№ 456
гр. София , 15.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000502639 по описа за 2020 година
Производство по чл.248 ГПК.
Делото е образувано по депозирана на 07.01.2021г. молба от ЗАД „Алианц България“,
ЕИК ********* за изменение на съдебното решение, № 1467 постановено на 24.11.2020 г.
по гр. д. № 2639/2019 г., по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските, като се
присъдят в полза на въззивника ЗАД „Алианц България“, а именно: 720 лева
пропорционално разноски съобразно отхвърлената част от исковете, за държавна такса,
както и сумата от 1 990,80 лева пропорционално разноски съобразно отхвърлената част от
исковете за адвокатско възнаграждение с включен ДДС по осъществено процесуално
представителство пред Софийски апелативен съд.
Съобщението за това решение е връчено на молителя на 07.12.2020г.
Молбата е депозирана на 07.01.2021г. т.е. преди изтичане на предвидения в чл.248
ГПК преклузивен срок.
Молителят твърди, че с въззивното решение не е уважена изцяло исковата претенция,
а тъкмо напротив е отхвърлена исковата претенция на Л. У. за заплащане на разликата над
140 000 лева - присъдено с Въззивното решение обезщетение за неимуществени вреди, до
пълния претендиран от нея размер на обезщетението - 200 000 лева, поради което счита, че в
полза на въззивника - ответник ЗАД „Алианц България“ следва са се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 3
ГПК ЗАД „Алианц България“ има право да му бъдат присъдени направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, доколкото за тази част от иска е била
подадена въззивна жалба от страна на Л. У. и ЗАД „Алианц България“ е организирало
1
защитата си по нея. Отхвърлената част от иска в случая е в размер на 60 000 лева (до пълния
претендиран размер от 200 000 лева). За тази отхвърлена част на ЗАД „Алианц България“ се
следват пропорционално сторените разноски във въззивното производство,
На осн.чл.248 ал.2 ГПК на ответната страна е връчен препис от молбата на
02.02.2021г., като в отговор от 09.02.2021г. ответникът по молбата оспорва искането като
неоснователно и моли съда да го остави без уважение.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира, че молбата по чл.248 ГПК е редовна и допустима, а разгледана
по същество – същата е неоснователна.
С решение, постановено на постановено на 24.11.2020 г. по гр. д. № 2639/2019 г., по
описа на САС, ГО, 14 състав е отменено решение № 1029 от 06.02.2020г., постановено по гр.
д. № 11550/2019г. по описа на СГС, ГО, 28 с-в, в обжалваната отхвърлителна част, за
разликата над 120 000 лв. до 140 000 лв., дължимата д.т. и разноски, като вместо това ЗАД
„Алианц България“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дондуков“ №
59, ЕИК *********, е осъден да заплати в полза на Л. В. У. ЕГН ********** от гр. ***, ж.к.
„***“ бл.** ет.* ап.**, чрез адв. Я. Д. - САК, съдебен адрес: гр.София, ул.Алабин 36, ет.2,
разликата над 120 000 лв./сто и двадесет хиляди лева/ до 140 000 лв., /сто и четиридесет
хиляди лева / или допълнително сумата от още 20 000 лв./двадесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка й Т.
Л. У., починала на 11.03.2019 г. в резултат на ПТП, настъпило на 18.01.2019 г. по вина на
водач на МПС - л. а. м.„Хюндай ХР - В“ с ДК№ СА 5951 РР, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
294 лв./двеста деветдесет и четири лева/, направени разноски пред първа инстанция, с оглед
уважената част от иска.
В останалата обжалвана част решението е потвърдено.
Съдът е посочил, че обжалваемият интерес е общо 200 000 лв., като жалбата на
ищцата е частично основателна /до 20 000 лв./, а тази на застрахователя е изцяло
неоснователна. Затова в полза на последния не се дължат разноски за въззивна инстанция.
Производството пред САС е образувано по подадени две въззивни жалби и от двете
страни по делото- ищцата У. и ответника ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********- като
първата е приета за частично основателна, с оглед на което в полза на ищцата е присъдена
допълнително сумата от 20 000 лева. Действително съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска. В настоящия случай обаче жалбата на ответника е отхвърлена като изцяло
неоснователна, освен това същият не е депозирал в срок отговор на подадената от ищцата
такава.
При тези данни, САС намира искането за изменение на решението в частта за
разноски за неоснователно, тъй като по правило разноските по компенсация се
присъждат се присъждат по чл.78 ал.3 ГПК при неоснователност на претенцията респ.
жалбата на насрещната страна т.е. тогава, когато с поведението си страната е станала
причина за образуване на производството, което в случая не е налице предвид
наличието на две въззивни жалби.
Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 от ГПК, всяка от насрещните страни по
делото има право на разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената, респ. -
отхвърлената част от иска (исковете). Това правило се прилага за всяка една съдебна
2
инстанция по делото. Когато искът (исковете) бъде уважен, респ. - отхвърлен частично от
първата инстанция и при подадена въззивна жалба само от едната страна срещу цялата
неизгодна за нея част от първоинстанционното решение или част нея, и
първоинстанционното решение бъде потвърдено в обжалваната част, въззивникът няма
право на разноски, а дължи заплащане на направените от въззиваемия разноски за
заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата пред въззивната съдебна инстанция,
която също е уважила/отхвърлила иска (исковете) в същата част (респ. - в частта, с която е
сезирана с тях, т.е. - не е уважила изцяло въззивната жалба). В тези случаи приложението на
правилото, че разноските се заплащат съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска
(исковете) не създава затруднения. Това правило се прилага и в случаите, когато и двете
страни са подали въззивни жалби срещу неизгодната (цялата или част от нея) за всяка от тях
част от първоинстанционното решение. Когато последното бъде потвърдено (изцяло, респ. -
в обжалваните части), искът (исковете) остава уважен/отхвърлен в същата част, с която е
сезиран и въззивният съд (респ. - изцяло не са уважени и двете въззивни жалби), поради
което всяка от насрещните страни по делото има право на разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената, респ. - на отхвърлената част от иска (исковете),
при положение, че това възнаграждение е уговорено общо по размер за въззивната
инстанция, което е най-често срещаната хипотеза. Съгласно принципа за свободата на
договаряне (чл. 9 от ЗЗД) и тъй като в закона няма императивна забрана за това, страната и
адвокатът могат да уговорят отделни компоненти на адвокатското възнаграждение,
включително - една част от адвокатското възнаграждение да се дължи и да се плати от
страната за оказаната адвокатска защита по подадената от нейно име въззивна жалба, а
друга част - по жалбата на насрещната страна. Само в този случай, ако въззивният съд
потвърди първоинстанционното решение (респ. - изцяло не уважи и двете въззивни жалби),
съгласно и изясненото по-горе, той следва - съобразно уговореното в договора - да присъди
в полза на страната само разноските за оказаната адвокатска защита срещу въззивната
жалба на насрещната страна, но не и разноските за оказаната адвокатска защита по
подадената от нейно име въззивна жалба. В смисъла на гореизложеното е налице и
установена практика на ВКС - определение № 336/07.05.2013 г. по ч. търг. дело № 638/2012
г. на II-ро търг. отд. на ВКС, определение № 797/14.12.2015 г. по ч. гр. дело № 5048/2015 г.
на IV-то гр. отд. на ВКС.
Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата депозирана на 07.01.2021г. молба от ЗАД „Алианц
България“, ЕИК ********* за изменение на съдебното решение, № 1467 постановено на
24.11.2020 г. по гр. д. № 2639/2019 г., по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за
разноските.
3
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна въззивна жалба в срока по
чл.248 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4