№ 2877
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110165321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е от ЗК „ЛИ“ АД положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 411 КЗ, с който се иска да се признае за
установено, че ответникът ЗАД „ДБЖЗ“ АД дължи сумата от 1364,53лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка по щета № 000000, образувана по
ПТП, реализирано на 22.06.2020г. на междуградски път между Железница и
Симитли с л.а „Ауди Ку7“, с ДКН Е0000МК, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.08.2021., до
окончателното изплащане, както и сумата от 109.92лв. – лихва за забава за
периода 02.11.2020г. до 18.08.2021г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48125/2021г.
по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът ЗК „ЛИ“ АД твърди, че е застраховател по застраховка „Каско“
по полица № 000000 на л.а. „Ауди Ку7“ с рег.№ Е0000МК, със срок на
действие 18.01.2020г. до 17.01.2021г. Ищецът твърди, че на 22.06.2020г.
около 18:30 часа, на междуградски път между с. Железница и гр. Симитли по
време на движение водачът на л.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег.№
1
Е3957МР, навлязъл в насрещната лента за движение по пътното платно и
предизвикал ПТП с л.а. „Ауди Ку7“, с рег.№ Е0000МК, в резултат на което са
причинени щети на последния. Сочи, че за настъпилото събитие е съставен
протокол за ПТП от 22.06.2020г. от органите на МВР. Ищецът уведомил
ответника за заплащане на сумата в размер на 1363,53лв., с вкл. 15лв
обичайни разноски, но с писмо от 02.11.2020г. ответникът отказал да извърши
плащане. Претендира се и сумата от 109.92лв. – лихва за забава за периода от
02.11.2020г. до 18.08.2021г.
Ответникът ЗАД „ДБЖЗ“ АД е получил препис от исковата молба и в
срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, в който оспорва исковете по
основание и размер. При условията на евентуалност е релевирано възражение
за съпричиняване от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС.
Оспорва се механизма на ПТП, като се изтъква, че водачът на застрахования
при ищеца автомобил е нарушил разпоредби на ЗДвП и е навлязъл в
насрещната лента за движение, преминавайки през непрекъсната линия и с
това е допринесъл за реализиране на ПТП, както и не е осигурил достатъчно
странично разстояние между двата автомобила.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с
правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да
докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в
случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което
да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и
същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на
ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже,
че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на
виновност на водача. С оглед въведеното възражение за съпричиняване –
тежестта за доказване е на ответника, който следва да го докаже при
2
условията на пълно и главно доказване.
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: Към процесното ПТП
ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на л.а.
„Ауди Ку7“, рег.№ Е0000МК по полица № 000000, със срок на действие
18.01.2020г. до 17.01.2021г.; Към датата на процесното ПТП ответникът е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „Фолксваген
Транспортер“, рег.№ Е3957МР; С преводно нареждане от 21.09.2020г. било
заплатено от ищецът застрахователно обезщетение за сумата в размер на
1349,53лв.; Ищецът отправил регресна покана за претенцията по щета №
****** за сумата от 1364,53лв. (с включени 15лв обичайни разноски), по
която ответникът с писмо от 01.11.2020г. отказал плащане.
Спорът по делото се концентрира в това дали в полза на застрахованото
при ищеца лице е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
срещу причинителя на вредата, т.е. механизма на ПТП и причинната връзка
между реализираните вреди и ПТП, така и размерът на вредите.
От приетото по делото писмено доказателство – двустранен констативен
протокол за ПТП от 22.06.2020г. се установява, че е реализирано ПТП между
превозно средство „А“ – Фолксваген Транспортер с водач св. Ц. и превозно
средство „Б“ – Ауди Кю 7 с водач св. М., с видими щети и по двата
автомобила – предно ляво огледало, със скица на ПТП, при която е отразено,
че превозно средство „Б“ е навлязло в пътното платно на превозно средство
„А“, при което е реализирано ПТП в огледалата между автомобилите.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно, прието и неоспорено
от страните, от което се установява, че от механизма на ПТП, описан в
цитирания по-горе ДКП, при който на 22.06.2020г. около 18:30 часа, л.а.
„Фолксваген Транзит“ с рег.№ Е3957МБ се движи по път между с. Железница
и гр. Симитли, където водачът при навлизане в лентата за насрещно движение
реализира ПТП с насрещно движещия се л.а „Ауди Ку7“, с рег.№ Е0000МК,
описан по този начин може да доведе до нанасяне на процесните вреди на
л.а., така и е налице причинно-следствена връзка между така установения
механизъм на ПТП и щетите, нанесени върху л.а. По отношение на размера –
дава заключение, че средствата за възстановяване по средни пазарни цени на
3
увредените части на л.а. „Ауди Ку7“ били в размер на 1381,51лв., а по цени от
алтернативни доставчици и доверени сервизи са в размер на 1375.27лв.
По делото е разпитан св. А.М., който описва механизма на ПТП, а
именно като водач на л.а. „Ауди Ку7“, пътувал между гр. Симитли и с.
Железница и след 100-200м от Асфалтова база, при изкачване, водачът на л.а.
„Фолксваген Транзит“ навлязъл в насрещното пътно платно, т.е. платното за
движение на св. М., вследствие на което е имало съприкосновение между
огледалата на двата автомобила. Впоследствие, след реализираното ПТП св.
М. след кратко време спрял и тръгнал да се връща, защото очаквал да има
автомобил, за да викнат полиция, но нямало кола и продължил.
Междувременно се обадил на баща си, защото в гр.Симитли (в посока
обратна на първоначалното му движение) имало полицейска кола, за да каже,
че е претърпял ПТП и ако минат по пътя – да ги спрат, като след това
полицейската кола спряла товарния автомобил, свидетелят М. отишъл на
място и съставили двустранен констативен протокол за ПТП, като
противоречието за вината била изяснена, а именно, че товарният автомобил
навлязъл в насрещното и станал причина за ПТП, вкл. схемата за ПТП била
съставена от св.М..
По делото е разпитан и св. Г.Ц., който описва различен механизъм на
ПТП, а именно като водач на л.а. „Фолксваген Транзит“, се прибирал от
работа по пътя между с. Железница и гр. Симитли, на върха на процесния
участък, водачът на л.а „Ауди Ку7“ навлязъл в неговата лента на движение, в
следствие на което последвал удар между огледалата на двата автомобила.
По-късно бил извикан от органите на МВР и съставили ДКП, в който в частта
на водач на превозно средство „А“ потвърждава да е изписал текста с неговия
почерк, изразява съмнения за подписа, без да е категоричен, че не е негов.
Не е налице противоречие между показанията на разпитаните свидетели
по отношение на съставянето на ДКП, нито по отношение на реализирано
ПТП между управляваните от тях автомобили в областта на огледалата.
Налице е противоречие по отношение на вината за настъпване на процесното
ПТП. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на св.М., доколкото
са последователни, логични и съответстват на приетия по делото двустранен
протокол за ПТП. Съдържанието на същия е оспорен от ответника като
съобразно твърдените факти, в негова тежест е да докаже, че документът е с
4
невярно съдържание, но от събраните по делото доказателства, вкл. от
показанията на св.Ц. се установява, че същият е изписал саморъчно данните
си в частта на превозно средство „А“, без да дава разумно обяснение защо
след като оспорва вината си за претърпяното ПТП саморъчно е изписал
протокола в частта на виновния водач, вкл. с оглед съставената схема за ПТП.
В тази връзка кредитира показанията на св. М., както по отношение на
описания от свидетелят механизъм на ПТП, така и в частта, в която след като
отишъл на място (при полицейската кола, която спряла товарния автомобил)
и съставили двустранен констативен протокол за ПТП, като противоречието
за вината била изяснена, а именно, че товарният автомобил навлязъл в
насрещното и станал причина за ПТП, съставляващо нарушение на чл. 16,
ал.1, т.1 ЗДвП, с което се реализира елементът противоправност на деянието.
Показанията на св. М., освен в унисон със съставения двустранен протокол за
ПТП, с оглед заключението на вещото лице по САТЕ дават механизъм на
ПТП, при който е налице причинно-следствена връзка между установения
механизъм на ПТП и щетите, нанесени върху л.а.
С оглед приетото по-горе ответникът не успя да обори при условията на
пълно и главно (обратно) доказване презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД
на водача на застрахования при него по имуществена застраховка л.а.
„Фолксваген Транспортер“, така и да докаже възражението за съпричиняване.
По отношение на размера на вредите релевантни са средните пазарни
цени, като заплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 1349.53лв,
т.е. под размера на изчислените средства, необходими за възстановяване, вкл.
по цени от алтернативни доставчици, с оглед което правото на регрес е до
размера на платеното обезщетение с включени 15лв. ликвидационни
разноски, които са в обичаен размер.
Съобразно чл. 412 КЗ застрахователят по застраховка гражданска
отговорност изпадна в забава след изтичането на 30-дневния срок от
представянето на претенцията на встъпилия в правата на увреденото лице
застраховател след като е представил необходимите документи. Отделено е
за безспорно, че до ответника е била изпратена покана, по която ответникът с
писмо от 01.11.2020г. отказал плащане, поради което и с оглед изхода на
делото се явява и основателен предявеният иск за заплащане на мораторна
лихва върху главницата за периода 02.11.2020г. до 18.08.2021г. в размер на
5
109.92лв.
По разноските:
С право на разноски разполага ищецът, който е доказал сторени разноски
по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 75.09лв. за д.т., 200лв.
депозит за в.л., претендирал е юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определи в размер на 100лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото, така и с оглед т.12 на ТР 4/2014г. следва да се присъдят разноските по
ч.гр.д. 48125/2021г., които са в размер на 29.49лв. за д.т. и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото, или общо разноски в размер на 454,58лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание с чл. 411 КЗ
вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК 00000, със седалище и
адрес на управление гр. София, ****, дължи на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК 00000, със
седалище и адрес на управление гр. София, б**** сумата от 1364,53 BGN
/хиляда триста шестдесет и четири лева и 53 стотинки/, представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по полица №
0000, по щета № 000000, образувана по повод ПТП от 22.06.2020г. между
застраховано при заявителя МПС АУДИ КУ7,рег.№ Е0000МК и виновния
водач на застрахованото при длъжника МПС Фолксваген Транспортер рег. №
Е3957 МР, ведно със законна лихва от 19.08.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 02.11.2020г. до 18.08.2021 г. в размер на 109,92
BGN /сто и девет лева и 92 стотинки/, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48125/2021г.
по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК
00000, със седалище и адрес на управление гр. София, ****, да заплати на ЗК
„ЛИ“ АД, ЕИК 00000, със седалище и адрес на управление гр. София, б****
разноски по делото в размер на 454,58лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
6
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7