№ 13260
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20241110112107 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на ответника топлинна
енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката.
Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 583,86 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 05.03.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху вземането на топлинна енергия в размер на 69,19
лв. за периода от 15.09.2021г. до 31.01.2024г., сумата от 9,70 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2022г. до
30.04.2023г., ведно със законна лихва от 05.03.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в размер на 0,99 лв. за
периода от 15.09.2021г. до 31.01.2024г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Ц. Б. е депозирал отговор на исковата молба,
в който заявява, че процесните вземания са погасени чрез плащане в хода на процеса –
на 28.05.2024г.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
1
Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния обем, като в
тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на цената в посочения
размер. Безспорно, а и от приетото по делото платежно нареждане от 28.05.2024г. се
установява, че ответникът е погасил изцяло претендираните от ищеца вземания за
заплащане цената на топлинна енергия в размер на 583,86 лв., потребена в
топлоснабден имот – апартамент № 94, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда, бл. 270,
вх. Д, ет. 4, аб. № 306417, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2023г., сумата от 69,19 лв.
– лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021г. до 31.01.2024г., сумата от 9,70 лв., представляваща цена за разпределение
на топлинна енергия за периода от 01.12.2022г. до 30.04.2023г., сумата от 0,99 лв. –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от
15.09.2021г. до 31.01.2024г., както и законна лихва върху главниците от предявяване на
исковете – 05.03.2024г. до плащането на 28.05.2024г., поради което и на основание чл.
235 ГПК съдът приема, че вземанията на ищеца са погасени изцяло в хода на процеса, с
оглед на което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на
исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за
разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на
съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога,
когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. В
случая се установи бездействие на ответника въпреки изпадането му в забава, довело
до пренасяне на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса
плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на дълга,
но не и при определяне тежестта за разноските. Доколкото ответникът е дал повод за
завеждане на делото – задълженията са били изискуеми преди подаване на исковата
молба, същият следва да бъде осъден да заплати сторените разноски. Дължимите
разноски в настоящото производство са в общ размер на 300 лв., от които платена
държавна такса в размер 200 лв. и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу
И. Ц. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149
2
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 583,86 лв., представляваща цена на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №94, находящ се в
гр.София, ж.к.Надежда, бл.270, вх.Д, ет.4, аб. №306417, за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2023г., сумата от 69,19 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 31.01.2024г., сумата от 9,70 лв.,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2022г.
до 30.04.2023г., както и за сумата от 0,99 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 31.01.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Ц. Б., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 300 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3