Решение по дело №2362/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и е образувано по жалба на Р. И. Т. от [населено място] , ул. „    “ № , ет., ап.  , подадена чрез адв. Ю. М. – АК [населено място], срещу решение на директора на ТП на НОИ-Варна № 2153-03-143/28.09.2023.

Релевира се материална незаконосъобразност на атакуваното произнасяне поради погрешен подход по незачитане нейн трудов стаж , положен на територията на бившата република от СССР- Беларус . Необосновано адм. орган изисква справка за социална осигуреност от Руската федерация, след като оспорващото лице не може да получи такъв документ. Адм орган е следвало да се съобрази с представеното удостоверение от НОИ и със съществуващата съдебна практика. Отправеното към съда искане е за отмяна на атакувания индивидуален адм. акт , като се присъдят съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответната страна по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на оспорването и поддържа депозиран по делото писмен отговор на жалбата. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление от 24.09.2021 г. Р. Т. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/ с преценка по чл. 9а от КСО, посочвайки придобит осигурителен стаж и образование в Беларус, но изрично е вписало в заявлението „без п-д от Беларус“. Заявлението е било придружено от документи за осигурителен стаж и доход в България за времето от 22.08.1987 г. до 23.09.2021 г., с периоди на прекъсване, както и такива за осигурителния стаж в Република Беларус. Представен е и документ за разрешение за пребиваване на жалбоподателката в Република България, от който се установява, че тя е с беларуско гражданство и е с постоянно пребиваване в Р България.

По това заявление на 30.09.2022г. ръководител „ ПО“ при ТП на НОИ-Варна е издал разпореждане № ********** , с което е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. Т. . Изложени са мотиви, че заявителката не отговаря на изискванията на чл. 68, ал.3 КСО, тъй като има навършена възраст от 61 г. 08м. 17 дни при изискуема възраст на жените за 2021г. от 66 г. 08 м. Заявителката няма право и на пенсия по чл. 68, ал.1 -2 КСО, понеже изискуемият стаж за жените за 2021г. е 36 г. 00 м.00 дни , а Т. има осигурителен стаж от 25 г. 11м. 28 дни . Лицето не може да да се възползва от условията на чл. 9а, ал.2 КСО, тъй като не достигат повече от 5 години осигурител стаж. Изрично е вписано, че не се зачета стаж на територията на Беларус поради липсата на сключен договор с тази държава в областта на социалната сигурност , а и Т. не попада в персоналния обхват на двустранния договор в областта на социалната сигурност , сключен с Руската федерация /л. 44 от преписката/ .

Това разпореждане е било съобщено на Т. на 09.08.2023г. / л 45/.

Със заявление от 31.01.2023 г., жалбоподателката като български гражданин отново е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е записала: „за ОСВ - Б-я и РФ“ и изрично е посочила, че има придобит осигурителен стаж в „бивш СССР“/ л. 46-47/. Отбелязала е да се ползват документите за осигурителен стаж и доход, съдържащи се в пенсионното досие. Към заявлението е приложено удостоверение № 11607/2019 г. на министерство на правосъдието, според което с указ №125/12.12.2022г. вицепрезидентът на Република България е дал българско гражданство на Р. Т. / л. 51/. Приложена е и справка за положен труд от Т. на територията на бившата ССР Беларус с различна продължителност през периода 1979 г.-1993 г. / л. 64/.

По повод това заявление е била извършена служебна размяна на формуляри от компетентните институции на Република България и Руската федерация по договора за социална сигурност между тях, от които се установява, че положения от жалбоподателката на територията на Р Беларус осигурителен стаж не е зачетен, тъй като не е положен на територията на Руската федерация, нито на територията на бившата Р. съветска федеративна социалистическа република, каквото изискване е въведено в Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, след промяната му с Протокол за изменението му, в сила от 20.06.2020 г./ л. 70-79/.

В хода на адм. производство Т. е представила удостоверение на отдел „ Международни спогодби“ на НОИ от 30.10.1996 г. с данни за придобит трудов стаж от същата в общ размер от 13 г. 06м. 05 дни на територията на СССР / л. 80 /.

С разпореждане № ********** / 04.08.2023 г., ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Варна е постановил отказ за отпускане на пенсия за ОСВ на Р. Т. , съобразявайки ,че към датата на подаване на заявлението Т. има навършена възраст от 63 г. 00м.23 дни и осигурителен стаж на територията на България при условията на трета категория от 22г 08м. 05 дни. Посочва се също, че заявителката няма нужния по чл. 68, ал. 1-2 КСО осигурителен стаж за жените за 2023г. от 36 г. 04 г. , а по чл. 68, ал.3 КСО няма изискуемата възраст на 2023г. от 67 г. Изрично в мотивите на това разпореждане е вписано, че от събрана информация от компетентната институция на Руската федерация не се потвърждава осигурителен стаж на Т., тъй като трудовата й дейност е протекла на територията на Беларуската ССР /л. 116/.

Това разпореждане е било съобщено на Т. на 09.08.2023г. / л. 117/.

На 28.08.2023г. Р. Т. е подала жалба срещу цитираните две разпореждания до директора на ТП на НОИ-Варна с искане за тяхната отмяна по реда на административното обжалване /л. 118-122/.

На 28.09.2023г. началникът на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ-Варна , заместващ директора по силата на заповед № 1016-40-205/24.02.2020г. на управителя на НОИ и заповед №25400/01.09.2023г. , свидетелстваща за ползван платен годишен отпуск от директора на ТП на НОИ-Варна за периода 25-29.09.2023г. / л. 23 и 37 от делото/, е постановил решение, с което е оставил без уважение жалбата на Р. Т.. За да издаде този контролен акт адм. орган се е позовал на чл. 37, ал.2 от НПОС и чл. 3 от договора за социална сигурност между Република България и Руската федерация . Към датата на подаване на първото заявление- 24.09.2021г. , Т. е била с беларуско гражданство и не попада в персоналния обхват на цитирания международен договор за социална сигурност с Руската федерация . По повод второто заявление е било съобразено, че изменение на споменатия международен договор в сила от 20.06.2020г. , с което се зачита и положен труд на територията на бившата руска съветска федеративна социалистическа република, но Т. е полагала труд на територията н Беларуската ССР . Изложени са мотиви за незачитане на представеното удостоверение от отдел „Международни спогодби“ на НОИ поради денонсиране на 01.01.2005 г. на спогодба между НРБ и СССР , както и липсата на сключен договор след тази дата с Република Беларус в областта на социалната сигурност / 124-127/.

Жалбоподателката не оспорва твърдението на ответника за отсъствие на сключен международен договор между Република България и Република Беларус в областта на социалната сигурност /л. 14/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

С определение №3176/09.11.2023г. съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата , а при изследване на нейната основателност съдебният орган се съобрази с регламентацията на чл. 118, ал.1 във вр. с чл. 117, ал.1 от КСО, навеждаща на извод за компетентност на издателя на акта . Произнасянето на адм. орган е обективирано в изискуемата писмена форма, като в обстоятелствената част има подробно изложение на възприетите юридически факти, които според ответника обуславящи упражненото от него публично право. Има и позоваване на относима правна уредба. Подобно съдържание позволява ефективна проверка за материална законосъобразност от страна на съда.

При служебната проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне, като с акта си директорът на ТП на НОИ – Варна е решил по същество отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл. 117, ал. 3, изречение второ, предложение първо от КСО. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Лишено от основателност е възражението на Т. за погрешен подход на адм. орган по определяне на нейния осигурителен стаж предвид посочен такъв в разпореждането от 30.09.2022г. от 25 г. 11 м. 28 дни , а по второто разпореждане от 04.08.2023г. - 22г. 08м. 05 дни. Изрично в първото си заявление Т. е поискала да се приложи чл. 9а КСО , а тази правна норма допуска зачитане за осигурителен стаж при пенсиониране на времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование.

Правният спор между страните е относно подхода на административния орган да не зачете осигурителен стаж на Р. Т. на територията на бившата съветска социалистическа република Беларус по повод нейното искане за признаване на придобито субективно право на пенсия за ОСВ.

Според нормативното предписание на чл. 142 , ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване .

Към датата на подаване на двете заявления от Р. Т. за отпускане на пенсия за ОСВ и към датата на издаване на решението от ответника Република Беларус не е член на Европейския съюз и поради тази причина е неприложима регулация на Регламент (Е.) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година.

Съгласно чл. 37, ал. 2 НПОС осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна.

Безспорен факт е , че няма сключена спогодба между Република България и Република Беларус в областта на социалната сигурност.

Целта на международните договори за социална сигурност е да гарантират взаимно правата на своите граждани в цитираната сфера и при липса на такива международни актове не е налице правно основание за признаване на тези права, включително и в областта на пенсионното осигуряване /решение № 13267/05.11.2014г на ВАС/ .

Погрешна е правната теза на жалбоподателката за приложимост на договора между НРБ и СССР, ратифициран с Указ № 16/16.01.1960 г. на Президиума на НС, тъй като той е денонсиран със закон, обнародван в ДВ бр. 63/15.07.2033г. , в сила от 01.01.2004 г. Денонсирането преустановява правното действие на този международен договор , а Р. Т. е подала двете заявления за отпускане на пенсия за ОСВ след денонсиране на спогодбата.

Според чл. 20, т. 3 от тази спогодба правата, възникнали съгласно разпоредбите на настоящата Спогодба , не губят сила в случаите на нейното денонсиране. Предмет на тази договореност са права , но не юридически факти / например осигурителен стаж/ , а с оглед предмета на този международен договор става въпрос за права на социално обезпечаване- право на пенсия, право на обезщетение при временна нетрудоспособност, при бременност и раждане, на родено дете, право на помощи , право на медицинско обслужване . Няма спор между страните , че към момента на денонсиране на спогодбата не е възникнало право на пенсия за ОСВ в полза на Р. Т. .

След денонсиране на споменатата спогодба е сключен договор между Република България и Р. Ф. за социална сигурност, ратифициран със закон, приет от 40-ото Народно събрание на 10.04.2009 г., в сила от 20.03.2010 година. Според първата новела на чл. 3 този договор регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни. В този смисъл в персоналния обхват на договора попадат гражданите на Република България и на Руската федерация. Към датата на подаване на първото заявление /24.09.2021г./ Р. Т. притежава беларуско гражданство , а към датата на подаване на второто заявление / 31.01.2023г./, тя има българско гражданство . Според правилото на чл. 10 , т.3 от договора ако продължителността на осигурителния стаж , придобит по законодателството на Договарящата се страна, която отпуска пенсията, изискуем за право на такава пенсия, е недостатъчен, се взема предвид осигурителния стаж , придобит по законодателството на другата Договаряща се страна , както и на трета държава, с която Договарящата се страна, отпускаща пенсията, има сключен международен договор за социална сигурност / пенсионно осигуряване / но изрично в чл. 10 т.2 от същия договор е разписано, че осигурителният стаж , придобит на територията на другите бивши републики от СССР , не се взема предвид .

В контекста на гореизложените факти и правна рамка законосъобразно е отказано признаване на претендираното от Р. Т. право на пенсия за ОСВ, тъй като нейният осигурителен стаж е недостатъчен по зададените критерии на чл. 68, ал. 1-2 от КСО към датата на подаване на нейните две заявления предвид невъзможността да бъде зачетен осигурителния й стаж на територията на Република Беларус.

При този изход на делото съдът следва да удовлетвори своевременно направеното искане на ответника по присъждане на юриск. възнаграждение, което следва да бъде в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от НЗПП.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Варна

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. И. Т. от [населено място] , ул. „  “ № , ет.  , ап.  , подадена чрез адв. Ю. М. – АК [населено място], срещу решение на директора на ТП на НОИ-Варна № 2153-03-143/28.09.2023, потвърждаващо разпореждане №№ **********/30.09.2022г. и **********/04.08.2023 г., издадени от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Варна.

ОСЪЖДА Р. И. Т. от [населено място] , ул. „     “ № ,   ет.    , ап.     с [ЕГН] да заплати на ТП на НОИ-Варна сумата от 100 / сто / лева, представляваща дължимо юриск. възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок то уведомяването на страните.