№ 248
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110130810 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ЕМ. ИВ. Г. срещу ФИРМА
с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане
на сумата 3000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане на здравето от
настъпило на 28.10.2020 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен
риск, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 27.05.2021 г., до
окончателното заплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 28.10.2020 г., около 17.55 часа в АДРЕС водачът на лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № поради движение с несъобразена скорост се удря в спрелия
пред него лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№СВ4257КР, управляван от ищеца и който
вследствие на удара се блъска в спрелия пред него товарен автомобил. В резултат на удара
ищецът, който е бил с поставен предпазен колан, е получил травматични увреждания в
областта на гърдите. Посочва, че за пътното произшествие е съставен Констативен протокол
№К-546/2020 г. от служителите на „Пътна полиция, а по отношение на виновния водач
ММП е съставен АУАН №415136/28.10.2020 г. Твърди, че вследствие на удара е претърпял
травматични увреждания, изразяващи се в травма на гръден кош, установена при преглед в
УМБАЛ „ИСУЛ“– град София, където е прегледан непосредствено след инцидента като му е
поставена диагноза: Контузия на гръден кош. Същият ден е освободен от болничното
заведение с предписания за спазване на терапевтична схема. Твърди, че поради
продължаващи силно болки в гръдния кош и лумбалната област е отишъл на преглед на
10.11.2020 г., при който са констатирани остри болки при дишане и оток на лицето,
потвърдена е контузия на гръден кош и е установена контузия в лумбалната област. Твърди,
че вследствие на болките, които е изпитвал е имал затруднено движение на снагата и
затруднено дишане за около един месец. Преживял интензивни физически и психически
страдания. Посочва, че отражение имало и върху психиката му, тъй като изпитвал страх и
неувереност при управление и пътуване с моторни превозни средства. Претърпял
неудобства поради невъзможността да се обслужва сам и да извършва редица ежедневни
1
дейности. Ищецът основава исковата си претенция срещу ответника на сключена между
него и виновният водач на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № застраховка „Гражданска
отговорност“. Предвид това ищецът предявил към ответника извънсъдебна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, но получил отказ, поради което предявява
процесния иск. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявения от ищеца механизъм на
ПТП, както и причинно-следствената връзка между произшествието и посочените от ищеца
вреди. Счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на претендираното
право. Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № Прави
възражение за съпричиняване на тези вреди поради непоставен обезопасителен колан от
страна на ищеца и внезапно спиране. Счита размера на претендираното обезщетение за
завишен. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по 432, ал. 1 КЗ.
Основателността на претенцията по прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се обуславя от установяването
на две групи факти: 1/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД - вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и
противоправно поведение и 2/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и ответника. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното,
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите правни
норми. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие по
сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача,
управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №. Тези обстоятелства се установяват и от
отразеното в Констативен протокол за ПТП №К-546от 28.10.2020 г., който в тази част се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Фактът на сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача за
претърпени от пострадалото при ПТП – то лице вреди е покрита от ответника, поради което
последният дължи заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
вреди при наличие и на останалите предпоставки за това.
От приетите по делото доказателства в число и Констативен протокол за ПТП №К-
546от 28.10.2020 г., съставен от пол. Инсп. БГ, дежурен ПТП – О „ПП“ – СДВР,
приобщената АНП №20-4332-020420/17.11.2020 г. и приетото от съда и страните, като
обективно и пълно заключение на комплексната съдебно автотехническа и медицинска
експертиза (КСАМЕ) се установява, че на 28.10.2020 г. около 17;55 часа лек автомобил
„Ауди А4” с рег. №, движейки се по ул. „Гео Милев“ в посока от ул. „Венера“ към ул.
„Светлоструй“ и в района на кръстовището с ул. „Н. Коперник“ поради скорост
несъобразена с интензивността на движението реализира ПТП със спрелия пред него в
същата лента лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№№“, който от удара се измества напреди
се удря в намиращия се пред него лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. №СВ1300КХ.
Констатирано е, че ударът е настъпил по дължина на пътното платно в района преди
кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Н. Коперник“ като непосредствено преди
произшествието лек автомобил „Опел Зафира“ и лек автомобил „Киа Спортидж“ са били в
2
спряло състояние. Вещото лице автоексперт е направил извода, че от техническа гледна
точка причина за настъпването на произшествието е поведението на водача на лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. №, който се е движил със скорост, при която не е имал
техническа възможност да спре без да настъпи удар със спрелия пред него лек автомобил.
Процесното ПТП е било предотвратимо само от водача на „Ауди А4“, ако се е движил със
съобразена скорост, която да му позволи да спре преди удара чрез задействане своевременно
на спирачната уредба.
При преценка на събраните доказателства се налага извод, че виновен за настъпване на
процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №, който се е движил със
скорост несъобразена с интензивността на движението като не е имал възможност да спре
преди удара чрез задействане своевременно на спирачната уредба и реализира ПТП със
спрелия пред него в същата лента лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№№“, който от удара
отскача и реализира ПТП със спрелия пред него лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег.
№СВ1300КХ.
От Протокола за ПТП е видно, че по отношение на водача на лек автомобил „Ауди А4“
с рег. № е било взето административно отношение като му е съставен АУАН
№415136/28.10.2020 г. По делото е приобщена АНП №20-4332-020420/17.11.2020 г.,
образувана срещу водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № по повод процесното ПТП,
видно от която на водача е издадено наказателно постановление №20-4332-020420 от
17.11.2020 г. на Началника на СДВР, Отдел „Пътна полиция“, за това че виновно е нарушил
чл. 20, ал. 2 от ЗдвП като не е избрал скоростта на движение съобразно условията, което е
влязло в сила. При това положение съдът намира поведението на водача на лекия
автомобил, застрахован при ответника, за противоправно, в колизия с общата императивна
забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо и виновно, в нарушение на правилата по
ЗДвП, според които е да съобрази скоростта с която се движи. От страна на ответника не
бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Установено е по делото от приобщената медицинска документация, както и от
Констативен протокол за ПТП №К-546от 28.10.2020, че ищецът е прегледан непосредствено
след удара в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, от където е освободен с диагноза –
контузия на гръден кош с назначено обезболяващо лечение и покой. При извършената
ренгенография на гръден кош не са установени фактура, данни за пневмоторакс или
подкожни емфиземи. При последващ преглед на 10.11.2020 г. е установен оток и
зачервяване в засегнатия участък без данни за сетивни и циркулаторни нарушения.
Според заключението на КСАМТ вследствие на процесното ПТП на водача на лек
автомобил „Опел Зафира“ - ЕМ. ИВ. Г.а са причинени мекотъканни увреждания с контузии
на гръден кош и поясна област, които се намират в пряка причинно – следствена връзка с
процесното ПТП. Експертът посочва, че уврежданията по ищеца могат да се получат както
при първия удар от лек автомобил „Ауди А4“ , който е бил с по – голяма кинетична енергия,
така и при последващия удар, в който случай травмите ще са значително по – малки.
Контузия с мекотъканни травми на гръден кош и поясна област може да се причини при
контактен удар с интериора на лек автомобил от водача. Установено е, че процесният лек
автомобил Опел Зафира“ е бил оборудван с предпазни колани като според заключението при
удар отзад от друг автомобил поставеният предпазен колан не би могъл да предпази
ефективно гръдния кош и поясната област от удар във вертикалната част на седалката.
Вещото лице лекар посочва, че при по-обширни мекотъканни увреждания болките и
страданията причинени от тях и свързаните с това функционални нарушения продължават
до около 3- 4 седмици след инцидента.
С оглед всичко гореизложено настоящият съдебен състав приема, че по делото са
установени всички предпоставки на предявения иск, поради което той следва да бъде
уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя от съда по
справедливост. При определянето на размера му следва да бъдат взети предвид обективни
обстоятелства, като тежестта и характерът на увреждането, неговата продължителност и
3
интензивност, начинът на причиняването му, обстоятелствата, при които е настъпило,
допълнително влошено състояние на здравето, причинени морални страдания и др.
(Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС).
В процесния случай ЕМ. ИВ. Г. е получил контузия на гръдния кош без счупвания за
ребра и засягане на вътрегръдни и коремни органи, което се установява от събраните
медицинска документация и заключението на КСАМЕ. Възстановителния период според
заключението на КСАМЕ, съответен и събраните писмени доказателства, е продължил до 3-
4 седмици след инцидента, но без трайни последици за здравето на ищеца. По делото няма
данни пострадалият да е постъпвал на болнично лечение по повод получените увреждания
като са налице само данни за извършен втори преглед и изследване. Отделно съдът съобрази
и обичайните за такива ситуации чувства на неудобство и притеснение, които ищецът е
претърпял. Като взе тези доказани от ищеца вреди, обстоятелството, че състоянието му не е
налагало специално лечение, че не са налице данни за усложнено протичане на
възстановителния период или невъзстановени увреди, младата му възраст, както и
стандартът на живот в страната, съдът намира, че справедливото в случая обезщетение по
смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства следва да бъде определено в
размер на 2000.00 лева.
Основателността на исковата претенция обуславя произнасяне по заявеното
възражение за наличие на съпричиняване от страна на ищеца на настъпилия за него
вредоносен резултат. При изследване поведението на пострадалия съдът съобрази, че
същият е бил спрял преди преминаване през кръстовище, от което може да се заключи че
скоростта му на движение е била 0 км/ч., не е имал възможност да предотврати удара,
включително и отскачането напред предвид заключението на КСАМЕ. Отделно от това
наличието или липсата на поставен предпазен колан не може да възпрепятства удара на
тялото във вертикалната част на седалката, поради което съдът намира, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за ищеца вредоносен
резултат.
Следователно искът следва да бъде уважен за сумата 2000.00 лева и отхвърлен за
горницата над нея до пълния претендиран размер от 3000.00 лева.
На ищецът следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 27.05.2021 г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора, разноски се следват и на двете страни.
Ищецът е сторил разноски за заплатена държавна такса в размер на 120.00 лева и
депозит за вещо лице в размер на 400.00 лева, от които съразмерно на уважената част от
иска следва да му се присъди сума в общ размер 346.67 лева.
Процесуалният представител на ищеца претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА, но по делото нито има данни, че са били налице
предпоставките на някоя от хипотезите на чл.38, ал. 1 ЗА, нито е приложен договор за
правна защита и съдействие, в който да е вписано някое от конкретните и самостоятелни
основания по чл.38 от Закона за адвокатурата. Само при наличието на доказаност на
уговорка за осъществяване на безплатно процесулано предсатвителство и надлежно
учредена представителна власт на осъществилия адвокат се следва адвокатско
възнграждение на основание чл. 38 ЗА. При тези обстоятелства не може да се приеме, че
формалното позоваване на разпоредбата на чл.38 от ЗА е достатъчно, за да обоснове извод
за възникнало в полза на процесуалния представител основание да претендира и получи
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ при предпоставките на чл.38 от ЗА.
Ответникът претендира разноски за депозит за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП, и на ответника да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски в общ размер 166.67 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
4
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА със седалище и адрес на управление АДРЕС 5 да заплати на ЕМ.
ИВ. Г. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 432 КЗ сумата 2000.00 лева
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки
и страдания от травматично увреждане на здравето от настъпило на 28.10.2020 г.
застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба – 27.05.2021 г., до окончателното заплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 346.67 лева – разноски по делото
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 2000.00 лева до пълния
предявен размер от 3000.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕМ. ИВ. Г. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати ФИРМА със
седалище и адрес на управление АДРЕС 5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 166.67 лева
– разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5