33 месечни вноски. На осн. чл. 5 от договора вземането станало изискуемо в пълен размер от дата 05.12.2017 год. . Претендира се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В условията на евентуалност ищецът предявява против ответника осъдителен иск за исковите суми, а именно в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен се навежда ново обстоятелство- уведомяване на длъжника по кредита за настъпила предсрочна изискуемост с връчване на самата искова молба.

Отговор на исковата молба не е депозиран.

В съдебно , ищецът не изпраща представител. С писмена молба заявява, че поддържа иска.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.Тук съдът намира за необходимо да посочи, че след провеждането на о.с.з. е постъпила молба от упълномощения адвокат на страната с искане за отлагане на делото предвид служебната му ангажираност. От една страна не са представени убедителни доказателства за такава, а от друга основание за отлагане на делото е едновременната обективна невъзможност на страната и упълномощения й представител да присъстват в с.з.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***   год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид постъпило в законоустановения срок възражение по чл. 414 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор за потребителски паричен кредит plus – ***  от 11.12.2014 г., сключен между ищеца и ответника , по силата на който на последния е отпуснат кредит в общ размер на 4650 лв. Уговорено е изплащането да стане на 60 броя погасителни месечни вноски всяка от по 199, 48  лв. или общо плащания на стойност 11 969 лв., както и размерът на лихвата и годишен процент на разходите.Представен е  и погасителен план инкорпориран в договора.

Приложен е още Сертификат към договора, подписан в графа застрахован от ответника, ОУ към договора, както и извлечение по кредита.

До ответника е изпратена покана за плащане на сумите, с която му е предоставен 7 – дневен срок за доброволно изпълнение, получена лично на 20.02.2018 год., видно от приетата обратна разписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения  иск е чл. 422 ГПК, евентуално съединен с искове по чл. 240 ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Така предявения иск по чл. 422 ГПК, съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника  възражение.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит. Ответникът не е оспорил до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция още, че сумата , предмет на договора е реално предадена по начина уговорен в същия,включително е закупена застраховка в посочен в договора размер по избрани от ответника застрахователни рискове.Според съда се установява от доказателствата по делото, че преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е надлежно съобщена на длъжника, посредством писмо, изпратено с обратна разписка на адреса, посочен в договора и получено лично на 20.02.2018 год.Безспорно е още, че в изпълнение на поетите по договора задължения ответникът е заплатил 33 месечни погасителни вноски по договора, след което е преустановил плащанията. Всъщност ответникът не е оспорил дължимостта на сумите. Предвид липсата на твърдения и ангажирани доказателства за извършено плащане на претендираните суми, респ. такива които да установят, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, които не могат да вменени във вина на ответника,  съдът намира, че претенцията  е основателна и следва да бъде уважена в пълния си предявен размер, като по отношение размерът на претенциите, съдът кредитира с доверие представения и неоспорен от ответника погасителен план.

Предвид уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявените като евентуални претенции.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в пълен размер, а именно – 159, 12  лв.

С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 232, 37   лв.- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, изчислено в размер на минимума по чл. 25 от НЗПП.

 

Водим от гореизложеното, Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.С., ЕГН **********  , че дължи на  “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А. клон България с ЕИК: ***, сумата от  3256, 89   лв.- главница, 1530, 45   лв. – възнаградителна  лихва  за периода 05.11.2017 – 05.02.2020   г., мораторна лихва в размер 673, 97  лв. за периода 05.12.2017 – 18.12.2019  г.,в едно със  законната лихва от датата на заявлението- 27.12.2019 год. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН ********** да заплати   “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А. клон България с ЕИК: ***сумата от 159, 12  лв. – разноски в заповедното производство и   сумата от 232, 27  лв. - разноски за настоящото производство.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: