№ 94
гр. Х., 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А Административно
наказателно дело № 20235630200223 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Т. П. Л., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул. „Св. К. О.“ №
* против Наказателно постановление № 22-0271-001284 от 16.11.2022г., издадено от ВПД
Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Т. Л., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че същото е неправилно, необосновано и постановено при наличие
на съществени процесуални нарушения. Твърди, че процесните АУАН и НП са издадени от
некомпетентни органи, в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушени били
административно-процесуалните правила при съставяне и връчване на акта. Същевременно
административното нарушение не било констатирано по надлежния ред и било
необосновано, тъй като липсвали доказателства за извършването му. Оспорва се дадената
правна квалификация на твърдяното за извършено нарушение. Посочва се, че
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не може да бъде
ангажирана, тъй като е погасена по давност. Приложим бил институтът на л. 27 и чл. 28 от
ЗАНН. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Т.
Л., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощения по делото адвокат А..
Депозирана е молба с вх. рег. № 3841 от 10.05.2023г. по описа на РС-Харманли, с която се
развиват изложените в жалбата възражения.
Въззиваемата страна ВПД Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли,
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
1
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.10.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 818361 от свидетеля Я. Г. Я. на длъжност младши
автоконтрольор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетеля К. П.
Р., за това, че на 23.10.2022г. около 08:10 часа в гр. Харманли по ул. „Деветнадесети
Февруари“ в посока към ул. „Св. К. О.“ управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес
МЛ 420 ЦДИ 4 Матик“с рег. № Х****КТ и поради несъобразяване скоростта с пътните
условия и релефа на местността е загубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл
в ляво от пътното платно по посоката на движение и се блъснал в паркирания лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № Х **** КК, с което станал причина за ПТП с материални щети.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения.
На същата дата – 23.10.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-001284 от
16.11.2022г. от Х. А. А. на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя Я. Я. и на свидетеля по АУАН К. Р..
От показанията на свидетеля Я. се установява, че не е присъствал на извършване на
нарушението, а го е установили. След подаден сигнал свидетелят Я. констатирал наличието
на следи от удар по лек автомобил с рег. № Х****КК. От предоставени видеозаписи
установил другият лек автомобил и механизма на настъпване на ПТП, а именно лек
автомобил с рег. № Х****КТ удря лек автомобил с рег. № Х****КК и продължава
движението си в неизвестна посока. След извършена справка свидетелят Я. установил кой е
собственикът на МПС с рег. №Х****КТ. Посетил на място жалбоподателят, по чиято кола
имало следи от ПТП. Свидетелят Я. заснел и този автомобил и запитал жалбоподателя за
обяснения за произхода им. Отговорът бил нелогичен и необоснован. Свидетелят Я.
посочва, че в резултат съставил два акта за напускане на ПТП и за самото ПТП. Свидетелят
Я. уточнява, че свидетелят К. Р. е присъствал единствено по съставяне на АУАН-а, но не и
по установяване на нарушението и нарушителя. Свидетелят Я. сам посочва, че в издадения
от него АУАН е допусната техническа грешка като погрешно бил изписан регистрационния
номер на управляваното от жалбоподателя МПС.
Показанията на свидетеля Р. не допринасят за изясняване на обективната истина
досежно осъществяване на административното нарушение и неговото авторство, тъй като
същият посочва, че е единствено свидетел по съставяне на АУАН.
По делото са приложени направените от свидетеля Я. снимки на лек автомобил с рег.
№ Х****КТ и на лек автомобил с рег. № Х****КК, както и протокол за ПТП и докладна
записка.
Видно от приложената справка за нарушител/водач на жалбоподателя същият
многократно е нарушавал правилата за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 25.03.2023г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 07.04.2023г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
2
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите
автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а
наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при
ОДМВР на обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от
лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 23.10.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 16.11.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
От разпоредбите на чл. 40 и следващите от ЗАНН може да се направи извода, че
законът урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъства при съставяне
на акта и да го подпишат, а именно: свидетели, присъствали на нарушението, свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, свидетели, присъствали при съставяне на
акта и свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта.
Възможно е съставянето на АУАН при наличието на всяка една от първите три
категории свидетели. Актосъставителят е длъжен всякога да предпочете да посочи като
свидетели, тези присъствали на нарушението. Ако такива не са установени или е обективно
невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие, актосъставителят следва да състави
акта в присъствието на свидетели присъствали на установяване на нарушението. Едва тогава
следва да се пристъпи към свидетелите от третата категория. Съставянето на акта с
участието на всяка предходна категория би следвало да бъде предпочетено и да изключи
участието на свидетелите от по-следващата категория. Противното обаче не следва да счита
за допускане на съществено процесуално нарушение.
Налице е нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
3
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В настоящия случай не са налице свидетели присъствали на нарушението или такива
на неговото установяване, а само такъв на съставяне на нарушението. При това положение
процесният АУАН е следвало да бъде съставен в присъствието на двама свидетелите, а той е
съставен единствено в присъствието на свидетеля К. П. Р. - свидетел на съставяне на
нарушението.
Налице е процесуално нарушение на производството по установяване на
нарушението, водещо до опорочаване на издадения АУАН и съответно на съставеното
наказателно постановление въз основа на него.
На следващо място обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на
изискванията за тяхната форма, но не и съдържание.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието
съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на
актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на
извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната
квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия
орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере
фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
както и че са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Следователно елемент от обективна страна на
нарушението е качеството водач на ППС.
Според § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни
животни или стада по пътищата. Следователно моторното превозно средство е част от
доказателственорелевантните факти.
В описанието на нарушението в процесния АУАН е посочено, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 420 ЦДИ 4 Матик“с рег. № Х****КТ. Видно от
останалите доказателства в административнонаказателната преписка и от свидетелските
показания на свидетеля Я. регистрационния номер на управляваното от жалбоподателя
МПС е Х****КТ.
Вместо тази грешка да бъде отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН с описанието
в наказателното постановление тя е задълбочена, като не е посочен не само погрешен
регистрационен номер, но и марка и модел на управляваното МПС. В процесното
наказателно постановление се твърди, че жалбоподателят е бил водач на лек автомобил
„Порше Панамера ГТС“ с рег. № Х ****КТ. Същевременно се посочва, че при управлението
на лек автомобил „Мерцедес МЛ 420 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № Х****КТ и несъобразяване на
скоростта с пътните условия и релефа на местността е загубил управление над
управляваното МПС.
Неясното описание на извършеното нарушение и на съответните
4
доказателстворелевантни факти нарушава правото на защита на жалбоподателя, като
опорочава възможността да разбере фактическото обвинение в извършване на
администривното нарушение. Нарушаване на правото на защита на жалбоподателя винаги
води до отмяна на издаденото наказателно постановление.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения в производството по
издаване на акт за установяване на административно нарушение и изискванията за
минимално изискуемото съдържание на АУАН и на НП съдът счита, че оспореното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се предвиди възможността
в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата е предвидено, че адвокат
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг
юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като възнаграждението се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.
В представеното по делото пълномощно е отбелязано, че адвокат А. предоставя безплатна
правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Направено е искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А. още с депозиране на
жалбата, както и с допълнителна молба преди приключване на съдебните прения.
С оглед установената незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш
административно-наказващият орган дължи сторените разноски на жалбоподателя. В случая
следва да заплати възнаграждение на адвоката, осъществил безплатно процесуално
представителство. Според Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед резултата от правния спор процесуалният
представител на жалбоподателя има право на сума в размер на 400,00 лева – възнаграждение
за безплатно представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, районен
съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0271-001284 от 16.11.2022г., издадено
от ВПД Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Т. П. Л., ЕГН
**********, с адрес гр. Х., ул. „Св. К. О.“ № * на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ОД на МВР – Хасково да заплати на адвокат Д. А., член на АК-Хасково
сума в размер на 400,00 лева - възнаграждение за безплатно процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5
6