Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.П, 29.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пски
районен съд, ІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет
и втори август през 2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова , като
разгледа докладваното от съдията Дилова гр.дело № 1037 по
описа за 2017г.,за да се произнесе взема предвид:
Искове
с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от М.Н.Д. ***, като майка и законен представител на
децата В.В. И., М.В.Ии И.В.И., като непълнолетен,действащ със съгласието на
своята майка М.Н.Д. против В.И. ***, в
която се твърди, че М.Н.Д. и ответника В.И.И.
са родители на малолетните деца В.В. И,родена на *** година,М.В.И, родена на ***
година и непълнолетния И.В.И., роден на *** година, като преди около две години
М.Н.Д. и ответника са се разделили и трите деца са останали да живеят при
майката в град П.Твърди се, че от раздялата до момента за гледането и
издръжката на децата се грижи само майката, като ответникът нито е полагал
грижи за децата, нито пък е давал средства за тяхната издръжка, като в края на
месец януари 2017 година е изпратил 170 лева за закупуване на подаръци на
децата за Коледа. Сочи, че ответникът е длъжен е да се грижи за издръжката на
своите ненавършили пълнолетие деца, като им дължи такава в размер според
техните нужди и неговите възможности, но не по-малко от 1/4 от размера на минималната
работна заплата. Твърди, че детето И. скоро ще навърши 15 години, ученик е в
осми клас на Професионална гимназия по ресторантьорство, търговия и обслужване
- П. Твърди, че Ве на 13 навършени години и учи в осми клас на ОУ"Л.С"-П,
а М.е на 5 години и посещава подготвителна група за задължителна предучилищна
подготовка в ДГ"С."-П. Твърди, че и трите деца се нуждаят от храна,
облекло, обувки, учебни пособия и помагала, играчки и книжки, съответни на
възрастта на всяко едно от децата, за осигуряването на които от раздялата с
ответника, се грижи единствено майката, която заплаща и таксата за детска
градина на М., която възлиза на около 47 лв. месечно, както и 25 лв. месечна
такса за обучение по английски език също за М.. Твърди, че майката на децата се
занимава с фризьорство, има регистрирана фирма „Изкушение 13"ЕООД, която е
с минимална годишна печалба. Твърди, че заплатата и като управител на фирмата и
фризьор е 460лв. месечно. Твърди, че майката има и още едно ненавършило пълнолетие дете - Н.В.Т.,
род. на ***г., който е ученик в 11 клас на ПГСАГ"Н.Ф.", което живее с
майката и чиято издръжка също трябва да се осигурява от М. Д. заедно с баща му, с когото
са разделени. Твърди, че доходите на майката от месечна заплата и годишна
печалба на фирмата не са достатъчни да осигурява необходимите средства за
децата. Твърди, че ответникът работи в куриерска фирма „Интайм" като
шофьор на товарен автомобил и от него
знае, че получава месечна заплата не по-малко от 1000лв. Счита, че с
оглед доходите си, ответника има възможност и може да заплаща по 150 лв.
месечна издръжка за децата И. и Ви 130 лв. месечна издръжка за детето М.,
считано от подаването на исковата молба. Твърди, че освен това, тъй като от
момента на раздялата, ответникът не е плащал издръжка за децата, съгласно чл.
149 от СК следва да бъде осъден да им заплати такава за една година назад от
предявяването на исковата молба. Твърди, че за периода от 08.02.2016г. до
08.02.2017г. ответникът дължи по 105лв. месечна издръжка за всяко едно от
децата или общо за целия едногодишен период дължи сумата 1260 лв. за всяко
дете. Твърди, че претенцията за минало
време е за заплащане на минималната по размер издръжка пред вид изпращаните от
ответника 2-3 пъти малки суми за децата. Моли, ответникът да бъде осъден да
заплаща по 150 лв. месечна издръжка за малолетната В.В. И и
по 130 лв. месечна издръжка за
малолетната М.В.И, чрез майка им и законен представител М.Н.Д., считано от
подаването на исковата молба /08.02.2017г./ до настъпване на причини и условия
за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вносна. Моли, ответникът да бъде осъден да заплаща по 150
лв. месечна издръжка на непълнолетния си син И.В.И., със съгласието на майка му
М.Н.Д., считано от подаването на исковата молба /08.02.2017г./ до настъпване на
причини и условия за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вносна. Моли, ответникът да бъде осъден
на осн. чл.149 от СК да заплати издръжка по 105лв. месечно за периода от
08.02.2016г. до 08.02.2017г. /или общо сумата
1260лв./ за всяко
едно от малолетните
деца В.В. И и М.В.И, чрез тяхната майка М.Н.Д., ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Моли, ответника да бъде осъден на осн. чл.149 от СК да заплати по 105
лв. месечна издръжка за периода от 08.02.2016г. до 08.02.2017г. или общо сумата 1260лв./ на непълнолетния си
син И.В.И., със съгласието на майка му М.Н.Д., ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който оспорва предявените искове по основание и по
размер. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.143,ал.1 от Семейния
кодекс, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето,
като в ал.2 на същия текст е предвидено,че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Счита, че претендирания размер на издръжка по
150 лева месечно за децата И. и Ви 130 лева месечна издръжка за детето М.е
завишен,поради което счита предявния иск за присъждане на издръжка за бъдещ
период неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата на страните и закона намира за установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверения за раждане е, че децата В.В. И ЕГН ********* М.В.ИЕГН ********** както и непълнолетния И.В.И. ЕГН ********** са деца на ответника и М.Н.Д., т.е. те са субекти на задължението по чл. 143 от СК.
От представеното по делото удостоверение
за раждане е видно,че М.Д. е родител и на детето Н.В.Т., роден на ***г., което
към датата на постановяване на решението детето е навършило
пълнолетие.Представено е и удостоверение, че Н.Т.е ученик в ХІ клас за учебната
2016:2017г. в ПГАГ Н.Ф.П.
От представеното удостоверение за
родствени връзки на ответника е видно, че ответникът е родител на трите деца И.В.И., В.В. И и детето И.В.И. ЕГН
**********.
Не се спори, че страните нямат сключен
граждански брак и че са във фактическа раздяла от месец февруари 2016г. Спорен
по делото е въпросът размера на дължимата издръжка.
Видно от представената служебна бележка
е, че детето И.В.И. *** за учебната 2016/2017г., детето В.В. И е записана в
VІІІ клас в ОУ „Л.С“, а детето М.В.Ие
записана в предучилищна група за учебната 2016/2017г. в ДГ „С.“ П.
Видно от представената квитанция е, че
месечната такса за таксата за детската
градина посещавана от детето М.И е в размер на 47 лв.
Представено е и копие от данъчна
декларация подадена от майката на децата, в качеството и на представляващ
„Изкушение 13“ ЕООД, от която е видно че сума общо реализираните приходи са в
размер на 4507,60 лв. Майката на децата е представила декларация в която е
декларирала, че месечния и доход е в размер на 460 лв.
Видно от представената по делото справка
е, че бащата на децата към момента на разглеждане на делото не реализира доходи
по трудово правоотношение.
От представения по делото социален
доклад е видно, че от 26.04.2017г. детето И.В.И. живее при баща си , а
основните грижи за децата М.и Н.полага майка им М.Д.. При извършеното проучване
социалния работник е установил, че детето М.посещава курсове по английски език
и народни танци, за които майката заплаща сумата 50лв месечно.
По делото е разпитана като свидетел З.
Драгоева, която в показанията си пред
съда твърди че от около година и половина М. и В. са разделени, а децата са
останали при майката, която се грижи за тях. Свидетелката твърди, че ответникът
не е давал пари за издръжка, рядко е давал пари за подаръци за Нова Година. По
отношение нуждите на децата свидетелката
твърди, че за Ве необходимо да се закупят учебни пособия, дрехи и консумативи
за училище, а за детето М.освен таксата за детската градина майката плаща такса за
английски език.Според свидетелката бащата на децата работи в куриерска фирма в Г.и
е споменал че се осигурява на минимална сума, но получава заплата около 1000 лв.
Видно от представените по делото справки
е, че на името на бащата на децата няма
регистрирани недвижими имоти и МПС
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето му, а ал.2 на същия член определя задължението за издръжка
на непълнолетни деца като безусловно - родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата
на чл.142, ал.1 от СК дефинира, че размерът на издръжката се
определя от следните два критерия - потребностите на лицето, което се нуждае от
нея, и възможностите на лицето, за което
съществува задължение да я дава. Съгласно нормата за определяне на минимален
размер на издръжка - чл.142, ал.2 от СК, тя се
изчислява като ¼ от минималната
работна заплата за страната и към момента на постановяване на решението по делото
възлиза на 115 лв. Детето И. е на 15 години, детето Ве на
14 години, а детето М.е на 6 години. От събраните
по делото доказателства е видно, че
детето Ве ученичка в ОУ Л.СТ., а детето М.посещава детска градина. Не се спори
по делото, че от месец април детето И. живее при баща си от м. април 2017г. Безспорно по делото е, че на децата са необходими
не само дрехи и обувки съобразно сезона, а и от пълноценна
и здравословна храна, от закупуване на учебници, учебни материали и пособия,
необходими за учебния процес, както и средства за осъществяване на необходимите за
възрастта им активни социални контакти.
В Решение № 280 от 28.09.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1654/2010 г., III г. о., ГК
постановено по реда на чл. 290 от ГПК е
посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение
за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите
на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при
когото се отглежда детето. По отношение
разходите за издръжка на децата са
представени доказателства единствено
относно размера на дължимата такса за детска градина на детето М.- 47 лв. Видно от представените по делото доказателства
е, че майката на децата реализира доход в размер на минималната работна
заплата,а а относно доходите на бащата няма представени доказателства. Вземайки
предвид гореизложеното, съдът определя средномесечната нужда на детето И. от издръжка в размер на 300 лв., за детето Всумата 270 лв и за детето М.230
лв. която следва да бъде поета и от
двамата родители. При определяне на дължимата издръжка от майката, съдът взема
предвид, че тя е родителят, който упражнява родителските права и задължения и
живее с децата. Съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща
издръжка за всяко едно от децата в размер на 150 лв за детето И. за периода от подаване на
исковата молба до 26.04.2017г., откогато детето живее при бащата, за детето Всумата
135 лв , считано от 08.02.2017г., а за детето М.120 лв месечно, считано от
08.02.2017г- датата на подаване на исковата молба, останалата част от
задължението за издръжка - разликата от
150 лв до 300 лв за детето И., разликата
от 135 лв. до 270 лв за детето Ви разликата от 120 лв до 230 лв за детето М.,
следва да бъде поета от майката, като за разликата до претендираната сума от 150
лв за детето Ви 130 лв за детето М.предявения иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По делото е предявен иск с правно
основание чл. 149 от СК .
По делото не е налице спор, че през
периода от една година преди образуване на производството родителите на децата са
живеели разделени, като децата са живели при майката, която е полагала
непосредствените грижи по тяхното отглеждане и възпитание. От събраните по
делото доказателства се установява, че бащата е дал на децата 170 лв за подаръци за Нова година. Относно
размера на претенцията, съдът като съобрази изложените по-горе обстоятелства
относно възможността на ответника да плаща издръжка, съответно размера на минималната
дължима издръжка за 2016г., намира иска за основателен за претендираната сума
от 105 лв за всяко едно дете или по 1260 лв за всяко едно дете
При този изход на делото,на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ПлРС ДТ в размер на 580,80 лв държавна такса по иска по
чл.143, ал.2 от СК, сумата 150 лв по исковете по чл. 149 от СК, както и 5 лв. - такса, в случай на издаване на изпълнителен лист, както и
да бъде осъден да заплати сумата 300 лв представляваща направени разноски от
съда за възнаграждение на особен представител.
На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците на ПлРС сумата 300 лв представляваща
направени разноски за адвокат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК В.И.И. ЕГН **********
*** да заплаща на непълнолетното
си дете И.В.И. ЕГН ********** със съгласието на неговата майка М.Н.Д. ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 150.00 лв., считано от 08.02.2017г. до 26.04.2017г. ведно със законната лихва върху
нея, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК В.И.И.
ЕГН ********** *** да заплаща на
малолетните си деца В.В. И ЕГН *********
и М.В.ИЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител М.Н.Д. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 135.00
лв. за детето В.В. И ЕГН ********* и 120
лв месечно за детето М.В.ИЕГН **********
, считано от 08.02.2017г- датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до
окончателното и изплащане до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване, като за разликата до претендираните 150 лв за
детето Ви 130 лв за детето М.ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и
недоказан
ОСЪЖДА
на основание чл.149 от СК В.И.И. ЕГН ********** *** да заплаща на непълнолетното си дете И.В.И. ЕГН **********
със съгласието на неговата майка М.Н.Д. ЕГН ********** издръжка за периода 08.02.2016г.-
08.02.2017г в общ размер 1260 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК В.И.И.
ЕГН ********** *** да заплаща на В.В. И
ЕГН ********* и М.В.ИЕГН ********** чрез
тяхната майка и законен представител М.Н.Д. ЕГН ********** издръжка за периода
08.02.2016г.- 08.02.2017г в размер 1260
лв. за детето В.В. И ЕГН ********* и 1260 лв за детето М.В.ИЕГН ********** .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.И.И. ЕГН ********** *** да заплати
на М.Н.Д. ЕГН ********** сумата 300 лв представляваща направени разноски за адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК В.И.И.
ЕГН ********** *** да заплати в полза на ПлРС сумата 580,80 лв държавна такса по иска по чл.143,
ал.2 от СК, както и сумата 150 лв по исковете по чл. 149 от СК, както и 5 лв. –
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и сумата 300 лв
представляваща направени разноски за особен представител.
НА ОСН. чл. 242 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението.
Решението може да се обжалва пред
ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: