РЕШЕНИЕ
№ 749
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110115804 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от К. В. Н. срещу „Е.П.П.“
АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплащане на
сумата от 38 лв., представляваща сбор от платени на 15.09.2021 г. без основание такса
за „възстановяване на захранването (електромер)“ по издадена фактура №
**********/15.09.2021 г. на стойност 19 лв. и такса „доплащане експресно
възстановяване (електромер)“ по фактура № **********/15.09.2021 г. на стойност 19
лв., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в *** ет.
14, ап. 90, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 29.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ
се в *** ет. 14, ап. 90 и ползваната от него ел. енергия на този адрес се заплаща на
ответното дружество по абонатен № ********** и клиентски № **********, на който
същият е титуляр. На 30.07.2021 г. ответникът издал фактура № ********** за сумата
от 64,06 лв. за консумирана ел. енергия за периода 23.06.2021 г. – 16.07.2021 г., със
срок на плащане 20.08.2021 г., но ищецът не погасил в срок задължението си, поради
което подаването на ел. енергия за обекта на потребление било преустановено.
Поддържа се, че на 15.09.2021 г. ищецът заплатил дължимата сума по цитираната
фактура, но за да бъде възстановено ел. захранването на обекта бил принуден да
заплати допълнително сумата от 38 лв., за което били издадени два броя фактури за
такса за „възстановяване на захранването (електромер)“ по издадена фактура №
**********/15.09.2021 г. на стойност 19 лв. и такса „доплащане експресно
възстановяване (електромер)“ по фактура № **********/15.09.2021 г. на стойност 19
лв. След заплащане на сумите ел. захранването било възстановено. Навежда се довод,
че тези две плащания от по 19 лв. подлежат на връщане на ищеца, тъй като ответникът
не е извършвал разходи за възстановяване на ел. захранването и така определената
такса е в противоречие с разпоредбите на чл. 122-124 ЗЕ, които не предвиждат такси за
възстановяване на ел. захранване. Счита клаузата на чл. 21, ал. 1 ОУ на ответника,
която предвижда потребителят да заплаща всички направени разходи от доставчика на
ел. енергия за прекъсване и за възстановяване на снабдяването, за неравноправна по
1
смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП. С оглед изложеното намира, че процесната сума е била
получена от ответника без основание. В този смисъл моли за уважаване на предявения
иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „Е.П.П.“ АД, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че е налице основание за плащането
процесната сума. Излага, че съгласно чл. 34 ОУ на ПЕЕЕПП дружеството има право да
поиска от „Е.С.“ АД да прекъсне или ограничи преноса на ел. енергия, в случай че
битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на дължимите суми,
какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 37, ал. 1 ОУ дружеството изисква от
посоченото трето лице възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на
основанията за прекъсване. Продажбата на ел. енергия се възстановява след като
клиентът заплати цена, съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени
разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. Посочва, че тази
такса представлява заплащане на вид мрежова услуга.Оспорва възраженията, че
процесната такса противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, съответно, че е неравноправна, на
основание чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП. Счита, че при несъгласие потребителят е следвало
да депозира заявление, с което да влияе върху съдържанието на ОУ, което не е сторено.
При тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени
сторените от него съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, aл. 1,
предл. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на облигационно правоотношение между страните по повод доставка на
електроенергия относно процесния обект на потребление и 2) имуществено
разместване между ищеца и ответника, т.е. фактическото предаване на материалното
благо и получаването му от другата страна, изразяващо се в заплащане на процесната
сума на ответника. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В тежест
на ответника в условията на пълно и главно доказване е да установи дължимостта на
сумата, а именно основанието и размера на вземането си за заплащане на процесните
такси за възстановяване на ел. захранването.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между потребителя К. В. Н. и ответното дружество е налице
облигационно правоотношение по повод на доставка на електроенергия, регулирана от
публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
както и че процесните суми са му начислени за възстановяване на захранването в обект
на потребление с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в ***
ет. 4, ап. 90, за което от ответника са издадени фактура № **********/15.09.2021 г. и
фактура № **********/15.09.2021 г. (втората с основание – доплащане експресно
възстановяване).
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-
061/07.11.2007 г., достъпни на интернет страницата на ответното дружество и
служебно известни на съда, действащи към датата на начисляване на задълженията на
потребителя, ел. захранването се възстановява след като клиентът заплати на „Енерго-
Про Продажби” АД и „Е.С.” АД всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на снабдяването.
За да възникне отговорността на потребителя по цитираната клауза от ОУ следва
2
да е налице доказано неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното
предприятие, които да бъдат заплатени. В хода на производството обаче ответникът не
е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи обоснован извод за
предоставяне на мрежови услуги (възстановяване на ел. захранване, както и експресно
възстановяване на ел. захранване), за датата на извършването им, както и че
действително е извършил разходи, като е възстановил ел. захранването на обекта на
потребление на абоната. Няма представени доказателства и че в качеството му на
абонат ищецът е поискал такова възстановяване.
Уговорената в чл. 21, ал. 1 от ОУ клауза, въз основа на която са начислени
задълженията на потребителя за 2 бр. такси от по 19 лв. за възстановяване и експресно
възстановяване на захранването в обекта на потребление, съдът намира за
неравноправна по следните съображения:
Въведеното изискване в ОУ на ответното дружество за компенсиране от
потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването противоречи
на разпоредбите на чл. 122-124 ЗЕ. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ, доставчиците
от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на чл. 124 ЗЕ енергийното
предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след
отстраняване на причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за
възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл. 123, ал. 1 ЗЕ. В този смисъл клаузата неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон. Дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка
с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за
отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия.
Оспорената клауза позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно
техния размер, поради което се явява неравноправна и на основание чл. 143, т. 18 ЗЗП,
тъй като предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение
за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването (в този смисъл
– Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. № 990/2015 г. на ВКС, I т.о.).
Изложеното налага извод, че разглежданата клауза от ОУ е неравноправна и
доколкото не е уговорена индивидуално, същата се явява и нищожна на основание чл.
146 ЗЗП.
Изяснено е по делото, че процесните суми са заплатени на ответника на
15.09.2021 г., видно от приложените по делото 2 бр. фискални бонове (л. 8 от делото),
както и от представеното от ответника извлечение за фактури и плащания за период (л.
23 – 25 от делото).
С оглед констатираните обстоятелства и изложените правни съображения
предявеният от ищеца иск за връщане на заплатената сума в общ размер от 38 лв. като
основателен следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски в размер на 410 лв.,
представляващи сбор от заплатени държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 10.03.2022 г.
3
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.П.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на К. В. Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 38 лв. (тридесет и осем
лева), представляваща сбор от платени на 15.09.2021 г. без основание такса за
„възстановяване на захранването (електромер)“ по издадена фактура №
**********/15.09.2021 г. на стойност 19 лв. и такса „доплащане експресно
възстановяване (електромер)“ по фактура № **********/15.09.2021 г. на стойност 19
лв., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в *** ет.
14, ап. 90, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 29.10.2021 г. до окончателното изплащане, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***да
заплати на К. В. Н., ЕГН **********, с адрес *** **, сумата от 410 лв. (четиристотин
и десет лева), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4