№ 527
гр. П., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720105218 по описа за 2021 година
По изложените в исковата молба обстоятелства “ВИВА-78” ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град П. 2300, ж.к.„Т.Л.“ ** е поискало,
съдът да постанови решение с което да бъде осъден ответника В. Т. А.. с ЕГН:
************ с адрес: град П. 2300, ж.к.„Т.Л.“ ** ** да му предаде владението върху
следните движими вещи, собственост на ищцовото дружество, както следва : *** Д.В., с
2,
площ от 16 кв.м., *** В.В. с площ от 4 кв.м., С. 9 кв.м., К. 9 кв.м., Ч.Д. 9 м П.Г. с размери:
10 см / 10 см / 240 см - пет броя, и два броя Д.С..
Наред с главния иск, е предявен и евентуален такъв в случай че всички или някои
от описаните подвижни сглобяеми елементи / вещи /, не са в негово владение поради
отчуждаване, изгубване или погиване, да заплати на ищцовото дружество сумата от 4075.08
лева, паричната левова равностойност по пазарни цени към датата н постановяване на
решението, на всеки един ненамиращ се в негово владение елемент, подробно описани с
молба за изменение на исковите претенции, уважена от съда, ведно със законната лихва
върху всяка присъдена главница, считано от момента на неправомерното задържане -
01.05.2021 г. до изплащането, в размер към датата на предявяване на иска на 178.85 лева,
както и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответника, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове по
основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като недоказани и
неоснователни. Наред с това е предявен насрещен иск приет от съда за съвместно
разглеждане в настоящото производство с който В. Т. А.. с ЕГН: ********** с адрес: град
П. 2300, ж.к.Т.Л." ** ** моли да бъде осъдено "ВИВА-78" ЕООД с ЕИК: *********, със
1
седалище и адрес на управление: град П. 2300, ж.к.Т.Л." **, да му заплати разходи в общ
размер на 6 000 лева, от които: 2000 лева - стойност на разходите, направени от ответника за
премахване на незаконния строеж - като труд и материали, вкл. и за превозване и
депониране на отпадъци., 1000 лева като разходи за два броя врати- за възстановяване на
премахнатите от ищцовото дружество врати на търговския обект при изпълнението на
незаконния обект; 3000 лева за нова външна витрина на търговския обект. Излагат се довод,
че с претендираните строителни материали от ищците е било изградено незаконно
помещение, като за премахването на незаконния строеж - незаконна пристройка към
търговския обект, което незаконно строителство е било изпълнено от ищцовото дружество
при действието на наемния договор, от В.А. са направени разходи по премахването на
незаконния строеж в сочения размер.
Ищцовото дружество оспорва насрещния иск, като неоснователен и недоказан и
моли да бъде отхвърлен като такъв.
Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните, по реда на чл. 12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
Не се спори по делото, че за осъществяване на дейността си, през периода от **** г.
до 28.04.2021 г. “ВИВА-78” ЕООД, е сключило Договор за наем от ****г. и Анекс към
същия договор от 01.01.2018г., с ответника за отдаване под наем на „Самостоятелен
търговски обект „магазин“, находящ се до блок 12 на ул. “П.М.“ в кв.„Т.Л.“ на град П.“, като
действието на договора е било прекратено на 28.04.2021г., .
От събраните гласни доказателства а именно показанията на свидетеля З.Г.Х., ценени
по реда на чл.172 ГПК, на които съдът дава вяра, се установява, че за нуждите на дейността
си, ищцовото дружество по време на наемния договор, със свои средства и организация е
закупило, доставило и монтирало до наетия обект, със знанието и без противопоставянето
на ответника, допълнително помещение до сградата в което е било наето помещение по
договора за наем, като за изграждането му са били вложени *** Д.В., с площ от 16 кв.м, ***
2
В.В. с площ от 4 кв.м., С. 9 м , К. 9 кв.м., Ч.Д. 9 кв.м. П.Г. с размери: 10 см / 10 см / 240 см
- пет броя, и два броя Д.С.. Описаните сглобяеми елементи са били прикрепени към
външната конструкция на обекта / магазина с винтове за директен монтаж и монтажна пяна,
а елементите от навеса - с винтове и планки върху две хоризонтални столици и пет П.Г..
Същите обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещото лице Е.А.,
видно от което в западната част от южната фасада на сграда с идентификатор ***** по
КККР на гр. П. одобрени със Заповед№ РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителен Директор
на АГКК е изграден дървен навес със застроена площ 9.80 кв. м.. установена чрез измерване
на място. Носещата конструкция на навеса е дървена. Състои се от шест броя дървени
колони със сечение 10/10 см., които са фундирани в бетонова настилка е дебелина 12 см.
чрез метални обувки. Върху дървените колони са монтирани дървени греди със сечение 8/8
см., върху кои го е изградена дървената покривна конструкция, от дървени греди обшити с
дървена обшивка (ламперия) от рендосани дъски и Ч.Д.. Дървената конструкция е с размери
4.40/3.20 м. включвайки и стрехата, покрита е е керамични К. и е с наклон на юг. Монтиран
2
е олук от южната страна на покривната конструкция и водосточна тръба. От към фасадата
на сградата е идентификатор ***** но КККР на гр. П., навесът е монтирам вър. дървена
греда със сечение 8/8 см., захваната за стената на посредством стоманени болтове за
директен монтаж.
От източната страна на навеса е изпълнена дървена стена. От западната страна на
навеса е поставена *** дограма е размери 2.10/2.10 м.
Строителните материали вложени при изграждането на навеса са съединени с
метални болтове, метални планки и винтове за дърво и пирони. Фугите около монтираната
*** дограма са запълнени с полиуреганова монтажна пяна.
Вещото лице сочи, че при констатираните способи на съчленяване на обекта, не
съществува техническа възможност, съвкупността от съчленените елементи, респективно
всеки е един от тях, да бъдат демонтирани без да се засят а конструктивно целостта на
обекта - навес. При извършване на демонтаж на навеса на практика се извършва
разрушаване на същия като строителен обект. Позиционираните в обекта подвижни
сглобяеми елементи, подробно описани в предмета на главния иск, са вложени при
изпълнението на строеж: „Дървен навес".
С оглед на горното съдът приема, че претендираните движими вещи са загубили
самостоятелното си предназначение и чрез влагането им в строителна конструкция, чрез
СМР, са послужили за изграждането на допълнително помещение /пристройка / към
сградата собственост на ответника.
По силата на чл.92 от ЗС, собственика на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, а съгласно чл.97 от ЗС, когато чужда вещ е присъединена като част
към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на
главната вещ, собственика на главната вещ придобива правото на собственост и върху
присъединената част. В резултат на приращението и присъединяването собственика на
главната вещ придобива всичко, което е трайно прикрепено, съединено или приобщено към
нея. Предвид изложеното, съдът приема, че от претендираните движими вещи е създадена
нова недвижима вещ, здраво и трайно прикрепена към друга недвижима вещ собственост на
ответника, като новопостроеното от ищцовото дружество помещение по приращение е
станало собственост на ответника. В случая е без значение дали това помещение е било
законно или не изградено и дали подлежи на премахване. Тези въпроси са от
компетентността на собственика на терена върху който е било изградено помещението,
контролните органи които биха разпоредели премахването на строежа ако същия се явява
незаконен.
От така изложеното следва, че иска с правно основание чл.108 ЗС, се явява
неоснователен. Претендираните движими вещи са загубили своето самостоятелно
предназначение а изграденото с тях помещение /пристройка/ не е собственост на ищцовото
дружество.
Неоснователен се явява и евентуално предявения иск, ако вещите са погинали и не
3
са във владение на ответника, да бъде заплатена тяхната равностойност, така както е
предявен. Според практиката на съдилищата, правото на владелеца да вдигне подобренията,
каквото се явява изграденото помещение от ищцовото дружество, по настоящем навес,
спрямо главната вещ, е различно от правото на собственика да иска премахването им, като
отговора е различен, в зависимост от това дали владелеца е бил добросъвестен,
недобросъвестен или държател на веща. Независимо от качеството на владелеца, той няма
право ако собственика не даде съгласие за това, да разваля, разрушава или вдига
извършените подобрения, освен ако се касае за движими вещи, какъвто не е настоящия
случай, предвид изложеното по горе. Правилата за подобрения извършени от владелец в
чужд имот, почиват на принципната забрана за неоснователно обогатяване. Със стойността
на полезния резултат, доколкото подобренията не са необходими или луксозни, собственика
се е обогатява без основание, тъй като негово право е да получи веща във вида преди
извършването на подобрения. Съответно това обогатяване е за сметка на извършилия
подобренията. Това неоснователно разместване на блага законът не допуска, като признава
право на подобрителя на обезщетение за направените разноски, чиято стойност е различна в
зависимост от това, дали той е владелец, добросъвестен или не, или държател на
подобренията. Съдът в настоящия случай не е сезиран с подобно искане.
С оглед на всичко изложено, така предявените искове от ищцовата страна следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на насрещния иск съдът намира следното : В настоящето
производство не се доказаха твърденията, че ответника е бил задължен от общ.П. да
премахне пристройката и същия да е сторил това. От представените от ищцовата страна
писмени доказателства – констативен протокол № 0007270 от 15.04.2021г. на общ.П. и
комбинирана скица се установява, че е било налице предписание и е бил премахнат друг
незаконен навес от източна страна на същата сграда собственост на ответника. От
показанията на всички разпитани по делото свидетели, както и от заключението на вещото
лице се установява, че понастоящем от изграденото помещение от ищцовото дружество е
премахната челната врата и витрина с гише, като постройката, съществува като навес с
покрив от една страна преграда от чели дъски и от друга и монтирана дограма – витрина от
трета. Наред с горното се установява, че при изграждане на помещението от ищцовото
дружество е била премахната дограма от основната сграда и две врати. По настоящем
същите са възстановени от собственика на имота. Вещото лице при изслушване в съдебно
заседание заявява, че монтираната дограма и врата на фасадата на главната постройка не са
същите като демонтираните от пристройката, тъй като се различават по площ и вид.
Съгласно чл. 233 от ЗЗД, наемателят е длъжен да върне вещта, във вида в която е получена.
С оглед на това и ищцовото дружество дължи заплащане за възстановяване на веща в
първоначалния и вид. За пълнота следва да се отбележи, че собственика има право по своя
преценка да премахне извършеното подобрение, стига да несъществува законова забрана за
това. А щом може сам да премахне направеното, той може да задължи подобрителя да стори
това. В настоящето производство видно от събраните гласни доказателства, показанията на
4
свидетелите В.И.М. и Й.И.С. се установява, че неколкократно представител на ищцовото
дружество е искал да премахне процесната пристройка, но ответника категорично се е
противопоставил на това. От това следва, че не може да претендира заплащане на
премахването, доколкото подобрителя доброволно иска да ги премахне а той като
собственик се е противопоставил. На репариране подлежат само разноските които са били
сторени за възстановяване на веща в първоначалния и вид. Видно от допълнителното
заключението на вещото лице, разходите за възстановяване на две врати в магазина – една
дървена и една алуминиева , както и лицевата витрина на търговския обект са на обща
стойност от 1471.66 лева. До този размер така предявения иск се явява основателен, като за
разликата до пълния предявен размер то 6000.00 лева, иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид изхода на делото на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски
според отхвърлената част на насрещния иск в размер на 475.47 лева, като съдът намира, че
платеното адвокатско възнаграждение по насрещния иск, не е прекалено завишено
съобразно възраженията на ответната страна.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените
разноски 757.16 лева, съобразно представения списък с разноски. В тази връзка съдът
приема, че по насрещния иск е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00
лева по второто представено пълномощно, като се присъждат разноски съобразно уважената
част на насрещния иск. И в този случай предвид възражението на ищцовата страна, съдът
счита, че адвокатско възнаграждение по насрещния иск, не е прекалено завишено
съобразно правната и фактическа страна по делото.
Водим от горното и в същия смисъл, районният съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “ВИВА-78” ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град П. 2300, ж.к.„Т.Л.“ **, да бъде осъден ответника В. Т.
А.. с ЕГН: ************ с адрес: град П. 2300, ж.к.„Т.Л.“ ** ** да предаде владението върху
следните движими вещи, собственост на ищцовото дружество, както следва : *** Д.В., с
2,
площ от 16 кв.м., *** В.В. с площ от 4 кв.м., С. 9 кв.м., К. 9 кв.м., Ч.Д. 9 м П.Г. с размери:
10 см / 10 см / 240 см - пет броя, и два броя Д.С., както и предявения евентуален иск в
случай, че всички или някои от описаните движими вещи, не са във владение на ответника
поради отчуждаване, изгубване или погиване, да заплати на ищцовото дружество сумата
общо от 4075.08 лева, паричната левова равностойност по пазарни цени към датата на
постановяване на решението, ведно със законната лихва върху всяка присъдена главница,
считано от 01.05.2021 г. до изплащането, в размер на 178.85 лева, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА “ВИВА-78” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град П. 2300, ж.к.„Т.Л.“ **, да заплати на В. Т. А.. с ЕГН: ************ с
5
адрес: град П. 2300, ж.к.„Т.Л.“ ** ** сумата от 1471.66 лева, представляваща разходи за
възстановяване на две врати – една дървена и една алуминиева , както и лицевата витрина
на търговския обект предмет на договора за наем между страните, като за разликата до
пълния предявен размер от 6 000 лева, от които: 2000 лева - стойност на разходите,
направени от ответника за премахване на незаконния строеж - като труд и материали, вкл. и
за превозване и депониране на отпадъци., 1000 лева като разходи за два броя врати- за
възстановяване на премахнатите от ищцовото дружество врати на търговския обект при
изпълнението на незаконния обект; 3000 лева за нова външна витрина на търговския обект,
ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА “ВИВА-78” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град П. 2300, ж.к.„Т.Л.“ **, да заплати на В. Т. А.. с ЕГН: ************ с
адрес: град П. 2300, ж.к.„Т.Л.“ ** ** направените разноски в размер на 757.16 лева,
съобразно представения списък с разноски, и съобразно уважената част на насрещния иск.
ОСЪЖДА В. Т. А.. с ЕГН: ************ с адрес: град П. 2300, ж.к.„Т.Л.“ ** ** да
заплати на“ВИВА-78” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
П. 2300, ж.к.„Т.Л.“ **, направените разноски в размер на 475.47 лева, съобразно
представения списък с разноски, и съобразно отхвърлената част на насрещния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6