О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1865
гр.Пловдив, 14.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Виделина Куршумова в. ч. гр. дело № 1865/ 2019г. по описа на ПдОС, VII-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.
чл. 419 ГПК и вр. с
чл.420, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 5548/22.02.2019 г. в
регистратурата на РС - Стара Загора от „КИНО АРЕНА“ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.“Никола Петков“ № 52,
Търговски център „Парк Мол Стара Загора“, Кино Арена, ет.1, помещение 2.26,
представлявано от управителя С.М., против Разпореждане за незабавно изпълнение
на парично задължение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Заповед
№ 363 от 31.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, постановено по ч. гр. д. № 409/ 2019 г. по описа на
Районен съд – - Стара Загора. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност
на обжалваното разпореждане с искане за неговата отмяна и обезсилване на
издадения изпълнителен лист. Не се претендират разноски в производството.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Средец, ул.“Княз Александър I“ № 4, ет.4, чрез пълномощника адв.М.Р.,
с който се излагат възражения срещу оплакванията във въззивната жалба с искане
за потвърждаване на разпореждането за незабавно изпълнение. Не претендира
разноски.
Постъпила е частна жалба вх.№ 5550/22.02.2019 г. в регистратурата на РС - Стара
Загора от „КИНО АРЕНА 2001“ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 64, представлявано от
управителя С.М., против Разпореждане за незабавно изпълнение на парично
задължение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Заповед № 363 от
31.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, постановено по ч. гр. д. № 409/ 2019 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане с искане за неговата отмяна и обезсилване на издадения
изпълнителен лист. Не се претендират разноски в производството.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“АД, ЕИК: *********, с който се излагат възражения срещу
оплакванията във въззивната жалба с искане за потвърждаване на разпореждането
за незабавно изпълнение. Не претендира разноски.
Постъпила е частна жалба вх.№ 8762/22.03.2019 г. в регистратурата на РС - Стара
Загора от „КИНО АРЕНА“ЕООД, ЕИК: ********* и „КИНО АРЕНА 2001“ЕООД,
ЕИК:*********, чрез управителя С.М., против Определение от 14.03.2019 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 409/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с
което е оставено без уважение искането на „КИНО АРЕНА“ЕООД и „КИНО АРЕНА
2001“ЕООД за спиране на изпълнението на Заповед № 363 от 31.01.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
постановено по ч.гр.д. № 409/ 2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора до постановяване на окончателно
решение по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В частната жалба се излагат оплаквания
за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна по
изложени в жалбата доводи и въз основа на представените с молбата по чл.420 от ГПК
писмени документи. Не се претендират разноски.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“АД, ЕИК: *********, излага съображения за
правилността на обжалваното определение с искане за оставяне без уважение на
частната жалба. Не претендира разноски.
По
постъпилите частни жалби е било образувано въззивно производство по ч.т.д.№
1268/2019 г. по описа на ОС - Стара Загора. С Определение № 334/08.08.2019 г.
по в.ч.т.д. № 487 по описа за 2019 г. на Апелативен съд Пловдив, I-ви търговски състав е постановено въззивно производство
по ч.т.д.№ 1268/2019 г. по описа на ОС - Стара Загора по подадените три частни жалби от „Кино
Арена“ЕООД, „Кино Арена 2001“ ЕООД и съвместно от „Кино Арена“ЕООД и „Кино
Арена 2001“ЕООД да се разгледа от Окръжен съд - Пловдив.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото,
намира за установено следното:
І. По частна жалба вх.№ 5548/22.02.2019 г. и частна жалба вх.№
5550/22.02.2019 г. срещу разпореждането за незабавно
изпълнение.
Частните жалби са подадени от
легитимирани лица, в законоустановения по чл.419, ал.1 от ГПК двуседмичен срок,
насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, жалбоподателите са подали
в срок възражение по чл.414 от ГПК, поради което частните жалби са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Производството пред районния съд
е образувано по заявление, вх. № 1612/ 18.01.2018г. от „Лето Инвестмънт“АД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника „Кино
Арена“ЕООД и „Кино Арена 2001“ ЕООД - ипотекарен длъжник, въз основа на документ
- нотариален акт от 15.02.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти акт № 038, том I, рег.№ 328, дело № 33 от 2007 г.
на Нотариус С.М., рег.№ 50 на НК, район на действие СРС, вписан в Служба по
вписванията с вх. рег.№ 6555, акт № 129, том V, дело № 3779, за парично вземане в размер на 500 000 евро -
представляваща част от главница в размер на 4 924 743, 04 евро,
дължима по Договор за банков кредит № 14.02.2007 г. между „Юробанк И Еф Джи
Прайвит Банк Люксембург“АД и „Кино Арена“ЕООД и
анекси към него. В заявлението се посочва, че вземането по договора за
кредит е обезпечено с горепосочения ипотечен договор, с който е учредена ипотека
върху недвижими имоти на „Кино Арена 2001“ ЕООД - ипотекарен длъжник.
Посочва се, че вземането по
Договора за банков кредит № 14.02.2007 г. и Анекси към него от 06.10.2009 г. и
от 09.12.2010 г. е прехвърлено с Договор за цесия от 07.10.2011 г. между „Юробанк
И Еф Джи Прайвит Банк Люксембург“АД като цедент и „Юробанк България“ АД/предишно наименование
и „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ като
цесионер като общият размер на главницата по кредита към датата на сключване на
договора за цесия е 12 036 234, 33 евро. Кредитополучателят „Кино
Арена“ЕООД бил уведомен за извършената цесия с писмо, получено на 21.10.2011 г.
и договорът за цесия е вписан в Имотния регистър при Агенция по вписванията на
21.02.2012 г. под акт № 37, том 3, 2012
г. Впоследствие към договора за кредит били сключени Анекс от 22.12.2011 г.,
Анекс от 05.06.2011 г., Анекс от 15.06.2016 г. и Анекс от 25.01.2017 г. Заявителят
твърди, че поради неплащането на дължими суми по договора за банков кредит от
14.02.2007 г. и анекси към него, както и поради наличие на предпоставките на
договорената между страните в Договора за кредит, член „Специални условия“, и в
чл.14 от Общите условия клауза за обвързано изпълнение /за взаимна
изискуемост/, на 21.03.2018 г. „Юробанк България“ АД обявило кредита по него за
изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване, за което „Кино
Арена“ЕООД било уведомено с нотариална покана, връчено на длъжника на
27.03.2018 г. С Договор за цесия 28.09.2018 г. „Юробанк България“ АД
прехвърлило всички свои вземания по Договора за банков кредит от 14.02.2007 г.
и анекси към него, ведно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности на „Лето
Инвестмънт“АД. Общият размер на вземанията към датата на сключване на цесия бил
5 198 791, 10 евро и 1 200 лева. Кредитополучателят „Кино Арена“ЕООД
бил уведомен за извършената цесия с нотариална покана, връчена на 05.11.2018 г.
и договорът за цесия е вписан в Имотния регистър при Агенция по вписванията на
14.11.2018 г. под акт № 1, том 38, 2018
г. Посочва се, че към датата на подаване на заявлението длъжниците са в забава
за плащане на дължимите суми по Договора за кредит от 14.02.2007 г. в общ
размер на 5 263 449, 30 евро, от които главница 4 924 743,
04 евро. Поради това се претендира издаване на Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение и на изпълнителен лист за сумата от 500 000 евро - част
от главницата от 4 924 743, 04 евро, дължима по Договора за кредит от
14.02.2007 г. и анекси към него, обезпечена с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека от 15.02.2007 г., както и за сумите от 19 558, 30 лв. -
платена държавна такса и 19 000 лева - адвокатско възнаграждение за
представителство в заповедното производство. Към заявлението са приложени: 1/
Документ по чл.417 ГПК, от който произтича вземането - Нотариален акт от
15.02.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 038,
том I, рег.№ 328, дело № 33 от 2007 г.
на Нотариус С.М., рег.№ 50 на НК, район на действие СРС, вписан в Служба по
вписванията с вх. рег.№ 6555, акт № 129, том V, дело № 3779; 2/ Договор за цесия от 07.10.2011 г. с нотариална заверка на
подписите, ведно с уведомление за цесия до
КИНО АРЕНА“ЕООД и обратна разписка; 3/ Договор за цесия от 28.09.2018 г.
с нотариална заверка на подписите, молба за вписване в СВ; 4/ Нотариална
покана- уведомление за цесия; 5/ Договор за банков кредит от 14.02.2007 г.,
общи условия за кредити, ведно с Анекси към него от 06.10.2009 г.,
09.12.2010г., 22.12.2011 г., 05.06.2015г., 15.06.2015 г. и 25.01.20017 г.; 6/
молба до СВ за подновяване на договорна ипотека; 7/Нотариална покана;
Във връзка с подаденото заявление
е образувано ч. гр. д. № 409/ 2019г. по описа на РС – Стара Загора и е издадена
Заповед № 363 от 31.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК, постановено е разпореждане за незабавно изпълнение и
е издаден изпълнителен лист от 31.01.2013 г. в полза на „Лето Инвестмънт“АД.
Жалбоподателите оспорват
разпореждането за незабавно изпълнение като в двете частни жалби излагат
идентични доводи. Възразяват за допуснати от заповедния съд нарушения на
съдопроизводствените правила, както и че представения ипотечен договор не
удостоверява от външна страна изискуемостта на вземането. Посочват, че правната
квалификация на искането за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е по чл.417,
т.6 от ГПК предвид представения ипотечен акт, а неправилно заповедният съд е уважил
вземането на заявителя въз основа на договора за банков кредит. Възразяват, че
районният съд не е изследвал предпоставките за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение по чл.417, т.6 от ГПК и намират за ирелевантни договорът
за кредит и представените във връзка с него писмени доказателства, установяващи
вземането и предсрочната изискуемост на кредита, във връзка с който е учредена
ипотеката. Излагат оплаквания, че ипотечният договор не удостоверявал подлежащо
на изпълнение вземане, тъй като същото не било изискуемо предвид договорения
срок за погасяване на вземането от 180
месеца, считано от датата на подписване на договора за кредит /включващ 6 -
месеца гратисен период/, т.е. до
15.02.2022 г. В ипотечния договор не бил
посочен погасителен план и условията за предсрочна изискуемост на кредита,
поради което същият не удостоверявал настъпила изискуемост на вземането. Неправилно
заповедният съд бил издал заповедта за незабавно изпълнение въз основа на
договора за кредит и посочените в него специални условия, тъй като е обвързан
единствено от условията в ипотечния договор. Възразява се, че кредитът не е
обявен за предсрочно изискуем и уведомление за предсрочната изискуемост не било
получавано.
Настоящият съдебен състав на ПОС
намира за неоснователни частните жалби против разпореждането за незабавно
изпълнение.
Предметът на производството по
чл.419 ГПК е строго ограничен до проверка предпоставките за допускане на
незабавно изпълнение – дали вземането на кредитора произтича от документ,
посочен в чл.417 ГПК и на следващо място дали актът е редовен от външна страна
и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника. Съгласно чл.418,
ал.2 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след
проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено
външната редовност на документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на
документа и евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото
издаване. Притезанието трябва да е изискуемо към датата на подаване на
заявлението, а когато в договора страните са уговорили условия за изискуемост - от изпълнението на насрещно
задължение или от настъпването на друго обстоятелство, те трябва да бъдат
установени с официален или изходящ от длъжника документ - съгласно чл.418, ал.3 ГПК
В депозираното от „Лето
Инвестмънт“АД заявление за издаване на заповед за изпълнение /т. 12/ е
посочено изрично, че документът, от който произтича вземането е Нотариален акт от 15.02.2007 г.
за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 038, том I, рег.№ 328, дело № 33 от 2007 г. на Нотариус Св.
Миленкова, рег.№ 50 на НК, район на действие СРС, вписан в СВ с вх. рег.№ 6555,
акт № 129, том V, дело № 3779, т.е. касае се за документ по чл. 417, т.6,
предл. 2 ГПК- ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 ЗЗД. Поради това, преценката на
основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да
се извърши с оглед изискванията на чл. 417, т. 6 ГПК, тоест налице ли е редовен от
външна страна ипотечен акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на
заявителя срещу длъжниците по заявлението.
Съгласно представения Нотариален акт от 15.02.2007 г.
за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти „И Еф Джи Прайвит Банк
(Люксембург) “АД предоставя на „Кино Арена“ЕООД по
Договор за банков кредит от 14.02.2007 г. кредит в размер на
14 000 000 евро, която сума е предвидено, че ще се преведе по банкова
сметка ***райният срок за погасяване на кредита е 180 месеца, считано от датата
на подписване на договора за кредит /включващ 6 месеца гратисен период/, а в
случай на удължаване на срока на кредита, съгласно Договора за кредит -
съответната дата на анекса. Предвидена е договорна лихва с посочен лихвен
процент, равен на броя на променливата част, базирана на едномесечния EURIBOR плюс фиксирана част, определена в размер на 3, 15 %
годишно, като лихвата се изчислява на период от един месец, както и е посочена лихва
при просрочие на погасителна вноска по главницата и/или лихвата съгласно
условията на Договора за кредит, с който в ипотечния договор е посочено, че
страните се считат за обвързани. Съдът намира, че представеният ипотечен договор е предвиден от
закона и редовно от
външна страна изпълнително основание, съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране
на кредитора и на
длъжниците; главницата, по отношение на
част от която е поискано
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист; основанието, от което произтича
вземането /договор за кредит, обезпечен с ипотека/; договорна лихва и лихва при
просрочие на погасителни вноски по кредита, както и наказателна лихва при
предсрочно прекратяване на договора. Следователно, налице е определеност на
обезпеченото вземане /чл. 170 ЗЗД/ като условие за действителност на
договорната ипотека
и същото произтича от облигационните отношения
между страните, обективирани в самия нотариален акт. Срокът за погасяване на
вземането е определен в ипотечния договор от 180 месеца, същият съответства на
посочения в договора за кредит, както и има препращане към сключен към него
анекс. Със заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е
представен договора за кредит и анекси, вземането по които е обезпечено и с
които, по смисъла на ипотечния договор, страните
са обвързани. С анекс от 06.10.2009 г. главницата по кредита е предоговорена да се
погасява на 149 погасителни вноски съгласно погасителен план, с анекс от
09.12.2010 г. главницата се погасява с 135 погасителни вноски по погасителен
план, с анекс от 22.12.2011 г. главницата се погасява с 123 погасителния план. В
ипотечния договор изрично не е указан падежът на погасителните вноски, но с
оглед предвидената в него обвързаност на страните с договора за кредит и
анекси, падежът на погасителните вноски се определя от последния предоговорен
погасителен план в анекса от 22.12.2011 г., а лихвата от последния подписан
анекс от 25.01.2017 г. Анексите безспорно свидетелстват и за усвояването на
кредита. Следва да се отбележи, че всички анекси са подписани от „Кино Арена“ЕООД
като кредитополучател по договора за кредит от 14.02.2007 г., вземането по
който ипотечният договор обезпечава, поради което също така следва да се
преценяват като изходящи от него документи, установяващи получаването на
кредита, падежът за изпълнение на всяка погасителна вноска, а така и изискуемостта на падежиралите вноски по
кредита, по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК./ в този смисъл Определение № 855 от 31.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 600/2011 г., II
т. о., ТК/.
С оглед на това и
предвид данните, съдържащи се в погасителния план в анекса от 22.12.2011 г. към договора
за кредит от 14.02.2007 г., вземането по който ипотеката обезпечава, съдът
констатира, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта
по чл.417 ГПК са били с настъпил падеж 86 погасителни вноски, същите са били изискуеми,
а към днешна дата изискуеми са 93 погасителни вноски. По смисъла на
задължителните разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК - при наличие
на облигационна връзка между страните и настъпил падеж на погасителни вноски по
договор за банков кредит, длъжникът дължи изпълнение, дори и само на онази част
от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните, а в
случая падежиралите вноски са в размер над сумата от 500 000 евро, за която е подадено заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Същевременно се установява, че
предсрочната изискуемост на кредита е обявена с дата 02.04.2018 г. на „Кино Арена“ЕООД с
връчването на нотариална покана
рег.№4321, том112 от 21.03.2018 г. на управителя на дружеството.
По делото се установява и настъпилото
частно правоприемство преди подаването на заявлението за издаване на заповедта
по чл.417 от ГПК, по силата което „Лето Инвестмънт“АД се легимитира като
носител на процесните вземания. Съгласно задължителните разяснения в т.4 от Тълкувателно
решение № 4 /18.06.2014 г. на ВКС, в хипотезата на настъпило частно правоприемство на
страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение
в полза на правоприемника на посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор. Правоприемството преди подаване на заявлението трябва да бъде
установено с документ по чл. 417 ГПК /например нотариално заверен договор за
цесия/, тъй като посредством този документ следва
да
се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по
правоотношението. В такъв случай
този документ е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в
полза на правоприемника, като е необходимо представяне и на документа,
установяващ вземането срещу неговия праводател. Когато частното правоприемство
се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени
доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай
прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал.4 ЗЗД/.
Към заявлението за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение е представен Договор за цесия от 07.10.2011
г., с който „Юробанк И Еф Джи Прайвит Банк Люксембург“АД като кредитор по
договора за кредит от 14.02.2007 г. и анекси към него е прехвърлил вземанията
си на „Юробанк България“ АД /предишно наименование и „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ като договорът
е с нотариално заверени подписи. Съгласно чл.2 от договора вземанията са
прехвърлени ведно с всички принадлежащи привилегии и обезпечения, включително с
договорната ипотека върху недвижимите имоти, учредена с нотариален акт № 038,
том I, рег.№ 328, дело № 33 от 2007 г.
на Нотариус С.М.. „Кино Арена“ЕООД е било
уведомено за извършената цесия с писмо, получено на 21.10.2011 г. по седалище и
адрес на управление на дружеството към посочената дата. Прехвърлянето на
вземането е породило действие спрямо длъжника, поради което въз основание
договора за цесия с последващи анекси от 22.12.2011 г., 05.06.2011 г.,
15.06.2016 г. и 25.01.2017 г. към договора за кредит от 14.02.2007 г., в които
е отразена цесията, „Юробанк България“ АД и „Кино Арена“ЕООД са предоговорили
условията по кредита. Прехвърлянето на вземането е породило действие и по
отношение на „Кино Арена 2001“ЕООД, тъй като договорът за цесия е с нотариално
заверени подписи и е вписан в Имотния регистър при Агенция по вписванията,
съгласно изискването в разпоредбата на
чл.171 от ЗЗД (в този смисъл и Решение № 131 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 720/2011 г., I г. о.,
ГК)
С
нотариална покана рег.№4321, том112 от 21.03.2018 г., на 02.04.2018 г. на „Кино Арена“ЕООД е връчено уведомление от „Юробанк
България“ АД във връзка с договора за банков кредит от 14.02.2007 г., съгласно
което към 14.03.2018 г. дългът по договора е 5 085 918, 94 евро, от
която сума редовна главница 4 924 743, 04 евро - редовно главница,
588, 23 евро - текущо начислена лихва по
редовна главница и 160 587, 67 евро - просрочени лихви, който дълг е
обявен за предсрочно изискуем.
С Договор за цесия 28.09.2018 г. между
„Юробанк България“ АД и „Лето Инвестмънт“АД с нотариално заверка на подписите,
цедентът е прехвърлил на цесионера всички свои вземания, посочени в Приложение
към договора за цесия, в което под т.5
изчерпателно са посочени вземанията по Договора за банков кредит от 14.02.2007 г.
и анекси към него, ведно с договорната ипотека, учредена с нотариален акт №
038, том I, рег.№ 328, дело № 33 от 2007 г.
на Нотариус М. с подробно описание на ипотекираните имоти. Уведомлението за
извършената цесия е било надлежно връчено на „Кино Арена“ЕООД с нотариална
покана на 05.11.2018 г., получена от управителя на дружеството, с което
договорът за прехвърляне на вземане е произвел действие спрямо длъжника.
Извършената цесия е обвързала и ипотекарния длъжник, с оглед осъществяване на
фактическия състав на чл.171 от ЗДД, тъй
като договорът за цесия е с нотариална заверка на подписите и е вписан в
Имотния регистър при Агенция по вписванията.
С оглед на изложеното и при
съвкупна преценка на представените доказателства, съдът намира, че се установява наличието на
легитимация и вземане на заявителя спрямо длъжниците, основано на документ по чл.417, т.6 ГПК за издаване на
заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 500 000 евро.
Поради това обжалваното
разпореждане за незабавно изпълнение ще бъде потвърдено, а частните жалби ще се
оставят без уважение.
ІІ. По частна жалба вх.№ 8762/22.03.2019 г срещу Определение от 14.03.2019
г., постановено по ч.гр.д.№ 409/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Частна жалба е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, съдът
намира същата за неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл. 420 ГПК
защитата срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнението (липсата
на задължение на длъжника, по отношение на което е издадена заповед за
изпълнение) се осъществява посредством възможността му да спре изпълнението й.
Съгласно ал. 1 на чл.
420 ГПК, спиране на изпълнението е допустимо при представяне на
надлежно обезпечение за кредитора. В чл. 420, ал.
2 ГПК е предвидена възможност за длъжника да постигне спиране на
изпълнението при втора хипотеза - чрез представяне на убедителни писмени
доказателства. Под "убедителни писмени доказателства" в разпоредбата
на чл. 420, ал.
2 ГПК законодателят има предвид такива, които по своя характер да
могат да обосноват възражението срещу присъденото изпълнение - т. е. да убедят
съда, че изпълнението (изцяло или отчасти) не се дължи.
Молбата по чл.420 ГПК, депозирана
пред заповедния съд, с искане за спиране на изпълнението на Заповедта за
незабавно изпълнение до постановяване на окончателно решение по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК, е подадена при втората хипотеза на чл.420, ал.2 ГПК. В молбата се
излагат твърдения, че са налице два договора за кредит от 14.02.2007 г. - един
сключен между „И Еф Джи Прайвит Банк Люксембург“АД и „Кино Арена“ЕООД, и втори между „Юробанк
България“ АД / с предишно наименование „Българска
пощенска банка“АД/ и „Кино Арена“ЕООД. Твърдят, че не е ясно по кой от двата
договора е цедирано вземане на „Лето Инвестмънт“АД, както и не е ясно по
отношение на кой от двата договора е обявена предсрочната изискуемост с
нотариалната покана от 21.03.2018 г.Представени
са договор за овърдрафт № 100 - 467/14.02.2007 г. между „Българска пощенска
банка“АД и „Кино Арена“ЕООД за предоставяне на кредит в общ размер на
2 300 000 евро, както и се представя договор на английски език от
14.02.2007 г. без превод на български език с твърдението, че друг договор няма
подписан между „Юробанк България“ АД и „Кино Арена“ЕООД.
За да остави без уважение молбата по чл.420 ГПК заповедния съд е приел, че от представените договори за цесия между „Юробанк И Еф Джи Прайвит Банк Люксембург“АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, както и между „Юробанк България“ АД и „Лето Инвестмънт“АД се установява, че става дума за вземания по договора за кредит от 14.02.2007г., обезпечен нотариален акт от 15.02.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти акт № 038, том I, рег.№ 328, дело № 33 от 2007 г. на Нотариус С. М. Първостепенният съд не е кредитирал договора за овърдраф, тъй като макар от същата дата, този договор е с главница в размер на 2 300 000 евро.
В
частната жалба се оспорват изводите на заповедния съд с довода, че в договора
за цесия от 28.09.2018 г. като основание на вземането, което се прехвърля е
записано договор за кредит от 14.02.2017 г. Според жалбоподателите между „Юробанк
България“ АД / с предишно наименование „Българска
пощенска банка“АД/ и „Кино Арена“ЕООД имало само един договор за кредит от
14.02.2007 г. и той бил представения с молбата за спиране, друг договор за
кредит между същите страни не бил подписан. Приема се, че наличието на договор
за кредит от 14.02.2017 г. между „Юробанк България“ АД и
„Кино Арена“ЕООД, така както е посочен в договора за цесия от 28.09.2018 г. и
фактът, че вземането по същия е погасено по давност, представлява достатъчно
убедително доказателства за уважаването на молбата за спиране. На второ място
се оспорва възприетото от заповедния съд, че с договора за цесия от 28.09.2018
г. се прехвърля вземането по договора за кредит от 14.02.2007 г. с „И Еф
Джи Прайвит Банк Люксембург“АД, тъй като по делото е представен такъв без
подписи на страните. Оспорва се предсрочната изискуемост на кредита, уведомяването
за нея и се сочи, че не е ясно за кой договор се
отнася нотариалната покана от 21.03.2018 г. Възразява се и че „Юробанк Бъгария“АД не може да се позове
на договор за лизинг, по който не е
страна.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователи възраженията в частната жалба. Представените към молбата по чл.420 ГПК договори не представляват "убедителни писмени доказателства" по чл. 420, ал. 2 ГПК, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание и даващи основание за спиране на принудителното изпълнение. Основанието за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е ипотечния договор, който обезпечава вземането по договора за кредит от 14.02.2007 г. между „И Еф Джи Прайвит Банк Люксембург“АД и „Кино Арена“ЕООД. Вземането по този договор надлежно е цедирано на „Юробанк И Еф Джи България“ АД с договор за цесия от 07.10.2011 г., а в последствие с договор за цесия от 28.09.2018 г. е цедирано от „Юробанк България“ АД на „Лето Инвестмънт“АД. Независимо, че в Приложението към договора за цесия от 28.09.2018 г. изрично не е записано, че се прехвърля придобитото вземане от „И Еф Джи Прайвит Банк Люксембург“АД, то индивидуализацията на вземането в размер от 5 198 791, 10 евро към 21.09.2018 г. с посочена редовна и просрочена главница, договорна и наказателна лихва не поставя под съмнение факта, че е прехвърлено процесното вземане. Още повече, че в Приложението изрично е посочено, че това вземане е обезпечено с първа по ред ипотека с нотариален акт, вписан в СВ под № 129, том 5, дв.вх.рег.№ 6555/15.02.2007г., който е бил подновен и съставлява процесния ипотечен договор.
Представеният договор за овърдрафт № 100 - 467/14.02.2007 г. неразколебава горния извод, тъй като макар и да е от същата дата, той е с размер на вземане 2 300 000 евро и срок за погасяване - 30 дни, считано от датата на усвояване, а предвидения в него краен срок на усвояване е 14.03.2012 г., тоест към 21.09.2018 г. същият не би могъл да има редовна главница, нито да е в размер на 5 198 791, 10 евро.
По отношение на втория представен договор на английски език, същият не би могъл да се цени, тъй като не е с превод на български език, съгласно изискването на чл.185 ГПК, още повече, че по делото безспорно се доказва подписването на процесния за делото договор за банков кредит от 14.02.2007 г., вземането по което е обезпечено с ипотечния договор от 15.02.2007 г. и е било надлежно цедирано на заявителя.
Възражението за ненадлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на вземането също не следва да бъде ценено, доколкото съдът установи, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл.417 ГПК е била настъпила изискуемостта на 86 погасителните вноски по погасителния план в анекса от 22.12.2011 г., надхвърлящи размера на сумата, за която е издадена заповедта.
Ирелевантно е възражението, че ипотекарният длъжник не е бил уведомен за прехвърляне на вземането, доколкото беше установено, че и по отношение на двата договора за цесия е осъществен фактическия състав на чл.171 ЗЗД.
Останалите оплаквания в жалбата, че вземанията по договора за кредит са погасени, както и че „Юробанк Бъгария“АД не може да се позове на договор за лизинг, по който не е страна следва да бъдат разгледани в исковото производство.
С оглед на изложеното, обжалваното определение като правилно и законосъобразно ще бъде потвърдено, а частната жалба ще бъде оставена без уважение.
В производство не се претендират разноски, поради което с определението съдът не се произнася по отговорността за разноските.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 5548/22.02.2019 г. в регистратурата на РС - Стара Загора от „КИНО АРЕНА“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.“Никола Петков“ № 52, Търговски център „Парк Мол Стара Загора“, Кино Арена, ет.1, помещение 2.26, представлявано от управителя С.М., против Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Заповед № 363 от 31.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч. гр. д. № 409/ 2019 г. по описа на Районен съд – - Стара Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 5550/22.02.2019 г. в регистратурата на РС - Стара Загора от „КИНО АРЕНА 2001“ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 64, представлявано от управителя С.М., против Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Заповед № 363 от 31.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч. гр. д. № 409/ 2019 г. по описа на Районен съд – - Стара Загора
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 8762/22.03.2019 г. в регистратурата на РС - Стара Загора от „КИНО АРЕНА“ЕООД, ЕИК: ********* и „КИНО АРЕНА 2001“ЕООД, ЕИК:*********, чрез управителя С.М., против Определение от 14.03.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 409/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: