№ 680
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110141347 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 149, ал.1, т. 3
от ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответника „К.“ ЕООД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 907,94 лева -
главница за цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди за имот в
**********, за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 164,81 лева - мораторна
лихва за период от 01.12.2021 г. до 08.04.2024 г.; сумата 4,80 лева - главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до
30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 17.04.2024 г. до изплащане на
вземането, и сумата 1,37 лева - мораторна лихва за период от 01.10.2021 г. до
08.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №22915/2024 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 149а л.1, т. 2 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника като битов клиент. Последният не изпълнил и
задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 ЗЗД, както и съдебни разноски. Прави искане по чл.
219 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не спори по основание и размер на
1
предявените искове за главници - наличието на сключен договор
№**********/27.06.2021 г. за доставка на топлинна енергия за стопански нужди
при ОУ. Поддържа, че вземанията на ищеца за главници са погасени чрез
прихващане, което изявление ответникът навежда, с негово насрещно парично
вземане по чл. 104 от ЗЗД, във вр. чл. 59, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 137, ал.2 от ЗЕ за
обект в ********* за ползване на абонатна станция и съоръженията към нея,
собствени на „К.“ ЕООД, за периода 01.01.2021- 31.12.2021 г., в размер на сумата
8020,37 лв. Предвид направеното прихващане поддържа, че не дължи лихви за
забава, както и разноски в производството. Ответникът е направил възражението
за прихващане, като длъжник, и пред заповедния съд по реда на чл. 414 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът не прие за съвместно разглеждане възражението за прихващане на
ответника, направено с отговор на искова молба, тъй като при служебно
извършена проверка констатира, че паричното вземане, предмет на
възражението за прихващане на ответника, с идентичен предмет, обект и период,
ответникът е предявил осъдителен иск и е образувано отделно и неприключило
производство по гр. дело № 37674/2023 г. по описа на СРС, 65 състав. За
претендираната самостоятелна искова защита на насрещното вземане е
постановено съдебно решение, с което ще се формира сила на пресъдено нещо за
периода, в който е включен и заявения по настоящото дело, както и по други
дела на „Т.С.“ ЕАД срещу ответника, а именно от 26.10.2020 г. до 26.06.2023 г.
Съдът, като отчете размера на предявеното парично вземане на ищеца и размера
на предявеното насрещно вземане на ответника по настоящото гр. дело, както и
по още няколко дела по описа на СРС, цитирани от ответника в отговор на
искова молба, както и че по гр. дело №37674/2023 г., СРС, е постановено съдебно
решение, което не е влязло в сила поради подадена въззивна жалба, счита, че
възражението за прихващане – съдебно, доколкото е направено от ответника в
хода на съдебното производство – заповедно и исково, не следва да се приема за
съвместно разглеждане, в т.ч. за да не се стигне до противоречиви съдебни
решения и да не се затруднява хода на настоящото производство. В случай, че
решението по гр. дело № 37674/2023 г. по описа на СРС влезе в сила, страните
могат да съобразят установеното ликвидно и изискуемо вземане на ответника и
евентуално пред въззивния съд, като съобразят и реда на неговото предявяване
по различните съдебни производства, водени между страните. В съдебното
заседание ответникът навежда възражение за съдебно прихващане за друг
период и сума на своето насрещно вземане по чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, което съдът не
прие за съвместно разглеждане по изложените мотиви. Следва да се отчете, че
2
възражението за съдебно прихващане въвежда нов предмет в процеса и съдът не
е задължен да приема за съвместно разглеждане. По правило може да се въведе в
процеса в срока за всички защитни конститутивни възражения, а именно – в
срока за отговор на искова молба. Паричното вземане предмет на второто
възражение за прихващане е спорно, предвид изявлението на ответника в
молбата му от 28.10.2024 г. и налага събирането на нови доказателства – съдебна
техническа експертиза. Разпоредбата на чл. 371 от ГПК въвежда изключение от
правилото на чл. 133 от ГПК, а именно че възражението за прихващане може да
направи ответника до приключване на съдебното дирене в първата инстанция,
когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, тъй
като своето неликвидно вземане - възникване и изискуемост ответникът
обосновава правно със събраните до момента доказателства. При това
положение, в настоящото производство не е налице тази хипотеза, доколкото бе
необходимо за доказване на възражението да се събират допълнителни нови
доказателства, освен това се затруднява хода производството.
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че за ищеца е възникнало правото на парично вземане за главници
по основание и по размер. Спорни остават вземанията за лихви за забава. Ето
защо предявените искове за сумата 907,94 лева - главница за цена на доставена
топлинна енергия за стопански нужди за имот в **********, за периода от
01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 4,80 лева - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно
със законна лихва върху главниците, считано от 17.04.2024 г. до окончателното
им изплащане, се явяват основателни. Търсеното парично вземане е дължимо и
изискуемо и следва да се присъди поисканата законна мораторна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК - арг.от чл. 422, ал. 1 от ГПК.
На осн. чл. 49, ал. 2, във вр. чл. 40, ал. 1 от Общите условия към Договор
№**********/17.06.2021 г. при ОУ за продажба на топлинна енергия при
стопански нужди, със срок до 17.06.2026 г., сключен между страните, ищцовото
дружество има право на обезщетение за забава в размер на законната лихва за
неплатените в срок суми от купувача. Чл. 40, ал. 1 от ОУ предвижда
настъпването на допълнително условие, за да бъде поставен длъжникът в забава,
освен неплащането на задължението на падежа - получаване на данъчна фактура.
В случая ищецът не е ангажирал доказателства, че е издал и е връчил на
ответника данъчни фактури, а представеното писмо за дължими суми изх.
№15796/12.12.2023 г. не е убедително писмено доказателство, че с процесната
покана индивидуализираните данъчни фактури са изпратени на ответното
дружество, а освен това вземането за главница е заявено общо и в този смисъл не
удостоверява надлежно претенцията за лихва по отношение на вземането за цена
3
на доставка на топлинна енергия и за цена на извършена услуга дялово
разпределение. Предвид това акцесорните искове подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете ищецът има право на съдебни разноски, в т.ч. на тези
сторени за заповедното производство, или за сумата общо 169,20 лв. - платени
държавни такси и възнаграждение на юрисконсулт, последното определено от
съда в минималния размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП. Ответникът, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК, претендира съдебни разноски за настоящото - 500,00 лв., и
заповедно производство- 300,00 лв. Ищецът е направил възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК (с искова молба), което е основателно.
Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, защитавания
материален интерес, както и необходимите и очаквани процесуални действия по
защитата на ответника, в т.ч. формалния характер на изявленията в заповедното
производство, приема, че необходима и разумна разноска за правна помощ в
исковия процес е сумата 400 лв., а по реда на чл. 410 от ГПК - 50 лв., а
съразмерно на отхвърлената част от иска ответникът има право на разноски за
сумата 69,31 лв. При условията на изрично искане на ищеца (с искова молба) за
съдебна компенсация следва да се присъдят разноски само на ищеца за сумата
99,89 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „К.” ЕООД, с ЕИК:**********, дължи на
„Т.С.” ЕАД, с ЕИК: **********, на осн. чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 149, ал.1, т. 3 от
ЗЕ, сумата 907,94 лева - главница за цена на доставена топлинна енергия за
стопански нужди за имот в **********, за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023
г., и сумата 4,80 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна
лихва върху главниците от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр. дело №22915/2024 г. по описа на СРС; като исковете по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за сумата 164,81 лева - мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до
08.04.2024 г., и 1,37 лева - мораторна лихва за период от 01.10.2021 г. до
08.04.2024 г. - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД, с ЕИК:**********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК:
**********, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 99,89 лева - съдебни разноски по
компенсация.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
4
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5