О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 674 20.02.2020 година град Бургас
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На двадесети февруари година 2020
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка
Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
частно гражданско дело номер 549 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството е по
чл. 420, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна
жалба вх.№ 10938/31.12.2019г. на НРС от И. С. Н., гражданка на Р. Ф., р.на ********г.,
с адрес: РФ, г.Н., Б. област, У. ***, със задграничен паспорт тип Р, код *** № *********,
изд. на 06.09.2018г. от МВД *****, чрез адв.П.Хубеков, служебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ № 3, ет.1, Адвокатско дружество „Стоянов и
съдружници“ против определение № 1281/02.12.2019г. по ч.гр.д.№ 913/2019г. на
НРС, с което е отхвърлена молбата й за спиране на изпълнението по реда на
чл.420 ГПК по изп.д.№ 20197050400517 на ЧСИ И.Бакалов, рег.№ 705 на КЧСИ.
Твърди, че определението е неправилно. Въвежда оплаквания за
незаконосъобразност при издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК № 454 от 09.10.2019г. по ч.гр.д. №
913/2019 год. по описа на НРС, издадена на основание договор от 01.07.2010г. с
нотариална заверка на подписите на страните за поддръжка и охрана на недвижим
имот и на общите части във ваканционен комплекс „Кот Д’Азур“, с адрес:
к.к.“Слънчев бряг“, община Несебър, кв.“Пясъците“ № 133. Заявява, че не дължи
сумите по цитираната заповед за незабавно изпълнение, понеже договорът с
ответника по частната жалба е прекратен. Моли определението да бъде отменено,
като бъде постановено спиране на изпълнителното производство. Не ангажира
доказателства.
Жалбата е подадена
в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
„Юнипрайд” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Славейков“,
бл.66, ет.2, ап.6, представлявано от управителя Никола Петров, ЕГН: ********** оспорва
жалбата, счита я за необоснована, няма доказателствени искания. Моли за
потвърждаване на атакуваното определение.
Съдът, след като
взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
НРС е сезиран от „Юнипрайд”
ЕООД със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист срещу И. С. Н., гражданка на Р. Ф. за
описаните в заявлението суми, представляващи неиздължени суми по договор от
01.07.2010г. с нотариална заверка на подписите на страните за поддръжка и
охрана на недвижим имот и на общите части във ваканционен комплекс „Кот
Д’Азур“, с адрес: к.к.“Слънчев бряг“, община Несебър, кв.“Пясъците“ № 133.
Заявлението е
уважено и е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по реда на чл.417 ГПК № 454 от 09.10.2019г. по ч.гр.д. № 913/2019
год. по описа на НРС, като въз основа на заповедта е издаден ИЛ №
686/10.10.2019г. по ч.гр.д.№ 913/2019г. НРС.
Безспорно е, че е
образувано принудително изпълнение: изп.д.№ 20197050400517 на ЧСИ Илко Бакалов,
рег.№ 705 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС с взискател – „Юнипрайд“
ЕООД, гр.Бургас и длъжник – И. С.Н. – стр.43 по ч.гр.д.№ 913/2019г. НРС.
Видно от
приложените на стр.43 – 44 по ч.гр.д.№ 913/19г. НРС писмени доказателства, заповедта
за изпълнение, ИЛ и ПДИ са връчени на длъжницата И.Н. на 02.11.2019г.
За разлика от
хипотезата на чл.410 ГПК, в случаите на удовлетворяване на заявления за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК,
уведомяването на длъжника става по реда на чл.418, ал.5 ГПК - от съдебния изпълнител. За дата на
уведомяване на длъжника за издаването на заповед за изпълнение срещу него и ИЛ
следва да се счита датата, на която са му връчени книжата за подлежащия на
принудително изпълнение акт. Безспорно тази дата е 02.11.2019г., ето защо, като
е подала възражение и молба с правно основание чл.420, ал.2 ГПК на 19.11.2019г.
И.Н. е спазила срока по чл.420, ал.2 ГПК, вр. с чл.414, ал.2 ГПК.
С обжалваното определение
НРС е приел, че принудителното производство не следва да бъде спряно и е
постановил съответно определение, което се атакува по настоящото дело.
Както е видно от
въведените в частна жалба вх.№ 9597/19.11.19г. на НРС доводи от И. С. Н. по
чл.420, ал.2 ГПК, излага се липса на задължения към кредитора,
незаконосъобразност при издаване на заповедта за незабавно изпълнение, липса на
материално-правна легитимация на кредитора да претендира сумите по заповедта,
липса на отчетност при събирането на сумите за поддръжка и управление на общите
части в комплекса и др.
По изложените оплаквания съдът съобрази
следното: въведените възражения относно допуснати нарушения на закона при
издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл.417 ГПК № 454 от 09.10.2019г. по ч.гр.д. № 913/2019 год.
по описа на НРС не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Доколкото
разпоредбата на чл.413, ал.1 ГПК постановява: „Заповедта за изпълнение не
подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските“, настоящият
състав приема, че след като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
преценено като основателно и е уважено, в настоящото производство не може да
бъде коментиран въпросът относно правилността на формирания от съда краен извод
по заповедното производство да бъде удовлетворена молбата за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Подобно
обсъждане е предмет на спор за съществуване на вземането, а в настоящия процес
предмет на проверка е наличието на основания за спиране на предварителното
принудително изпълнение на постановената заповед за изпълнение на парично
задължение.
Като правило разпоредбата
на чл.420 ГПК брани длъжника от предварително принудително изпълнение,
допуснато от съда на основание заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена след установяване на задължението с документ от изброените в
разпоредбата на чл.417 ГПК. За да бъде спряно предварителното принудително
удовлетворяване на кредитора, длъжникът може да се възползва от процесуалните
възможности, уредени в чл.420, ал.1 и ал.2 ГПК – да представи надлежна гаранция за кредитора по реда на чл.
180 и 181 от Закона за задълженията и договорите или да представи писмени
доказателства в подкрепа на твърдението си, че сумата по изпълнителния лист не
се дължи, в който случай съдът може да спре делото и без представяне на
гаранция. Писмените доказателства ясно и недвусмислено трябва да показват, че
вземането не съществува.
Както стана ясно,
по делото липсват убедителни доказателства в подкрепа на твърдението, че сумата
по изпълнителния лист не се дължи. В молбата за спиране на предварителното
принудително изпълнение, както и в частна жалба вх.№ 10938/31.12.2019г. на НРС Н.
е изложила множество твърдения за недължимост на сумата, но те не са безспорни,
а подлежат на доказване и по никакъв начин не установяват липса на задължение. За
да възприеме горния извод, съдът взе предвид трайната съдебна практика -
Определение № 453 от 25.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 478/2010 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Росица Ковачева, Определение № 1518 от 17.05.2019 г. на
ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 760/2019г.
От всичко описано
дотук се налага заключение, че не може да се прецени наличие на достатъчно
писмени доказателства, които да обосноват спиране на изпълнението по реда на
чл.420 ГПК и се налага заключение за правилност на постановеното от НРС
обжалвано определение.
Водим от горното
БОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1281/02.12.2019г. по ч.гр.д.№ 913/2019г. на
НРС.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.