№ 18
гр. Ловеч , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20214300500005 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството с правно основание чл. 258 и сл. ГПК
Постъпила е въззивна жалба № 260792/16.10.2020 г. от „Т.“-
ЕАД-София против съдебно решение от 21.09.2020 г. по гр.д. №702/2019 г. на
Троянски районен съд в отхвърлителната му част. Посочва се ,че районния
съд неправилно е извел извод за размера на главницата за незаплатената
топлинна енергия от съдебно-счетоводната експертиза. Обсъждат се
издадените две фактури от 31.07.2015 г. за доставена топлинна енергия за
периода от май 2014 г. до април 2015 г. и срокът за заплащане на
задължението по тях. Въззивникът се позовава на чл. 114 от ЗЗД и акцентира,
че не е налице предпоставка за прилагане на кратка погасителна давност за
вземането, доколкото най-старото задължение е станало изискуемо на
15.09.2015 г. Подробно се коментират Общите условия за продажба на
топлинна енергия и тяхното значение за търговските отношения с
потребителите.Твърди се ,че правните изводи на ТРС са неправилни и
необосновани. Моли да бъде уважена въззивната жалба и да бъдат присъдени
претендираните суми за разликата от 593.26 лева до пълния размер на сумата
1
2260.61 лева.
Не е представен отговор от въззиваемият и третото лице
помагач.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не
изпраща представител.
Въззиваемият,редовно призован, не се явява лично.
За третото лице „Б.“ООд-София в съдебно заседание, не се
явява представител.
От представените доказателства по гр.д.№ 702/19 на ТРС, от
становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Постановено е съдебно решение 21.09.2020 г. по гр.д.
№702/2019 г. на Троянски районен съд,с което е признато за
установено, че въззиваемият дължи на въззивника сумата в размер на 593,26
лева,
главница за неизплатено парично задължение за доставена но незаплатена топлинна
К„Л.” бл. ***, вх. А, ап. 37, аб. 350157, сно със закон
ната лихва, считано от 12.09.2018
до окончателното изплащане на ввземането, като искът до пълния му размер
от 2 260,61 лева , е отхвърлен като погасен по давност,. С цитираният съдебен
акт е уважен и акцесорният иск за заплащане на сумата 598,71
лева-представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2015 година
до 10.09.2018 г.
Възивният съд преценява, че предмет на въззивният контрол
върху съдебно решение от 21.09.2020 г. по гр.д. №702/2019 г. на Троянски
районен съд, е само отхвърлителната му част. В тази му част съдебният акт е
валиден и допустим.След самостоятелен анализ на доказателства по делото
съдът преценява,че е правилен. Съдът установи, че в диспозитив на
съдебното решение не е посочен период, за който се уважава иска за
претендираната главница 593.26 лева и отхвърля за остатъка до 2206.61 лева,
2
но в мотивите тези данни фигурират и очевидната фактическа грешка е
отстранима от районния съд по реда на чл. 247 от ГПК.
Подадено е заявление №3072265/12.09.2018 г. по гр.д.
599**/18 г. на СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
„Т.С.”ЕАД-София против А. Н. М. за сумата 2859,32 лева, от които 2260,61
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от м. май 2014 г. до м. април 2016 година,, който период
включва дължината сума за потребена топлинна енергия, 598,71 лева- законна
лихва за забава от 16.09.2015 г. до 10.09.2018 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане. В заповедното производство е представено само удостоверение
№20180313101301/ 13.03.2018 г. за актуално състояние на „Т.С.”ЕАД-
София.След преобразуване поради местна подсъдност на делото под №
382/2019 г. по описа на ТРС, Троянски районен съд е издал заповед
№211/06.06.2019 г. по ч.гр.д. № 382/2019 г. на ТРС в производство по чл.410,
като е уважил искането ,в т.ч. и за разноски - държавна такса в размер на
57.19 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.В
законоустановения срок по чл. 414 от ГПК въззиваемият е подал писмено
възражение № 3625/21.06.2019 г./ с п.кл. 20.06.2019 г. /,посочвайки, че
претенцията за периода от 05.2015 г. до 12.09.2019 г. е погасена по давност на
основание чл. 111,б .“в“ от ЗЗД като периодично плащане, а в останалата част
сумата не е конкретизирана дали касае реално потребена енергия или
отдадена от сградната инсталация . Възразява се и по дължимостта на лихвата
поради непосочване на начина на формиране на суматаи предвид
възражението за погасяване на част от главницата по давност. Троянски
районен съд е произнесъл разпореждане № 921/25.06.2019 г, като е указал на
„Т.С.”ЕАД-София в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за
установяване на вземането. Исковата молба № 4431/06.05.2019 г. /подадена
по куриер на 05.08.2019 г. / е предявена в законоустановения срок на
основание чл. 62 от ГПК във връзка с чл. 60,ал.5 от ГПК.
В представен от въззивника списък /л.26 по гр.д. 702/2019 г. на ТРС/
под №** към протокол от 19.01.2001 г. на собственици на ЖК“Л.“бл. *** от
събрание за сключване на договор с фирма „Б. България“-ОО е посочен
собственик на апартамент № ** А.М.. В писмо № 1654/08.12.2016 г. на СО-
Район „Л.“ е посочено ,че договор за ап. **, вх. „А“, бл. *** не е издаван от
3
Район „Л.“ и не е открит в архивите, като не било установено жилището да е
общинска собственост. В приложената справка , подписана от председател на
домсъвет Д.Биков с дата 30.0.7.1997 г. е вписан срещу №** А. Н. М., но в
графа седма е отбелязано „Славия“. По делото не е представен договор за
доставка на топлоенергия между А.М. и „Т.С.” ЕАД с абонатен № 350157 за
процесния период. При направените от въззиваемия възражения за
несъществуване на облигационна връзка и отношения с въззивника като
потребител на топлоенергия, въззивният съд приема, че тези обстоятелства не
са установени от въззивника при условията на чл. 153 от ГПК.
По делото са представени съобщение към фактура № 65157515 от
31.07.2015 г./л.29 по гр.д. 702/2019 г. на ТРС/ ,в която за периода от
01.05.2014 г. до 30.06.2014 г. фигурира сумата 149.32 лева , от които за
отопление 79.890 лева/МВтч и за подгряване на вода 79.890 лева/МВтч . В
съобщението е посочено, че за периода от 01.07.2014 г. до 31.03.2015 г. е
начислена сумата 928.78 лева, от които за отопление 343.80 лева и за
подгряване на вода – 584.98 лева и за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г.
сумата 90.43 лева, от които за отопление 30.44 лева и за подгряване на вода
59.99 лева. По въззивната жалба се обсъжда период от м.10.2013 г. до
м.01.2014 г., но такъв няма заявен нито в заявлението по чл. 410
№3072265/12.09.2018 г. на въззивника, нито по исковата молба.Следователно
той не е предмет на делото и явно се касае до фактическа грешка на страната.
Общият размер на претендираната по съобщение към фактура и фактура №
65157515 от 31.07.2015 г. сума е 1402.24 лева с ДДС-реално консумирана
енергия за периода от 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. По делото е вложена и
фактура № 758**068 от 31.07.2016 г. за сумата 858,** лева с ДДС - реално
консумирана енергия за периода 01.05.2015 г. до30.04.2016 г.
Съдът възприема заключенията по съдебно-техническата експертиза и
съдебно-икономическата експертиза, доколкото са в съотвествие с
фактическите и правни изводи на съда. По констатациите на вещите лица се
посочва, че претендираните суми по фактури № 65157515 от 31.07.2015 г. за
сумата 1402,24 лева с ДДС за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и №
758**068 от 31.07.2016 г. за сумата 858,** лева с ДДС за периода 01.05.2015
г. до30.04.2016 г. са за реално консумирана енергия. Уточнено е, че през този
период „Т.С.” ЕАД е начислявало задължения по прогнозни месечни вноски,
които са осчетоводявани. В края на отоплителния сезон фирмата, която
извършва дяловото разпределение на ТЕ в сградата – третото лице помагач
„Б.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение е давала
информация за реално консумираната топлинна енергия за процесния обект.
За начислените прогнозни потребления на ТЕ са издавани кредитни известия,
с които е сторнирано прогнозното начисление и са надлежно осчетоводени.
4
По заключението на вещото лице дължимата главница е в размер на сумата
2 260,74 лева и се различава от посочената по фактурите сума общо за
2307.96 лева, законовата лихва за забава до дата 10.09.2018 г. е общо в размер
на 598,71 лева, от които за периода 16.09.2015 г. до 10.09.2018 г. върху
1402,24 лева – 426,39 лева и за периода 14.09.2016 г. до 10.09.2018 г. върху
858,** лева – 173,15 лева.
Между страните не е спорно че третото лице помагач „Б.“ООд-
София е извършвала услугата „топлинно счетоводство, макар да е представен
протокол от 15.10.2001г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици на ж.бл.538 в жк.”Л.“,гр. София.
Съдът е сезиран с положителен установителен иск почл. 422
от ГПК във вр. С чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение
на А.М., че дължи на въззивника сумата над присъдения размер 593.26 лева
до претендирана главница 2260.61 лева-стойност на незаплатена реално
потребена топлинна енергия .
В срока по чл. 131 от ГПК въззиваемия А.М. е направил
възражение за изтекла давност, което съдът намира,че е обосновано и
задълженията от май 2014 г. до септември 2015 година са погасени по давност
и не следва да се обсъждат. Колебанията в съдебната практика относно
приложимата правна норма бяха преодоляни чрез Тълкувателно решение
№3/18.05.2012 г. по т.д. №3/2011 на ОСГК, където беше постановено, че
понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111,б.”в” от ЗЗД се
характеризира с повтарящи се задължения за пари или заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт,чийто падеж настъпва през
предварително определени периоди от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да
са равни или плащанията да са еднакви. В цитираното тълкувателно решение
изрично е посочено, че вземанията на топлофикационни, енергоснабдителни
и водоснабдителни дружества се погасяват с изтичане на 3 годишен давностен
срок на основание чл. 111,б.”в” от ЗЗД. Настоящата инстанция изцяло
споделя утвърдената константна практика и при действие на чл. 130,ал.2 от
ЗСВ счита,че в конкретния казус вземанията на „Т.С. „ЕАД-София от май
2014 г. до септември 2015 година са погасени и не следва да се обсъждат по
5
същество. Доводите по въззивната жалба относно приложимост на Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С. „ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с решение №ОУ -002/07.01.2008 година
на ДКЕВР ,в сила от 13.02.2008 г. до 14.03.2014 г. са неотносими към
процесния период и казус и не следва да се обсъждат. Аргументите досежно
издаването на фактурите за съответния отоплителен сезон след
приключването му и отражението им на срока на погасителна давност не се
споделят от съда. Издаването на фактурите за уравнителните сметки на
абонатите, не променя сроковете за плащане на реално потребената вода.
Изскуемостта на вземането за реално потребена ежемесечно топлинна
енергия,възниква в 30 дневен срок от датата на публикуването всеки месец на
фактурите на интернет страницата на продавача по чл. 32,ал.1 и чл. 33 от
Общите условия в сила от 14.03.2014 г. /относими към казуса/.
Предвид идентичност на правните изводи на двете инстанции ,
атакуваното съдебно решение от 21.09.2020 г. по гр.д. №702/2019 г. на
Троянски районен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход от процеса въззиваемият не е претендирал и доказал
съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция и такива не следва да
се обсъждат .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно съдебно
решение от 21.09.2020 г. по гр.д. №702/2019 г. на Троянски районен съд в
атакуваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД, седалище и адрес: гр. София, ул.
„Б.Б.” № 85.
Решението е окончателно по цена на исковете и на основание чл.280
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7