Решение по дело №360/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 160
Дата: 3 септември 2019 г. (в сила от 1 октомври 2019 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20181870200360
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

160

гр. Самоков, 03.09.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Самоковският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                     

                     

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при участието на секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Трифонова АНД № 360 по описа на Самоковския районен съд за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.Делото е образувано по жалба на „П.к.”-гр.Самоков ,представлявана от Л.Т.Н., чрез адв.Емилия Константинова, с която е обжалвано наказателно постановление F367.../14.02.2018 г. ,издадено от  заместник директора на ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл...., ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди ,че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на административно процесуалните правила. Сочи се ,че АУАН не е връчен по надлежния ред и наказанието е несправедливо.Счита ,че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и са налице предпоставките за приложението му.Иска изцяло да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв.Константинова поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление,като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата не се представлява в съдебното заседание. Представя писмена защита с подробни съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление.

Самоковският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,като провери служебно атакуваното наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

С наказателно постановление F367.../14.02.2018 г. ,издадено от  заместник директора на ТД на НАП София, на жалбоподателя „П.к.”-гр.Самоков е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл...., ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС.В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено ,че на 03.11.2017 год. ,14.00 часа, при извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от РД на ЗДДС-магазин за хранителни стоки,находящ се в с.Я.,община Самоков,стопанисван от кооперация „П.к.”, представлявана от Л.Т.Н. ,е установено,че при извършена контролна покупка в 14.00 часа на обща стойност 0.50 лева ,от стана на органите по приходите ,преди тяхната легитимация ,от името на кооперация „”, ЕИК:000743..., не е издаден фискален бон от намиращото се в обекта ФУ модел „Datecs DP-35”, с ИН на ФУ DТ 292324 и ФП № 02292324, нито касова бележка от кочан.Плащането е извършено в брой от Н.Й.И.- на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП-София и прието от Д.С.И.,на длъжност –магазинер в кооперация „П.к.”.Отразено е, че след легитимацията на органите по приходите е отпечатан ДФО № 0002735/03.11.2017 год. и разпечатка на КЛЕН за дата 03.11.2017 год. от наличното в обекта ФУ,от които е видно ,че няма регистрирана продажба на гореописаната дейност.

 Резултатите от проверката са обективирани в протокол ПИП № 0315302/03.11.2017 год.

От констатацията следва ,че жалбоподателят не е изпълнил задължението си  за приетото плащане в брой да издаде фискален бон от работещото ФУ в търговския обект.

Наказателното постановление е издадено въз основа акт № F371171/ 18.12.2017 год. за установяване на административно нарушение, съставен от Н.Й.И. ,на длъжност –инспектор по прихододите в Национална агенция за приходите при Териториална дирекцияСофия ,в присъствието на свидетелите –Г.Р.Т. /свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта/и Д.М.М./свидетел при съставяне и връчване на АУАН/.Констатациите в АУАН са идентични с отразените в НП констатации. АУАН е съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя,връчен му е по-късно на 21.12.2017 год. и е получил препис от АУАН на същата дата.Не е представил е възражения по АУАН срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Разпитаните по делото свидетели Н.Й.И./при изписване на фамилията на свидетеля в протокола от с.з. на 29.01.2019 год. е допусната грешка –вместо И. е записана фамилията Д./ и Г.Р.Т. в показанията си потвърждават констатациите в АУАН и НП.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Жалбата е подадена е от лице с правен интерес от обжалване на наказателното постановление и е подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.НП е издадено от компетентен орган, без да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство жалбоподателят да не е могъл да се защитава. НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН относно неговото съдържание.

При съставянето и предявяването на акта за административно нарушение не е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила.

Актът по чл.36, ал.1 от ЗАНН служи за установяване на административно нарушение.Той следва да се съставя в присъствието на нарушителя ,за да се вземат предвид неговите възражения при описанието на фактическата обстановка и за да може да се ангажират доказателства при установяване на обективната истина – чл.44,ал.2 и чл.52, ал.3 от ЗАНН.Актът се съставя от актосъставителя ,но като доказателство за вярно отразяване на фактите в неговата описателна част е присъствието на свидетелите.Присъствието на нарушителя е необходимо ,за да се защитят неговите процесуални права да иска установяване на нови обстоятелства или да възразява срещу вече установените факти.За да бъде редовен, съставеният акт трябва да бъде предявен за подпис на нарушителя. Предявяването на акта има за цел да запознае нарушителя с вмененото му нарушение.Фактът на предявяване на акта се удостоверява с подписването му от нарушителя или отказ от подписване.

В настоящият случай действително АУАН е бил съставен в отсъствие на представител на нарушителя ,като същият е бил известен, изпратена е покана на представляващия „П.к.” Л.Т.Н. на посочения от него адрес да присъства при съставяне на акта, като от данните по делото е видно,че не е намерен на адреса и не му е връчена такава ,но акта е бил предявен и препис е връчен от него на представител на жалбоподателя срещу разписка на 21.12.2017 год.

Съществено процесуално нарушение би било ако актът не е бил предявен и връчен на представител на нарушителя, тъй като в този случай до издаване на НП, той би бил в неизвестност относно факта, че срещу него е образувано административнонаказателно производство. В случая неприсъствието на представител на жалбоподателя при съставяне на акта  не е довело до нарушаване правото на защита на наказаното ЮЛ в степен, че то да не е могло да упражни права, които законът му предоставя в административнонаказателното производство или тези му права да са се преклудирали и този пропуск да не може да бъде преодолян при по – нататъшния ход на производството.След връчването на АУАН нарушителят не е направил възражения срещу акта в законоустановения срок.

След проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,съдът намери,че не са налице основания за неговата отмяна .

Разпоредбата на  чл.118, ал.1 от ЗДДС въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

         Безспорни са констатацииите за извършено нарушение на чл. 118 ал. 1 от ЗДДС.Бездействието на търговеца в случая да издаде фискална касова бележка/ фискален бон/, се потвърждава от доказателствата по делото – устни и писмени. В проверявания обект, представляващ търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС, при извършената проверка е констатирано, че за извършената покупка, заплатена с пари в брой, не е издадена фискална касова бележка/фискален бон/ от регистрирано за обекта ФУ, като устройството е работело към момента на проверката.В приложения КЛЕН за дата 03.11.2017 г. е видно, че няма регистрирана продажба за гореописаната стойност.От обективна страна деянието се изразява в бездействие от страна на търговеца, който не е изпълнил задължението си да издаде фискален бон или касова бележка от кочан за извършената продажба в търговския обект. Нарушителят е ЮЛ и въпросът за вината не се обсъжда, тъй като отговорността му е безвиновна.

Следва да се приеме безспорно, че е извършено нарушението така, както е описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.

Съдът приема, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващия орган може да не наложи административно наказание като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма „маловажен случай“ е този при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е маловажен случай.Нарушението е формално и с факта на неговото установяване законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици.Законодателят е квалифицирал неиздаването на фискален бон като административно нарушение,като не е фиксирал минимален и максимален размер на продажбата.Административното нарушение в случая се смята за извършено с факта на неиздаването му и не зависи от размера на сумата.Съдът счита,че неиздаването на фискален бон при осъществяване на продажби в търговската мрежа е масово явление при търговците и в този смисъл административното нарушение е с голяма степен на обществена опасност.При неотчитане на продажбите се създават предпоставки за засягането на обществени отношения със значителен интерес,каквито се явяват тези свързани с приходната част на държавния бюджет.

 По изложените съображения съдът приема, че административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

При определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание изрично е записано, че това наказание се налага на основание чл...., ал.1 от ЗДДС, т.е. коректно е изписана правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните правни норми.

Съгласно разпоредбата на чл...., ал.1 от ЗДДС, за допуснато нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС,ЮЛ се наказва с имуществена санкция в размер от 500,00 /петстотин/ лева до 2000,00 /две хиляди/ лева.В конкретния случай имуществената санкция е определена в минимален размер-500 лева.

Мотивиран от горното ,съдът   

 

Р   Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление F367.../14.02.2018 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП София,с което на „П.к.”-гр.Самоков ,представлявана от Л.Т.Н., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл...., ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София област в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: