Р Е
Ш Е Н
И Е № 174
гр. Шумен, 18.07.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на осемнадесети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.
Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.гр.д. № 248 по описа за
2019 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на 435 ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба рег.№
02389/03.06.2019 г. на Д.Д.П., длъжник по изп. дело
№ 2018*0400353 по описа на ЧСИ *, рег. № *, с район на действие ШОС, против
предприетите действия по изпълнителното дело, изразяващи се в насочване на
изпълнението върху несеквестируемо имущество, чрез насрочване на публична
продан. Излага, че изпълнението не може да се насочи върху земите на длъжника-
физическо лице – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка. или
ниви и ливади с площ до 30 дка.. Видно от регистрационна карта от 11.10.2016 г.,
бил регистриран земеделски стопани и имотите посочени в съобщението на ЧСИ изх.
№ 03799/20.05.2019 г. за насрочване на публична продан били несеквестируеми съгласно
чл.444, т.5 ГПК. Относно ¼ ид.ч. от имот находящ се в с.Г. жалбоподателят
твърди, че не бил негова собственост, като представя заявление за вписан в
Службата по вписванията отказ от право на собственост.
На следващо място обжалва действията
на ЧСИ по назначаване на трето лице за пазач. Счита, че имотите следва да бъдат
оставени в негово владение, тъй като не е пречил на огледи от трети лица, а това
го натоварвало и с допълнителни разноски.
Сочи също и че обжалва разноските по
изпълнителното дело за налагане на запори в банки, в които твърди, че нямало
открити банкови сметки. Излага, че в негова тежест са възложени разноски по т.9
ТТРЗЧСИ в размер на 18 лв. с ДДС за всеки един запор. Излага, че съгласно т.5
ТР 3/2015 г. на ОСГТК, длъжникът не отговаря за разноски за запор на банкови
сметки, за които на основание чл.508 ГПК е отговорено, че няма открити такива,
а тези разноски следва да останат за сметка на взискателя.
Длъжникът обжалва и налагането на
запор върху два леки автомобила, описани в декларация от 07.05.2009 г., а
именно лек автомобил „Ровър-214”, с рег.№ и лек автомобил „Фолксваген Голф” с
рег. № . Твърди, че същите не били в негово владение и не били негова
собственост.
Предвид изложеното, моли съдът да
отмени атакуваните действия по насочване на изпълнението върху несеквестируемо
имущество, върху имущество, което не е негова собственост, да отмени
разпореждане от 20.05.2019 г. за назначаване на трето лице за пазач „Мега Сот” ЕООД, както и да отмени направените неоснователно
разноски за запор на банкови сметки.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна на
взискателя по изпълнителното дело – община Ш. и ТД на НАП.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви
по обжалваните действия, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище
за недопустимост, а по същество и неоснователност на жалбата.
Приложеното изп. дело
№ 2018*0400353
по описа на ЧСИ *, рег. № *, с район на действие ШОС, е образувано по молба на община Ш.,
за събиране на публично общинско вземане, на основание акт за установяване на
задължения по чл.107 ДОПК от 04.04.2017 г., удостоверяващ дължим по ЗМДТ
неплатен данък върху превозните средства и лихви в общ размер на 747,78лв.. На
основание чл.458 ГПК е присъединена държавата като взискател за дължимите й от
длъжника публични вземания в размер на 28572,80лв..
По молбата на взискателя ЧСИ е
пристъпил към изпълнение, съгласно чл.18 ЗЧСИ, като извършил проучване на
имущественото състояние на длъжника. Видно от представена справка за банкови
сметки от БНБ, длъжникът има банкови сметки в пет банки /”Първа инвестиционна
банка” АД, „ОББ” АД, „Токуда банк”
АД, „Банка ДСК” АД, „Алианц банк
Бългалия” АД/. ЧСИ е наложил запор на тези сметки,
като е изпратил запорни съобщения на 03.05.2018 г. /л.53-67/. От четири банки са
постъпили отговори по чл.508 ГПК., с които признават наложените запори. /не е
постъпил отговор от ПИБ/. На 03.05.2018 г. е изготвена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, в която е отразен наложеният запор на вземанията на
длъжника по банковите сметки в посочените пет банки, размерът на задължението
по изпълнителното дело, както и че същият дължи сумата 318 лв. разноски по
изпълнението, в която са включени разноските за наложените запори на банковите
сметки на длъжника /5 запора по 18 лв. с ДДС или общо 90лв./. В поканата за
доброволно изпълнение е посочено още, че се налага запор на движими вещи – „Фолксваген
Голф” с рег. № , „Ровър” с ДК № , „Ауди” А6 с ДК № и „Алфа Ромео” с ДК № . Изпратено е запорно
съобщение и до ПП КАТ при ОД на МВР – Шумен.
Поканата за доброволно изпълнение е
оформена като връчена на длъжника на 16.05.2018 г. при отказ да я получи, не на
адреса за връчване, сочен в същата. В разписката длъжностното лице връчител е
отразило, че след предварително запознаване с документите в офис на фирма Моби Дик-Г.Д.на
..., длъжникът отказал да получи ПДИ. /л.100/. В докладна записка във връзка с
връчването на поканата за доброволно изпълнение /л.130/, е отразено, че при
посещение на настоящия адрес на длъжника и съпругата недлъжник на 04.05.2018
г.; 13.05.2018 и 15.05.2018 г. длъжникът не бил открит, поради което било
залепено уведомление. На 16.05.2018 г. длъжникът бил открит в офиса на фирма „Моби – Г.Д.” на ..., при което, след предварително
запознаване с документите същият отказал да получи ПДИ и призовка до съпругата недлъжник.
На 09.11.2018 г. ЧСИ е наложил
възбрана на собствени на длъжника Д.П. недвижими имоти, подробно
индивидуализирани по делото /л.230/, като следва: ПИ /изоставена орна земя/ с площ 2.130дка,
представляваща имот 83510.597.25 в землището на кв. Д., община Ш.; ПИ /пасище/
с площ 3.001 дка, представляваща имот 83510.549.27 в землището на кв. Д., общ.
Ш.; ПИ /пасище/ с площ 3.600 дка. представляващ имот 83510.593.6 в землището на
кв. Д., общ. Ш.; НИ /ливада/ с площ 3.219 дек. представляващ имот 32706.14.30 в
землището на с. И.Б., общ. Ш.; НИ /лозе/ с площ 0.662 дка. представляващ имот
23813.92.32 в землището на с. Д., общ. Ш.; ½ ид.ч.
от НИ /посевна площ/ с площ 3.102 дка.
представляваща имот 018017 в землището на с. Д., община Ш.; ½ ид.ч. от НИ /лозе/ с площ 5.172 дка., представляващ имот с
идентификатор 83510.54.9, местност М., гр. Ш.; ½ ид.ч.
от НИ /посевна площ/, с площ 2.998 дка, представляващ имот 000133, с. Ч., общ. Х.;
¼ ид.ч. от НИ Търговска сграда на 1 етаж със
ЗП 280.52 кв.м., включваща кафе-аператив, магазин и
ресторант, които сгради са построени в парцел І кв.18 по плана на с. Г.общ. Ш.,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 17573.501.547.4..
Вписана е и възбрана върху имоти
собственост на ЕТ „Мобидик – Д.П.”, представляван от Д.Д.П. /л.233/, а именно: НИ /нива/ с площ 1.225 дка. представляваща
имот 028029 в землището на с. Б., общ Ш.; НИ /нива/ с площ 1.139 дка. представляващ
имот 028031 в землището на с. Б., общ. Ш.; НИ /посевна площ/ 2.200 дка.
представляващ имот 033024 в землището на с. О., общ. Ш.; НИ /лозе/ с площ 0.864
дка. представляваща имот 32158.22.1 в землището на с. И., общ. Ш.; НИ /пасище/
с площ 5.600 представляващ имот 32158.252.12 в землището на с. И., общ. Ш.; НИ
масивна ПСП с 35 кв.м. на един етаж с мазе и таванско помещение, построена в
имот № 157 в кв. Д., общ. Ш..
С разпореждане от 01.04.2019 г. е
насрочен опис на МПС, недвижими имоти, лозя, ливади и имоти в с. Г.за
08.04.2019 г. На 17.04.2019 г. е извършен опис на имоти в с. О. /л.389/, в гр.
Ш./л.391/, с. Д. /л.393/, с. Б./л.395/, в гр. Ш., местност М. /л.397/, в с. Д.
/л.399/, с. И. /л.401/, с. Г./л.403/, за което са съставени протоколи за опис.
Насрочена е публична продан на възбранените по делото имоти/с изключение на ½ ид.ч. от НИ /посевна площ/, с площ 2.998 дка, представляващ
имот 000133, с. Ч., общ. Х., както и НИ масивна ПСП с 35 кв.м. на един етаж с
мазе и таванско помещение, построена в имот № 157 в кв. Д., общ. Ш./ за периода 23.05.2019 г. – 24.06.2019 г.. На
взискателя е изпратено съобщение от 20.05.2019 г., получено на 22.05.2019 г.. В
изготвеното до длъжника съобщение за насрочена публична продан изх.№
03799/20.05.2019 г. /л.534/, длъжностното лице връчител е отразило, че на
22.05.2019 г. е уведомило длъжника по телефона. Отделно от това на приложена
разписка към съобщението е отразено, че при посещение на адрес в гр. Ш.,
местност С.№ /вписан като постоянен адрес/ на 21.05.2019 г. в 11,45 ч.
длъжникът Д.Д.П. не е открит, поради което е залепено
уведомление на входната врата на имота на 21.05.2019 г.
В съобщението е посочено, че на
публична продан се обявяват следните имоти /които са част от възбранените по делото/, а именно: собствени на длъжника Д.П.:
ПИ /изоставена орна земя/ с площ 2.130дка, представляваща имот 83510.597.25 в
землището на кв. Д., община Ш.; ПИ /пасище/ с площ 3.001 дка, представляваща
имот 83510.549.27 в землището на кв. Д., общ. Ш.; ПИ /пасище/ с площ 3.600 дка.
представляващ имот 83510.593.6 в землището на кв. Д., общ. Ш.; НИ /ливада/ с
площ 3.219 дак. представляващ имот 32706.14.30 в
землището на с. И.Б., общ. Ш.; НИ /лозе/ с площ 0.662 дка. представляващ имот
23813.92.32 в землището на с. Д., общ. Ш.; ½ ид.ч.
от НИ /посевна площ/ с площ 3.102 дка.
представляваща имот 018017 в землището на с. Д., община Ш.; ½ ид.ч. от НИ /лозе/ с площ 5.172 дка., представляващ имот с ид. 83510.54.9, местност М. гр. Ш.; ¼ ид.ч. от НИ Търговска сграда на 1 етаж със ЗП 280.52 кв.м.,
включваща кафе-аператив, магазин и ресторант, които
сгради са построени в парцел І кв.18 по плана на с. Г.общ. Ш., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 17573.501.547.4., както и имоти собственост
на ЕТ „Мобидик – Д.П.”, представляван от Д.Д.П.: НИ /нива/ с площ 1.225 дка. представляваща имот
028029 в землището на с. Б., общ Ш.; НИ /нива/ с площ 1.139 дка. представляващ
имот 028031 в землището на с. Б., общ. Ш.; НИ /посевна площ/ 2.200 дка.
представляващ имот 033024 в землището на с. О., общ. Ш.; НИ /лозе/ с площ 0.864
дка. представляваща имот 32158.22.1 в землището на с. И., общ. Ш.; НИ /пасище/
с площ 5.600 представляващ имот 32158.252.12 в землището на с. И., общ. Ш..,
или общо 12 ниви с обща площ 27.777дка, както и ¼ ид.ч. от
НИ Търговска сграда на 1 етаж със ЗП 280.52 кв.м., включваща кафе-аператив, магазин и ресторант, които сгради са
построени в парцел І кв.18 по плана на с. Г.общ. Ш., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 17573.501.547.4..
С разпореждане от 20.05.2019 г.
/л.520/ ЧСИ назначил за пазач на възбранените по
делото имоти „Мега Сот” ЕООД ЕИК , и определил съответни
възнаграждения, за имотите в с. Г., кв. Д., с Д., с О., с. И.Б., с. Д., кв. М.,
с . Б.и с. И.. ЧСИ е посочил като мотиви, че длъжникът шиканира
изпълнителното производство. Изпратено е съобщение до третото лице пазач
/получено на 23.05.2019/, като възложените за пазене имоти са идентични с описаните
в съобщението за публична продан. /12 ниви и ¼ от търговска сграда/. На
длъжника е съобщено за назначаването на пазача със съобщението за насрочена
публична продан /изх.№ 03799/20.05.2019 г.-по телефона/.
На 27.05.2019 г. длъжникът се е
запознал в кантората на ЧСИ с 2 тома материали по изпълнителното дело. Настоящата
жалба е подадена на 03.06.2019г.
Видно от представеното с жалбата копие
на регистрационна карта, издадена на 11.10.2016
г. от Областна дирекция „Земеделие” Д.Д.П. е
регистриран земеделски производител, като е налице заверка на регистрацията за
2017 г., 2018 г. и 2019г. В приложената Анкетна карта за регистрация на
земеделски стопанин от 27.05.2019 г. в МЗХ е отразена ползвана земеделска земя в
с. Д., нива № 018017, ЕКАТТЕ 20938/една от процесните/
и с. М.ЕКАТЕ 47161. В представената справка за дейността към 30.01.2018 г. е
посочено място на дейност - землища на с. М.и с. Д., общ. Ш., обл. Ш.и обща използвана площ 0.4050 ха..
Към жалбата
са приложени още декларация от Д.П. за отказ от право на собственост върху два леки
автомобила – „Фолксваген
голф” с рег. № и „Ровър”
с ДК № , нотариално заверена на
07.05.2019 г.; заявление вписано в Служба по вписванията гр. Шумен на
07.05.2019 г. на основание чл.99 и чл.100 ЗС за отказ на Д.Д.П.
от право на собственост върху недвижим имот - сграда с идентификатор
17573.501.547.4 в. с. Г., ул. ..., подробно описана в заявлението.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: В
разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е посочено кои действия на съдебния
изпълнител длъжникът може да обжалва, сред които по т.2 - насочването на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо; по т.5 -
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470
както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК, а по т.7 - длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението. В случая с настоящата жалба длъжникът обжалва действия
по насочване на изпълнението върху негово несеквестируемо имущество по чл.444,
т.5 ГПК,чрез насрочване на публична продан, по отношение на 12бр. ниви, а по
отношение на ¼ ид.ч. от НИ Търговска сграда на 1 етаж със ЗП 280.52 кв.м.,
включваща кафе-аператив, магазин и ресторант, които
сгради са построени в парцел І кв.18 по плана на с. Г.общ. Ш., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 17573.501.547.4. - длъжникът
обжалва насочването на изпълнението чрез насрочване на публична продан, с
аргумент, че същият не е негова собственост; налагането на запор на движими
вещи - два леки автомобила; назначаване на трето лице за пазач, както и
разноски по изпълнението за наложени 5 запора на банкови сметки, всеки по 18лв.
с ДДС.
По жалбата
срещу насочване на изпълнението
върху несеквестируеми земеделски земи на длъжника, чрез насрочване на публична
продан: Съдът намира, че
в тази част жалбата е подадена в срок и е допустима. Съгласно чл.42, ал.3 ГПК
когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по
изключение връчването да стане от служител на съда по телефона. Действително в
съобщението за насрочване на публична продан е посочено, че длъжникът е
уведомен по телефона на 22.05.2019 г., но посочената разпоредба е уредена като
призоваване по изключение. За да се пристъпи към това призоваване трябва
съобщението до страната да не е било връчено по друг начин, което в случая не е
налице. Освен това, за да се съобщи по телефона за насрочената публична продан
трябва ЧСИ изрично да разпореди по изключение връчването да стане по този
начин, каквото разпореждане липсва. /опр. №
1080/04.12.2012 г. по ч.т.д.№ 881/2012 г. ІІ т.о. ТК на ВКС; реш.№ 219/16.06.2015 г. по гр.д.№ 1179/2015 г. ІV г.о. ГК
на ВКС/. Не може да се приеме, че съобщението е връчено и по реда на чл.47 ГПК,
доколкото се изискват най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една
седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден, а в разглеждания случай е налице едно посещение на адреса. Предвид
изложеното и следва да се приеме, че длъжникът е узнал за обжалваното действие
на 27.05.2019г., при запознаване с материалите по изпълнителното дело.
С т.1 на ТР
№ 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено с кои действия на съдебния изпълнител
се насочва принудителното изпълнение, като е прието, че такива действия са
налагането на запора или възбраната. Запорът и възбраната като изпълнителни
действия не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество. По такава жалба съдът е длъжен да
се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект
за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания
и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка,
назначаване на пазач, насрочване на продан и др., но съдът се произнася по тези
искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими
с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушават.
В конкретния
случай жалбоподателят се позовава на несеквестируемост
на изнесените на публична продан имоти по
силата на чл.444, т.5 ГПК, според който изпълнението не може да бъде насочено върху
земите на длъжника физическо лице – земеделски стопанин: градини и лозя с площ
общо до 5 дка. или ниви или ливади с площ до 30 дка. Нормата има за цел да
гарантира правата на лицата, чието занятие е свързано със земеделското
производство като основно средство за препитанието им, бранейки имуществото им,
чрез което осъществяват такава дейност. Действително в закона /ГПК/ липсва
дефиниция на понятието „земеделски стопанин”, но етимологията на термина сочи,
че се касае до физическо лице, което притежава или се грижи за земеделска
собственост, осъществява селскостопанска дейност и изкарва прехраната си чрез
земеделие.
По принцип всяко физическо лице, извършващо
земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната , което е
регистрирано по реда на Наредба № 3/29.01.1999 год. притежава качеството
земеделски стопанин и неговите права попадат под закрилата на чл.444, т.5 ГПК
при индивидуално принудително изпълнение. В случая, видно от представената от
длъжника с жалбата регистрационна карта,
с отразена заверка за 2017г., 2018г. и 2019г. и приложените към нея
анкетна карта на земеделския производител, както и анкетен формуляр, в който е
посочена използваната земеделска площ, и които подлежат на вписване в регистъра,
съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата, чрез посочване идентификатора на
недвижимите имоти, се установява земеделското стопанство в което П. осъществява
земеделска дейност - това е нива /посевна площ/ в с. Д. /ЕКАТТЕ 018017, или по
скица имот с ид. 20938.18.17, и нива в с. М.. В
случая изпълнението е насочено само срещу ½ ид.ч.
от нивата в с. Д. /досежно нивата в с. М.не е
насочвано изпълнение/, Ето защо, към
момента на насрочване на публичната продан единствено посочената нива в с. Д.
се ползва със закрилата на чл.444, т.5 ГПК, и към този момент се явява
несеквестируема по отношение на взискателя.
Действително, липсата
на надлежна регистрация по отношение на други земеделски площи, не лишава
лицето, което развива стопанска дейност и твърди да се издържа от нея, от
закрилата по чл.444, т.5 ГПК, но от тази закрила следва да се ползват
физическите лица, които се самоиздържат от производството на продукцията на
земеделската си земя /реш. №125//04.11.2015г. по
гр.д.№5502/2013г., ІІ г.о. постановено по чл.290 ГПК/. Длъжникът, който извлича
благоприятни последици следва да докаже предпоставките на чл.444, т.5 ГПК с
допустимите по ГПК доказателствени средства. В настоящия случай липсват
доказателства, а не са налице и твърдения, длъжникът да осъществява стопанска
дейност в процесните земеделски земи /за които липсва
регистрация/, и да се издържа от тази дейност, като основен източник на
неговата и тази на семейството му издръжка. Поради това по отношение на
останалите 11 земеделски земи /с изкл. на ½ ид.ч.
от нива в с. Д./ възражението за несеквестируемост се
явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Следва да се посочи още, че част от имотите
/общо 5/ са собственост на ЕТ „Мобидик – Д.П.” и за
тях несеквестируемостта по чл.444, т.5 ГПК не следва
да се приложи и на друго основание /арг. от чл.2, т.1 ТЗ/ Земеделските стопани, ако са образували предприятие по смисъла на чл.1,
ал.3 ТЗ не следва да се ползват с тази защита, тъй като по арг.
на чл.2, т.2 във вр. с чл.1, ал.3 ТЗ следва да се
считат за търговци, респ. не следва да се ползва от защитата на несеквестируемостта. В разпоредбата на чл.2, т.1 ТЗ под
лице, занимаващо се със селскостопанска дейност, законодателя е имал предвид,
лице което извършва тази дейност с
личния си труд и труда на членовете на семейството си и евентуално епизодично
според селскостопанския сезон ползва наемен труд, но не е организирал
селскостопанската си дейност като предприятие по смисъла на чл.1, ал.3 ТЗ. Ако
той е организирал селскостопанската си дейност като предприятие, има качеството
на търговец и няма да се ползва от защитата на несеквестируемостта./в
този см. правната доктрина, Българско гражданско процесуално право ІХ-то
издание, 2012 г., Ж. Сталев, А. Мингова и др.,
стр.1005; ГПК Приложен коментар. Проблеми на правораздаването. Анализ на
съдебната практика ІІ издание 2017г., Б. Пунев, В.
Гачев и др., стр.1220/.
Ето защо от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява
основателност на жалбата само в частта й срещу насочване на изпълнението върху
½ ид.ч. от НИ
/посевна площ/ с площ 3.102 дка. представляваща имот 018017 в землището
на с. Д., община Ш., а по скица имот с ид.
20938.18.17., като в останалата част жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
По жалбата срещу насочване на изпълнението върху ¼ ид.ч.
от имот - търговска сграда, с идентификатор 17573.501.547.4 в с. Г., обл. Ш.. Жалбоподателят твърди, че посочения имот не е негова
собственост, поради наличие на отказ от право на собственост по реда на чл.99 и
чл.100 ЗС, вписан в Службата по вписванията. Съгласно чл.435, ал.2, т.2 ГПК
длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху негово имущество, само
с аргумент за несеквестируемост. В случая П. не
твърди несеквестируемост на процесната
сграда, а че същият не е собственост на длъжника. Предвид това не е налице
основание за обжалване по чл.435, ал.2 т.2 ГПК, жалбата се явява процесуално
недопустима и следва да се остави без разглеждане в тази й част. Следва да се
посочи още, че твърдейки, че не е собственик на имота длъжникът няма право да
предявява чужди права пред съда по смисъла на чл.26, ал.2 ГПК, поради което
жалбата в тази и част се явява и лишена от правен интерес.
По жалбата в частта й за определяне на трето лице за пазач, с
разпореждане от 20.05.2019 г. Принципът, установен в чл.486, ал.1 ГПК е, че
имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът
трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен
да го предаде в същото състояние, в което го е приел. Съгласно ал.2 на чл.486, ГПК ако длъжникът не стопанисва добре имота и пречи на огледа на трети лица,
съдебният изпълнител предава управлението на друго лице. В случая, от
приложените по изпълнителното дело доказателства не се установяват действия от
страна на длъжника, които да сочат на недобро стопанисване на имотите, предмет
на изпълнение, нито на препятстване на огледи от страна на трети лица. За да
постанови назначаване на пазач ЧСИ е приел, че жалбоподателят шиканира изпълнителното производство, но липсва
конкретизация на действия на длъжника в този смисъл. Действително по делото са
налице доказателства, че длъжникът не може да бъде открит на известните по
делото адреси, за да му бъдат връчени книжа по делото, но това обстоятелства не
е основание по смисъла на чл.486, ал.2 ГПК, които да обоснове необходимост
имотите да бъдат възложени за пазене от трето лице. Още повече, в случая
по-голямата част от имотите са земеделски земи и липсват данни в какво може да
се изрази увредата им. В този смисъл посоченото разпореждане се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
По жалбата в частта й срещу разноските за запор на 5 банкови сметки
на длъжника: Съгласно т.2 от ТР от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК
на ВКС, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноски
по изпълнението. В съобразителната част към т.2 на ТР е разяснено, че това важи
и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази част
същата съдържа произнасяне по разноските, които не са удостоверени в
изпълнителното основание, както и в издадения въз основа на него изпълнителен
лист. В разглеждания случай разноските за наложените 5 запора /по 18 лв. с ДДС
или общо 90 лв./ са включени в поканата за доброволно изпълнение, а именно в
сумата от 318 лв.- разноски по изпълнителното дело. Не отговаря
на приложените по делото доказателства твърдението на жалбоподателя, че няма
открити банкови сметки в посочените банки. Напротив, видно представеното удостоверението
от БНБ, същият има 5 банкови сметки банки
– в ”Първа инвестиционна банка” АД, „ОББ” АД, „Токуда
банк” АД, „Банка ДСК” АД, „Алианц
банк Бългалия” АД. Още повече,
четири от банките са отговорили на получените запорни съобщения по реда на
чл.508 ГПК, че признават наложения запор /с
изключение на ПИБ, за която към момента на изпращане на изпълнителното дело в
съда липсва отговор по чл.508 ГПК/. Предвид изложеното жалбата се явява
неоснователна в тази й част и следва да се остави без уважение.
По жалбата в
частта й досежно запора
на движими вещи - 2 леки
автомобила - Фолксваген
голф с рег. № , Ровър с ДК № , съдът счита жалбата за
процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Съгласно
чл.435, ал.2 ГПК запорът на движими вещи не е предвиден като действие, което
длъжникът може да обжалва /той може да обжалва отнемането на движима вещ само поради
това, че не е бил уведомен надлежно за изпълнението, каквато хипотеза не се
твърди, а и не е налице в случая/. На следващо място, доколкото длъжникът
твърди, че тези вещи не са негова собственост, поради наличие на отказ от право
на собственост, съгласно чл.26, ал.2 ГПК не може да защитава чужди права пред
съда. Предвид това жалбата се явява и лишена от правен интерес.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ насочването на изпълнението,
чрез насрочване на публична продан, по изп. дело № 2018*0400353 по описа на ЧСИ *,
рег. № *, с район на действие ШОС, върху ½ ид.ч.
от НИ /посевна площ/ с площ 3.102 дка.
представляваща имот 018017 в землището на с. Д., община Ш., а по скица имот с ид. 20938.18.17, собственост на длъжника Д.Д.П. - земеделски производител, поради несеквестируемост.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба рег.№
02389/03.06.2019 г. на Д.Д.П.,***, м-т С.1, по изп. дело № 2018*0400353 по описа на ЧСИ *, рег. № *, с
район на действие ШОС, в частта й срещу насочване на изпълнението, чрез
насрочване на публична продан на собствени на длъжника Д.П. имоти: ПИ
/изоставена орна земя/ с площ 2.130дка, представляваща имот 83510.597.25 в
землището на кв. Д., община Ш.; ПИ /пасище/ с площ 3.001 дка, представляваща
имот 83510.549.27 в землището на кв. Д., общ. Ш.; ПИ /пасище/ с площ 3.600 дка.
представляващ имот 83510.593.6 в землището на кв. Д., общ. Ш.; НИ /ливада/ с
площ 3.219 дак. представляващ имот 32706.14.30 в
землището на с. И.Б., общ. Ш.; НИ /лозе/ с площ 0.662 дка. представляващ имот
23813.92.32 в землището на с. Д., общ. Ш.; ½ ид.ч.
от НИ /лозе/ с площ 5.172 дка., представляващ имот с ид.
83510.54.9, местност М. гр. Ш.; както и имоти собственост на ЕТ „Мобидик – Д.П.”, представляван от Д.Д.П.:
НИ /нива/ с площ 1.225 дка. представляваща имот 028029 в землището на с. Б., общ
Ш.; НИ /нива/ с площ 1.139 дка. представляващ имот 028031 в землището на с. Б.,
общ. Ш.; НИ /посевна площ/ 2.200 дка. представляващ имот 033024 в землището на
с. О., общ. Ш.; НИ /лозе/ с площ 0.864 дка. представляваща имот 32158.22.1 в
землището на с. И., общ. Ш.; НИ /пасище/ с площ 5.600 представляващ имот
32158.252.12 в землището на с. И., общ. Ш...
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.Д.П., в частта й срещу постановлението за разноски,
инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение от 15.05.2018 г. по изп. дело № 2018*0400353, за сумата 90 лв. с ДДС,
представляваща разноски за пет запора на банкови сметки, включена в сумата 318
лв. – разноски по изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Д.П.,
в частта й срещу насочване на изпълнението, чрез изнасяне на публична продан на
¼ ид.ч. от НИ Търговска сграда на 1 етаж със
ЗП 280.52 кв.м., включваща кафе-аператив, магазин и
ресторант, които сгради са построени в парцел І, кв.18 по плана на с. Г.общ. Ш.,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор 17573.501.547.4.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Д.П.,
в частта й срещу налагане на запор върху движими вещи – „Фолксваген голф” с
рег. № и „Ровър”
с ДК № .
В частта, с която жалбата е оставена
без разглеждане, решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част, на основание чл.437, ал.4 ГПК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.