Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13 07.02.2019 г. град
Стара Загора
Старозагорският окръжен съд Втори наказателен състав
На 3 октомври Година 2018
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар В.И.
Прокурор ХРИСТО МИШОВ
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТАКИЕВА
ВНОХД №1158 по описа за 2018 година, прие за установено следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда №105/27.06.2018 г.,
постановена по нохд №1098/2018 г. Старозагорски районен съд е признал подсъдимия В.Д.К. за виновен в това, че през периода
от месец септември 2012 г. до месец февруари 2018 г., включително, в гр.Стара
Загора, след като е осъден с Решение по гр.дело №2670/2010 г. по описа на
Районен съд Стара Загора, влязло в законна сила на 25.11.2011 г., да издържа свой
низходящ - сина си В.В.К., роден на *** г., чрез неговата майка и законен
представител – Т.Ж.И., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 66 месечни вноски, всяка една в размер
на 120 лева, общо в размер на 7920 лева, поради което и на основание чл.183,
ал.1 във връзка с чл.54 от НК съдът го осъдил на „лишаване от свобода” за срок
от десет месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия В.Д.К. за срок от три години, считано от датата на
влизане в сила на присъдата.
В срока по чл.319 НПК е
постъпила жалба от адв. П.П., защитник на подсъдимия В.Д.К., в която се
навеждат доводи относно незаконосъобразност на атакуваната присъда по
изложените съображения, като се иска отмяна на
постановената присъда и
постановяване на нова, с която да бъде оправдан подсъдимия К..
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
предлага да бъде потвърден съдебният акт на първоинстанционния съд, тъй
като съдът е взел отношение по всяко едно от направените оплаквания и присъдата
е съобразена с изискванията на материалния и процесуален закон.
Жалбоподателят - подсъдим В.К. не се явява в съдебно заседание. Същият е
сменил адреса си и не е уведомил надлежно съда за това. Не е осъществена
връзка по посочения по делото от него мобилен телефон,
поради което и на основание чл.329 ал.2 НПК, съдът разгледа делото в
отсъствието на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия В.К. – адв.П.П., редовно призован, не се явява и
не взема становище по съществото на спора.
Частната обвинителка Т.Ж.И., в качеството на майка и законен представител
на малолетния В.В.К. – редовно призована, не се явява. Постъпила е молба от същата,
в която изразява становище да бъде даден
ход на делото в нейно отсъствие.
Окръжен съд – Стара Загора, след цялостна служебна проверка
на материалите по делото съгласно изискванията на чл.314, ал. 1 от НПК, намери
за установено следното:
Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на задълженията по чл.13 и чл.14 НПК за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като за всички фактически
обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за съставомерността
на деянието, са събрани относимите и допустими доказателства, при това в обем,
позволяващ стабилност на фактическите изводи.
Извършен е цялостен доказателствен анализ, въз основа на който са изведени
правилни фактически изводи. Приетата за установена от първоинстанционния съд
фактология се споделя изцяло от настоящата инстанция.
За безспорно
установено от фактическа страна съдът прие следното:
Подсъдимият и свидетелката Т.Ж.И. били съпрузи, като по
време на брака им на *** год. се родил синът им – свидетелят В.В.К.. С решение
по гр.дело № 2670/2010 год. на Районен съд Стара Загора, влязло в сила на
25.11.2011 год., гражданският им брак бил прекратен и родителските права над
роденото от брака им дете били предоставени на майката, а подсъдимият бил
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си в размер на 120 лева, считано
от 19.05.2009 год. до настъпване на законни основания
за нейното изменение или прекратяване, чрез неговата майка и законен
представител Т.И.. След развода им и до момента св. В.К. и св.Т.И. ***.
През периода от м.ноември 2011 год. до м.август 2012 год.
подсъдимият не плащал дължимите месечни вноски за издръжката на св.В.К., за
което срещу него било образувано досъдебно производство № 832/2012 год. на
Първо РУП-Стара Загора за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
прекратено впоследствие с постановление на РП-Стара Загора от 14.09.2012 год.
на основание чл.183, ал.3 от НК, поради заплащане на дължимата за този период
издръжка, извършено на 04.09.2012 год. по сметка на св.Т.И. ***, активна и към
момента. От тогава подсъдимият не е изпълнявал задължението си за издръжка към
сина си В.К., установено по съдебен ред по размер и начин на изпълнение. За
инкриминирания период от месец септември 2012 год. до месец февруари 2018 год.,
включително неизпълненото от него задължение за издръжка е в размер на 66
месечни вноски от по 120 лева или общо сума в размер на 7920 лева.
Обвинението, което е повдигнато на В.К., е за деяние, изразяващо се в
неизпълнение на задължение, установено по съдебен ред по предмет (размер и
период на издръжката), субекти на задължението (кой на кого дължи издръжката) и
начин на изпълнение (заплащане на издръжката чрез майката, на която е
предоставено упражняването на родителските права). Така постановеното решение
на съда е задължително за страните до промяната му. Без правно значение за
съставомерността на деянието по чл.183, ал.1 от НК е дали през инкриминирания
период подсъдимият е живял съвместно с бившата си съпруга и сина си, грижил ли
се е за последния, плащал ли е пари за подаръци и поемал ли е разходи по
ежедневните му нужди, извън съдебно установеното му задължение за издръжка,
както и имал ли е доходи през целия или част от инкриминирания период,
позволяващи му да изпълнява задължението си за издръжка. С оглед на това и
направените в тази връзка доводи във
въззивната жалба от от защитника на подсъдимия са несъстоятелни и не променят
изводите на съда относно съставомерността на деянието. Както правилно е отчел и
първостепенният съд, тези факти могат да бъдат единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства, но не налагат извод за липсата на субективния
елемент от състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК.
В контекста на изложеното по-горе, се налага изводът, че подсъдимият К. е
осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.183 от НК, поради което правната квалификация на деянието на подсъдимия К. е правилна.
Първостепенният съд е приел, че той е извършил деянието си при пряк умисъл, като
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, тъй като е знаел за съдебно установеното
му задължение да плаща месечна издръжка на сина си, но въпреки това през
инкриминирания период не го е изпълнявал.
При определяне вида и размера на наказанието районният съд се е съобразил с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на същото, залегнали в
чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление (лишаване от свобода до една година или пробация) и наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и с
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т. нар. генерална и специална
превенции. В тази насока съдът правилно е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия (липсата на осъждания по смисъла на НК, доколкото същият е бил
реабилитиран за тези му осъждания), фактът, че през инкриминирания период не се
е дезинтересирал от сина си (виждал се е с него, правил му е подаръци, водил го
е на почивка), и влошеното му към момента финансово положение според
декларацията му в тази насока (без реални доходи), приложена към досъдебното
производство, а като отегчаващи отговорността обстоятелства осъжданията му по
чл.78а от НК, дългият период на неплащане на издръжката, високият размер на
последната и фактът, че веднъж за предходен период подсъдимият също не е
изпълнявал задължението си за издръжка, сочещ на несериозното отношение към
това задължение.
Изводът на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия следва да му бъде определено наказание по първата
алтернатива, предвидена в чл.183, ал.1 от НК, което с оглед чистото му към
момента съдебно минало не е необходимо да бъде търпяно от него ефективно, се
споделя от настоящия съдебен състав. С определеното на подсъдимия В.Д.К.
наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно –
„лишаване от свобода” за срок от десет месеца, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане
в сила на присъдата, ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК..
Водим от гореизложеното и на осн. чл.338 НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №105/27.06.2018 г., постановена по нохд №1098/2018 г. Старозагорски
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.