Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
08.11.2019 година град: Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ПЪРВИ наказателен състав
на 18 септември
Година:
2019
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Секретар:
ПЛАМЕНА ЯНКОВА
Прокурор:
разгледа
докладваното от съдия БОЗОВА
а.н.дело № 3202 по описа за 2018
година, съобрази:
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
19/28.09.2018
г. на
председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО),
с което на Я.С.А.,*** е наложено административно наказание глоба
в размер на 3000.00 лева на основание чл.110 ал.1 т.2 от Закона за
независимия финансов одит.
Жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител,
който поддържа жалбата и моли съдът да отмени НП.
Въззиваемата страна изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени доводите и становищата на страните, приетите
доказателства и служебно провери правилността на издаденото наказателно
постановление /НП/, намира за установено:
Жалбата
е подадена от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима.
Жалбата
е подадена в срок. По този въпрос е
налице определение № 14 от 14.03.2019 година по к.адм. дело № 107/2019 година
по описа на Административен съд Стара Загора.
Жалбата е
основателна.
Жалбоподателят
е регистриран
одитор - peг. № 0744 от регистъра по чл.20 от ЗНФО.
Въз
основа на Заповед
№ 04-0744-29-33/28.03.2018 г. на председателя на Комисията за публичен надзор
над регистрираните одитори (КПНРО) е
извършено разследване
на одиторската дейност на жалбоподателя.
За
резултатите от проведеното разследване е изготвен доклад от свидетелите С.К. и Я.К.,
който е приет като писмено доказателство по делото.
Проверяващите
приели, че изразеното
в одиторски доклад,
изготвен от жалбоподателя мнение, не е подкрепено с
достатъчни и уместни одиторски доказателства по отношение на твърденията за
вярност и оповестяванията на съществените обекти за одита, поради което
изразеното одиторско мнение е неадекватно с оглед неизпълнението на приложимите
изисквания на международните одиторски стандарти.
За резултатите
от проведеното разследване е изготвен доклад от свидетелите С.К. и Я.К., който
е приет като писмено доказателство по делото.
Свидетелите
възприели нарушение на чл.110 ал.1 т.2 от Закона за независимия финансов
одит. Свидетелката К. в присъстието на колежката си свидетелката Н.Ц. съставила
и връчила на жалбоподателя акт за
нарушение /АУАН/. АУАН е съставен и в присъстивето на придружител на
жалбоподателя, а именно свидетелят А.М..
Актът за
нарушение е съставен от надлежно оторизирано с правомощия на актосъставител
лице, при спазване на сроковете, предвидени в чл.34 oт ЗАНН, както и на
изискванията, относно съставянето и връчването, съгласно чл.40 ал.1 и чл.43
ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Въз
основа на този АУАН, в законния срок и от компетентен орган е издадено
атакуваното НП.
Възражението
на жалбоподателя, че не му е връчен АУАН е неоснователно.
АУАН е
връчен на жалбоподателя в деня на съставянето му. Жалбоподателят е подписал
акта на всяка страница /лист 7-9 от делото/. Посочил е, че не е съгласен с
него. Получил е екземпляр от акта, като е подписал разписката за това на
екземпляра предназначен за въззиваемия. От показанията на разпитаните свидетели
К. и Ц., присъствали при съставянето и връчването на акта се установява, че
жалбоподателят надлежно се явил за съставяне на акта и такъв му е бил връчен. В
този смисъл са и показанията на свидетеля М., присъствал при съставянето на
акта, в качеството на консултант на жалбоподателя. Свидетелят не отрича, че
актът е връчен на жалбоподателя срещу разписка, а твърди, че не е видял да му
бъде връчен акт срещу разписка.
Видно
от представените и приети по делото писмо и обратна разписка, както и от
показанията на свидетелката К., АУАН е изпратен за подпис на жалбоподателя на
посочения от жалбоподателя адрес по чл.43, ал.1 от ЗАНН, но същият е отказал да
приеме пратката, което е отразено от съответния служител.
Видно
от изпратената с препоръчано писмо с обратна разписка пратка, на която изрично
е посочено, че съдържа наказателно постановление, същата е отказана за
получаване от жалбоподателя и е върната на наказващия орган на 09.10.2018 г.
като отказана.
С
атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран, за това, че:
- в качеството си
на регистриран одитор - peг. № 0744 от регистъра по чл.20 от ЗНФО, през периода
от 09.09.2017 г. (писмо за поемане на одиторски ангажимент) до 23.01.2018 г.
(доклад на одитора от 23.01.2018 г.), в гр. Стара Загора, е извършил ангажимент
за задължителен финансов одит на годишния финансов отчет за
- по отношение на
предварителните дейности по приемането на одитния ангажимент: писмото за
поемане на одиторския ангажимент не съдържа препратка към очакваната форма и
съдържание на докладите, които следва да бъдат издадени от одитора, което е в
несъответствие с изискването на § 10 от МОС 210 „Договаряне на условията на
одиторските ангажименти”; от одитора не е документирана обща одиторска
стратегия за ангажимента, което е в несъответствие с изискването на § 7 от МОС
300 „Планиране на одита на финансови отчети";
- по отношение на
планирането на одитния ангажимент и оценка на риска: не е установено наличието
на одиторски доказателства за изпълнени одиторски процедури за проверка относно
проектирането и внедряването на съответните контроли, което е в несъответствие
с § 13 от МОС 315 „Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени
неправилни отчитания чрез получаване на разбиране за предприятието и неговата
среда”; не са изпълнени първоначални аналитични процедури, свързани с оценка на
риска, което е в несъответствие с § 6, б. „б” от МОС 315 „Идентифициране и
оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания чрез получаване на
разбиране за предприятието и неговата среда”; одиторът не е определил ниво на
същественост на изпълнението и сумата за допустима единична грешка, което е в
несъответствие с изискванията да § 11 от МОС 320 „Ниво на същественост при
планирането и изпълнението на одита” и § 15 от МОС 450 „Оценка на неправилните
отчитания, идентифицирани по зреме на одита”; одиторът не е изпълнил одиторски
процедури за идентификация и оценка на рисковете от съществени неправилни
отчитания на ниво финансов отчет и на ниво твърдение за вярност по отношение на
класовете сделки и операции, салда по сметки и оповестявания, което е в
несъответствие с изискванията на параграф 25 от МОС 315 „Идентифициране и
оценяване на рисковете от съществени неправилни отчитания чрез получаване на
разбиране за предприятието и неговата среда”; регистрираният одитор не е
извършил одиторски процедури за планиране на одиторските процедури в отговор на
оценените рискове, което е в несъответствие с изискването на § 5, §6 и § 7 от
МОС 330 „Одиторски процедури в отговор на оценените рискове”;
- по отношение
изпълнението на одиторския план: регистрираният одитор не е извършил одиторски
процедури за проверка на финансовите активи с цел получаване на достатъчни и
уместни одиторски доказателства за всички съществени суми за финансовите активи
от баланса, което е в несъответствие с изискванията на § 6 от МОС
500 „Одиторски доказателства' ; регистрираният одитор не е извършил одиторски
процедури за проверка на себестойността на готовата продукция на предприятието,
нетната реализируема стойност на материалните запаси, проверка на прилагания
метод за оценка при изписване на материалните запаси;
- по
отношение на приключване на одиторския ангажимент регистрираният одитор не е
извършил одиторски процедури: за проверка на съдебните процеси и искове,
начисления, оповестявания и потвърждения от адвокати, с което не са спазени
изискванията на § 9 от МОС 501 „Одиторски доказателства - конкретни съображения
по подбрани обекти”; за преглед на финансовия отчет за съответствие с
приложимите счетоводни стандарти, законови и регулаторни изисквания,
адекватност на оповестяванията и преглед на доклада за дейността, с което не са
спазени изискванията на § 24 от МОС 330 „Одиторски процедури в отговор на
оценените рискове”; извършване на финални аналитични процедури в съответствие с
изискванията на § 6 от МОС 520 „Аналитични процедури”; за проверка на сделките
със свързани лица по отношение на идентифицирането им и сделките с
тях на ниво твърдение за вярност и адекватността на оповестяванията им в
съответствие с изискванията на § 20 от МОС 550 „Свързани лица”.
Горната фактическа обстановка се установява
от приетите по делото с определения писмени доказателства и показанията на
свидетелите Ц., Кунева, К., и частично от показанията на М., разпитани в хода на съдебното следствие, които
съдът кредитира с доверие като добросъвестно дадени.
В
случая съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на НП.
За да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да
бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването
на наказателното постановление.
Същественото в
настоящото производство е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, кога е
извършено деянето, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
наказателното постановление като нарушител и дали е извършено виновно.
Правоприлагането
по принцип и в частност административно наказателното такова не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни, като
административното нарушение не следва да бъде извличано по пътя на формалната
или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и
в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.
Съгласно
константната съдебна практика, за да е описано нарушението, следва в
обстоятелствената част на актовете да са изложени всички онези обстоятелства и
факти, индивидуализиращи извършеното нарушение посредством неговите обективни и
субективни признаци и участието на нарушителя в него като съществен елемент от
обективната съставомерност наред с признаците, предвидени в съответния състав.
В така
формулираното в НП обвинение се сочи извършване на допустителски действия като
форма на деянието. Съгласно чл.10 от ЗАНН допустителите се наказват само в
случаите, предвидени в закон или указ, като видно от приложената от наказващия
орган разпоредба – чл.110 ал.1 т.2, допустителство като форма на изпълнително
деяние не е предвидено. Личната отговорност за извършено нарушение и
отговорността за допустителство за различни по вид и се изключват взаимно.
Лицето може да носи отговорност или за виновно извършено лично от него
администратиивно нарушение или в изрично предвидените от закона случаи може да
носи отговорност за допустителство за това, че е допуснал да бъдат извършени
административни нарушения от трети лица. Допустителството по своя обхват
предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до определено
поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието, което
съставлява административно нарушение. Самата санкционна разпоредба от ЗНФО не
съдържа санкция за допустителство.
На
следващо място, никъде в наказателното постановление не е посочена дата на извършване
на нарушението. Няма яснота какво точно приема наказващия орган - дали това
следва да е датата, на която е издаден одиторския доклад или датата на
нарушението е тази, на която доклада е бил представен на дружеството или пък
датата, на която доклада е публикуван в търговския регистър. В този смисъл е
налице няснота коя е датата на нарушението, която наказващият орган счита за
установена. В този смисъл наказателното постановление не отговаря на
исикванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Процеса
на административно наказване е строго формален, при повдигане на
административнонаказателното обвинение със съставянето на АУАН следва да се
изяснят въпросите касаещи най вече обективната страна на нарушението, като бъдат
посочени всички съставомерни признаци на деянието. В НП е посочено, че одиторско
мнение е неадекватно на събраните одиторски доказателства. Така формулираното
не кореспондира с нарушението, визирано в санкционната норма, че на регистриран
одитор се налага глоба когато при разследване се установи, че е издал одиторски
доклад с одиторско мнение, което не съответсва на доказателствата, събрани при
извършване на финансовия одит. Използвания в постановлението израз
„неадекватно” е синоним на „несъответстващ”. Налага се извода, че фактическото
описание на нарушението, описано в наказателното постановление, съответства на
друго нарушение.
По изложените
съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, на формално основание, без да
се разглежда спора по същество.
Водим от изложените съображения и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19/28.09.2018 г. на председателя на Комисията за
публичен надзор над регистрираните одитори, с което на Я.С.А.,*** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева на основание
чл.110 ал.1 т.2 от Закона за независимия финансов одит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд град Стара Загора пред Административен съд
Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: