№ 1155
гр. Варна, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501849 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано по жалба, подадена от О. П.
В., чрез адв.Я. С., длъжник в изпълнителния процес, срещу действие на ДСИ при РС Варна по
изп.д. №5067/2022г., а именно: определяне на разноски по изпълнителното дело, обективирано в
покана за доброволно изпълнение с изх. №19807/15.06.2022г. и отказ, постановен на 15.06.2022г. за
намаляване на разноски и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. В жалбата се
твърди, че отказът е неправилен и незаконосъобразен. Излага доводи за недопустимост на
изпълнителното производство, поради това, че изпълнителният лист, въз основа на който то е
образувано не отразява в пълнота определения от съда по в.гр.д. №1482/2022г. по описа на ВОС
режим на лични отношения. С постановеното по същото дело решение № 118/10.12.2022г. е
допълнено и поправено първоначалното решение относно режима на контакти. Счита за
неоснователно възлагането на разноските в тежест на жалбоподателката, тъй като тя не е
възпрепятствала осъществяване на режима на лични контакти между бащата Ж. Р. и детето Рая.
Режимът е осъществяван в съответствие с постановеното от съда, поради което изпълнителното
дело е образувано при липса на данни за неизпълнение от страна на жалбоподателката, поради
което и не е налице основание, същата да понася тежестта за разноските по изпълнителното дело.
Поради липса на необходимост от действия по принудително изпълнение, адвокатското
възнаграждение претендирано от взискателя е прекомерно. С повeдението си длъжникът не е дал
основание за осъществяване на действия по принудително изпълнение, по делото не са предприети
от процесуалния представител на взискателя други действия, освен подаването на молба за
образуване на изпълнително дело, за да се допуснат допълнителни разноски и определяне на
такива над минималния размер от 200лв. по чл.10,т-1 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.
ДСИ е представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Изп. д. №5067/2022г. по описа на СИС при ВРС е образувано на 13.06.2022г. по молба на Ж. Д.
Р., чрез пълномощника адв. М. Н. – ВАК, въз основа на изпълнителен лист №16/27.01.2022г.,
издаден по гр. д. № 1482/2021 г. на ВОС, с който е определен режим на лични отношения между
бащата Ж. Д. Р. и детето Рая Ж.ва Р.а, конкретно посочен в изпълнителния лист.
1
За осъществяваните в изпълнителното производство представителство и защита взискателя е
представил пълномощно за адвокат М. Н. и договор за правна защита и съдействие, от който е
видно, че заплатения на последната хонорар е в размер на 300,00 лв.
Видно от преписката по изпълнителното дело до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, съгласно която дължимите в изпълнителното производство суми са 66лв. разноски и
300лв.– адвокатски хонорар.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение, на 23.06.2022г., длъжникът е
депозирал молба до СИ, в която е поискал прекратяване на изпълнителното дело и намаляване на
сумата претендирана като разноски за представителство и защита на взискателя от адвокат в
изпълнителното производство.
ДСИ е оставил без уважение молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното
производство и намаляване на разноските.
С молба от 18.07.2022г. взискателят е поискал съдействие от СИ за осъществяване на режима на
лични отношения в летния период. СИ е изпратил покана, връчена на посочен от длъжника
електронен адрес на 08.08.22г. за предаване на детето Рая на 12.08.2022г.
На 10.08.2022г. длъжникът е депозирал молба за отмяна на предаванeто на детето. Към
молбата е приложено заявление от 04.08.2022г., с което е поискано ползване на отпуск в периода
16.08.2022г. – 19.08.2022г.
При така установеното, за да се произнесе съдът съобрази следното:
Жалбата е допустима: Подадена е в срок, от лице легитимирано да обжалва изпълнителните
действия, с качеството на длъжник в производство, срещу акт на СИ, с който той се е произнесъл
по направено искане за прекратяване на изпълнителното производство и намаляване на разноски и
претендиран адвокатски хонорар, като е отказал да го намали.
Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: От данните по делото
не са се установява наличието на основанията по чл.433 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство, както и за възлагане на разноските на взискателя или намаляване на размера на
претендираното от него адвокатско възнаграждение. Изпълнителното производство е образувано
въз основа на годно изпълнително основание – издаден изпълнителен лист за осъществяване на
определен от съда режим на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено
упражняване на родителските права. Настоящият състав на съда намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателката за недопустимост на изпълнителното производство, тъй като
видно от представените по делото доказателства, изпълнителният лист, въз основа на който то е
образувано не обезсилен, като решението, въз основа на което е издаден не е отменено.
Съдът намира за неоснователни оплакванията за незаконосъобразност на постановлението на
СИ, в частите, с които е разпоредено, че жалбоподателката дължи разноските по изпълнителното
производство. Съгласно чл.79, ал.1, т.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато:делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК или преди започване
на изпълнителното производство е изпълнено задължението, за принудителното изпълнение на
което е образувано изпълнителното производство. В настоящия случай, видно от данните по
изпълнителното дело, длъжникът не е предприел действия за доброволно изпълнение
задължението съгласно издадения изпълнителния титул, въз основа на който е образувано и
изпълнителното производство.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, насрещната страна може да иска от съда да присъди по-нисък
размер на претендираното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото. В случая от данните по делото се установява, че
длъжникът не е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение. Заявяването на
готовност за предаване на детето от една страна и от друга предприемане на действия за отмяна
или отлагане на предаването на детето съгласно определения режим, а и фактическото
предаването чрез съдействие на СИ не представляват действия по доброволно изпълнение.
Длъжникът не е представил доказателства, че е изпълнил задълженията си да предаде детето за
осъществяване на определения режим на лични отношения съгласно разпореденото от съда, без
намеса и съдействие от страна на СИ, което предпоставя необходимост от извършване на
последващи изпълнителни действия. Тези действия усложняват изпълнителното производство от
фактическа страна.
2
Затова и при съобразяване на степен на фактическа и правна сложност на делото,
определеното от СИ възнаграждение за адвокат в изпълнителното производство не е прекомерно.
Настоящият състав на съда намира за неоснователни оплакванията за незаконосъобразност на
постановлението, тъй като не са представени доказателства, от които да се установява, че
длъжникът добросъвестно и доброволно е изпълнил установеното с влязло в сила решение
задължение или е предприел действия за неговото изпълнение. По изложените съображения,
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на О. П. В., чрез адв.Я. С., длъжник в
изпълнителния процес, срещу действие на ДСИ при РС Варна по изп.д. №5067/2022г., а именно:
определяне на разноски по изпълнителното дело, обективирано в покана за доброволно
изпълнение с изх. №19807/15.06.2022г. и отказ, постановен на 15.06.2022г. за намаляване на
разноски и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3