Р
Е Ш Е
Н И Е № 525
18.12.2019г., гр.Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд- Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №767 по описа на съда за 2019г.
Производството е по реда на чл.145 и сл. л.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.62 ал.4, чл.66 ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на лишения от свобода /л.св./ Т.Т.Д., уточнена с „жалба“ от 04.11.2019г. /л.37/ и искова молба от 04.11.2019г. /л.38/ против Заповед № Л-2140/27.09.2018г на Началника на Затвора – гр.Стара Загора, с която на основание чл. 64, ал. 2 и чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС и становища на НС СДВР, ЗН РНОД е оставена без уважение молбата на л.св. Т.Д. за преместване в затворническо общежитие от открит тип и замяна в тази връзка на режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек — общ.
В жалбата и уточненията към нея, жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения, които обобщени, се свързват с такива за издаването на акта при допуснати съществени нарушения на административно—произдводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че не отговаряло на истината становището на ИСДВР, твърди че имал добро поведение, награждаван бил, имал писмени похвали от училището, в което завършил образованието си. През време на престоя му /3г., 5м., 2 дни/ не бил извършвал нарушения на вътрешния ред в затвора, а присъдата, във връзка с която изтърпявал наказанието, както и изтърпяна присъда, били неотносими към преценката за преместването му и замяна на режима на изтърпяване на наказанието в по—лек. Счита за неправилно бил определен риска от вреди и от рецидив, изтъква гореизложените факти и обстоятелства, характеризиращи престоя му в затвора, характера си-добродушен, честен, държащ на думата си. Счита, че бил придобил право на смяна на режима от строг в по-лек и желае да бъде преместен в Затворническо общежитие от открит тип, за да можел да работи, да се поддържа, да си набавя свобода от работа и да ползва по-лесно възможност за условно предсрочно освобождаване /л.38/.
С „жалба“ от 04.11.2019г твърди, че оспорената заповед била с неверни дати и съдържание /л.37/. Иска тя да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът — Началник на Затвора в град Стара Загора, в писмен отговор /вх. №6002/11.11.2019г, л.46 и сл./ и чрез процесуалния си представител по делото –юр.Ст.Тенева-С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Аргументира подробно, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, при спазване на законовата процедура и съответна на изразените становища на длъжностните лица, представени по преписката, при обоснованост на крайните изводи на административния орган - че не се следва промяна на режима на изтърпяване на наказанието на Т.Д. и преместването му от Затвора-Стара Загора и в ЗО-Стара Загора по повод молба с вх.№М-170/18.09.2019. подадена от л.св. Д.. Сочи, че преценката на Началника на затвора по подадената молба и обективирана в оспорената заповед, била извършена при съобразяване на чл.64 ал.1 и ал.2 и чл.66 от ЗИНЗС, въз основа на писмени становища на началника РНОД, от началник сектор СДВР и от инспектор СДВР на групата. Изтъква обоснованост на орицателните становища за промяна на режима и преместване на лицето, които били възприети от административния орган, тъй като се основавали на анализ на поведението на осъденото лице в цялост, при отчетен среден риск от вреди и висок риск от рецидив, регистрирани агресивни и автоагресивни диспозиции, депресивни ситуации, конфликтност и емоционална неуравновесеност, със завишено самочувствие и претенции, формалност по отношение на заявената мотивация за положителна промяна във водения начин на живот на свобода, неосмисляне на факторите, допринесли за криминалното поведение и склонност към омаловажаване на собствената отговорност. Счита за мотивиран и доказателствено обоснован и при спазване на принципа за съразмерност, отказът на Началника на Затвора Стара Загора, обективиран в оспорената заповед.
Изтъква и това, че жалбоподателят Д. бил проблемна личност, недоволството на същия било насочено към различни места и институции. Регистрирани били неколкократни опити за суицит. През 2013г., по време на изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ бил диагностициран в СБАЛЛС-Ловеч с диагноза „личностово разстройство-емоционално нестабилен тип у примитивна личност“. В заключение се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна, следното:
Оспорената заповед е издадена въз основа на производство, образувано по повод молба вх.№ М-170/18.09.2019г, подадена от л.св. Т.Т.Д. за преместването му в затворническо общежитие от открит тип и замяна на режима на изтърпяване на наказанието от строг - на общ /л.49 по делото/. Исканията си лицето аргументирало с твърдения, че придобил това право по чл.66 ал.1 от ЗИНЗС още през м.декември 2018г., тъй като през периода от 3г., 4м. и 10 дни в затвора в гр. Ст.Загора имал добро поведение, имал награди от училище /писмени похвали/, награда от инспекторите на 8-ма и 4-та група „свободни свиждания“ /л.49/.
Т.Т.Д. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора въз основа на осъждане: Протокол от 06.06.2017г. по НОХД №2626/2017г. на РС-Стара Загора и Присъда №21/23.03.2017г. по НОХД №582/2016г. на ОС –Стара Загора и постановено с Определение №400/20.06.2018г. по ч.н.д.№267/2018г на ОС Стара Загора, в сила от 06.07.2018г. общо наказание по посочените НОХД в размер на 6 години „лишаване от свобода“ при постановен първоначален строг режим. Д. постъпил в затвора на 25.11.2016г. с начало на изтърпяването 19.09.2016г., като към 19.09.2019г. всичко изтърпяно /фактически, арест и чрез работа/ били 3 г., 4м., 17 дни, като оставащи за изтърпяване били 2г., 7м., 13дни, посочени в оспорената заповед, така и в становище на Зам.началник РНОД.
По исканията на л.св. Д. в молбата от 18.09.2019г. били изразени становища от Зам.началник РНОД на 19.09.2019г. /л.9/ и от Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ от 24.09.2019г. /л.10/, изготвен били и доклад за поведението на лицето от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ 4-група от 24.09.2019г. /л.11/. Всички становища, както и мнението на ИСДВР били в отрицателен смисъл по отношение на исканията на Данилов за преместването му в ЗО от открит тип и за замяна на режима му в по-лек.
Отрицателното становище на Зам.началник РНОД от 19.09.2019г. било аргументирано с това, че за Д. рискът от рецидив бил висок, изтъква се нестабилно поведение с риск от самоувреждане, практикуван при предишен престой в МЛС, /л.9/. Според доклад на инспектор СДВР на 4-та група от 24.09.2019г. относно л.св. Д., лицето за седми път изтърпявало наказание „лишаване от свобода“, нивото на риск от рецидив при постъпване в затвора е 86б, а след влизане в сила на втората присъда —92б, рискът от сериозни вреди е среден по отношение на обществото и себе си. Поведението на лицето в условията на затвор се сочело като нестабилно, характеризиращо се с депресивни състояния, конфликти с други лишени от свобода, необоснована претенциозност спрямо персонала, съгласно ДЗ 376/11.06.2019г. заплашвал дъщеря си по телефона. Изготвилия доклада изразил мнение, че не било удачно л.св. Д. да бъде прекатегоризиран и изведен в облекчените условия на „открития тип“, /л.11/.
Становището на Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ по повод същите искания било отрицателно, аргументирано с данните от доклада от 24.04.2019г от ИСДВР, /л.10/.
Със Заповед № Л-2140/27.09.2018г на Началника на Затвора – Стара Загора, на основание чл.64, ал.2 и чл.66, ал.2 от ЗИНЗС и становища на НС СДВР, ЗН РНОД, била оставена без уважение молбата на л.св.Т.Т.Д. за преместване в затворническо общежитие от открит тип и замяна в тази връзка на режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек общ, /л.8/.
В заповедта се съдържат констатации относно изтърпяваното от Т.Т.Д. наказание „лишаване от свобода“ , началната дата, изтърпяната, съответно оставаща част на изтърпяване на наказанието. Констатирано е, че л.св. Д. за седми път е в затвора, бързо се адаптира, контактува на възрастова и етническа основа, често изпада в конфликт с други лишени от свобода от битов характер. Към пенитенциарните служители е изискващ и със завишени претенции, не проявява лидерски амбиции, притежава агресивни и автоагресивни диспозиции, поведението му се сочи за емоционално неуравновесено. Сочи се още, че е със завишено самочувствие, често изпада в депресивни ситуации, консултиран от ИП и ИСДВР. Лишеният от свобода се определя до голяма степен формален по отношение заявената мотивация за положителна промяна на водения начин на живот на свобода. Не осмисля в цялост факторите, допринесли за криминалното му поведение и склонен да омаловажава собствената си отговорност. Видно от ДЗ 376/11.06.2019г, по оперативни данни заплашва дъщеря си при телефонен разговор. Отчетени са обстоятелствата, че л.св. е три пъти награждаван с „удължено свиждане с близките“, запазване на семейните контакти, награда „писмена похвала“ от училището към затвора. През учебната 2019/2020г. е записан като ученик 5 клас, но поради завишаване нивото на риска от рецидив – от висока степен 86т. на входа, а след влизане в сила на втора присъда по чл.199 от НК—нараства на 92т.; риск от сериозни вреди на входа — среден, обусловен от криминалните деяния и начина на живот, както и при отчетен риск от самоувреждане, практикуван при предишен престой в МЛС, говорещ за неустойчивост в нагласите и предвид категорично отхвърляне отговорността за криминалното си поведение и с оглед характера на настоящото деяние –по чл.286 от НК (набедяване в престъпление служители на ОС „ИН“), органът счел, че на този етап не е удачно лишения от свобода да бъде прекатегоризиран и изведен в облекчени условия на „открития тип“ и преценил за удачно пенитенциарното третиране да продължи в посока осъзнаване на факторите, довели до противоправното деяние и подобряване на уменията за предвиждане резултатите от собствените постъпки.
Заповедта била връчена на Д. на 01.10.2019г.
По делото са приети като доказателства документите, приобщени по административната преписка, образувана по повод молба вх.№ М-170/18.09.2019г., както и представените от страните, вкл.извлечения от затворническото досие, вкл.книжка №3192 на лишения от свобода, съставена по отношение на Т.Т.Д. за планиране на индивидуална корекционна дейност и отчет на резултатите, /л.86/; Правила за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения /затвори и поправитени домове/ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП, утвърдени със Заповед ЛС-04-139/27.01.2014г. на Министъра на правосъдието /л.72-74/; Методически указания за оценка на риска на лишения от свобода и планиране на присъдата му.
При така установеното от фактическа страна, Съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта: жалбата на Д. е подадена на 11.10.2019г.,
т.е. в срока по чл.64, ал.4 от ЗИНЗС, против подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт /арг. от чл.64, ал.4, вр. с ал.2 от ЗИНЗС/, от надлежна
страна - адресат на оспорения акт, засегнат неблагоприятно от разпоредените с
него правни последици, пред местно компетентния административен съд, поради
което същата се явява процесуално допустима. Не се установяват други
обстоятелства по см. на чл.159 от АПК.
Разгледана по същество, Съдът намира жалбата за
неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от материално компетентен
орган - началника на затвора в гр. Стара Загора и при спазване на установената
от закона форма съобразно нормата на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС.
Досежно
повдигнатото възражение относно годината на издаване на процесния акт, съдът
приема, че се касае за техническа грешка досежно посочената като година на издаване
на заповедта „2018 г.“. Датата, месеца на издаване на заповедта са ръкописно
изписани, а тази на годината – на компютър, като част от ползваната бланката. С
оглед липсата на спор, че заповедта обективира произнасяне по подадената от Д.
молба с вх.№ М-170 от 18.09.2019г., съдържа констатации за факти и обстоятелства настъпили през
2019г. и постъпила през 2019г, Съдът намира, че именно
поради допусната техническа грешка в заповедта за година на издаване се сочи
„2018“, вместо вярната „2019“. Изложеното обаче по никакъв начин не може да има
отражение върху законосъобразността на оспорената заповед, защото по никакъв
начин не води до нарушаване на правата на засегнатото лице.
Заповедта има мотивираност в достатъчна степен, с посочване от административния орган на фактическите и правни основания за нейното издаване. Съобразно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на един административен акт могат да се съдържат и в предхождащи издаването документи – становища, които са част от административната преписка и на тях се позовава органа. В случая ответникът изрично се позовава на отрицателни становища, изразени от Зам.началник РНОД на 19.09.2019г. /л.9/ и Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ от 24.09.2019г. /л.10/, в които именно се съдържа изложение на относимите фактически основания за издаване на крайния акт.
Ето защо не са налице основанията по чл.146, т.1-2 от АПК.
При извършената проверка Съдът не констатира да има и допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила. Има изпълнение на предвидената в чл.64, ал.2 от ЗИНСЗ процедура. Според тази разпоредба Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.
Безспорно
удостоверено по делото е, че административният акт е издаден след вземане на
становищата на Началника на сектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ в затвора — в случая изразено такова на 24.09.2019г.
/л.10/ и на заместник началника по
режимно-охранителна дейност - изразеното от зам.началник „РНОД“ на 19.09.2019г
/л.9/. Във връзка с поведението на осъдения при изтърпяване на наказанието има
изготвен доклад от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ 4-група
от 24.09.2019г. /л.11/. Заповедта е издадена след представянето на тези
предхождащи акта документи и несъмнено те са доведени до знанието на ответника.
Ето защо не се установява в хода на производството да има допуснати съществени
нарушения на специалните административно-производствените правила и не е налице
и основанието по чл.146, т.3 от АПК.
Заповедта е съответна и на материалния закон, т.е. той е
приложен правилно.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели
най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани
по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на
наказанието в затворнически общежития от открит тип. За удовлетворяване на
искането на жалбоподателя - за преместването му в затворническо общежитие от
открит тип, българският законодател установява една правна възможност, но не и
задължение за пенитенциарните власти, при наличие на предвидените в нормата
обстоятелства да издадат акт за замяна на режима на изтърпяване на наказанието
и пр. Преценката се предоставя на органа и крайният извод се определя от
поведението на конкретното осъдено лице, което то има през периода на
изтърпяване на наложеното му наказание.
В своята решаваща
роля, т.е. при изграждане на преценката дали се следва предвидената в закона
правна възможност или не се следва, ответникът трябва да се основава на становищата на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. В този случай изискването се отнася само до даване на становища от
първите две длъжностни лица, доколкото л.св. Д. не изтърпява наказанието си в
затворническо общежитие. Видно от обстоятелствената част на заповедта, в случая
са дадени и възприети изцяло от ответника становищата на Зам.началник
„РНОД“ в Затвора –гр.Стара Загора и Началник сектор „Социална дейност и възпитателна
работа“, т.е. от длъжностните лица, посочените в чл.64 ал.2 от ЗИНЗС. Тези становищата са в смисъл, че не се следва
преместване на лицето в ЗО от открит тип, нито промяна на режима на изтърпяване
на наказанието, като това се мотивира с дадената оценка на цялостното поведение
на л.св. Д. по време на изтърпяване на наказанието. Становищата
имат обосновка и аргументираност в степен достатъчна да мотивира
административния орган да издаде заповед с процесното съдържание. Същите се
преценяват като обективни, предвид документирани осъществени факти и
обстоятелства – положителни и негативни, разкриващи в цялост поведението на
лицето. Становищата се обосноват с
данни, които намират потвърждение и в документацията от административната
преписка. Изводите, обусловящи отрицателните становища на посочените длъжностни
лица, съответно и оставянето без
уважение молбата на Д. с оспорената заповед на Началника на Затвора-Стара Загора—
за емоционално неуравновесено поведение на
лишения от свобода и високи при него нива на риска от рецидив, съответно - средни
на риска от вреди, се потвърждават от доклада на ИСДВР на 4-та
група от 24.09.2019г. /л.11/, докладна записка вх.№376/11.06.2019г. от мл.инсп. Иванов /л.50/, книжка 3192, стр.26 -схема за оценяване на вероятност
за ново осъждане и профил, според която до 05.06.2018г. оценката на риска от
рецидив при л.св. Д. е 86т., т.е. попада в относимите към определянето му като
високи нива /над 80/, а въз основа на извършена на 05.06.2018г. нова оценка,
риска от рецидив е вече 92т. /л.88/.
С оглед на тези
факти и обстоятелства, заповедта се явява издадена при правилно приложение на
материалния закон. Извод за неправилност на преценката на органа не следва от това,
че не се доказва неустойчивост в нагласите на лицето поради риск от
самоувреждане с близка давност, нито от констатациите за положителни прояви на лицето,
тъй като последните са недостатъчни за друга оценка на поведението му като
цяло. Макар да не са спорни и да са похвални фактите,
че лишеният от свобода е награждаван с „удължено свиждане с близките“,
че учи, че има получена награда „писмена похвала“ от училището към затвора, към
което е записан през учебната 2019/2020г.,
сами по себе си те не са достатъчни да обусловят извод, че лишения от
свобода следва да бъде прекатегоризиран и изведен в облекчени условия на
„открития тип“. Независимо от промените в положителен
аспект у лицето, доказва се, че при него има увеличаване риска от рецидив от 86т.
на 92 т. /след 05.06.2018г/, което наред с прояви, сочещи нестабилност в
характера, се явяват пречка за извод, че поведението му следва да се оценява,
като такова, обуславящо извод за необходимост от преместването му в друг тип
заведение.
Видно от разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗИНЗС, законът дава право на административния орган да извършва
преценката по целесъобразност на исканото преместване на лишения от свобода в затворническо
общежитие от открит тип, като наличието на добри прояви не го задължава да
уважава всяка подадена молба. Законодателят изисква наличие на конкретни
формални предпоставки за упражняване на правната възможност, в частност
изтичане на най-малко ¼ от срока на изтърпяното до момента наказание, но
при тази предпоставка административният орган има правомощието сам да извършва
преценка, въз основа на становищата на посочените длъжностни лица при затвора, доколко
с оглед цялостното поведение на лишения от свобода, рискът от рецидив и целите
на наказанието, оправдават такова преместване, съотв. дали то се явява целесъобразно.
От представените становища от съответните длъжностни лица,
в съответствие с цитираните законови разпоредби, се вижда, че в тях няма
колебания в преценката им относно поведението на лишения от свобода Д., липсват
несъответствия /противоречия/ или неизяснени факти. Именно въз основа на
отразеното в тях административният орган извежда и собствената си преценка на
относимите факти и обстоятелства, свързани с преместването на лицето, в
резултат на които приема, че извън формалните предпоставки, не са налице допълнителните
условията, за да се разпореди преместване на жалбоподателя в затворническо
общежитие от открит тип. Съдът приема, че постъпвайки така, ответникът не допуска
нарушение на принципа за съразмерност по см. на чл. 6 от АПК,
доколкото с постановения отказ не се цели засягане на права на адресата в
степен, по-голяма от необходимото за изпълнение целите на изтърпяваното
наказание.
Предпоставки за
произнасяне от Началника на затвора по въпроса за замяна на първоначалния режим
с по-лек, също формално са налице към момента на подаване на молбата – по см.
на чл. 66, ал. 1 от ЗИНСЗ, според която първоначалният
режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след
изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не
по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако
лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Удовлетворяване на искането на оспорващото лице за смяна на
режима от общ на лек, също съставлява една правна възможност, а не задължение
на административния орган. Според наличните данни към момента на подаване на
молбата, поведението на жалбоподателя се преценява обективно – налице е
информация за включване в образователен процес и награди, които не преодоляват
констатираните недостатъци, обосноваващи оценката на риска при Д.. Предвид
документираните факти и обстоятелства /положителни и негативни/, е възможно извършване
на преценката за законосъобразност на оспорената заповед. Към момента на
произнасяне от страна на Началника на затвора Стара Загора, жалбоподателят обаче
обективно не доказва с поведението си, че достига необходимото израстване по
„проблемните зони“ от своето поведение, които се сочат в пояснението относно
оценката на риска от рецидив и необходимостта от
корекционно въздействие не е преодоляна, за да може да премине на по- лек
режим.
Изразените отрицателни становища и в частта за промяна на
режима съответстват на данните от преписката – жалбоподателят не доказва в
достатъчна степен да е променил поведението си. Обстоятелството, че е записан
като ученик в училището към затвора за учебната 2019/2020г. и получени награди
и похвала, макар и оценени положително, се възприемат за недостатъчни да обосноват
извод, че се следва промяна на режима в по-лек. Както се посочва по-горе,
законът предоставя на ответника да извършва преценка по целесъобразност на
възможността за замяна на режима, но не го задължава при формалното възникване
на посочените в нормата предпоставки, при условията на обвързана компетентност
да уважава всяка подадена молба. Преценката кое поведение представлява
достатъчна и основателна предпоставка за облекчаване на режима, законът
предоставя на административния орган.
Съдебният контрол се свежда до проверка за това, дали на
административния орган действително има предоставена възможността да извършва
обективна преценка на релевираните факти и дали е спазена специалната
процедурата, установена за издаване на административния акт. От представените
писмени доказателства се вижда, че преди издаване на оспорената заповед
ответникът изисква необходимите за неговата решаваща воля становища от
съответните длъжностни лица, в съответствие с цитираните приложими разпоредби
от ЗИНЗС и именно въз основа на отразеното в тях прави собствена преценка относно
наличието или не на условията за промяна /облекчаване/ на режима. Изготвените
становища разкриват обективната преценка на администрацията относно поведението
на Т.Д. при изтърпяване на наказанието му, а данните от тях не налагат друг
извод от този, до който достига и ответника, поради което се следва извод за
правилност на преценката му, че не са налице условия, които да обусловят
положителен за молителя акт, съотв. постановения с процесната заповед отказ и в
частта на исканата промяна на режима в по-лек се явява материално законосъобразен.Това
обуславя извод за пълна неоснователност на жалбата на жалбоподателя.
Водим от горните мотиви и на основание чл.64, ал.4 и чл.66, ал.2 от ЗИНЗС, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на л. св. Т.Т.Д., ЕГН ********** против Заповед № Л-2140/27.09.2019г. на Началника на Затвора – гр.Стара Загора, с която е оставена без уважение молбата на Т.Д. за преместване в затворническо общежитие от открит тип и замяна в тази връзка на режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек.
Решението на основание чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС и на чл. 66, ал. 2 от ЗИНСЗ е окончателно и не подлежи на оспорване и протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: