№ 14624
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110148519 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕАД срещу „..“
ЕООД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
дружеството сумата от 440,91 лв., формирана, както следва: 348,38 лв.,
представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, 83,19 лв. –
мораторно обезщетение, начислено за периода от 01.10.2021 г. до 13.05.2024 г., 7,76 лв.
– цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 31.10.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на вземането, както и 1,58 лв. – мораторно обезщетение,
начислено за периода от 31.08.2022 г. до 13.05.2023 г.
Ищецът твърди, че разполага с издадена в полза на „..“ ЕАД срещу „..“ ЕООД
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31518/2024 г. по описа на СРС, 169
състав, срещу която ответникът възразил. Излага доводи, че ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството, тъй като е потребил топлинна енергия за
стопански нужди и е използвал услугата дялово разпределение при липса на сключен
договор за продажба на топлинна енергия в имот – ателие за дамско фризьорство,
1
находящ се в гр. София, ... В тази връзка, ищецът изпратил покана с изх. №
3336/28.03.2024 г. до ответника с искане за заплащане на процесните задължения, като
към настоящия момент липсвало изпълнение. Сочи, че процесният топлоснабден имот
се намира в сграда в режим на етажна собственост, поради което вземанията за
доставената топлинна енергия от дружеството били начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирма, извършваща услуга за дялово разпределение на топлинна енергия
(ФДР) – „..“ ЕАД. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на „..“
ЕАД вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 31518/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба .
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника
адв. ., упълномощена изрично с правата по чл.34, ал.3 ГПК, прави признание
на исковите претенции, а ищецът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт ., прави искане за постановяване на решение при признание на
иска.
Съдът, като взе предвид направеното от ответника признание на
предявените искове намира, че са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът прави
изрично изявление за признание на исковете. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или
на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на исковете, съдът намира
предявените искове за основателни и доказани, поради което същите следва да
бъдат уважени.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК
от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество направените по
делото разноски в общ размер на 175 лева, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415,
2
ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София,
.., против „..“ ЕООД, ЕИК .., с адрес гр. София, .., че „..“ ЕООД дължи на „..”
ЕАД следните суми: 348,38 лв., представляващи стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на вземането, 83,19 лв. – мораторно
обезщетение, начислено за периода от 01.10.2021 г. до 13.05.2024 г., 7,76 лв. –
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до
31.10.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и
1,58 лв. – мораторно обезщетение, начислено за периода от 31.08.2022 г. до
13.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
31518/2024г. на СРС, 169 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК „..“ ЕООД,
ЕИК .., да заплати на „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. .., разноски по делото в размер на 175 лева, както и разноски за
заповедното производство в размер на 75 лева.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. № 31518/2024г. на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3