№ 6954
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110156450 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ЛЮБ. М. М. искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед №12/20.09.2021 г. на управителя на „И.“ ЕООД, по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„шофьор (водач) на специален автомобил“, по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225
КТ – за заплащане на сумата 1300.00 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
20.09.2021 г. до 24.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане и по чл. 224 КТ - за заплащане
на сумата 295.50 лева –дължимо обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2020 г. и за заплащане на сумата 118.20 лева –дължимо обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г.
Ищецът твърди, че въз основа на сключен с ответника трудов договор
№12 от 10.04.2017 г. е заемал при последния длъжността „шофьор (водач) на
специален автомобил“ при месечно трудово възнаграждение в размер на
580.00 лева, което с допълнителни споразумение от 29.12.2017 г., от
29.12.2019 г. и от 29.12.2020 г. е увеличено до сумата 650.00 лева. Посочва, че
на 20.09.2021 г. му е връчена заповед №12/20.09.2021 г. на управителя на
ответното дружество, с която трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1 КТ. Поддържа, че нито той, нито работодателят са
отправяли предложение за прекратяване на правоотношението. Счита, че
извършеното прекратяване е незаконосъобразно, тъй като не е бил налице
фактическият състав на чл. 325, ал. 1 КТ, който изисква всяка от страните да
направи категорично писмено изявление за прекратяването му. Посочва, че
положеният от работника подпис в заповедта удостоверява единствено, че
1
същата е получена, но не представлява обективиране на воля за
прекратяването му. При липса на взаимно съгласие за прекратяване на
договора уволнението е незаконно, обжалваната заповед на работодателя
незаконна. Посочва, че за периода от 10.04.2017 г. до 20.09.2021 г. е ползвал
само по 10 дни отпуск в годината, поради което претендира заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни за
2020 г. и 10 дни за 2021 г., възлизащо на по 325 лева. Моли да бъде отменена
заповед №12/20.09.2021 г. на управителя на ответното дружество, с която е
прекратено трудовото правоотношение, да бъде възстановен на заеманата до
уволнението длъжност, както и да му бъде заплатено обезщетение за оставане
без работа вследствие незаконното уволнение в общ размер 3900.00 лева за
периода 20.09.2021 г. до 20.03.2022 г. Претендира присъждането на разноски
за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че с
ищеца са се намирали в трудовоправна връзка въз основа на трудов договор
№12 от 10.04.2017 г. Посочва, че ищецът е искал да бъде преназначен на
друга длъжност, каквато при ответника не съществувала, след което започнал
да твърди, че ще напусне и ще си намери друга работа. Твърди, че в
присъствието на счетоводителката на ответното дружество ищецът е заявявал,
че желае да напусне. Поддържа, че при подписване на заповедта служителят,
не е имал възражение относно основанието, на което е прекратен договора.
Твърди, че ищецът е започнал работа през периода, за който претендира
обезщетение. Посочва, че ищецът се е подписвал лично във ведомостите, че е
ползвал полагащия му се отпуск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че по силата на сключен между страните за
неопределен срок трудов договор№12 от 10.04.2017 г. ищецът е заемал
длъжността „шофьор (водач) на специален автомобил“. Установява се от
приобщените Допълнителни споразумение от 29.12.2017 г., 29.12.2019 и
29.12.2020 г. към трудовия договор, че основаното месечно трудово
възнаграждение на работника е променено до сумата 650.00 лева
От представената Заповед №12/20.09.2021 г. се установява, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1
КТ, считано от 20.09.2021 г.
Видно от приобщената като доказателство справка за актуалното
състояние на действащи трудови договори на ищеца от ТД на НАП се
установява, че считано от 23.11.2021 г. ищецът е сключил нов трудов договор
с „Е.В.Т.“ ООД при брутно трудово възнаграждение в размер на 650.00 лева.
Страните не спорят и че брутното трудово възнаграждение, получавано от
ищеца при ответника е в размер на 650.00 лева. Тези обстоятелства се
установяват и от приобщените копия на страници 4,5,6 и 7 на трудова книжка
2
серия Щ, бл. №661798 и стр. 4, 5, 6, 7. 8, и 9 на трудова книжка серия З, бл.
№687994.
За установяване релевантни за делото факти по делото е изслушано и
прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което
неизползваният платен годишен отпуск за 2020 г. е в размер на 10 дни, а за
2021 г. е в размер на 4 дни. Изчислено е, че при брутно трудово
възнаграждение в размер на 650.00 лева обезщетението за 2020 г. възлиза на
295.50 лева, а за 2021 г. на 118.20 лева.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на Венета
Борисова Петрова – счетоводител при ответника, която заявява, че Л.М. е
заявил желание да напусне фирмата, тъй като е искал да бъде осигуряван за
втора категория труд. Посочва, че управителят на фирмата е казал да
подготвя документите за напускане на М. , тъй като искал да си ги взема още
същия ден. Свидетелства, че ищецът е подписал заповедта без никакви
възражения. Посочва, че писмена молба за напускане не е подаване от ищеца,
но устно го е заявявал няколко пъти.
Според показанията на свидетеля Г.Л. М. – дъщеря на ищеца, последният
не е имал намерение да напуска работа поради пенсиониране и предстояща
сватба на сестра ѝ. Споделил ѝ е, че го осигуряват на по-малка категория.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Твърденията на ищеца за незаконност на уволнението, извършено със
заповед №12/20.09.2021 г., ограничават търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес до проверка за
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово
правоотношение, е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат
потестативното му право на уволнение. Фактическият състав на последното в
хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ изисква всяка от страните по договора да
направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото
правоотношение. По чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ прекратяването на трудовото
правоотношение не се извършва само по волята на една от страните, както е
при другите основания, а то е резултат от съгласуваната им воля. Това
означава, че двете насрещни волеизявления на страните, както
предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и
приемането на същото, е необходимо да са изразени писмено и то в срока за
това. Всяка от страните трябва да изрази волята си за прекратяването на
трудовия договор ясно, категорично и безусловно, за да може прекратяването
на правоотношението да произведе действие. В момента на съвпадането на
двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът
се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия
договор има само констативно действие. Всички елементи от фактическия
състав, при които законът допуска прекратяване на трудовото
3
правоотношение по чл.325 ал.1 т.1 КТ, следва да бъдат установени от
работодателя.
В настоящия случай по делото липсва по делото, а и не се твърди от
работодателя, да е налице писмено волеизявление на работника преди
издаване на заповедта за прекратяване на договора на 20.09.2021 г., поради
което съдът намира, че фактическият състав на чл. 325, ал. 1 ,т. 1 КТ не е
осъществен, което води до незаконност на уволнението. Неоснователни са
доводите на ответника, че при подписването на заповедта за прекратяване на
трудовия договор работникът не е възразил и с подписа си е дал съгласието си
за прекратяване на правоотношението, тъй като видно от заповедта в нея
липсва негово волеизявление, а само е положен подпис след като е отбелязана
датата на връчването й – 20.09.2021 г. Наличието на заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и подписването на тази
заповед от работника под текст, че е връчена на съответната дата, не
съставлява писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение
по смисъла на чл.325 ал.1 т.1 КТ. Заповедта не съдържа характеристиките на
предложение на работодателя, което се нуждае от приемане, а съставлява
безусловно изявление за прекратяване на трудовия договор. Подписът на
работника, удостоверяващ получаването на такава заповед, не установява
съгласие за прекратяване на трудовия договор, а само датата на прекратяване
на правоотношението. Поради това във всеки случай, когато работодателят
връчи заповед по чл.325 ал.1 т.1 КТ без да е имало предложение от работника
за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, той извършва
незаконно уволнение, в който смисъл е и константната съдебна практика
(решение №400 от 13.05.2010 г. по гр. гр.д. №1109/2009 г. на ВКС, 4-то ГО,
Решение № 4 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 278/2011 ВКС, ГО 4-то ГО, решение
№244 от 03.10.2016 г. по гр.д. 2123/2016 г. на ВКС 4-то ГО)
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ
С оглед основателността на иска за отмяна на уволнението и безсрочния
характер на прекратеното правоотношение, основателен се явява и искът за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в ответното
дружество.
По иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ
По делото се установява ищецът да е незаконно уволнен, както и че след
уволнението на 20.09.2021 г. до 24.11.2021 г. е останал без работа, което съдът
приема съобразявайки официалната удостоверителна сила на трудовата
книжка, представена в заверено копие по делото. Следователно ответникът
дължи обезщетение за периода 20.09.2021 г. до 24.11.2021 г., за който ищецът
е претърпял вреди вследствие на незаконното уволнение. Кодексът на труда
съизмерява същите с пропуснатото брутно трудово възнаграждение за
периода. Установи се по делото, че размерът на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението - м.
август 2021 г. е в размер на 650 лева. При тези данни дължимото обезщетение,
изчислено по реда на чл. 162 ГПК за периода 20.09.2021 г. до 24.11.2021 г.
възлиза на 1441.81 лева, но предвид диспозитивното начало в процеса в полза
4
на ищцата следва да се присъди претенидираната сума от 1300 лева.
По иска по чл. 224 КТ
За основателността на исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
следва да бъде установено от ищеца, че трудовото му правоотношение е
прекратено, както и размера на БТВ, получено за последния пълен отработен
месец. Без значение за възникване на правото на обезщетение е основанието
за прекратяване, както и причините, поради които полагащият се платен
годишен отпуск е останал неизползван от работника. В случая не е спорно, че
трудовото правоотношение е прекратено. Съгласно заключението на съдебно
- счетоводната експертиза неизползваният платен годишен отпуск за периода
202 – 2021 г. г., на който е имала право ищцата е в размер на 14 дни.
Изчислено е, че при трудово възнаграждение от 650.00 лева за последния
пълен отработен месец обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
възлиза на 295.50 лева за 2020 г. и 118.20 лева за 2021 г. . Ответникът, който
носи тежестта, не представи доказателства за ползването на отпуска за
процесния период или плащане на обезщетението за неползването му, поради
исковите претенции са основателни. След допуснато изменение на размера на
исковете същите са предявени в установените от съдебно – счетоводната
експертиза размери, които съдът счита за дължими, поради което следва да
бъдат уважени в цялост.
По разноските.
Право на разноски при този изход от спора има ищеца, който претендира
такива за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, което следва да
му се присъди в цялост.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
държавната такса за исковете в размер на 262.00 лева (80.00 лева+80.00 лева
+52.00 лева +50.00 лева), както и сумата 200.00 лева – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ уволнението на ЛЮБ. М. М., ЕГН ********** с постоянен адрес:
АДРЕС извършено на основание чл. 325, ал. 1 ,т. 1 КТ със Заповед
№12/20.09.2021 г. на управителя на „И.“ ЕООД, ЕИК ЕИК със седалище и
адрес на управление: АДРЕС.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ЛЮБ. М. М., ЕГН
********** с постоянен адрес: АДРЕС на заеманата преди уволнението
длъжност „шофьор (водач) на специален автомобил“ в „И.“ ЕООД, ЕИК ЕИК
със седалище и адрес на управление: АДРЕС.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на ЛЮБ. М. М., ЕГН ********** с постоянен адрес:
АДРЕС на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ сумата 1300.00
представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от
5
20.09.2021 г. до 24.11.2021 г. вследствие на незаконното уволнение, на
основание чл. 224 КТ сумата 295.50 лева –обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2020 г. и сумата 118.20 лева –обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., ведно със законната лихва
върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2021 г.
до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 500.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата 262.00 лева– държавни такси за производството и сумата
200.00 лева – депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6