№ 38
гр. Айтос, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20222110200063 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Д. В. В., ЕГН **********, с посочен
адрес за призоваване: *** против Наказателно постановление (НП) № 21-0237-
000191/30.11.2021 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - А., с което за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на основание чл.183,
ал.7 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя са наложени наказания глоба в
размер на 300,00 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един)
месец. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП и наложените с него наказания са
неправилни и незаконосъобразни, поради което моли за отмяната им. Изтъква като
съображение, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита в
изключително лаконично описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, не изпраща
упълномощен представител и не поддържа оплакванията. Не представя доказателства.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда. Изпраща писмено
становище за неоснователност на жалбата. Представя доказателствата, събрани в хода на
административно наказателното производство по повод издаване на обжалваното
постановление и моли за потвърждаването му.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения
:
1
На 30.09.2021 г. около 14,10 часа, в град А., по ул.“***“ до строителен магазин
„***“, с посока на движение Кръгово кръстовище жалбоподателят Д.В. управлявал товарен
автомобил м.“***“, модел “***“ с рег.№ ***, с прикачено ремарке с рег. № ***, собственост
на „***“ ЕООД, като водачът навлязъл след знак (забраняващ влизането на съответното
ППС) В-18 - 12 тона, поставен на кръстовището на асфалтобаза гр.А. при въведена със
Заповед № РД -11-109 от 27.09.2021г. и допълнена със Заповед № 11-111/30.09.2021г. на
ОПУ – Бургас, временна забрана за движение.
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в
съставения на място на водача Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 191/30.9.2021г., както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
включително показанията на актосъставителя В. ВЛ. В. и св. по акта Д. СТ. Т., двамата
полицейски служители на РУ на МВР – А., които я установяват по несъмнен начин.
По сходен начин в наказателното постановление са отразени установените с
АУАН обстоятелства относно мястото на нарушението, самоличността на нарушителя, вида
на автомобила, както и извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата,
вкл. правното основание. В атакуваното наказателно постановление се сочи същата правна
квалификация на констатираното нарушение.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на
разпитаните свидетели, съгласно които актът е съставен в присъствие на водача,
нарушението е констатирано лично от актосъстовителя и от св. по акта, които са и
очевидци. Съдът кредитира с доверие посочените доказателства, тъй като те са
последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи
несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП) и при наличие на
правен интерес от обжалване, и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение), поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на
жалбата, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. В тежест на административно - наказващия
орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган, не са издадени в установените законови срокове, не
2
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Следва да се посочи, че критерият за определяне на
нарушенията на процесуалните правила за съществени е доколко в зависимост от вида на
същото и от степента му, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго,
различно решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните,
в която и да е фаза на процеса. Когато обаче, са спазени всички процесуални правила и
срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да извърши
проверка на правилността му, т.е. да обсъди налице ли е административно нарушение,
извършено ли е виновно и то от посоченото за нарушител лице. Ако това не бъде доказано
пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението (само когато размерът на
административното наказание може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
съответната санкционна норма).
Във връзка с изложеното, при съпоставка и анализ на събраните по делото
доказателства съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по адм.санкциниране на жалбоподателя
Д.В.. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него (каквото в случая е сторено).
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 ЗАНН.
В заключение АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила.
Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от
жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните съображения: от направеното в
АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а
също и от показанията на разпитаните свидетели, се установява по категоричен начин
гореописаната фактическа обстановка. В тежест на жалбоподателя е да обори
констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не бе сторено. Безспорно
неизпълнението на задълженията на правилата за движение по пътищата е скрепено с
административни санкции, при изяснено авторство на деянието и вина на водача. Досежно
оплакването за лаконичност при описание на нарушението и обстоятелствата относно
извършването му, садат намира, че същото е отразено достатъчно ясно и конкретно, още
3
повече и при положение, че жалбоподателят е спрян на място, АУАН е съставен в негово
присъствие, предоставен му е за запознаване и е отразено, че от негова страна липсват
възражения. Такива не са постъпили в законния 3-дневен срок.
Относно приложението на материалния закон съдът е на становище, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че Д.В. в качеството на
водач на т.а. е осъществил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не спори, че
на посочените в АУАН дата и време е управлявал описаното ППС- товарен автомобил
м.“***“, модел “***“ с рег.№ ***, с прикачено ремарке с рег. № ***, собственост на „***“
ЕООД. Изложеното кореспондира с показанията на полицейските служители - свидетелите
В.В. и Д.Т., пред които жалбоподателят устно обяснил, че е възприел въведената временна
с пътен знак забрана.
Предвид изложеното съдът приема за установено, че поведението на водача е
било в нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Относно наложеното наказание за установеното нарушение, АНО адекватно е
определил същото на основание чл. 183, ал.7 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от
26.01.2017 г.), предвиждащо лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок от един месец и с глоба от 300,00 (триста) лв. на водач, който навлиза след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна
забрана за движение. Изложеното обосновава заключението на съда, че наложеното с НП
наказание спрямо жалбоподателя е правилно определено, съобразно конкретно фиксирания
в закона вид и размер, и в пълно съответствие със санкционната норма от ЗДвП, поради
което и следва да бъде изцяло потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0237-
000191/30.11.2021 год. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - А., с което на
Д. В. В., ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване: ***, за нарушение на чл.6, т.1
от Закона за движение по пътищата и на основание чл.183, ал.7 от Закона за движение
по пътищата са наложени наказания глоба в размер на 300,00 (триста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
4
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5