№ 18404
гр. София, 12.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110153492 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба „Ю. Б.” АД /предишно наименование
..Б. П. Б." АД/, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление в гр. С..............., в
качеството на правоприемник на БНП П. П. Ф. клон България, ЕИК *********, срещу З.
В. Ц., ЕГН ********** с адрес: гр. С..........., с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи 6550,94 лева, представляваща главница по договор за кредит № PLUS-
17447544 от 19.11.2019 г. ведно със законна лихва от 31.03.2023 г. до окончателното
изплащане, сумата 505,25 лева, възнаградителна лихва за периода 15.08.2021 г. до 15.02.2022
г., сумата 1016,69 лева, обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. до 16.03.2023 г.
Ищецът твърди, че на 19.11.2019 г. между „БНП П. П. Ф.“ и З. В. Ц., ЕГН **********
е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17447544 посредством, който
страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ
размер на 20 000.00 лева за срок от 24 месеца, обхващащ периода от подписване на договора
до 15.02.2022 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените
погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е
паричният кредит да бъде изплатен на 24 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 1
020.45 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Въз
основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на
разходите. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът
сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при
съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в
поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита бил
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР била
определена датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват
точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договора била преведена по личната
1
банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На
основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника възникнало задължението да
погаси заема на 24 месечни вноски, всяка по 1020.45 лева, като в чл. 5 от договора е
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата. Между „БНП П. П. Ф.“ и кредитополучателят било сключено
споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосоченият договор за
потребителски кредит. Споразумението било постигнато предвид подадено от
кредитополучтеля заявление докредитора, съдържащо данни за съществуващи временни
обективни затруднения, настъпили като пряка последица от извънредното положение,
въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрание на Република България, във
връзка с обявената от Световната здравна организация пандемия, причинена от вируса
COVID - 19. Страните по договора за кредит са постигнали съгласие заплащането на
посочените в т. 1 от споразумението месечни погасителни вноски да се отложи. Вследствие
на отлагането по т. 1 размерът на месечната погасителна вноска и срокът на кредита се
изменят съобразно погасителния план, обективиран в споразумението и съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Годишният процент на разходите по договора за кредит остава непроменен, като
лихвата, начислена съгласно договора за кредит и останала непогасена по време на
гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния план на
споразумението. Предоговореният брой на погасителните вноски е 21, като новият размер
на месечната погасителна вноска съответно е 1 020.45 лева. Обезщетението за забава било
равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли
на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година
са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от
1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна
база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение. Обезщетението за забава е равно на ОЛП,
обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата
година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими
за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са
приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като
дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът назначеният особен представител на
ответника е депозирал отговор на исковата молба с който прави възражения за
неравноправни клаузи оспорва материалната легитимация на ищеца като сочи, че кредита е
сключен между други страни и не се установява, ищецът да е придобил права на кредитор.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, и чл. 86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
посоченото облигационно правоотношение; предаване на сумата от кредитора; уговорения
падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на
кредита с надбавка /лихва/.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже
положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил задължението.
От представените писмени доказателства се установява, че по силата на договор за
2
потребителски кредит № PLUS-17447544 от 19.11.2019 г. , „БНП П. П. Ф.“ в качеството на
кредитор е отпуснала на З. В. Ц. в качеството на кредитополучател потребителски кредит
а размер на 20 000.00 лева. В чл. 2, от договора било уговорено, че в случай, че във връзка с
договора за кредит Кредитополучателят сключи застраховка по застрахователна програма
„Защита на плащанията“, предоставяни от 20 000.00 лихва, чиято премия е платима
еднократно, страните по настоящия договор се съгласяват, че необходимата сума за
заплащане на застрахователната премия е за сметка на отпуснатия кредит и се удържа
автоматично от банката при усвояване на кредита. В чл. 3 от договора за потребителски
кредит страните предвидили, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката
лихва (уговорена като надбавка, съставляваща печалбата на кредитора), изчислена при
фиксиран лихвен процент. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент.
Според погасителния план инкорпориран в договора за кредит същият е следвало да
бъде погасен на 24 равни месечни вноски в размер на 999,37 лева. Последната вноска била с
падеж 15.11.2021г.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като пълно, подробно, задълбочено и обосновано. Вещото лице е дало
заключение след запознаване с движението по сметка че, за погасяване на кредита,
постъпили суми в общ размер на 17294,06 лв., постъпили от ответника.
С направените плащания били погасени 13758,66 лв. – главница, 2064,80 лв., -
възнаградителна лихва, и 1470,60 лева – застрахователна премия.
Според заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза останали
незаплатени суми - Главница – 6318,74 лв.; Дължима възнаградителна лихва – 505,16 лв.;
Дължима наказателна лихва – 980,54лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК Съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.
В случая с отговора на исковата молба са направени и възражения за наличие на
неравноправни клаузи в договора.
По отношение на клаузата за дължимост на такса „ангажимент“.
Според чл. 2 договора за кредит, съгласно която кредитополучателят заплаща такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключва договор при фиксирана лихва, която такса се
заплаща при усвояване на кредита и се удържа от кредитополучателя. В случая таксата е в
размер на 700 лв. и съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза е удържана
при усвояването на кредита.
В ЗПК е установена забрана за уговаряне на такси и комисионни за присъщи на
кредитора дейности по отпускане на потребителски кредит – свързани с усвояването и
управлението на кредита /арг. чл.10а ал.2 ЗПК/, като видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. В
случая следва да се съобрази дали посочената такса е за такива дейности, свързани и
присъщи на отношенията между страните по договора за потребителски кредит, т.е. може да
се причисли към управлението му или са дейности, извън обичайното развитие по него, т.е.
представляват допълнителни услуги, свързани с договора, по см. на ал.1 на чл.10а ЗПК.
Същите според същността си следва да се разделят в две групи: 1/ даващи определени
предимства в процеса на отпускане на парични суми – приоритетното разглеждане и
изплащане на потребителския кредит и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства; 2/ такива, които засягат изменение на договора по общо съгласие на
страните /чл.20а ал.2 ЗЗД/ – промяна на падеж и намаляване на размера на плащанията.
Целта на вторите е да се гарантира нормалното погасяване на кредита, да се осигури
гъвкавост и да се подобри позицията на кредитодателя за събиране на заемната сума. От
посоченото съдът прави извод, че целта на втората група услуги от „допълнителния пакет“ е
3
предприемане на мерки за нормално погасяване на кредита, т.е. предотвратяване на
неизпълнение на договорните задължения на кредитополучателя чрез изменение на част от
елементите на договора, за да се съобразят финансовите му възможности. Допълнителни са
тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените престации, които при договора
за потребителски кредит са предоставяне на парична сума от кредитора и връщане на
същата от длъжника-заемател, заедно с уговорената възнаградителна лихва на определения
падеж. Първата група от т. нар. „допълнителни услуги“ също касаят присъщи на
кредитодателя действия по одобрение за отпускане на парични средства и изплащането им.
Както е записано в мотивите към Закон за изменение и допълнение на закона за
потребителския кредит /№454-01-8 от 30.01.2014 г., 42 НС/ „…проблем са редица такси,
свързани с отпускане, обслужване и погасяване на кредита /такса за кандидатстване, такса за
одобрение, такса за усвояване на кредита, такса за оценка на имота, годишна такса за
управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за предсрочно погасяване и
др./ Целта на таксите е да се покрият административните разходи на банката при
предоставяне на определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират
някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по
предоставяне на кредита, а именно – такси и комисионни за действия, одобрение и
усвояване на кредит, както и за неговото управление…“. Уговорената такса „ангажимент“
при фиксиран лихвен процент не попада в изключението по чл.10а ал.1 ЗПК, тъй като не
представлява допълнителна услуга, а е такса, която е свързана с усвояване на кредита, и
следователно същата противоречи на цитираната по-горе разпоредба на чл.10а ал.1 ЗПК.
По отношение на задължението за застрахователна премия, съдът намира, че не е
доказано сключването на застрахователен договор. Съгласно Кодекса за застраховането
застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или
на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност на договора,
поради което за да се приеме, че е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да
представи застрахователна полица или друг писмен акт.
По делото не е представен нито застрахователен договор, нито полица, нито
застрахователен сертификат. Ето защо, съдът намира, че ищецът не е доказал сключването
на застрахователен договор, по силата на който ответникът да дължи месечни вноски за
застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора за
потребителски кредит. При това положение не може да се приеме, че е налице и основание
за включване на дължимата сума за застрахователна премия в главницата по кредита. Следва
обаче да се вземе предвид, че ищецът е включил размерът на застрахователните вноски в
погасителните вноски. Освен това, застрахователната премия по сключен договор за
застраховка на плащанията представлява разход, пряко свързан с договора за кредит и
същият следва да намери отражение в размера на годишния процент на разходите.
В случая в договора за кредит ГПР е посочен във фиксиран размер - 14,52 %, но
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето
предвид при формирането му. Такава конкретизация липсва и в общите условия, към които
препраща договора. Както беше посочено и по-горе според чл. 19, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в ГПР
следва да намерят отражение освен уговорената лихва и всички допълнителни разходи,
свързани с кредита, в това число "такса ангажимент" и застрахователната премия по
сключения договор за застраховка на плащанията. След като не е сторено съдът намира, че
договорът за кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит, според който следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
4
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. В случая в договора за
кредит ГПР е посочен във фиксиран размер – 14,52 %, но липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето предвид при формирането му.
Такава конкретизация липсва и в условията на договора.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК
сключеният договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредит. В този смисъл е
постановено и Решение № 5329/20.10.2023г. по гр.д.№ 855/2023г. по описа на СГС II-Д
състав.
Предвид изложеното и като взе предвид, че чистата стойност на предоставения
кредит, съгласно заключението по приетата ССч Е е в размер на 9514,25 лв. - сумата, която е
получил ответника и като взе предвид постъпилите плащания в общ размер на 17294,06 лв.,
намира, че длъжникът е погасил чистата стойност на главницата.
Ето защо искът подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 искове от „Ю. Б.” АД /предишно
наименование ..Б. П. Б." АД/, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление в гр.
С..............., в качеството на правоприемник на БНП П. П. Ф. клон България, ЕИК
*********, срещу З. В. Ц., ЕГН ********** с адрес: гр. С........... с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, и чл. 86 ЗЗД. за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 6550,94 лева,
представляваща главница по договор за кредит № PLUS-17447544 от 19.11.2019 г. ведно със
законна лихва от 31.03.2023 г. до окончателното изплащане, сумата 505,25 лева,
възнаградителна лихва за периода 15.08.2021 г. до 15.02.2022 г., сумата 1016,69 лева,
обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. до 16.03.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 17325/2023г. на СРС 168 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5