РЕШЕНИЕ
№ 11271
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110101480 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Подадена е искова молба от „А-Консулт Инженеринг“ ЕООД (ищец) срещу „Столичен
Електротранспорт“ ЕАД (ответник). С нея са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
27637/2022г. на СРС, 55 състав, както следва:
- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
1555.20 лева – дължима, но неплатена сума за извършени услуги – Такса „поддръжка“ – 1
бр. за абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност по обособена позиция 1
за месец декември 2021г. и Такса „поддръжка“ – 1 бр. за абонаментно поддържане на
специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове по
обособена позиция 2 за м. декември 2021г. по договор за възлагане на обществена поръчка
за услуги № СЕ-22/30.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.05.2022г., до окончателното плащане, за която сума
била издадена фактура № **********/19.01.2022г.;
- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 41.47 лева – представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 19.02.2022г. до 25.05.2022г.
Ищецът твърди, че със „Столичен Електротранспорт“ ЕАД са били в договорни
1
отношения по договор от 30.01.2020 г., сключен по реда на чл. 20, ал. 4 ЗОП. Релевира, че в
изпълнение на договора извършени възложените услуги – Такса „поддръжка“ – 1 бр. за
абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност по обособена позиция 1 за
месец декември 2021г. и Такса „поддръжка“ – 1 бр. за абонаментно поддържане на
специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове по
обособена позиция 2 за м. декември 2021г. Сочи, че след извършването им, страните
подписали приемо-предавателни протоколи, а ищецът издал фактура №
**********/19.01.2022г. за стойността на услугите – 1555.20 лева. Твърди, че фактурата е
получена от ответника без възражения, но плащане в уговорения в договора срок – 30-
дневен от датата на издаване на съответната фактура, не постъпило. Обосновава правен
интерес от предявяване на установителен иск с издадената в негова полза заповед по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 27637/2022г. по описа на СРС, 55 състав, срещу която в срок длъжникът
възразил. Представя доказателства и прави искания. Претендира разноски.
Ответникът в срок подава писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че
страните са обвързани от договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-
22/30.01.2020г., по силата на който възложил, а ищецът приел да изпълни абонаментно
поддържане на съоръженията с повишена опасност – по обособена позиция 1 и абонаментно
поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни
кранове – по обособена позиция 2. Сочи, че конкретния вид, цена, количество и видове
дейности са подробно описани в договора. Релевира, че услугите са извършени от ищеца и
приети от ответника без забележки, като ищецът издал фактура № **********/19.01.2022г.
на стойност 1555.20 лева с ДДС. Заявява обаче, че ищецът злоупотребява с права, тъй като
претендира множество вземания, породени от този договор в няколко производство, вместо
в едно, при което се облагодетелства за сметка на ответника. Твърди, че вземането по
настоящото дело е идентично с това по чл.гр.д. № 27633/2022г. по описа на СРС, 166
състав.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, но се установява и от
представения по делото договор от 30.01.2020г. /л.8-11, л. 44-51/, че страните са валидно
обвързани от договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-22/30.01.2020г.
По силата на този договор ответникът „Столичен Електротранспорт“ ЕАД е възложил на
ищеца „А-Консулт Инженеринг“ ЕООД, а последният приел да изпълни, абонаментно
поддържане на съоръжения с повишена опасност /наричани в договора за краткост
„услугите“/, което включва:
за обособена позиция № 1 „Абонаментно поддържане на повдигателни съоръжения“:
ежемесечен оглед и проверка състоянието на механизми на крановете, тяхното
металоконструкция и подкрановите им пътища, отстраняване на появилите се
дефекти, свързани с безопасната експлоатация на крана, които изискват регулиране на
спирачките, регулиране на крайните изключватели, възстановяване действието на
2
отделни бутони на командния пулт, демонтаж и монтаж на командния пулт, демонтаж
и монтаж на контактори за управление, обезопасяване на кабели с нарушена изолация
за периода до окончателното отстраняване на дефектите;
за обособена позиция № 2: „Абонаментно поддържане на специализирани автомобили,
подвижни работни площадки и автомобилни кранове: извършване на сервизно
техническо поддържане на системи за безопасна работа съгласно изискванията на
наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения
на 17 броя специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни
кранове, собственост на „Столичен електротранспорт“ ЕАД – поделение „Трансенерго
и РП“, както и извършване на ежемесечни технически преглед на подменените
съоръжения и издаване на протокол; извършване на ремонт извън работи, включени в
абонаментното поддържане на повдигателни съоръжения или подмяна на дефектирали
възли, детайли или ремонт на кранови пътища, се извършва след одобрение от
възложителя и се заплата допълнително.
В договора са посочени съоръженията, към които се прилага абонаментното обслужване
за двете обособени позиции и адресите, на които тези съоръжения се намират. Договорът е
сключен за срок от 24 месеца, считано от датата на подписването му или до достигане на
сумата до 60000.00 лева без ДДС. Уговорено е времето на извършване на абонаментното
обслужване с оглед позицията – до 24 часа или в рамките им и след заявка. В чл. 7 е
дължимото на изпълнителя възнаграждение – за позиция № 1 1026.00 лева на месец, за
позиция № 2 – 270.00 лева, като за абонаментно поддържане на специализирани
автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове уговорена максимална
цена за извършване на ежемесечен технически преглед на съоръженията и издаване на
протоколи е в размер на 6480.00 лева. Договорени са максимални стойности за срока на
договора по позициите. Посочено е, че цената не включва ремонтни дейности и
закупуването на части, които според договора се заплащат отделно. Плащането е уговорено
за всеки месец след издадена фактура и в срок до 30 дни след издаването . За приемането
на допълнителни ремонти на съоръжения с повишена опасност, се изисква приемо-
предавателен протокол, редом с фактурата.
Налични по делото е фактура № **********/19.01.2022г., на стойност 1555.20 лева с
ДДС и с предмет такса поддръжка съгласно договор № СЕ-22/бр. 30.01.2020г. за
абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност по особена позиция 1 за
месец декември 2021г. в размер на 1026.00 лева без ДДС и такса поддръжка съгласно
договор № СЕ-22/бр. 30.01.2020г. за абонаментно поддържане на специализирани
автомобили по особена позиция 2 за месец декември 2021г. в размер на 270.00 лева без
ДДС.
Приети са по делото приемо-предавателни протоколи, от които се установява
извършената от изпълнителя-ищец и приета от възложителя-ответник работа за м.12.2021г.
Протоколите съдържат описание на всяка извършена дейност по позициите, описани са
съоръженията, съдържат дата и подпис за възложител и изпълнител. В протоколите не са
3
отразени забележки. При сравнение на извършените по протоколите дейности и
възложените с договора, съдът не констатира разминавания, нито допълнителни дейности,
които подлежат на отделно възлагане съгласно сключения между страните договор.
Протоколът е двустранно разписан и не е бил оспорен в процеса.
Изслушано и прието е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която дава отговор, че посочената по-горе фактура е осчетоводена при ищеца и е включена в
дневника за продажби за съответния период; че фактурата е осчетоводена и при ответника и
е намерила израз с справка-декларация за ДДС и дневник за покупки за съответния период;
че задължението по тази фактура към 08.06.2023г. е в размер на 1555.20 лева, а лихвата
върху нея за периода 19.02.2022г.-25.05.2022г. е в размер на 41.47 лева.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Договорът за изработка е неформален, консенсуален и възмезден. Сключването му и
съществените му белези могат да бъдат установявани с всички доказателствени средства,
вкл. гласни такива при предвидените в закона ограничения. Наличието на облигационна
обвързаност между страните по делото по договор за изработка не се спори и се доказва от
приложения доказателствен материал.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената работа при договора за
изработка обхваща два момента: фактическото получаване на изработеното от
поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното, което в настоящия
случай е налице. С подписване на приемо-предавателния протокол възложителят е приел без
възражения работата на изпълнителя, поради което му дължи възнаграждение за
изпълненото – така и в Решение № 65 от 24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ Т. О.,
Решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на ВКС, ІІ Т. О., Решение № 94 от
02.03.2012 г. по т. д. № 133/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и др.
При преценка на материалите по делото, съдът прие, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на обстоятелствата, обосноваващи основанието на исковата претенция – точно
изпълнение на възложеното по договора, както и фактическо приемане на работата без
забележки. Уточнение на предмета на договора се съдържа в самия него, което съответства
на посоченото като извършена и приета работа в протоколите и издадената фактура.
Извършването и приемането на работата по договора се доказва недвусмислено с
обстоятелството, че фактурите, с които е начислена дължимата цена, са били осчетоводени
от ответника, включени в справките – декларации по ДДС и е бил ползван данъчен кредит
по тях. С тези действия наемателят е признал съществуването на договорното
правоотношение и вземането на ищеца /в този смисъл: Решение № 114/ 26.07. 2013 г. по т.д.
№ 255/ 2012 г. на ВКС, І ТО- ТК; Решение № 138/ 17.10.2011 г. по т.д.№ 728/ 2010 г. на
ВКС, ІІ ТО-ТК; Решение № 30/ 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/ 2010 г. на ВКС, І ТО- ТК/.
При липса на доказателства за плащане на дължимото възнаграждение, а няма и такива
4
твърдения, предявеният иск следва да бъде уважен ведно с произтичащата акцесорна
претенция за законна лихва. Вземането е изискуемо съгласно договора в 30-дневен срок след
издаване на фактурата, поради което считано от 19.02.2022г. ответникът е изпаднал в забава,
без да има необходимост отново да бъде поканен. Ето защо, той дължи и обезщетение по чл.
86 ЗЗД за периода от 19.02.2022г. до 25.05.2022г. /денят, предхождащ подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК/, което възлиза в размер на 41.47 лева.
За пълнота, ответника оспорва предявените искове само и единствено с довод за
злоупотреба с право, изтъкнат както във възражението по чл. 414 ГПК, така и в отговора на
исковата молба. След извършена проверка, съдът констатира, че тъждество между
настоящото и останалите образувани между страните производства, не е налице. Предметът
на всяко от образуваните дела е различен, тъй като се отнася за различен период на търсено
като дължимо възнаграждение по договора. Действително, по-уместно и съблюдаващо
процесуалната икономия би било ищецът да търси вземанията си в едно производство, но
подобно поведение не се счита като злоупотреба с право, защото е израз на правото на иск.
По разноските
При този изход на спора разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът има право на разноски, които са своевременно претендирани. Сторените
разноски възлизат в общ размер на 2032.20 лева, от които 791.93 лева разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 27637/2022г. по описа на СРС, 55 състав, а
останалите 1240.27 лева - по настоящото исково производство, а именно 80.27 лева за
държавна такса, 400.00 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице и 760.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ЕИК ..........,
дължи на „А-Консулт Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ........., следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №16918/20.06.2022г. по ч.гр.д. № 27637/2022г. по
описа на СРС, 55 състав:
- на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите сумата 1555.20 лева – дължима, но неплатена сума за
извършени услуги – Такса „поддръжка“ – 1 бр. за абонаментно поддържане на съоръжения с
повишена опасност по обособена позиция 1 за месец декември 2021г. и Такса „поддръжка“ –
1 бр. за абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни
площадки и автомобилни кранове по обособена позиция 2 за м. декември 2021г. по договор
за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-22/30.01.2020г., ведно със законната
5
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.05.2022г., до
окончателното плащане, за която сума била издадена фактура № **********/19.01.2022г.;
- на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 41.47 лева –
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 19.02.2022г. до 25.05.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, ЕИК
....., да заплати на „А-Консулт Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ..........., сумата 2032.20 лева -
разноски, от които 791.93 лева по ч.гр.д. № 27637/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и
1240.27 лева по настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на връчването му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6