Р Е Ш Е Н И
Е
№
27.12.2019
година гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският районен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА
при секретаря Тонка Тенева, като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.д. № 2206 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск за изменение на издръжка – по чл.150 СК.
Ищецът Селим Е.С. чрез своята майка
и законен представител твърди, че с решение № 209 от 01.03.2018 г. по гр.д.№
1613 по описа за 2017 г. на PC гр.Стара Загора на майката били предоставени
родителските права над малолетното дете С.С., като на
бащата бил определен режим на лични контакти и била присъдена издръжка в размер
на 150 лв., считано от 24.03.2017г.
От тогава се променили чувствително
обстоятелствата, при които била постановена издръжката, променили се
икономическите условия. Към момента на исковата молба тази сума била крайно
недостатъчна за отглеждането на детето. Детето посещавало ясла ЦДГ № 66
гр.Стара Загора и предстояло обучение в предучилищна група. Майката на детето
поддържа, че не работи и доходите, с които разполага били недостатъчни, а
ответникът получавал много над средните за страната доходи, като имал
дружество, което осъществявало дейност. Детето им С. боледувало и се налагало
да закупува нужните лекарства. Имала още две деца от предишен брак, за които
също се грижела и живеели заедно с нея и малолетното дете Селим. Счита, че
присъдения размер на издръжката бил недостатъчен с оглед възрастта и нуждите на
детето и следвало да бъде изменен.
Искането е да се измени размера на
определената издръжка, както следва:
Да се осъди Е.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплаща на детето С.Е.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Д. К.С.,***,
ежемесечна издръжка в размер на 250.00 лв. (двеста и петдесет лева), платими до
10-то число от месеца, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до настъпване на законни основания за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка една забавена вноска до
окончателното плащане.
Претендирани са направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от назначения особен представител на ответника.
Особеният представител на ответника Е.С.Н.
заявява,че оспорва изцяло предявения иск за увеличение на издръжка на
малолетното дете С.Е.С. по следните съображения:
Основанието за изменение на
издръжката, определена по силата на съдебен акт - влязло в законна сила решение
на Старозагорски районен съд по гр.д. 1613/2017 г .- на малолетно дете по
смисъла на чл.150 СК било налице тогава, когато се установяло съществено
изменение на обстоятелствата, при които била определена първоначалната
издръжка.
Счита, че в конкретния случай такова
изменение на обстоятелствата не било налице. Видно било от приложеното като
писмено доказателство съдебно решение, че от определянето на първоначалната
издръжка до датата на предявяване на иска за нейното увеличение била изминала
малко повече от една година, в която нуждите на детето не били се увеличили -
то все още не било в училищна възраст, което не предполагало допълнителни
разходи, свързани с неговото обучение. И към момента на определяне на
първоначалната издръжка майката била безработна, поради което този мотив,
изтъкнат в исковата молба, не било ново обстоятелство, налагащо увеличение на
издръжката.
Що се отнасяло да финансовото
състояние на ответника, не били ангажирани доказателства, че същото се било
изменило и той имал по-високи доходи от тези, при определянето на
първоначалната издръжка. Не били представени доказателства за доходите на
ответника, за които в исковата молба се твърдяло, че съществено се били
увеличили. Напротив, от публичната информация, налична в Търговския регистър
ставало ясно, че „РЕНИ- Е.С.“ ЕООД от 1915г. (вероятно се има предвид 2015 г.) не било подавало финансови отчети,
което водело до извода, че дружеството по всяка вероятност не упражнявало
търговска дейност. Налице било и запор на дружествените дялове на ответника -
индикация за наличие на негови задължения, които не можел да обслужва, явяващо
се косвено доказателство за финансовото му състояние.
По отношение на твърдението,че
ищцата имала още две деца, за които полагала грижи, то това обстоятелство било
взето предвид при определянето на първоначалната издръжка и не можело да бъде
основание за нейното увеличение.
Съдът, като обсъди представените
доказателства, намери за установено следното:
Видно от представеното копие на
удостоверение за раждане ответникът Е.С.Н. е баща на детето С.Е.С. (на 6 години).
С влязло в сила Решение постановено на 01.03.2018 г. по гр.д. № 1613/2017 г. по
описа на Районен съд Стара Загора, упражняването на родителските права по
отношение на С. било предоставено на майката, а бащата бил осъден да заплаща
издръжка в размер на 150 лв. месечно. Детето С. към настоящия момент е в
последна подготвителна група в детска
градина № 66 в гр. Стара Загора и му предстои записване в първи клас от
следващата учебна година 2020/2021 г. (С. е роден на ***г.). По делото се
събраха доказателства, че детето има поставена диагноза астма с преобладаващ
алергичен компонент. С. е диспансеризиран при детски пулмолог
за наблюдение и провеждане на профилактика на самото заболяване. Има издадена
книжка на хронично болния от 25.07.2018 г.
Няма представени са доказателства за
посещавани извънкласни дейности, а за посещение на детска градина майката не
заплаща такса, тъй като това е трето, родено от нея дете. Майката има две други
деца, няма сключен трудов договор, но пред социалните работници признава, че
помага в онлайн магазина на сестра си, срещу което получава възнаграждение в
размер на 500 лева месечно. Декларирала е пред съда, че не притежава недвижими
имоти.
За
бащата се установява, че не работи. Има регистрирано едно търговско дружество –
„РЕНИ - Е.С.“ ЕООД, на което ответникът е едноличен собственик на капитала и
управител. По делото в Търговския регистър е подадено заявление Г3, а именно че
дружеството не е осъществявало дейност през предходната календарна година. Всъщност
при изготвяне на социалния доклад бащата не е открит на посочените от него
адреси. По информация, събрана от трети лица той се намира в чужбина – Англия,
а по делото се представлява от особен представител. Последният поддържа тезата,
че не следва да се изменя постановената издръжка, тъй като не е налице промяна
в обстоятелствата.
От
изготвения по делото социален доклад се установява още, че детето общува с баща
си и се вижда с него, като срещите са спрели през пролетта на тази година,
когато майката предполага, че ответникът е заминал в чужбина. Майката твърди,
че издръжката се заплаща сравнително навреме. Бащата веднъж е закупил играчка
за С. и други дребни неща. Майката живее с новия си съжител в жилище под наем,
като финансова помощ за децата ѝ оказват бащата на по-големите брат и
сестра на С. и новия съжител на майката. След 2018 г. няма подавани сигнали в
ОЗД към ДСП гр. Стара Загора.
По
делото е изготвена съдебно-медицинска и счетоводна експертиза с оглед
твърденията на майката за завишени разходи за детето С. предвид заболяването
му. На поставения въпрос от какви заболявания страда детето С.Е.С. вещото лице
е установило, че С. е с поставена диагноза Бронхиална астма с преобладаващ
алергичен компонент от 25.07.2018 г. Направено е проучване на документацията
при личния лекар на детето, откъдето е видно регистрирането на остри бронхити ежемесечно.
По данни на майката са посещавали медицински център „Дар“, когато личният лекар
на детето не е на работа, където еднократното приложение на инжекции при
бронхиален спазъм се заплаща в размер на 10 лева. Детето е диспансеризирано при
детски пулмолог, като му е издадена медицинска книжка
на хронично болния пак от лятото на 2018 г. Назначено е лечение с Пулмикорт инхалаторно и Монтелукас таблетки, които се поемат 100 % като стойност от
НЗОК. От 24.03.2017 г. (датата, на която е подадена исковата молба по гр.д. №
1613/2017 г. по описа на РС Стара Загора ) е установено, че детето С. е
боледувал често от остри бронхити, като са извършвани и платени медицински
прегледи. Осъществено е болнично лечение на пневмония през юли 2018 г. и след това през октомври 2018 г. остър
бронхит. Към момента на изготвяне на експертизата според експертът детето е с
остър ларингит и провежда лечение с антибиотик и симптоматични средства.
При лечение
на дете с астма се назначава инхалаторно лечение с Вентолин на стойност 10 лева, което не се поема от
здравната каса. Прилагат се и муколитици (отхрачващи средства/сиропи) на стойност 8-10 лева. За
съпътстващата хрема и секреция от носа се прилагат също капки за нос на
стойност около 12-15 лева. Прилагането на антибиотик зависи от протичането на
заболяването, като цената варира от 15 до 40 лева за опаковка, а съответните пребиотици са на цена между 10 и 20 лева. Прилагат се и имуностимулатори на стойност около 18-25 лева. В съдебна
зала вещото лице заявява, че при изготвяне на експертизата, освен опита като
лекар са ползвани и данни от личния лекар и от майката за изписвани лекарства.
Съдът
възприема съдебната експертиза в медицинската ѝ част изцяло като
задълбочено и детайлно извършена и сочеща, че при констатираното заболяване на
детето майката действително има завишени разходи, които не се поемат изцяло от
НЗОК. По делото няма доказателства детето да е с установено трайно увреждане по
смисъла на чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца т.е. да има издадено
решение на ТЕЛК, което да предполага изплащане на помощ по смисъла на същия
закон.
Вещото
лице счетоводител е съставило таблица с групи и видове разходи, годишни такива,
месечни, дневни и средно месечни разходи за детето. Съгласно тази таблица
детето има нужда от средно 350 лева месечно, за да бъдат задоволявани
потребностите му с оглед заболяването му и отсъствията от детска градина при
честите боледувания. Съдът не възприема изцяло така предложената таблица,
категоризираща разходите по групи и средномесечно, като от тях следва да се
изключат втората почивка през годината за детето (несъответстваща на
обикновените разходи за едно дете според обичайната практика), както и
посоченото в т. II.2, доколкото същото представлява обобщена стойност на
посочените по –долу лекарства и на практик се получава двойното им включване за
един месец. При изключване на тези стойности съдът намира, че на майката
средномесечно ѝ се налага да заплаща по около 200 лева месечно
допълнително за лечение, изхранване на детето си и курорт.
С оглед на така установените факти от
правна страна съдът намира следното:
При
присъждане на издръжка на ненавършили пълнолетие деца родителите винаги дължат
издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката се определя от нуждите на лицата, които
имат право на издръжка (и които са винаги конкретни) и от възможностите на
лицата, които дължат издръжка (които пък се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация). Издръжка следва да е съобразена с обикновените
условия за живот за децата, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите условия, които са от значение за случая.
Изменението на обстоятелствата може
да се отнася до здравословното състояние, трудоспособността, доходите,
семейното положение и пр., но за да се уважи иск за изменение на издръжката, се
изисква трайна и съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или
във възможностите на задълженото лице.
В
настоящия случай от момента на присъждането на издръжката е изминал период от
около почти две години. През това време детето е пораснало и нуждите му са
увеличени – детето С. е в предучилищна възраст и му предстои записване в първи
клас. Освен това е установено, че има промяна и в здравословното му състояние –
през лятото на 2018 г. е диспансеризиран с астма и боледува сравнително често.
Освен това следва да се има предвид, че възрастта на децата предполага
интензивен растеж, при който непрекъснато трябва да бъдат задоволявани
нарастващите нужди от храна, дрехи, обучение и развлечения. Това винаги е
съществена промяна с оглед тяхното правилно физическо и умствено развитие. Както
бе посочено по-горе, тези нужди следва да се ограничат до обикновените условия
на живот и обикновените потребности, съобразени със сегашния момент и със
стандарта на живот, който обикновено те са имали.
При
изменение на размера на присъдена издръжка и определяне на нова съдът е длъжен
да съобрази правилото на чл.142, ал.1 СК, т.е. да съобрази както новите,
нараснали нужди на децата, така и възможностите на родителя, от когото се търси
издръжката.
От доказателствата по делото се
установи, че бащата не работи към настоящия момент, като доскоро е притежавал
бизнес, свързан с баничарници. В трудоспособна възраст е, няма данни за
заболявания и няма други деца т.е. алиментни
задължения. Изплащал е доброволно досега определения размер на издръжката.
Понастоящем
минималния размер на издръжката е ¼ от минималната работна заплата т.е. 140
лева, като от януари 2020 г. ще бъде 152, 50 лева. Присъденият размер от 150
лева се явява занижен към настоящия момент и се присъжда на деца в значително
по- малка възраст.
Предвид
на изложеното и като взе предвид възрастта на детето и нуждите му, които са
завишени с оглед честите боледувания, съдът счита, че за ежемесечната му издръжка
е около 400 - 450 лева месечно, която включва разходи за квартира, отопление,
дрехи, храна, играчки, почивки и лечение. Ето защо съдът намира за справедливо
да се присъди бащата да изплаща по 200 лева на сина си, като останалата част от
необходимата издръжка за детето следва да бъде поета от майката. В тази връзка
следва да се има предвид, че тя упражнява родителските права и полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Превес при определяне
на издръжка в този размер имат завишените нужди от лекарства, витамини и курорт
на детето, които не се поемат от НЗОК, но имат значение за правилното му
развитие и следва да се вземат предвид. Налице са категорично условия за
изменение на издръжката на детето не само поради променените икономически
показатели в страната за този период, но и поради констатирани промени в
здравословното му състояние. Същевременно фактът, че бащата няма регистриран
трудов договор не следва да е определящо и не предполага плащане на минимален
размер на издръжка, като сумата от 50 лева над този минимален размер съдът
намира, че е във възможностите на бащата.
С
оглед на тези съображения съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен и следва да се уважи до сумата от 200 лева и да се отхвърли до
сумата над 200 лева до 250 лева.
По
разноските.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати дължимата държавна такса
общо в размер на 72 лв. и 330 лева разноски за вещи лица, а на ищцата следва да
заплати и направените деловодни разноски за възнаграждение за един адвокат. Съобразно
уважената част от иска следва да се осъди ответника да заплати адвокатски
хонорар в размер на 150 лева на ищцата. Съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК определя
възнаграждение на особения представител в размер на 250 лева, платими от
бюджета на съда. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати
на съда 125 лева разноски, сторени за възнаграждение на особен представител.
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 СК ежемесечната
издръжка, присъдена по гр.д. № 1613/2017 г. на Старозагорския районен съд, като
ОСЪЖДА Е.С.Н. с ЕГН ********** ***
чучура север, бл. 63, вх. А, ет. 1, ап. 81 да
заплаща на малолетното си дете С.Е.С., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Д.К.С. ***, ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лв. (двеста лева), вместо досега
плащаните 150 лева месечно, платими до 10-то число от месеца, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 22.04.2019 г. до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка една забавена вноска до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск в останалата му част – над присъдените 200 лева до претендираните 250 лв. месечно.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е.С.Н.
с ЕГН ********** *** чучура север, бл. 63, вх. А, ет. 1, ап. 81 да
заплати на С.Е.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д.К.С. *** сумата от 150
лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за
един адвокат съразмерно с уважената част от иска.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения
представител – адв. Р.М. възнаграждение в размер на 250 лева, платими от
бюджета на съда.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Е.С.Н.
с ЕГН ********** да заплати на
държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
Стара Загора сумата от 72 (седемдесет и два) лв., представляваща дължимата
държавна такса, 125 (сто двадесет и пет) лева разноски за особен представител и
330 (триста и тридесет) лева разноски за вещи лица.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта
му относно присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано
пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от днес –
27.12.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: