Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
секретаря Пенка Михайлова и в присъствието на прокурора Силвиян И. като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2670 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Ц.С.И. против Решение № 726/20.10.21г. по НАХД №3045/2021г. на ВРС, І
състав в частта, с което е потвърдено наказателно постановление №
21-0819-000553/02.03.2021г. на началник група към ОДМВР, сектор „Пътна
полиция“-Варна в частта, с която на И. на основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.5,
т.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. за
нарушение на чл.119 ал.1 ЗДвП. Твърди, че решението на съда е неправилно, като съдът
не е вникнал в ситуацията. Твърди, че е правил ляв завой, като е изчаквал
преминаващите направо и надясно автомобили, които са с предимство, а
пешеходците са изчаквали завиващите надясно и са решили да тръгнат да пресичат
на жълт светофар, когато и той е продължил движението си, за да не създава
пречки на движението управлявания от него автобус. Моли да бъде отменено решението
в обжалваната част и потвърдената с него част от наказателното постановление.
Ответната страна- сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна,
чрез процесуалния си представител ю.к. Л –А , изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила,
както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВОП
дава заключение, че жалба е неоснователна и решението на
ВРС следва да се остави в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба
на Ц.С.И. против наказателно постановление №
21-0819-000553/02.03.2021г. на началник група към ОДМВР, сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. за нарушение на
чл.119 ал.1 ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 10лв. на
основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 ЗДвП.
За да се произнесе по спора районният съд е установил
от фактическа страна, че на 20.01.2021г. жалбоподателят, управлявал
автобус „Мерцедес 0 405“ с рег.№ В **** КР, собственост на „Градски
транспорт“ЕАД, по линия №12 в гр.Варна и в 12,15ч. се движел по ул.“***“ в
посока кв.“***“, а същевременно на кръстовището с бул.“***“, на пешеходна
пътека, надлежно обозначена с хоризонтална пътна маркировка и съответен пътен
знак и на зелен сигнал на светофарната уредба пресичали св.Н С и съпругата му,
в посока от ляво на дясно спрямо превозното средство, като пресекли първото
платно, преминали през разделителния остров и продължили да пресичат второто
пътно платно. Въпреки наличието на пресичащи пешеходци, жалбоподателят не
изчакал преминаването им, а продължил движението си, като предприел завой
наляво в посока към бул.“***“ и превозното средство преминало съвсем близо до
пешеходците, което наложило рязко да спрат, а жалбоподателят преустановил
движението на автобуса, при което пешеходците се озовали с лице пред задната
дясна гума, а задната част на автобуса била върху пешеходната пътека. Св.С се
насочил към водача, но той потеглил и продължил движението по маршрута си.
Свидетелят подал сигнал за случая и след като самоличността на водача и
местонахождението му били установени полицейски служители извършили проверка, в
хода на която установили, че И. не разполага с контролен талон към
свидетелството си за правоуправление. Бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е пропуснал
преминаващите пешеходци, пресичащи на пешеходна пътека, сигнализирана с пътна
маркировка М8.1 и пътен знак Д 17 от ЗДвП, както и за това, че не представя и
не носи контролен талон към СУМПС или АУАН. Актът бил съставен в присъствието
на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения, като били депозирани писмени
такива, които са счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на
съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление. Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че безспорно е установено, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.119 ЗДвП да пропусне
пресичащите на пешеходна пътека пешеходци, за което правилно и законосъобразно
е санкциониран с обжалваното НП, като е определен размер на глобата във
фиксирания от закона размер. За неоснователни ВРС е приел доводите на
жалбоподателя, че свидетелят е следвало да изчака преминаването на автобуса или
да подаде сигнал на водача да премине, тъй като превозвал трудно подвижни лица,
предвид нормативно установеното задължение на водача да осигури предимство на
пресичащите пешеходци. Относно второто
нарушение, за което е наказан касаторът с НП ВРС е приел, че е била допусната
неяснота относно описанието на нарушението, което представлява съществено
процесуално нарушение, както и че описаното в НП нарушение не е осъществено от
субективна страна и е отменил НП в частта относно наложеното наказание глоба в
размер на 10лв. на основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. ВРС е приел, че НП в останалата част е
изаддено от компетентен орган, в срок, не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, като не е налице основание случаят
да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Районният
съд е изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и е достигнал до правилния извод, че
на 20.01.21г., около 12.15
часа, жалбоподателят като е управлявал автобус с рег.№ В****КР по ул.“****“ и
на кръстовището с бул.“***“ и е предприел маневра завой наляво, като не е пропуснал
пресичащите на пешеходна пътека пешеходци е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.119 от ЗДвП.
Неоснователно
е оплакването в касационната жалба, че решението на ВРС
е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е
вникнал в ситуацията.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка по
делото, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението е
доказано.
В хода на производството пред ВРС не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните
доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.
Разпоредбата на чл.119 от ЗДвП задължава водача на МПС при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
стъпилите на нея пешеходци като намали скоростта или спре. Въззивният съд по
безспорен и категоричен начин е установил, че жалбоподателят е управлявала автобус
и предприемайки маневра- завой наляво не е спрял за да пропусне пресичащите на
пешеходната пътека на кръстовището св. С. и съпругата му, с което е нарушил цитираната
разпоредба. Настоящата инстанция намира, че НП е законосъобразно и на
жалбоподателя е наложено административно наказание за административно
нарушение, което е извършил. Нарушението
е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно
предвидената законова норма визираща
състава и наказанието за извършено такова нарушение. Правилно и законосъобразно
районният съд е приел, че не е налице нарушение на материалния закон. Съгласно
чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. В случая е извършено административно нарушение, извършено е виновно, и е
наложено наказание за извършеното нарушение, визирано в нормата на закона.
Предвид
на изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира
че решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са
допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон,
както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218,
ал.2 от АПК, вр. чл.63,ал.1 от ЗАНН. Не са налице и
наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна,
поради което като законосъобразно и обосновано
решението следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът
намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН
вр. чл.37 ЗПП.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият състав на Административен
съд Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 726/20.10.21г. по НАХД №3045/2021г. на ВРС, І състав в частта, с което е
потвърдено наказателно постановление № 21-0819-000553/02.03.2021г. на началник
група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“-Варна в частта, с която на И. на
основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.119 ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Ц.С.И., ЕГН ********** *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.