Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./………11.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание проведено на първи ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Дарина Баева,
като разгледа докладваното от съдия Маркова,
в.т.д. № 1107/2017 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл.
ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 31643/08.06.2017 г. от „СИ ЕЛ
СИМЕНСЩРАСЕ“ АПС, рег. № CVR-30492846, със седалище
и адрес на управление в Кралство Дания, 4700 Нествед,
ул. „Гавньо“, 2, представлявано от Е.Б., срещу Решение
№ 1950/12.05.2017 г., постановено по гр.д. № 7903/2016 г. по описа на ВРС, X с., с което са
отхвърлени предявените в условията на евентуалност искове с правно основание
чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на „КАБАКУМ ИНВЕСТ 2"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и адрес на управление ул. „Любен Каравелов" №7, ет. 4,
представлявано от управителя Ю.Б.Д.Ф., да заплати, сумата 14127.19 лв., представляваща обезщетение за водената чужда работа
без пълномощие, изразяваща се в
погасяване на част от задълженията на ответника към „Триера
55" ЕООД и „Панта Рей" ЕООД по договори за изработка от 08.07.2011 г.,
в условията на евентуалност представляваща сума, с която ответникът се е
обогатил неоснователно, поради заплащане от ищеца на негови задължения по
договори за изработка от 08.07.2011 г. към „Триера
55" ЕООД и „Панта Рей" ЕООД.
Въззивникът твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага коментар на възприетите от първоинстанционния съд мотиви като счита, че не почиват на
събраните в хода на производството доказателства. От своя страна излага
коментар на предпоставките за уважаване на главния и евентуалния искове и
счита, че същите са налице. По същество отправя искане атакувания съдебен акт да
бъде отменен и исковете уважени. Претендира разноски за първа и въззивна инстанция. В
с.з. чрез процесуален представител поддържа изложените в жалбата оплаквания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна, „Кабакум Инвест 2” ЕООД, не
депозира отговор. В с.з. чрез процесуален представител оспорва въззивната жалба.
ВОС по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Си Ел Сименсщрасе" АпС обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Кабакум Инвест 2" ЕООД
да заплати сумата 14127.19 лв., обезщетение
за водена чужда работа възлагане, изразяваща се в заплащане на сумата за
погасяване на част от задълженията на ответника по 2 бр. договори за изработка
от 08.07.2011 г. В условията на евентуалност същата сума се претендира като
такава, с която ответникът се е обогатил неоснователно, а ищецът обеднил, поради
заплащане на задължения по договори за изработка от 08.07.2011 г. към „Триера 55" ЕООД и „Панта Рей" ЕООД.
Ищецът твърди, че „Си енд ел груп“ АД – Дания е
придобило от ответника самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. Варна,
к.к. „Чайка”, които били без изградено електрозахранване. Тъй като ответникът
не разполагал с парични средства, се наложило разходите по електрифициране на
обектите да се заплатят от новите им собственици. Ответника и „Си енд ел груп“
АД се договорили, последния в качеството на купувачът да уреди заплащането на
съответните части от дължимите суми за изграждане на електрозахранването. От
своя страна купувачът възложил извършването на посочените плащания на ищеца. В
изпълнение на това на 15.06.2011 г. ищецът превел сумата 10000.00 евро, по
банкова сметка ***. Д.И.. Отново в изпълнение на това възлагане на 08.07.2011
г., били извършени преводи общо размер на 14127.19 лв. в полза на изпълнителите
по сключените от ответника Договори от 08.07.2011 г. за доставка и монтаж на
електромери и за изграждане на временно и постоянно ел. захранване. Излага, че
с извършване на тези банкови преводи купувачът „Си енд
ел груп" АД – Дания,
изпълнил ангажимента си да плати за електрозахранването на сградите. Сочи, че
след като с извършените преводи са погасени задължения на ответника по
посочените договори, то той дължи възстановяване на направените в негова полза
разноски, тъй като ищецът е водил чужда работа без възлагане, която е
предприета уместно и е добре управлявана в интерес на ответника. В условията на
евентуалност твърди, че с претендираната сума
ответникът не е обогатил без основание, за сметка на ищеца, който е обеднял.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор, в който оспорва
исковете като неоснователни. Твърди, че ищецът „Си Ел
Сименсщрасе” АпС,
собственикът на процесните имоти „Си енд Ел Груп”АД
и „Кабакум” АД (Дания) са свързани лица, тъй като към
2011 г. са имали един и същ управляващ и представляващ – E.Б.. „Кабакум”АД (Дания) е едноличен собственик на капитала на „Кабакум Инвест” ЕООД, което от
своя страна е едноличен собственик на капитала на ответника. От друга страна
собственикът на процесните имоти „Си енд Ел Груп”
АД е учредител и акционер в ищцовото дружество „Си Ел Сименсщрасе” АпС и същевременно кредитор на ответника по силата на
договор за заем от 28.05.2013 г., споразумение от 16.06.2010 г. и договор за
заместване в дълг от 22.07.2010 г. за сумата от 670000.00 лв., представляваща
дължима премия. Излага, че собствеността върху процесните
имоти е прехвърлена в изпълнение на задължението по чл. 4 от Договора за
заместване от 22.07.2010 г. Сочи, че свързаността между участниците в процесните правоотношения изключва една от предпоставките
на гестията, а именно воденето на чужда работа. Дори и да е налице водене на чужда работа, то тя не
е водена в интерес на ответника, който няма задължение за присъединяване на обектите
към ел.преносната мрежа. Твърди, че е налице договореност между „Си енд
ел Груп“ АД и ответника електрифицирането
да се извърши за сметка на ответника. Подобно задължение имат възложителя на строежа и
евентуално последващият купувач на апартаментите „Си енд Ел Груп”
АД, който е сключил сделката
без да се противопостави на факта, че същите не са електрифицирани, нито пък е
поискал отстраняването на този недостатък незабавно след изповядване на
покупко-продажбата. Купувачът е одобрил имотите във вида и
състоянието им към момента на сключване на договора за покупко-продажба, поради
което на основание чл. 193, ал. 2 ЗЗД ответникът не отговаря за недостатъците,
тъй като те са били известни на приобретателя. Твърди,
че извършването на процесната сума е в интерес на
ищеца, който като акционер в „Си енд Ел Груп” АД, има интерес от успешната търговска дейност на
дружеството. Оспорва предявения в условията на евентуалност иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД, поради липсата на елемента „обедняване”,
доколкото заплащането на процесната сума от страна на
ищеца има характер на инвестиране в дейност на дъщерно дружество или заем в
полза на собственика на имотите. Не е налице и обогатяване на ответника, тъй
като с изплащане на процесната сума не се увеличава
неговия патримониум, нито се погасява негово
нормативно или договорно задължение.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
страна, следното:
Не се спори между страните и се установява от представените
доказателства, че на 22.07.2010 г. „Си енд ел груп" А/С - Дания е придобило от ответника
самостоятелни обекти, находящи се в КК „Чайка”, гр. Варна.
Представено по делото е и тристранно споразумение от 06.06.2011
г., сключено между „Си енд ел груп" А/С, „Си
енд Ел Сименсщрасе“
АПС и Д.М.И., по силата на което ищецът се е задължил да заплати част от
дължимите от ответника суми за електрозахранване на жилищните сгради, в които
се намират обектите, придобити от „Си енд
ел груп" А/С, като
преведе сумата от 10000.00 евро, по сметка на адвокат Д.И., който от своя
страна се е задължил след окончателно потвърждение да заплати на „Триера 55” ЕООД и „Панта Рей” ЕООД, 3/7 от дължимите суми.
Не се спори между страните и се установява от представените
преводни нареждания, че на 10.06.2011 г. „Си енд Ел Сименсщрасе“ АПС чрез „Си енд Ел Груп“
А/С е извършило паричен превод, по сметката на Д.И., в размер на 10000.00 евро,
с посочено основание: „Си Ел Груп“
А/С – Е.Б. относно Кабакум.
На 08.07.2011 г. между „Кабакум Инвест 2” ЕООД и „Панта Рей” ООД е сключен договор за доставка
и монтаж на електромери на обект: Жилищни сгради, находящи се в ПИ №№ 205, 206
и 208 по плана на КК „Чайка”, гр. Варна, срещу уговорено възнаграждение в
размер на 4088.90 лв.
На същата дата 08.07.2011 г. между „Кабакум
Инвест 2” ЕООД и „Триера
55” ЕООД е сключен договор за изграждане на временно ел. захранване на жилищни
сгради, находящи се в ПИ №№ 205, 206 и 208 по плана на КК „Чайка”, гр. Варна,
срещу уговорено възнаграждение в размер на 18072.00 лв. и ДДС в размер на
3614.40 лв.
По делото са представени два броя нареждания от 08.07.2011 г.,
от които се установява, че Д.М.И. -
адвокат е превел по сметка на „Панта Рей” ЕООД, сумата 2453.34 лв. и сумата
3928.71 лв., с посочено основание – от името на „Кабакум
Инвест
Представено е и нареждане от 08.07.2011 г., от което се
установява, че Д.М.И. - адвокат, е превел
на „Триера 55” ЕООД, сумата 7745.14 лв., с посочено
основание – от името на „Кабакум Инвест
Пред първоинстанционния съд е
допусната ССЕ, за установяване на извършването на описаните по-горе преводи на
суми. Заключението е неоспорено от страните и се
кредитира и от настоящата инстанция като безпристрастно и компетентно дадено.
По реда на чл.146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за признато и ненуждаещо се от доказване е прието от ВРС обстоятелството,
че към датата на сключване на договора за
покупко-продажба, имотите не са били присъединени към електроразпределителната
мрежа.
В съответствие с така приетата
фактическа установеност, въззивния състав достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата
молба и отправеното до съда искане, спорът следва да бъде квалифициран като
такъв с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, в условията на евентуалност
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр.
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
По оплакванията
на въззивникът досежно главния иск, съставът на
ВОС намира следното: Предвид изложеното във въззивната жалба като единствен
спорен между страните се очертава
въпросът, с плащането на процесните суми
от страна на въззивника – ищец в първоинстанционното производството, осъществен ли е фактическия състав на гестията
и следва ли отношенията между страните по делото
да се уредят
по реда на
чл. 61 ЗЗД. Възприетото
в правната теория определение за воденето на чужда работа без поръчка е
законово облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно лице,
наречено управител на работата или гестор съзнателно
предприема извършване на чужда работа. Правоотношението се поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са извършени
действията, което е наречено заинтересовано лице или доминус,
или стопанин. По силата на него гесторът, който
навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси трябва да положи дължимата грижа
и да извърши съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице се
задължава да плати направените разноски. Фактическият състав на воденето на
чужда работа без поръчка - на оправданото и истинско гестио
- т. е. гесторът предприема извършването на действия
за друго лице, като съзнава и иска това и предприемането на действията отговаря
на интересите и на действителната или предполагаема воля на доминуса
включва елементите - 1. гесторът извършва фактически
или правни действия - осъществява някаква работа, 2. работата се извършва за
едно друго лице, така че последиците от нея настъпват в чужда правна сфера, 3.
работата се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес и гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това, 4. гесторът не трябва да е овластен или натоварен за нейното
извършване, 5. следва да е налице оправдание за осъществяване на дейност в чужд
интерес, 6. поемането на чуждата работа следва да отговаря на интересите и на действителната
или предполагаемата воля на доминуса. Съгласно
разпоредбите на чл. 61, ал. 1 ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е
била добре управлявана в чужд интерес заинтересованият е длъжен да изпълни
задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за
личните задължения, които той е поел и да му върне необходимите и полезни
разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
В
конкретния случай, хронологията на отношенията, описани във възприетата
фактическа установеност, налагат извода, че заплащането на сумата 14127.19 лв.,
представляваща частично плащане по два договора за изработка от 08.07.2011 г.,
сключени от ответника с „Триера 55" ЕООД и
„Панта Рей" ЕООД, не е извършено при фактическия състав на гестията, тъй като липсват някои от основните елементи.
На
първо място, предприемането на действия от името и за сметка на доминуса, да е извършено при липса на натоварване. Напротив, установява се от твърденията
на ищеца и кореспондиращите им доказателства, че собственикът на имотите „Си енд Ел Груп“
АД е възложил на ищцовото дружество – „Си Ел Сименсщрасе“ АпС, а последното приело, да заплати част от сумите,
необходими за електрифицирането на имотите като тази договореност е обективирана в коментираното във фактическата обстановка
тристранно споразумение от 06.06.2011 г. Следователно, ищецът по делото не е
действал в качеството на управител на работата на ответника, както се твърди,
именно поради наличието на възлагане от страна на „Си енд
Ел Груп“ АД, което
възлагане е извършено на дата 06.06.2011 г., преди изобщо да съществуват твърдяните задължения на ответника по договорите от
08.07.2011 г. Прави впечатление, че вписаните в това споразумение плащания,
касаят други договори, сключени на дати 01.12.2006 г. и 24.04.2008 г., от
дружествата „Панта Рей“ ЕООД и „Триера 55“ ЕООД, но с
дружеството „Билдинг Инвест
БГ“ ЕООД, а не с ответното дружество. В подкрепа на тези съображения се явява и
представеното преводно нареждане от 10.06.2011 г., с което сумата от 10000.00
евро е преведена по сметка на Д.И., от страна на ищеца, с основание на превода
– „Си Ел Груп“ АС – Е.Б.,
относно Кабакум“. Обстоятелството, че Д.И. е извършил
преводи по договори различни от посочените в тристранното споразумение не
променя намеренията на страните по него.
На
второ място, управителят на чуждата работа е длъжен да изпълни работата, с
която доброволно се е заел в съответствие с предполагаемата воля на доминуса. Следователно ако ищецът действаше в качеството на
гестор, по процесните два
договора от 08.07.2011 г., каквито твърдения са изложени, то той следваше да
заплати в пълен размер дължимите по договорите суми, тъй като само пълно
изпълнение на задълженията би съотвествало на твърдяния интерес на ответника в качеството му на доминус.
На
следващо място, от събраните в хода на производството доказателства не се
установява ищецът, сега въззивник, да е изпълнил
задължението си да съобщи на заинтересования – ответника (сега въззиваем), че е поел управлението на работата му, както и че я е
завършил.
По изложените съображения, предявения иск с правно основание
чл. 61, ал. 1 ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал
до идентичен извод, първоинстанционния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено
в тази му част.
Този изход от спора по главния иск, налага разглеждането на предявения в условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Основателността иск на посоченото
основание се предпоставя от наличието на следните елементи: - обедняване на
ищеца; - обогатяване на ответника; - общ юридически факт, довел до
едновременното намаляване на имуществото на ищеца и реално увеличение на
имуществото на ответника; - липса на правно основание за имущественото разместване.
В конкретния случай, макар и да е установено обедняване на
ищеца, съизмеримо с направените плащания, то е настъпило на валидно правно
основание, а именно сключеното тристранно споразумение от 06.06.2011 г.,
обстоятелство, което само по себе си изключва приложението на състава на
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, предвид наличието на облигационно правоотношение.
По изложените съображения, наличието на останалите предпоставки на цитираната
правна норма, не следва да бъдат обсъждани, тъй като те не биха променили
липсата на обсъдената по-горе.
По тези съображения, предявения иск с правно основание чл.
59 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Първостепенния съд е
достигнал до идентичен извод, поради което атакувания съдебен акт следва да бъде
потвърден и в тази му част.
По разноските. С оглед изхода от спора разноски се дължат на въззваемия, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, но поради липсата на подобна претенция, не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1950/12.05.2017 г.,
постановено по гр.д. № 7903/2016 г. по описа на ВРС, X с..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.