РЕШЕНИЕ
гр.София,10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І състав, в закрито
заседание на десети юли през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
: ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кузманова ч. гражданско дело № 5196 по
описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното.
Производството по делото е по
реда на чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ч.Е.Б.
АД срещу постановление на ЧСИ с рег. № 785 по изп. дело № 20197850400060
обективирано в съобщение с изх. № 405/21.02.2019 г., с което е оставено без
уважение възражението на длъжника по делото с вх. № 364/15.02.2019 г. оспорващо
начислени възнаграждения за процесуално представителство за сумата над 200 лв.
до 280 лв. и по отношение на таксите по ТТР към ЗЧСИ за сумата над 61.71 лв. до
167,92 лв.
В жалбата се твърди наличие
злоупотреба с права по см. на чл. 3 ГПК, тъй като първоначално дължимата от
дружеството сума е раздробена на по-малки с цел да се извлече печалба от начислените
разноски. Счита се, че дължимото адвокатско възнаграждение следвало да бъде в минимума
от 200 лв. Поддържа се недължимост на такса от 6 лв. за справка в НАП и на
такса от 48 лв. за два броя съобщения при прекратяване на делото. Сочи се
неправилно сметнат размер на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ, която не би трябвало да
обхваща и адвокатското възнаграждение. Въз основа на изложеното се иска отмяна
постановлението на ЧСИ с рег. № 785, с което е отказано намаляването на
разноските по изпълнителното дело. Жалбоподателят претендира разноски от 100
лв. – процесуално представителство пред ЧСИ, 25 лв. – ДТ за жалбата пред СГС и 100 лв. за процесуално представителство пред
СГС.
Взискателят „Б.“ ЕООД оспорва
жалбата. Счита размера на постановените разноски за правилен и законосъобразен.
По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Л.М.с
рег. 785 в становището си заема позиция за неоснователност на жалбата и
подробно излага методиката на изчисляване на сумите и обосновава тяхната
законосъобразност.
Жалбата е подадена в едноседмичния
срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Тя е допустима, а по същество
- основателна.
Съдът констатира от фактическа
страна следното:
На
01.02.2019 г. е подадена пред ЧСИ с рег. № 785 молба за образуване на
изпълнително дело от „Б.“ ЕООД за изплащане от Ч.Е.Б. ЕАД на сумата от 114,28
лв. по изпълнителен лист от 21.01.2019 г., по ч. гр. дело № 14279/2018 г., СГС,
6 състав. Поискано е налагане на запор на банкова сметка (***.02.2019 г.) и
събиране на адвокатско възнаграждение в размер на 280 лв. за процесуално
представителство по изпълнителното дело с приложен е платежен документ за
изплащането същото. На 07.02.2019 г. от длъжника е получена ПДИ, в която е
посочено, че задължението е в размер на 567,20 лв. от които: 114,28 лв. –
главница; 5 лв. – такса за издаване на изпълнителен лист; 280 лв. – разноски по
изп. дело; 167,92 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 19.02.2019 г.
Извършен е запор в „С.Е.“ АД клон България. На 15.02.2019 г. е постъпило пред ЧСИ
възражение от длъжника, оставено без уважение и за първи път е представена
разбивка на дължимите суми: 24 лв. с ДДС за образуване на делото; 6 лв. с ДДС –
извършена справка в НАП за наличие или липса на задължения; 24 лв. с ДДС за
връчване на ПДИ; 18 лв. с ДДС за налагане на запор; 48 лв. с ДДС за два броя
съобщения при прекратяване на делото; 47,92 лв. – пропорционална такса по т. 26
ТТР към ЗЧСИ
При така констатираната фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл.
79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.
Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови реално
направените такива. Съгласно чл. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнително дело се дължат 200 лв. (т. 1), а за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от същия акт. По изпълнителното дело взискателят е представляван
от адвокат, предвид на което в негова
полза следва да бъде определено адвокатско възнаграждение. След образуването на изпълнителното дело с
последваща молба взискателят е посочил
способ за събиране на вземането– запор по банкова сметка. ***, че осъщественото
от пълномощника на взискателия процесуално представителство, се изчерпва с
подаването на молба за образуване на изпълнително дело и втора молба конкретизираща
способа за принуда. Други изпълнителни действия в случая, не са извършвани. Ето
защо съдът счита,че адвокатското възнаграждението от 280 лв. следва да бъде
намалено до минималния размер от 200 лв.
Частично основателно е
възражението за пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, като неправилно
изчислена. Действително сумата от 48 лв. упомената като такса за два броя съобщения за прекратяване на
изп. дело е преждевременно начислена доколкото прекратяването не е
настъпило. Справката към НАП е част от правомощията на съдебния изпълнител по
чл. 431, ал. 3 ГПК и тя коректно е таксувана по т. 3 от Тарифата в размер на 6
лв. с ДДС. Начислената по т. 26
от Тарифата към ЗЧСИ пропорционална
такса се определя върху общата за събиране сума, която включва и
адвокатско възнаграждение на взискателя, което
не е отделно вземане. С оглед
намалението на адв възнаграждение от 280 лв. на 200 и преждевременно
начислените 48 лв. основателни са следните задължения за длъжника: 114,28 лв. –
главница; 5 лв. – такса за издаване ИЛ; 200 лв. – адвокатско възнаграждение; 24
лв. с ДДС за образуване на делото; 6 лв. с ДДС – за извършена справка в НАП
относно наличие или липса на задължения; 24 лв. с ДДС за връчване на ПДИ; 18
лв. с ДДС налагане на запор. Общата сума е 391,28
лв. Пропорционалната такса сметната по т. 26, б. „б“ ТТР към ЗЧСИ възлиза на 39,13 лв. Общата дължима сума по делото ще бъде 430,41 лв.
С оглед изложеното постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено
в обжалваната част.
При този изход на делото на жалбоподателя
се дължат разноски в размер на 125 лв.
(25 лв. -ДТ и 100 лв. - юриск.
възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК).
Водим от горното Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 481/12.03.2019 г. Постановлението на ЧСИ Л.М.рег.№ 924 с район на действие СГС за
разноски, обективирано в съобщение от 21.02.2019
г., по изп.дело № 20197850400060, с което е оставено без уважение възражението
за НАМАЛЯВАНЕ размера на адвокатското възнаграждение и таксите по ТТР по ЗЧСИ в полза на взискателя
по изпълнението и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
размера на разноските от 567,20 лв. на 430,41 лева от които: отхвърля преждевременно начислената за 2
броя съобщения такса – 48 лв., намалява от 280 лв. на 200 лева за
адв. възнаграждение и намалява пропорционалната такса по чл. 26 б“б“ ТТР от 47,92 лв. на 39,13 лв.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 73 ал. 3 и ал.8 ГПК сумата - 125 лв. (25 лв. ДТ
и 100 лв.-юриск.възнаграждение) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.