Определение по дело №164/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 123
Дата: 23 април 2020 г.
Съдия: Емил Любомиров Митев
Дело: 20205001000164
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 24 март 2020 г.

Съдържание на акта

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И Е   № 123

              

 Дата  23.04.2020 г.                                                                                            

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН  СЪД ,  търговско отделение, в състав

                                                           Председател: Красимир Коларов

                                                                        Членове:  Георги Чамбов

                                                                                           Емил  Митев

       

    в закрито заседание  от  същата дата

    разгледа докладваното от съдия  Емил Митев   частно търг. дело №  164/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

           Производството е по чл..613а,ал.3 ТЗ във вр. с чл.729,ал.3 ТЗ.

           Образувано е по частната жалба на  длъжника „ К.“ АД ЕИК …- в несъстоятелност против  Определение № 504 от 25.02.2020 година, с която по  реда  на  чл.729,ал.1 от ТЗ   съдът по несъстоятелността  е  одобрил частичната  сметка  за  разпределение № 7 на наличните парични  суми, предоставена от  синдика на „К.“АД  / в несъстоятелност/ ЕИК … К.  И., депозирана с молба вх.№ 3761 от 04.02.2020 година,която  частична сметка  е  обявена в  Т. р. на  06.02.2020 г.

       В    частната  жалба  се  поддържа  оплакване, че обжалваното определение  е неправилно или нищожно, без да се конкретизира  основанието за това.   Позовава се на легалната дефиниция за  частична сметка  по  чл.721,ал.2 ТЗ, съгласно която  сметката за разпределение е частична,докато не бъдат изцяло   изплатени  задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността  с изключение на непродаваемите вещи.

         Според изложеното в частната жалба  когато съдът по несъстоятелността не е постановил  възлагателен / оправомощаващ/ синдика  акт по чл.658,ал.1 т.15 ТЗ- то в този  случай  съдът е служебно задължен сам   да изготви в писмена форма и да обяви публично в Т. р. надлежно обективирано негово волеизявление за останалата или не за  осребряване част от цялата маса на несъстоятелността.

       Пловдивският   апелативен съд  след  преценка на изложените в частната   жалба  оплаквания  и  доводи, приема за  установено следното:

      Частната  жалба   е депозирана  в  определения от закона  преклузивен срок от легитимирана страна -длъжник в производството  по  несъстоятелност.

      В този  смисъл   частната жалба  е допустима, но  разгледана по същество е  неоснователна  по  следните  съображения:

      Против  изготвената  и обявена в Т.  р. частична сметка  за  разпределение № 7  е постъпило възражение от  длъжника „К. „АД   в/ несъстоятелност/.  Възражението  срещу частичната сметка  № 7 е подадено в срока по чл.727 ТЗ.  Изложените  доводи за незаконосъобразност на  обжалваното  определение  са идентични с тези, изложени във възражението.  Разликата е в това, че в частната жалба  тези  доводи са по-подробно мотивирани, но по същество са същите.

        В  частична сметка за  разпределение № 7 синдикът е разпределил по съразмерност вземания по чл.722,ал.1 т.8  ТЗ,т.е. вземания, останали  необезпечени и  възникнали преди датата  на решението  за  откриване на производството по несъстоятелност.

       Всички тези останали  необезпечени вземания са удовлетворени  по съразмерност  с  процент на  удовлетворяване-42.20%..

        ПАС   напълно споделя  становището на първоинстанционния   съд, че с възражението на длъжника по чл.728 ТЗ по същество не се оспорва изготвената сметка за   разпределение № 7,а са направени искания,които не  подлежат на разглеждане  в производството по  чл.729 ТЗ.  Такова  е например искането съдът по несъстоятелността да изпълни   служебното си  задължение да изготви сам в писмена  форма и да  обяви публично в  Т.  р.  „надлежно обективирано  волеизявление“  за  останалата или не за осребряване част от цялата маса на несъстоятелността  с  изключение на продаваемите вещи.  Такова  служебно  задължение за съда по  несъстоятелността не  може да бъде  извлечено от   разпоредбата на чл. 658,т.15 ТЗ.

        Следва да се  съобрази, че съгласно позитивното ни право  служебните задължения на съда  се  уреждат с  императивни правни норми.  Не  може по  тълкувателен  път да се извлича  служебно задължение за съда да   изпълни задължение,което не му е изрично вменено и  определено с  императивни  правни  норми.

        Такова искане  не може да бъде разгледано в производството по  чл.729,ал.1  ТЗ.

 

 

Предмета на това производство е специфичен и той е определен много  точно  в  мотивите на   обжалваното определение.

         Необходимо  е да се  извърши преценка дали  отразените в частичната разпределителна сметка вземани  на   кредиторите, надлежно индивидуализирани по вид,  правно основание и размер съответстват на тези в одобрения от съда  списък на приетите вземания, какъв е размера на получените при  осребряването  суми и как тези суми следва да се разпределят между   отделните  класове кредитори с приети  вземания, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията.

.        В  частната  жалба  жалбоподателят се позовава на разпоредбата  на чл.721,ал.2 ТЗ,съдържаща легална дефиниция на понятието „частична сметка „. Според  разпоредбата   сметката за разпределение  е  частична,докато не бъдат изплатени изцяло  задълженията или не бъде  осребрена  цялата маса на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи.  Компетентен да  определи  кои точно  вещи са непродаваеми не  е съдът по несъстоятелността,а в правомощията на   заключителното    събрание на кредиторите, съгласно  чл.734,ал.2 изр.последно ТЗ.

          В заключение –правилна  е преценката на  първоинстанционния съд,че  частичната сметка  за  разпределение № 7  е  изготвена  съгласно изискванията на чл.722,ал.1от ТЗ,поради което  е одобрена без корекция.

          Следва да се потвърди обжалваното определение,при постановяването на което  съдът е приложил  точно материалния закон.

         По  тези   съображения Пловдивският апелативен съд

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е Л И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА  Определение № 504 от 25.02.2020 година, постановено от    Пловдивският  окръжен съд  по   търговско  дело

№ 676/2011 г.

        Определението да се впише  в книгата по чл.634в,ал.1 от ТЗ.

        Препис от определението да се изпрати за  обявяване в ТРРЮЛНЦ.

          Определението  е  окончателно.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ:1.            2.