№ 431
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Михаил Малчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20251000500124 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.( ГПК).
С обжалваното решение № 3013/20.05.2024 г., постановено от Софийски
градски съд, ГО, I-13 състав по гр.д. № 20221100110956 е уважени предявен
предявен от М. В. В. иск като „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ІЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане,
настиполо при ПТП на 15.06.2022 г. сумата 70 000 лв. ведно със законната
лихва върху тази сума от 27.09.2022 г. до окончателното й изплащане и са
разпределени сторените в производството разноски. Отхвърлен е искът за
разликата до пълния предявен размер от 300000 лв.
Решението е обжалвано от М. В. В., , представляван от адв. В. В. О., в
частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до
120000 лв. Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е отчел интензитета,
продължителността и характера на претърпените болки и страдания, не е
обсъдил всички претърпени травматични увреждания – контузия на главата,
разкъсно-контузна рана в областта на главата, остър кравоизлив под твърдата
1
мозъчна обвивка, контузия на гърдите, контузия на лявата поясно-кръстна
област, контузия на лявата раменна става, контузия и охлузвания в областта на
левия лакът, масивни кръвонасядания на лявата мишница и лявата
предмишница и постравматична епилепсия. Смята за доказана връзката
между травмата в главата и получен епилептичен гърч на 19.08.2023 г.
Позовава се и на социално-икономическото развитие в страната, отразено в
лимитите на застрахователни обезщетения, които също не било отчетено.
Позовава се и на присъдено в този размер обезщетение за ексцес от проявила
се посттравматична епилепсия през 2011 г. при значително по-нисък размер на
минималната работна заплата. Иска се решението да бъде отменено и да бъде
присъдено обезщетение в размер на 120 000 лв. Претендират се направените
по делото разноски и адвокатско възнаграждение с оглед предоставена на
ищеца безплатна правна помощ.
В отговор по жалбата ответникът в първоинстанционното производство
и въззиваем в настоящото ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, представляван от
адв. Д. Х., оспорва жалбата с довод, че размерът на обезщетението е съобразен
с доказания с експертизата възстановителен период като смята за недоказана
връзката между пътнотранспортното произшествие и последвалия
епилептичен припадък. Застъпва теза, че последващите твърдяни
„припадъци“ не са установени с медицински документи, а почиват на
анамнестични данни.
По реда на 248 ГПК с определение № 17017 от 25.10.2024 г.
първоинстанционният съд е отказал да измени постановеното решение в
частта на присъдените разноски на ответника по иска с аргумент, че
определеното е по предвидения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Срещу този акт е
постъпила частна жалба от М. В. В.. Наведен е довод, че определеното
възнаграждение за ответника по иска не съответства на фактическата и
правната сложност на делото като смята и че с оглед решението по дело С-
438/22 г. на СЕС съдът не е обвързан от установените минимални размери.
Иска присъденото възнаграждение да бъде намалено до 8050 лв.
В отговор чрез процесуалния си представител ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД оспорва частната жалба с аргумент, че при предявени
прекомерни претенции страната следва да понесе последиците, част от което е
2
и отговорността за разноски. Оспорва приложимостта на решение по дело С-
438/22 г. на СЕС, а евентуално твърди процесуалният представител на
ответника да е свършил повече работа от процесуалния представител на
ищеца.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният
представител на М. В. пледира за уважаване на жалбата, позовавайки се на
неоценено увреждане, довело до посттравматична епилепсия, нуждаеща се от
периодично наблюдение и ежемесечно медикаментозно лечение за
предотвратяване на пристъп с възможен и фатален изход.
Процесуалният представител на въззиваемия – адв. Е., оспорва
въззивната жалба. Наведен е довод да не е доказан произходът на епилепсията
предвид предхождащи го мозъчно-съдови инциденти – два инсулта, които
смята да са обусловили отключване на послеващите епилептични пристъпи.
Отрича приложимостта на инфлационните процеси при определяне размера
на обезщетението с довод, че се разширяват критериите по чл. 52 ЗЗД.
Оспорва и предложения критерий за съизмеряване на обезщетението с
размера на възнаграждения предвид обезщетителния характер на деликтната
отговорност. Претендира разноски във въззивното произвоство като представя
списък.
Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирано
лице в предвидения от закона срок.
При служебната проверка не се устаноява порок, засягащ валидността на
обжалваното решение акт нито неговата допустимост в обжалваната част.
Проверката на решението досежно формираните фактически и правни
изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма
или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до
посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното
решение (чл. 269 ГПК).
С въззивната жалба не е повдигнат спор досежно факта на
пътнотранспортното произшествие, причинно-следствената му връзка с
получените увреждания в това число и черепно-мозъчна травма при
3
въззивника. Ето защо, а и предвид събраните доказателства настоящият
състав приема за доказано, че в резултат на ПТП, настъпило на 15.06.2022 г.
след удар от трамвайна мотриса, застрахована при ответника по риска
„Гражданска отговорност“ въз основа на полица № BG/23/12200048128,
въззивникът М. В. е претърпял контузия на главата – разкъсно-контузна рана в
лява теменна област и остър пеленовиден субдурален хематом (кръвоизлив)
върху лявата голямомозъчна хемисфера; контузия на гърдите; контузия на
лявата поясно-кръстна област; контузия на лявата ръка - раменна става,
контузия и охлузвания в областта на левия лакът, масивни кръвонасядания на
лявата мишница и предмишница. Спорът по фактите е ограничен до обема на
причинените вреди и в частност причинно-следствената връзка между ПТП и
безспорни между страните последващи епилептични пристъпи.
От показанията на свид. Л. В. – съпруга на въззивника, след
произшествието въззивникът нямал спомен за случилото се. След изписване
от болницата трябвало да лежи, за да може да се ранзене хематомът и лежал
повече от месец. Седем месеца пил лекарство против епилепсия, защото
лекарите се страхували да не получи епилепсия. Преди катастрофата ползвал
очила само за четене, но след това не виждал надалече, което наложило да
ходят на лекар. Пострадалият губи равновесие и когато се качва или слиза по
стълби започнал да се държи за перилата. През 2021 г. имало съмнение за
инсулт, но не се лекувал, понеже лекарите не били сигурни. Споделя, че след
50-100 метра спирал да почине, защото левият му крак се схваща. Не
установили счупване на ръката, но се оплаквал от силни болки, особено когато
времето се променя. До преди ПТП чувал с лявото си ухо, но след удара почти
не чува.
Вещото лице Х. определя 2-3 седмичен период като достатъчен за
оздравителния процес при мекотъканните увреждания и около 1 месец за
отзвучаване на черепно-мозъчната травма. Сочи да са установени
перивентрикуларна и субкортикална съдова левкоенцефалопатия с
мултиинфарктна енцефалопатия и начална за възрастта паренхимна атрофия,
обясними с възрастови и съдови изменения. Данни за това развитие се
извеждат от компютърната томография, направена по преме на престоя на
въззивника във ВМА по повод на процесното увреждане. Вещото лице сочи
невъзможност да бъде определена тяхната давност, но ги определя като
неминуемо настъпващи с възрастта, а и обясними предвид съдречно-съдов
4
инцидент – исхемичен мозъчен инсулт през 2021 г.
Вещото лице М. при личен преглед констатира отчетливо намален слух
и нестабилност в позата на Ромберг, нестабилна, атактична походка.
Констатира и установени през месец ноември 2022 г. данни за полиинфарктна
енцефалопатия (множество микроинсулти), начална паренхимна (корова)
атрофия. Вещото лице определя постравматичната епилепсия като често
усложение след средно тежка черепно-мозъчна травма, за каквато определя и
процесната. Същевременно сочи, че данните по делото не позволява извод за
наличие на голям епилептичен пристъп през месец август 2023 г., а сочат на
състояние на колапс или синкоп, каквато диагноза е поставена и при
последвалия невролгичен преглед. Вещото лице определя последвалите
неколкотратни епилептични признаци – абсанси (pri mal), извлечени от
споделеното от съпругата на въззивника в рамките на личния му преглед и
установената патологична находна при ЕЕГ изследването за разкриващи
епилептична симптоматика, която приема за провокирана от получената една
година по-рано черепно-мозъчна травма. При обсъждане на заключението в
съдебно заседание вещото лице конкретизира, че епилептичната
симптоматика може да бъде свързана с претърпяната травма без да се
изключва и вероятността да се дължи на съпътстващите заболявания.
При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното.
Нормата на чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ) обвързва
застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да
поеме имуществената тежест от реализирания застрахователен риск. Обхватът
на застрахователно покритие е нормативно утвърден като обхваща
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477 ал. 1
КЗ).
Първоинстанционното решение не е обжалвано в уважителната част,
5
което утвърждава основанието на предявения иск – налице е виновно
причинена вреда от водач, чиято гражданска отговорност е осигурена от
ответника. Размерът на обезщетението се влияе от естеството и обема на
негативните преживявания, изводими от конкретното увреждане. Подобно на
първоинстанционното производство и предметът на въззивното се определя от
очертания спор с въззивната жалба и отговора по нея. Нормата на чл. 200 ал. 3
изр. второ ГПК определя срок за оспорване на възприетия от вещото лице
механизъм за изследване на въпрос, изискващ специални знания. От
протокола от съдебно заседание на 08.02.2024 г. не се установява повдигнат
спор досежно използвания от вещото лице източник на информация при
обосноваване на експертно мнение, поради което настоящият състав приема
за надлежно установена връзката между процесното ПТП и епилептичната
симптоматика..
Както е изяснено и в задължителната съдебна практика
неимущественият характер на вредата, изразяваща се в негативно
преживяване, предполага оценка, почиваща на предписания от закона
принцип на справедливостта (чл. 52 ЗЗД). Казуалната практика на Върховния
касационен съд е утвърдила критерии, обезпечаващи в максимална степен
обективност при остойностяване на справедливото обезщетение (така
например решение № 435 от 02.07.2024 г. по гр.д. № 4549/2022 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО). Характерно за този принцип е и предвидимостта, която предполага
при съпоставими случаи да се подхожда по аналогичен начин.
Предвидимостта в размера на обезщетението осигурява и възможност за
застрахователя да предвиди нужния му ресурс за посрещане на поеманите
рискове. В този смисъл и очакваната адекватна обезвреда налага
индивидуален подход към всеки случай като на обезщетяване подлежат
конкретно претърпените вреди като отклоняващите се от обичайните следва
да бъдат доказани от претендиращия обезщетение..
В случая при все че вещото лице М. установява връзка между ПТП и
епилептичната симптоматика, не изключва влиянието и на предходно
увреденото общо състояние на пострадалия, предразполагащо към подобно
развитие. В този смисъл настоящият състав приема пътнотранспортното
произшествие за допринесло за отключване на епилептичните симптоми. След
като ПТП не се явява единствена причина за установеното от вещото лице
6
заболяване, наложително е редуциране на относителната му тежест при
определяне размера на справедливото обезщетение.
Цитираното във въззивната жалба решение № 33/28.04.2017 г. по т. д. №
3230/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО сочи на установена постравматична
епилепсия с единствена причина ПТП, оплаквания от болки в главата, световъртеж
и епилептични припадъци, наложило болнично лечение и довело до трайно
намалена трудоспособност в значителна степен. Освен установеното влияние
върху епилептичната симптоматика и на увреденото здраве на въззивника още
преди датата на ПТП, не се твърдят и аналогични последици, за да бъде
съпоставени двата случая и да бъде възприет за меродавен предходно признатия
размер.
Вещото лице Х. изрично изключва връзката между ПТП и
документираните увреждания на зрителния и звуковия анализатор. Вещите
лица не свързват констатираните от свидетелите допълнителни затруднения с
процесното ПТП – затруднено движение в резултат от схващане на левия крак
и продължаващи болки в ръката при промяна на времето. Предвид и
предходно установените заболявания, относими към долните крайници,
нужният в случая категоричен извод за връзка между ПТП и затрудненото
придвижване е невъзможен.
Нормативно утвърденият лимит на застрахователно покритие не визира
дължимото от застрахованото лице обезщетение, а единствено определя
границата на отговорност по непосредствено регламентираното то закона
застрахователно правоотношение. Нормата лишава от възможност
застрахователя да предлага по-ниско покритие, обезпечайки сигурност за
ползващите се от застраховката трети лица. Същевременно обаче утвърденият
лимит позволява на застрахователя да организира дейността си така, че да
осигури покритие за цялата територия в обхвата на Споразумението „Зелена
карта“. Затова и сумата, определена като покритие на риск, подлежащ на
международна регулация, не е свързана с броя на увредените лица. При тези
съображения макар и по правило промяната им да се свързва и с изменение в
социално-икономическите условия лимитите по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, начинът на утвърждаването им – от
законодателния орган, не е в състояние да осигури представа за реалното
съдържание на социално-икономическите условия. Лимитът утвърждава
предел на отговорност при нормативно утвърдено съдържание на
7
правоотношението независимо от мащаба на съответното ПТП и
произтеклите от него вреди.
Минималната работна заплата е регулиран от държавата измерител на
положен труд – насрещна престация при реализация на конституционно
гарантирано право. На работната заплата са възложени и социални функции,
неприсъщи за обезщетителния характер на деликтната отговорност. Затова и
ръстът на работната заплата сам по себе си не обосновава промяна в размера
на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Парите като
универсален измерител на стойност са единствено възможната форма за
наложено обезщетение за неимуществените вреди. Затова и от значение е
покупателната възможност на паричната единица от валутата на територията
на увреждането. В тази насока настоящият състав приема за меродавни
данните за инфлацията, отнесена към предходно определени обезщетения за
подобни случаи.
Процесният случай откроява част от страданията, отчетени при
определяне на обезщетение за черепно-мозъчна травма с цтравмена епилепсия
в решение № 60 по по т.д. №1102/15 по описа на на ВКС , ТК, ІІ ро отделение,
а калкулираната инфлация според публично достъпния калкулатор на
инфлацията, поддържан от Националния статистически институт към датата
на процесното ПТП е 27,2 % . При тези съображения настоящият състав
приема, че сумата от 70 000 лв. съответства на справедливостта.
Поради достигане до същия краен извод обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определение по чл. 248 ГПК
Частният жалбоподател оспорва приложения от първоинстанционния
съд механизъм при определяне размера на адвокатското възнаграждение и на
тази основа – възложената сума в тежест на ищеца.
Частната жалба е основателна.
Законът отчита значението на квалифицираната помощ при отстояване
на права пред съд, ангажирайки страната, срещу която е частично илизи
изцяло е постановено решението, да възстанови наложения от необосновано
8
от правна гледна точка предизвикан спор допълнителен разход за адвокатско
възнаграждение. Размерът на този разход обаче пряко зависи от избора на
адвокат. Всяка страна е в правото си да реши кому да повери своята защита.
От избрания адвокат зависи при какво възнаграждение ще се ангажира, но
страната е свободна да прецени дали да го заплати, за да си осигури желания
или да потърси друг адвокат. Изборът на страната да бъде защитавана от
конкретен адвокат я задължава да заплати договореното възнаграждение,
поради което и изводимия от договора за правна защита и съдействие интерес
за адвоката е обезпечен. Това обаче само по себе си не е достатъчно, за да
ангажира и трето на съглашението лице, каквото се явява насрещната страна в
съдебния спор. Затова и сам по себе си пасивът в патримониума на ищеца,
пряко произтичащ от договореното адвокатско възнаграждение, не е
достатъчен, за да бъде ангажирана отговорността на насрещната страна.
Законът изисква възнаграждението да е и заплатено, което условие е
допълнителна гаранция, че самостоятелният интерес за адвоката е обезпечен.
Меродавна в отношенията между страните по спора е общоутвърдената
граница за обезвреда – на възстановяване подлежи вредата, съставляваща
пряка и непосредствена последица от укоримото поведение (чл. 51 ал 1 изр.
първо ЗЗД, съответно чл. 82 изр. първо ЗЗД), Тази връзка е налице само ако и
доколкото разходът е неизбежен за постигане на очертаната цел – ангажиране
в процеса на адвокат. В тази връзка и правилото на чл. 78 ал. 5 ГПК овластява
съда да редуцира претендираната вреда до сумата, съответстваща на
фактическата и правна сложност на спора.
С Решение по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз е прогласено
противоречие на Наредба № 1 зя минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба № 1) на чл. 101 от ДФЕС във връзка с чл. 4 пар. 3
ДЕС. Установеното противоречие лишава този акт от нормативен потенциал,
поради което и възвитият от Наредба № 1 механизъм за определяне размера на
адвокатското възнаграждение не е годен да обоснове зачетено от правовия ред
вземане. Размерът на претенцията не въздейства нито върху естеството, нито
върху обема на нужните усилия за пълноценно провеждане на адвокатска
защита. Утвърденият механизъм за разпределение тежестта за разноски –
съръзмерно на отхвърлената част от иска, следва определения размер на
адвокатското възнаграждение според критериите по чл. 78 ал. 5 ГПК. Затова и
сам по себе си не е в състояние да повлияе при остойностяване на неизбежния
9
разход. От значение са предметът на спора и обективно произтичащия от него
ангажимент за адвоката. В случая се установява, че пред първоинстанционния
съд са проведени четири открити съдебни заседание, две от които по повод
допълнително поисканата от ищеца експертиза. Това разкрива известно
усложнение от фактическа страна.
Същевременно обаче ответникът е специализиран в обработката на
застрахователни претенции, което само по себе си, предпоставя възможност
да подпомогне ангажираните адвокати при подготовката им по делото,
спестявайки им известни усилия.
При отчитане на посочените обстоятелства настоящият състав приема,
че съответно на фактическата и правната сложност на делото приема, че
възнаграждение над сумата от 10000 лв. е прекомерно. С оглед правилото на
чл. 6 ал. 2 ГПК съдът е ограничен от обема на търсената защита. В случая се
оспорва признатото адвокатско възнаграждение над сумата от 8050 лв.,
поради което безпредметно остава съотнасянето на следващото се
възнаграждение към размера на отвърления иск. При така достигнатия извод
възложеното в тежест на въззивника и ищец в първоинстанционното
производство възнаграждение за адвокат следва да бъде редуцирано общо до
сумата от 8541 лв.
По разноските в настоящото производство
С оглед изхода от спора и с оглед правилото на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК
направените от въззивника разноски следва да бъдат възложени в негова
тежест, който дължи да възстанови и направените от въззиваемия и доказани
разноски в настоящото производство.
При установения изход от спора по въззивната жалба няма основание за
ангажиране отговорността за разноски на въззиваемия, което препятства и
възникване на вземане за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2
ЗА в това производство.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1-ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3013/20.05.2024 г. по гр.д. №
10
20221100110956 по описа на Софийски градски съд, ГО, I-13 състав в
обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от М. В. В. срещу ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ иск по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата над
70 000 лв. до 120 000 лв.
ОТМЕНЯ определение № 17017 от 25.10.2024 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, I-13 състав по гр.д. № 20221100110956 по описа на Софийски
градски съд, ГО, I-13 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА.
ИЗМЕНЯ решение № 3013/20.05.2024 г. по гр.д. № 20221100110956 по
описа на Софийски градски съд, ГО, I-13 състав в частта за разноските както
намалява възложеното в тежест на М. В. В. присъденото адвокатско
възнаграждение до сумата от 8541,00 лв. в това число адвокатско
възнаграждение от 8050,00 лв. и 451 лв. – разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК М. В. В. с адрес по делото:
гр.***, ул. „***“ № **, партер, ап. *, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********
с адрес по делото: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 3, сумата от 9780,00
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред
Апелативен съд-София.
ВЪЗЛАГА направените от М. В. В. разноски по въззивната жалба –
заплатена държавна такса от 90 лв., в негова тежест.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. В. О. за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис при
условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12