Решение по дело №31/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№....................

гр. София, 04.09.2024 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                                            

СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Анелия Груева разгледа търговско дело № 31 по описа за 2021 г. и взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. АД срещу „Ф.А.“ ООД  - дружество, регистрирано по сръбското законодателство.

Ищецът твърди, че между него и ответника са били налице трайни търговски отношения във връзка с периодични доставки на опаковки за сладолед „Фамилия“, при които Д., в качеството си на доставчик, се е съгласил да доставя поръчваните от „Ф.А.“ ООД опаковки при условията договорен експортен факторинг с „Уникредит факторинг“ ЕАД. По силата на договора за факторинг „Уникредит факторинг“ ЕАД като фактор се е съгласил да заплаща авансово на ищеца част от фактурната стойност на всяка доставка, приета от ответника. Ответникът се съгласил да заплаща на фактора стойността на платените от него фактури. Посочва, че между страните е водена кореспонденция по електронна поща. С електронно писмо от 17.07.2019 г.  ответникът заявил следните количества и видове опаковки „Фамилия“ по пет поръчки – поръчка № РО 19001998 с дата на експедиция 13.08.2019 г. на стойност 10 548 евро, поръчка РО 19003229 с дата на експедиция 15.08.2019 г. на стойност 10 608 евро; поръчка РО 19003230 с дата на експедиция 20.08.2019 г. на стойност 10 548 евро;  - поръчка РО 19003232 с дата на експедиция 22.08.2019 г. на стойност 11 646,60 евро; поръчка РО 19003233 с дата на експедиция 27.08.2019 г. на стойност 9 689,40 евро, всички на обща стойност 53 039,40 евро.

С електронно писмо от 14.08.2019 г. ищецът уведомил ответника, че поръчка № РО 19001998 е натоварена на 13.08.2019 г., като приложил и фактура № ********** от 13.08.2018 г., ЧМР 284/13.08.2019 г., митническа декларация и сертификат за движение на стоката. Твърди се, че ответникът неоснователно е отказал да получи поръчката. Ищецът разтоварил камиона и уведомил ответника, че всички стоки по поръчките се намират в склада му. Поръчаните от ответника стоки били изготвени по негова спецификацията, с конкретно лого и търговска марка, поради което не могли да бъдат продадени на трети лица, поради което е претърпял загуба в размер на 53 039,40 евро.

Ответникът изпаднал и в забава по отношение на издадените от ищеца фактури.  

Сочи се, че с уведомление от 64402/19.08.2019 г.  «Уникредит факторинг“ ЕАД уведомило ищеца, че преустановява авансовите плащания и отменя покритието на риска, в резултат на което ищецът заплатил на 16.09.2019 г. на  „Уникредит факторинг“ ЕАД по фактура № 77448/31.08.2019 г. сума в размер на 411,58 евро и по фактура 182,76 евро по фактура № 78276/30.09.2019 година. Ищецът поддържа, че търпи и загуби на стойност 5 243,24 евро, изразяващи се в складови разходи по съхранение на стоките.

Въз основа на горното, съгласно молба – уточнения от 07.07.2022 г.  се предявява цялата искова претенция, първоначално заявена като частична – съответно за претърпени загуби в размер на 48 050,78 евро и 4 988,62 евро - пропуснати загуби. Претендира се и обезщетение за заплащане на сумата от 594,34 евро - обезщетение за претърпени вреди за платени от него суми на „Уникредит факторинг“ ЕАД по фактура № 77448/31.08.2019 г. сума в размер на 411,58 евро и по фактура 182,76 евро по фактура № 78276/30.09.2019 г. ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира и обезщетение за претърпените вреди в размер на 5 243,24 евро - сторени от ищеца складови разходи по съхранението на стоката по процесните поръчки в период от датата на поръчката до датата на съответната експедиция, ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба. 

В подаден отговор ответникът Ф.А. ООД ((дружеството, регистрирано в Сърбия) оспорва предявените искове като неоснователни.

Сочи, че по силата на договор за доставка от 02.01.2015 г., сключен между ищеца и „Н. Б.“ АД са уредени отношения за доставка на различни видове кутии и капаци за пакетиране на сладолед, в количества и срокове, предварително потвърдени от ищца за всяка отделна поръчка. В чл. 2 от договор за доставка от 02.01.2015 г. било уговорено, че има действие за една година, като в случай, че не се заяви прекратяването му, се счита за продължен за още една година. Поддържа се, че „Н. Б.“ АД е прехвърлило на „Ф. Б.“ ЕООД, част от търговското си предприятие - търговската дейност, свързана с проучването, разработването, маркетинга, производството, пакетирането, опаковането, разпространението и продажбата на сладолед. С оглед на горното, се твърди, че страна по договора за доставка от 02.01.2015 г. е станала именно „Ф. Б.“ ЕООД.

На 18.01.2019 г. К. П., служител на „Ф. Б.“ ЕООД уведомява по електронната поща Ц. В. и И. П. за предстоящи промени, свързани със структурата на „Ф. Б.“ ЕООД. Промените се изразявали в промяна на производството на сладолед от фабриката на дружеството „Ф. Б.“ ЕООД, във Варна, във фабриката на дружеството „Ф. А.“, в Република Сърбия. В електронното писмо било посочено, че наложените промени нямало да засегнат съществуващите договорни правоотношения за доставката на стоки, суровини или опаковки при договорените обеми, като се правят уточнения, че фактурите следва да се издават на дружеството Ф. А., а мястото на доставката е завода на С.П. (Белград).

Поддържа се, че посоченото „пренасрочване“ означава, че общата рамка на отношенията между Д. и Ф. Б., уредена в договора от 2015 г., обхваща вече и отношенията между Д. и Ф. А.. На 21.01.2019 г. Й.  М. е изпратила електронно писмо до Ц. В. и И. П., с копие до К. П., за уреждане на отношенията  във връзка с преструктурирането.

На 22.02.2019 г. било изпратена от Ц. В. до Й. М. необходимата информация в отговор на горните електронни писма за уведомяване за преструктурирането. Твърди се, че така страна по договора станала „Ф. А.“, доколкото това електронно писмо и условията, посочени в него допълвали рамката на договорните отношения между А. и Д. и се съдържало съгласие от Д. рамката на отношенията по договора от 2015 г. да се развива по повод индивидуални поръчки с Ф. А..

Посочва, че между страните не e постигнато съгласие по отношение на ключови параметри относно доставките в периода юли-август 2019 г. – цена на стоките и срок на доставката. Ищецът заявил искане за по-високи цени от желаните от ответника и доставки в по-къс срок, no ответникът не се съгласил. Поради това  се твърди, че изобщо не са възникнало договорни отношения по повод конкретните доставки. Подробно се излага съдържанието на разменената между страните електронна кореспонденция по уточняване вид и количества на стоките, на цени, срокове за доставка и се сочи, че от кореспонденцията, разменена в периода 22.01.2019 г. – 08.07.2019 г. се установявало, че  няма съгласие между страните относно доставните цени и съответно  относно процесните доставки. Поради това и не е постигнато съгласие за последващо сътрудничество –през 2020 година. Твърди се, че не е налице предложено изпълнение съобразно съществуващите договорни условия, което ответникът да е отказал необосновано, като се сочи, че е направил процесните 5 поръчки, но след това са възникнали проблеми с предложените цени и условия за съвместна работа, поради което и не е било налице основание за подготвяне на стоки за експедиция от ищеца поради липса на конкретни договорки. Сочи се, че ищецът е нарушил условията на действащия договор между страните, поради което и е неизправна страна. Евентуално, ако се приеме, че между страните са възникнали валидни договорни взаимоотношения по повод доставките в периода юли-август 2019 г., се заявява, че ищецът не е  изпълнил задълженията си по договора да предаде стоките  за експедиция. Оспорват се приложимостта на условията Й..към договора. Сочи се, че не се дължи заплащане на стоки, които не са приети или доставени. Изпращането на фактури не обвързвало ответника да ги заплаща. Поддържа се, че за ответника като купувач е възникнало правото да спре изпълнението на доставките по чл. 71 от ВК, за което бил уведомен ищеца. Оспорва се и размера на претендираните вреди. Счита, че заявеното обезщетение значително надвишавало претърпените вреди. Също така ищецът не бил взел разумни мерки за ограничаването на вредите, като ги е съхранявал прекомерно дълго. Оспорва иска за претърпени вреди от забавеното изпълнение по приети от ответника поръчки, като няма данни за заплатените от У. Ф. ЕАД суми по договора за факторинг. 

С допълнителна искова молба ищецът поддържа направените с исковата молба твърдения и оспорва възраженията на ответника срещу недопустимостта и основателността на исковете.

Излага доводи за неприложимост на договор за доставка от 02.01.2015 г., след като търговски отношения между страните са възникнали след отправен имейл от Й. М. като служител на Ф. А. до ищеца чрез Ц. В.. Сочи се, че в отговор на това писмо, Ц. В.  от Д. АД е изпратила електронно съобщение, с което е очертала  условията на бъдещите доставки – вид на опаковките, срок на годност, максимално количество на опаковките за една доставка, време на изпълнение, цени и условия на доставката, съгласно изискванията на ИНКОТЕРМС. След това, в последващите доставки  ответникът като купувач е следвало само да уточнява конкретните параметри на доставката – количества и вид опаковки, дата на предаване на превозвача. Сочи се, че цените за сезона 2019 г. са формирани  на базата на дългосрочно сътрудничество, както въз основа на заявена от Ф. България ЕООД готовност за такова и през следващите години, и в резултат на водени преговори с представители на групата Ф.. Поддържа се, че в разменената кореспонденция не се съдържа  забрана и ограничение за промяна на предложените в началото на сътрудничеството между страните през 2019 година цени. Поддържа се, че с имейл от 22.05.2019 г.  ищецът е отправил  предложение до ответника за увеличаване на цените за доставка, считано от 10.06.2019 г. във връзка с  установената промяна в намерението на ответника за осъществяване на дългосрочно сътрудничество. Промяна в цената била потвърдена с писмо от 05.06.2019 година. Поддържа се, че на 10.06.2019 г. ищецът е предал на превозвач първата от поръчаните доставки при условията на променените цени, като с имейл от 14.06.2019 г. представител на ответника е изпратил на ищеца пълния комплект документи във връзка с приетата при условията на увеличени цени доставка РО 19001991.

Поради това се поддържа, че с приемането на първата доставка, от общо 18 извършени в периода 10.06.2019 г. – 08.08.2019 г., ответникът е изразил съгласие за променените цени, посочени в електронното писмо от 22.05.2019 година, при което съгласно чл. 18 от Конвенцията на ООН относно международната продажба на стоки, е налице приемане на предложението за промяна в цените.

Поддържа се, че променените цени са приети и за процесните 5 доставки.  Поддържа се, че от разменената електронна кореспонденция между страните се установявало и съгласие за промяна в сроковете за заплащане на цените на доставките. Поради това и  се оспорва възможността за ответника след постигане на съгласие за изменение на договорените първоначално цени и срокове за плащане да възрази. Поддържа се, че ищецът не е получил плащане  от страна на фактора за процесните 5 доставки. Поддържа се., че процесните кутии за сладолед за изработени изцяло съобразно изискванията на ответника и не могат да бъдат продадени на друг клиент. Поради това и  не са налице действия от продавача, които да може да предприеме за да ограничи загубите за съхранение на склад.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения, като излага идентични доводи с тези в отговора на исковата молба относно недопустимостта на исковете, евентуално тяхната неоснователност. Поддържа, че ищецът е унищожил кутиите, поради което и не може да претендира вреди от ответника. Сочи се, че искът за вреди прикрива иск за реално изпълнение. Поддържа, че ищецът бил неизправна страна по договора от 02.01.2015 година. Възразява и излага доводи за това, че търговските отношения били започнали още през 2015 година.  Поддържа, че едностранно изменение на договора от 02.01.2015 г. е недопустимо. Ответникът в нито един момент не бил съгласен с предложените от ищеца условия, но с оглед времето, при което било направено едностранната промяна на цената – с електронно писмо от 22.05.2019 г., в разгара на летния сезон, бил принуден да приеме  първата доставка от 10.06.2019 година. Оспорва наличието на приемане на изменението с конклудентни действия. Ответникът сочи, че е бил готов да изпълни единствено условията по  договора от 02.01.2015 г., но не и предложените от ищеца. Изявленията на лица, които нямат отношения с ответника, не следвало да се взимат предвид.

С молба – уточнение на ИМ от 26.05.2023 г. ищецът сочи изрично, че твърди, че договорните отношения между страните са развалени с едностранно писмено изявление от ищеца, обективирано с писмо от 19.08.2019 година поради виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника като купувач. Поради това и към датата на предявяване на иска – 06.01.2021 г. между страните няма действащ договор. Претендираната сума от 53  039,40 евро се сочи, че се търси като обезщетение за претърпените вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответника – претърпени загуби в размер на 48050,78 евро (разходи за закупуване на  процесните опаковки от производителя им Г. АД) и пропуснати ползи от 4 988,40 евро (пропусната печалба). Сочи се, че от момента за всяка от петте доставки, стоката се намира в склада на ищеца. 

В становище от 16.10.2023 г. ответникът оспорва  изложенбите в утрочнителната молба твърдения. Поддържа становището си, че реално търговски взаимоотношения между страните през 2019 г. не са възниквали, тъй като страните не са постигнали съгласие по основни параметри на  договора. Поради това и за ищеца не е възниквало право да разваля какъвто и да е договор. Поддържа се, че ответникът е изразил съгласие да получи стоките, предмет на процесните пет доставки  при условията за плащане към януари 2019 г.,  и е дал срок на ищеца да извърши доставките до 15.09.2019 г., като е предупредил, ако няма изпълнение в този срок, стоките ще се считат отказани. Поради липсата на изпълнение от ищеца, за същия не се породило и правото да получи плащане на цената, съответно ответникът не е изпаднал в забава за плащане и оттам за ищеца не е възникнало основание да развали договора. Поддържа се, че чрез претенцията за обезщетение за вреди ищецът реално се стреми да получи реално изпълнение, без да има готовност да изпълни. Оспорва се претендирания размер на вредите.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

 

От договор за доставка от 02.01.2015 г., сключен между „Д.“ и „Н. Б.“ АД, договор за продажба на търговско предприятие по чл.15 от ТЗ, сключен между „Н. Б.“ АД и разменената между страните имейл кореспонденция в периода 18.01.2019 г.- 31.01.2019 г. се установява, че началото на търговските отношения между ищеца и „Н. Б.я“ АД е постановено през 2015 г., когато е сключен договор за доставка от 02.01.2015 година.

По силата на договора ищецът се е задължил при поискване от „Н. България“ АД, да достави различни видове кутии и капаци за пакетиране на сладолед, в количества и срокове, предварително потвърдени от „Д.“ във всяка отделна поръчка. Съгласно чл.1.2 от договора, последният се прилага за стоките, посочени в Приложение №1 към него- различни видове кутии и капаци за сладолед. Съгласно чл.2 от Договора, последният влиза в сила от датата на подписването му и действието му ще продължи 1 година, като в случай че най- късно един месец преди изтичането му никоя от страните не заяви писмено, че желае прекратяването му, договорът се счита продължен за нов срок от една година.

На 30.09.2016 г. „Н. Б.“ АД, като продавач и „Ф.Б.“ ЕООД, като купувач, сключват договор за продажба на търговско предприятие. По силата на чл.1 от договора, Нестле продава на Ф.Б. ЕООД част от търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл.15 от ТЗ, състоящо се в права и задълженията във връзка с търговските дейности по проучването, разработването, маркетинга, производството, пакетирането, опаковането, разпространението и продажбата на сладолед, както и фактическите отношения, които обслужват тази дейност. Чл.2,ал.1 от договора предвижда, че продадената обособена част от търговското предприятие е обособена в търговските книги на продавача като бизнес единица „ Сладолед“, включваща всички активи на Продавача, притежавани преди от „Н.А.К.Б.“ АД, което дружество се е вляло в продавача. Частичното прехвърляне е вписано по партидите на праводателя и правоприемника в Търговският регистър с вписване с вх.№ 20161007153810.

На 18.01.2019 г. К.П.- служител на Ф.Б., уведомява по имейл служителите на „Д.“ за предстоящи промени, свързани с оперативната структура на „ Ф.Б.“, което обхващат промяната на производството на сладолед- от фабриката на  „ Ф.Б.“ във Варна, производството се премества във фабрика на Ф.А.в Сърбия и няколко други завода в Европа. В имейла е посочено, че промените в оперативната структура, няма да засегнат съществуващите договорни правоотношения за доставка на стоки, суровини или опаковки при договорените обеми, единични цени и условия за 2019- та година между Ф.Б. и нейните доставчици. В имейла е изразено още, че в резултат на промените фактурите следва да се издават на дружеството Ф.А., а мястото на доставка следва да бъде завода на Ф.А.в С.П.. В прикачен към имейла файл озаглавен „Информация за доставчиците на Ф.“ е изразена и готовност за продължаване на дългосрочното сътрудничество, ако Ф. може да разчита на най- добри цени на пазара.

На 21.01.2019 г., Й.М.- част от Ф.А., изпраща имейл до служители на ищцовото дружеството, в който иска да „Д.“ да предостави информация относно времето за изпълнение, минималното и максимално количество за поръчки, срок на годност, количество на палети, Й..условия и последно договорени цени.

В имейл от 22.01.2019 г. Ц.В.- служител на ищеца Д., изпраща информация за условията на бъдещите доставки, които включват: вид на опаковките и срок на годност, максимално количество опаковки, което може да бъде предмет на една поръчка, в зависимост от вида на опаковките, време на изпълнение на доставката и цени както следва: комплект фамилия, 1200 мл., ПС капак с ПЕТ вана на цена от 0,2686 лева без ДДС; комплект фамилия, 800 мл., ПС капак с ПЕТ вана на цена от 0.2098 лева без ДДС; комплект фамилия, 1200 мл., ПС капак с ПЕТ вана на цена от 0,2717 лева без ДДС; туба фамилия, 200 мл., ПЕТ вана на цена от 0,03176 лева без ДДС; Пет Вана 800 мл.- 0.1248 лева без ДДС, Пет Вана 1200 мл.- 0,1836 лева без ДДС, ПС Капак / прозрачен/- 0,085 лева без ДДС, ПС Капак / черен/ - 0,0881 лева без ДДС, Пет вана 200 мл. – 0,03176 лева без ДДС.

С имейл от 30.01.2019 г. М.М., служител на ответното дружество Ф.А., прави първите поръчки до ищцовото дружество.

С имейл от 31.01.2019 г. Ц.В., от името на Д. потвърждава пръчките, като е поискала да бъдат проверени и промени цените в РО, тъй като те не съответствали на предлаганите цени на СЕТ/ евро/, а именно: капак/ черен/- 0,0451 евро, капак / прозрачен/- 0,0435 евро, вана 800- 0,0641 евро, вана 1200- 0,0942 евро. В отговор на изпратения имейл Й.М., като служител на Ф.А.е уточнила, че е променила договора, и скоро ще бъде изпратена и променената РО.

С писма от 06.03.2019 г. и 29.03.2019 г. от страна на ищцовото дружество Ц.В. уведомява представители на Ф.Б. относно предложени цени за комплект ПЕТ вана 800 мл. и 1200 мл. за 2020 година, а различни варианти на ценообразуване, в зависимост от  приложената технология за изработване и обем. 

В имейл от 22.05.2019 г., изпратен от Ц.В. – служител на Д. до Ж.К.– Ф.Б. и Й.М. – Ф.А.се  поставя въпроса дали има решение за промяна в опаковката на „Фамилия“, като се посочва че „Д.“, като дългосрочен партньор на Ф., винаги е предлагал и предлагала преференциални цени и условия. Заявява, се че дългосрочното партньорство е потвърдено в началото на 2019 г., и се констатира, че при липса на сътрудничество на същото ниво, с оглед на поръчваните количества, цените за доставка ще бъдат различни. Посочено е още, че цените, на които ищецът доставя опаковки на ответното дружество са фактурирани с оглед на дългосрочното партньорство между двете компании, като в случай, че „ Д.“ престане да бъде дългосрочен партньор на „Ф.“ цените за доставка на опаковки ще бъдат променени, считано от 10.06.2019 г., като същите ще бъдат като за сезонен клиент.

Посочени са и конкретните цени, в два варианта - преференциална цена въз основа на дългосрочно партньорство към 22.01.2019 г. и цена за сезонен клиент за същия продукт.

Със свое писмо, изх. № DS 19-1/05.06.2019 г. до Ф. А., ищецът иска от ответника да постигнат споразумение за сътрудничество за 2020 г. до 10.06.2019 г., като в противен случай отново информира, че считано от 10.06.2019 г., ще доставя поръчаните стоки на по- високите цени, посочени в имейл от 22.05.2019 г. (стр. 1000 и сл . по делото).

В имейл от 06.06.2019 г. Й.М. информира ищцовото дружество, че е необходимо да бъде допълнително обсъдено предложението от 22.05.2019 година.

На 14.06.2019 г. Й.М. изпраща имейл до Ц.В., в който е посочено че Ф.А.ще преразгледа офертата на „Д.“ за 2020 г. и че „Ф.“ не приема корекцията на цената, така както е посочена- с обратно действие.

С официално уведомление от 08.07.2019 г. (стр. 878 по длеото) ответното дружество е информирало ищецът, че не приема едностранното увеличение на доставените цени, както и изменението на срока за плащане. Със същото уведомление се посочва още, че Ф.А.отказва да приеме търговското предложение за сътрудничество през 2020 г. и страните ще преустановят търговските си отношения считано от 2020 година.

Установява се, че с имейл от 17.07.2019 г. ответното дружество е направило заявка за експедиция от страна на ищецът на следните количества и видове опаковки:

-          поръчка № РО 19001998 с дата на експедиция 13.08.2019 г. на стойност 10 548 евро  -  „Фамилия Шоколад/Череша 0.7 л АДР 2019/капак/ - 50 400 бр., Фамилия Шоколад/Череша 0.7 л АДР 2019/вана/ - 45 000 бр., Фамилия Ванилия 0.7 л /капак/ - 36 бр., Фамилия Ванилия 0.7 л /вана/ - 36 000 бр.;

-          поръчка РО 19003229 с дата на експедиция 15.08.2019 г. на стойност 10 608 евро за „Фамилия Коктейл“ 0.7 л БГ 2019/капак – 67 200, „Фамилия Коктейл“ 0.7 л БГ 2019/вана / – 72 000, Фамилия Ванилия 0.7 л /капак/ - 28 000 бр.;

-          поръчка РО 19003230 с дата на експедиция 20.08.2019 г. на стойност 10 548 евро за Фамилия Ванилия 0.7 л БГ 2019 /капак/ - 56 000 бр., Фамилия Ванилия 0.7 л БГ 2019 /вана/ - 81 000 бр., Фамилия Ванилия и карамел 0.7 л БГ 2019 /капак/ - 28 000 бр.;

-          поръчка РО 19003232 с дата на експедиция 22.08.2019 г. и на стойност 11 646,60 евро за Фамилия Ванилия и карамел сироп 1 л БГ 2019 /вана/ - 28 800 бр., Фамилия Какао и сироп какао 1 л БГ 2019 /капак/ - 39 200 бр., Фамилия Какао и сироп какао 1 л БГ 2019 /вана/ - 39 600 бр., Фамилия Ванилия и сироп какао 1 л БГ 2019 /капак/ - 39 200 бр.;

-          поръчка РО 19003233 с дата на експедиция 27.08.2019 г. на стойност 9 689,40 евро за Фамилия Ванилия и сироп какао 1 л БГ 2019 /капак/ - 33 600 бр. и Фамилия Ванилия и сироп какао 1 л БГ 2019 /вана/ - 75 600 бр.

В имейл от 02.08.2019 г. ответното дружество отново е посочило, че не е съгласно и не се счита за обвързано от новите условия, като се уточнява че в официалния отговор от 08.07.2019 г., ясно е заявено, че Ф.А.не приема никакво увеличение на цената и го счита за съществено нарушение на договора за доставка от 02.01.2015 г., поради което очаква от ищецът да изпълни задълженията си по старите цени. Уточнено е също, че всяка промяна в съществуващите между страните договорни правоотношения може да бъде въведена само писмено и следва да бъде подписана и от двете страни, както и че ценовата листа към договора за доставка от 02.01.2015 г. може да бъде изменян само по взаимно съгласие между страните, каквото в случая не налице.

От представените по делото писмени доказателства (стр. 307 – 625 от делото) се установява, че в периода 10.06.2019 г. - 08.08.2019 г. ищецът е извършил доставки на стоки на ответното дружество, като всяка една доставка е съпътствана от следния набор от документи: имейл- потвърждение от Ф. за получаване на доставката по съответната поръчка, ведно с приложени в него документи във връзка с приеманата на доставката, подписани от Ф.: фактура, опаковъчен лист към нея, ЧМР, митническа декларация, документ за дължимо ДДС.

В представените фактури се установява, че в същите са посочени единичните цени на доставените стоки съгласно писмото от 22.05.20219 г.,  изпратено от ищеца.

На 13.08.2019 г. Ц.В. уведомява представител на ответното дружество, че камионът с опаковките е готов за товарене, но ако не се плати сумата от 10 548 евро, датата на изпращането на поръчка РО № 19001998 ще бъде отложена с толкова дни, колкото е продължила забавата в плащането.

С последващ имейл от 14.08.2019 г. Ц.В. уведомява ответното дружество, че се нуждае от потвърждаване на поръчката, като в случай на липса на такова ще счита, че ответникът се отказва от поръчката. В имейла е отбелязано и че всички доставки до 27.08.2019 г. са готови да бъдат натоварени и изпратени, като цената за тях ще се дължи и в случай на отказ от доставка.

В отговор на изпратените имейли, със свой имейл от 15.08.2019 г., представител на ответното дружество посочва, че издадената във връзка с доставката на опаковките фактура е задържана за плащане поради неправилна по - висока отразена цена в нея и че ще бъде платена, когато Д. изпрати кредитно известие за разликата между договорената и фактурираната цена. По отношение на поръчка РО № 19001998 е уточнено, че с грешна цена и срок за плащане.

В имейл от 15.08.2019 г. представител на ищеца изрично посочва, че вече е постигнато съгласие по новите цени и те няма да се предоговарят повече.

С имейл от 28.08.2019 г. ответното дружество уведомява ищецa, че има желание да получи всички доставки, за които е постигнато съгласие, но при договорените в началото на годината цени. Заявена е готовност, след изпращане на кредитни известия за промяна на цената, сумите по поръчки да се заплатят в първия възможен ден. Със същият имейл Ф. е дал срок за обратна връзка от Д. до 01.09.2019 г., като остатъкът от опаковките е следвало да бъде доставен на 15.09.2019 г. Също така е посочено, че след тази дата Ф. ще счита, че стоката няма да бъде доставена и Д. следва да счита поръчките за отказани.

От представените по делото писмени доказателства (договор за цесия на вземания и уведомително писмо (стр. 257 и стр. 259)), се установява, че между ищеца и „ Уникредит Факторинг“ ЕАД е сключен договор за факторинг, по силата на който факторът се е съгласил да заплаща авансово на ищеца като доставчик, част от фактурната стойност на всяка доставка, приета от ответника. Уведомлението за сключеният договор е получено от ответното дружество на 01.03.2019 година (уведомление – стр .259 по делото).

Установява се, че с уведомление изх. № 64402/19.08.2019 г. „Уникредит Факторинг“ ЕАД е преустановило извършването на авансови плащания, цедирани в негова полза- с платец „ Ф.А.“ и отменя покритието на риска за платеца (стр. 286 по делото).

От имейл от 01.10.2019 г. от „Уникредит Факторинг“ до ответника, имейл потвърждение от 02.10.2019 г. от ответника до „Уникредит Факторинг“, имейл от 02.10.2019 г. от „Уникредит“ до „Д.“, имейл от „УниКредит“ до Д. от 21.10.2019 г., ведно с приложени към него извлечения за дължими лихви и такси за платец „Ф.А.“ за периода 31.07.2019 г.- 31.08.2019 г. и периода 31.08.2019 г- 30.09.2019 г., както и от извлечението от банковата сметка на ищеца се установява, че поради забава за плащане от страна на ответното дружество по фактури за доставки за периода 13.06.2019 г.- 08.08.2019 г. ищецът е заплатил на „ УниКредит“ такси и лихви върху просрочените суми, като общият им размер възлиза на 594,34 евро.

С уведомление с изх. № DS-19-54/ 19.08.2019 г., връчено на ответника на 27.08.2019 г. (стр. 1016 и сл. по делото), ищецът уведомява ответника, че разваля договорните си отношения тъй като ответникът като купувач не изпълнява задълженията си по договорките между страните от 22.05.2019 г. по всички доставки, извършени след 10.06.2019 година. Поради неизпълнението, вкл. и в дадения допълнителен 30 дневен срок, и по аргумент от писмото от 08.07.2019 г., че ответникът няма да продължи договорните си отношения с ищеца през 2020 г., ищецът сочи, че разваля договора с ответника, иска и заплащане на всички доставени и получени опаковки по фактурите с настъпил падеж, както и плащане в уговорените срокове на фактурите, с ненастъпил падеж, и заплащане на заявените, изработени от ищеца опаковки, подготвени за експедиция до 27.08.2019 г. на стойност 53 039,40 евро.

Като свидетел по делото е разпитана Ц.Л.-В.- търговски директор в ищцовото дружество от 2015 година. Сочи, че ищецът е бил доставчик на опаковки за сладолед от много години- първо на „ Н.Б.“, после на „ Ф.Б.“, а впоследствие и на „ Ф.А.“. Контактът с ответното дружество осъществявала свидетелката, а контакт от страна на ответника с ищеца - Е. М.. Свидетелката Л.-В.сочи, че още през януари месец 2019 г. била установена рамката на отношенията между страните по делото, като били уговорени условията за поръчки, за доставки, какви документи ще се разменят и колко дни предварително ще се дават поръчките. На оперативно ниво поръчките били подавани от М.М.. Според свидетеля нямало нужда всяка отделна поръчка да се коментира, тъй като още през януари 2019 г., са били заложени основните параметри на следващите сделки. Твърди, че още в началото на преструктурирането, с оглед дългогодишните партньорски отношения между ищеца и „ Ф.Б.“, ищцовото дружество е било помолено да продължи партньорската политика с „Ф. А.“, като са били дадени преференциални цени, с оглед на дългосрочността на отношенията между страните.  Били дадени преференциални цени и на „Ф. А.“, като никъде не било уточнявано, че впоследствие тези цени не могат да бъдат променени, като през цялото време, ответното дружество ги уверявало, че става въпрос за продължаване на дълготрайното партньорство и с „Ф. А.“. Сочи, че такива уверения били давани от Е. М. от „ Ф.А.“. По отношение на ценообразуването, сочи, че тъй като ставало въпрос за опаковки, които са за опаковане на храни, продавачът прави инвестиции в калъпи и инструмент, с които да бъдат произвеждани опаковки за конкретния клиент. Според свидетелката цените били различни когато става въпрос за дългосрочен клиент, т.е. цената е по- ниска, в сравнение със сезонен клиент, която е по- висока, т.е. разликата между цената която е била дадена на „Ф. А.“ в сравнение с тази на друг клиент, се изразявала основно в това, че при „ Ф.“ било съобразено дългогодишното партьорство и това, че този артикул ще продължи да се купува от тях, като всичките амортизации, които се калкулират били предвидени на тази база. През месец май 2019 г. от ищцовото дружество поискали среща, на която да се стартират преговорите за следващия сезон, съобразно установената търговска практика, а и за обсъдят съществуващите притеснения относно възможността да се прекъсне дългогодишното партньорство с „Ф.“. Срещата била проведена в началото на месец юни, като на самата среща присъствал бивш служител на „Д.“, който към онзи момент работел в конкурентна фирма в Сърбия. Според свидетеля Л.-В.на срещата се изяснило, че от „Ф.А.“ са стартирали проби с местен доставчик на опаковки в Сърбия, за което преди това ищцовото дружество не било информирано, поради което и от страна на ищеца си направили извод, че „ Ф.А.“ имат намерение да сменят доставчика. По мнение на свидетеля, целта на „Ф.А.“ била да изкарат сезона, защото са го започнали с ищцовото дружество. Посочва се още, че всяка една експедиция била придружена от пакет документи, който включвал ЧМР, фактура, пекинг лист, като необходимите документи били изпращани по имейл още с товаренето на камиона.

Сочи се, че не е получила възражения на изпратените имейли със сканирани документи за „Ф.А.“, които през месец юли изпратили имейл, в който посочили че не са съгласни с предложените цени, но междувременно са получавали фактурите, правели са следващи поръчки, подписвали са фактурите и всички документи без проблем.

На 17 юли свидетелката, като служител на ищцовото дружество, занимаващо се с този клиент, получила поръчка за пет камиона, които да бъдат експедирани през месец август, като първият бил натоварен на 13 август и документите за него били изпратени по имейл. Тогава „Ф.А.“ отказали да приемат камиона и върнали стоката. Според свидетелят нещата са станали окончателно ясни тогава, тъй като от ответника явно са си набавили нужните опаковки и не са им трябвали повече. Сочи се още, че след 10 юни ищецът започнал да издава фактури по новите цени, като от ответника подписвали всяка една фактура и я връщали сканирана по имейл, а ищцовото дружество я представяло на фактора. Нямало нужда за преговори за новите цени, защото ответникът ги приемал, с оглед на гореописаните действия. На базата на новите цени, ответното дружество плащало митнически такси. По отношение т.нар. „бланкетна поръчка“  (визира се изпратена от Й.М. ел.писмо от 31.01.2019 г.  – стр. 808 по делото, с приложена към него „бланкетна поръчка“ от 30.01.2019 г. – стр. 825 по делото) свидетелят уточнява, че същата служи да бъде ориентир за етикетите, като с нея се уточнявал асортимента, който ще бъде предмет на доставката. Според свидетелят за периода от смяната на цената през юни 2019 г. до спирането на доставките през месец август 2019 г. е имало заявен минимум по един камион със стока на месец от ответното дружество.

Като свидетел е разпитана и А.С.– служител на ищцовото дружество в отдел „Маркетинг“. Сочи, че отговаря за факторинг процесите, свързани с клиентите на компанията, в това число и за  „Ф.А.“.Сочи, че основният пакет за експорт включвал оригиналната фактура, подписана от платеца, пакетинг лист и ЧМР. Излага, че не е имало случаи на отказани фактури, които да не са изпратени своевременно до „Уникредит Факторинг“. Потвърждава, че до юни 2019 г. цените, на които била доставяна стока на ответното дружество се формирали на база дългосрочното партньорство и били преференциални. Цените били променени след нарушение от страна на ответника на условията за дългосрочно партньорства, като след юни месец 2019 г., фактурирането продължило, като подписаните от платеца фактури се изпращали на фактора.

Разпитана по делото свидетелката Д.Д.-В.- член на надзорния съвет на Д. АД, сочи, че отговаря за сключването на по- големи договори, в това число и за договорите сключени с „Нестле“, „Ф.Б.“ и „ Ф.А.“. Заявява, че тя е договорила цените за сезон 2019 г. с ответното дружество. Твърди, че е била изненадана от затварянето на предприятието на „Ф.Б.“, тъй като ищецът бил разработил нова опаковка през 2017 г., в която били вложени инвестиции, а освен това се задължили да не я продават на друг клиент освен на „ Ф.Б.“. Сочи, че изпълнителният директор на „ Ф.Б.“ – Ж.К., я информирал няколко дни преди официалното уведомление от 18.01.2019 г. за предстоящата реорганизация на дейността. След това получили писмо, в което се искало от ищцовото дружество да даде най- добра цена, а така също се казвало, че това ще гарантира дългосрочна работа с „Ф.А.“. След това свидетелят направил среща със Ж.К., на която той я помолил да запазят същата цена на опаковките. Свидетелят му заявил, че тази цена е изключително ниска и е определена на база инвестиции, в това число и за новоразработената опаковка, така че да я продават четири- пет години напред и за да се запази цена за 2019 г., „Д.“ трябва да бъде получи абсолютни гаранции, че няма да доставя на „ Ф. А.“ само за един сезон. Реално към този момент вече ищцовото дружество пропуснало сезон 2019 г. и нямало как да се договоря с друг клиент. Според свидетеля, проблемът при „ Ф.Б.“ бил, че те са искали да избегнат плащане на обезщетение, защото по тяхна вина ищецът е щял да пропуснал един сезон, ако ответникът не се бил съгласил да доставя на „ Ф.А.“. Ж.К.заявил, че има пълномощия да преговаря от името на „ Ф.А.“, като това впоследствие било потвърдено в имейл от 14.06.2019 г. изпратен от ответното дружество. По думи на свидетеля Д.-В., същата много се колебаела, защото имала два варианта - да даде висока цена, която да гарантира липсата на каквито и да било рискове или да даде по- ниска цена, но при условия че са налице гаранции за дългосрочно партньорство. Въз основа на изложеното свидетелят твърди, че във всички имейли, изпратени до ответното дружество, те са посочили че тази цена е дадена при условията на дългосрочно договаряне. Затова ищецът бързал още през месец март 2019 г. да постигне споразумение за следващия сезон, като в „сладоледения бизнес“ това не било много рано, тъй като споразуменията за следващия сезон се договаряли най- късно до края на месец април на предходната година. Свидетелят решил „да даде“ по- ниската цена, след уверения от Ж.К., че ще бъде запазено дългосрочното партньорство. При следваща среща със Ж.К., същият поискал от ищцовото дружество да даде цена и за „шприцова опаковка“, която се произвеждала по съвсем друга технология и това би изисквало нови инвестиции от страна на ищецът, като това не решавало по никакъв начин въпроса със старите инвестиции и цената за настоящата опаковка. В тази връзка свидетелят поискал потвърждение от „Ф.А.“ дали имат планове за смяна на опаковката, а така също в началото на март подали оферта за следващия сезон, но не получили обратна връзка. Тогава Ж.К.престанал да сътрудничи и заявил, че вече не отговаря за тези въпроси и ищецът следва да се обърне към „Ф. Сърбия“. Според свидетеля Д.Д.-В.целта на „Ф. Сърбия“ е била да отлагат преговорите, което потвърдило виждането на ищцовото дружество, че те търсят доставка на друг вид опаковка, която ищецът не предлага. Свидетелката сочи, че „новата“ цена, на която били извършвани доставките, всъщност била нормалната цена, посочена в IRP - системата на ищеца. Свидетелят разбрал, че ответното дружество няма намерение да договаря цени за сезон 2020 г. след проведена среща с г-н В.Н.- мениджър на „Г.П.“ Австрия- един от най- големите производители на опаковки в Европа и света. На въпросната среща било потвърдено, че Г.работят по проект за шприцована опаковка за сладолед за „Ф.“, като това било потвърдени и директно от представители на „ Ф.А.“ в Сърбия. Поради тези обстоятелства, свидетелят изпратил имейл на 22 май, в който заявил на ответното дружество, че считано от 10.06.2019 г., ще премахнат отстъпката за дългосрочно партньорство, ако не се постигне споразумение за следващата година. До 10 юни нямало споразумение, като след това ищцовото дружество им написало имейл, в който заявил, че ако постигнат споразумение за следващия сезон, с кредитни известния ще възстановят старата цена. Била проведена и среща в Сърбия на която представители на „ Ф.А.“ потвърдил, че са се спрели на шприцова опаковка, но той се съмнява, че ищецът може да произведе този тип опаковки, поради липсата на опит в тази технология. Когато се е провела срещата, вече са били започнали доставките на по - високата цени, като по време на срещата представителни на „ Ф.А.“ не възразили срещу новата цена. Сочи, че в имейл от 14.06.2019 г. „ Ф.А.“ изразили съжаление за това, че „Д.“ били подведени  и изложили, че действително Ж.К.бил упълномощен в началото да провежда преговори. По отношение на възраженията за цената свидетелят навежда, че не е имало никакви проблеми с новата цена до месец август, когато според нея ответникът имал достатъчно опаковки на склад. Според свидетелят през 2019 г. условията на доставките са били определени с рамково споразумение. По отношение на процесната поръчка от 17 юли 2019 г. сочи, че същата не е направено под условие да се достави старата, по- ниска цена. Свидетелства още и че ответното дружество е подписвало фактурите, в които се е посочвало на какво основание се е вдигнала цената.

Като свидетел е разпитана и Е. М.- представител на „Ф.А.“, като отговорно лице за доставка на суровини и амбалаж. Сочи, че започнали сътрудничество с „ Д.“ през 2019 г., на която в началото на същата година било представено ново портфолио и информация, че фабриката в С.П., Сърбия ще произвежда нови опаковки. Свидетелства, че получили от „ Д.“ цени, които били приети, бил внесен договор и същият бил върнат обратно към Д.. Сочи, че цените и сроковете за плащане били договорени за цялата 2019 г., още през януари месец същата година. Към началото на 2019 г. не било договорено продължаване на сътрудничеството за 2020 и 2021 година. Твърди, че не били уведомени, че цените за доставка са преференциални, като това станало известно едва по- късно. През март 2020 г. ищецът започнал да натиска да се сключи договор и за 2020 г., като към онзи момент ответникът не можел да се поеме такъв ангажимент. Сочи, че не били обсъждани предходните отношения с „Ф.Б.“ по отношение на цени и на срокове. Потвърждава, че Д. бил единственият доставчик на ответното дружество на опаковки, като според свидетелят не било лесно да се промени доставчикът на конкретната опаковка. Твърди, че ответното дружество приело цените по променените фактури, тъй като ответникът имал цех за производство, който произвеждал за цяла Европа и нямали възможност да откажат и да не произвеждат опакован сладолед. Счита, че фирма „ Д.“ се е опитала да използва това обстоятелство и на основание следващата доставка, да изпрати опаковки за следващата година, за да потвърди ответникът доставките и за 2020 година.

Сочи, че през март е започнал „натиска“ да се потвърди сътрудничеството и за 2020 г., като през април получили съобщение, че при липса на потвърждение за следващата година, времето за изпращане на ордерите щяло да бъде разгледано допълнително. Свидетелят заявява, че са отказали да променят цената и условията за плащане, но не са отказали доставката на опаковките, като са оставяли забележка за едностранна промяна на цените и условията за заплащане. Няколко пъти настоявали, че приемат всяка доставка, но не приемат цената. Потвърждава, че е присъствала на срещата през юни 2019 г., като на тази среща не бил сключен договор. Ответникът поискал от „ Д.“ да дадат нови предложения за опаковки, тъй като са искали да направят опаковките си по- добри за околната среда. Заявява, че когато се е обсъждало прехвърлянето на „Ф.Б.“ към „Ф.А.“, ответното дружество изпратило съобщение до всички партньори за оферта във връзка с преместването на машините в Сърбия. Потвърждава, че ответникът е „получил“ „Д.“ като доставчик с прехвърлянето на бизнеса от „Ф.Б.“ към „Ф.А.“. Твърди, че договор между ищецът и ответникът бил сключен на 31.01.2019 година. Заявява, че цените за доставки са били уговорени през 2019 г. и никога не е било коментирано да бъдат променени, като се сочи че количествата и условията за плащане и самите цени са били уговорени за цялата година. Потвърждава, че преди всяка отделна доставка „ Д.“ са изпращали документите, които придружават стоката- фактура, опаковъчен лист, ЧМР и товарителница. Сочи, че след срещата през месец юни 2019 г., ищецът е решил, че за него е налице риск за бъдещите отношения между страните, поради което изпратили имейл с нови цени. Твърди, че са приели стоката, защото в противен случай са щели да нямат опаковки и да бъдат докарани до фалит. Потвърждава, че на няколко пъти са комуникирали да не отхвърлят доставките, като са имали забележки само по отношение повишаването на цената, като няколко пъти в имейл заявили че не приемат цената. Сочи, че са поискали оферта за опаковки от ищецът за 2020 г., но офертата, която са получили не им е била изгодна, защото е била по- скъпа, поради което са по- късно са избрали нов доставчик. Потвърждава, че опаковката за 2020 г. е различна от опаковката за 2019 година. Сочи, че ищецът прекъснал доставката на стоки в края на месец август 2019 година. Потвърждава, че когато са направени процесните поръчките през месец юли 2019 г., ищецът вече е доставял на новата цена, но ответното дружество изпратило „жалба“ още при първата фактура, че цените са увеличени.

Съдът цени показанията на разпитаните свидетели, като отчита, че по отношение на всички е приложима разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелите са служители на ищеца или на ответника и евентуално са заинтересовани от благоприятен изход за делото за съответната страна. Същевременно, показанията на свидетелите за разменената електронна кореспонденция между страните, за проведена среща на 13.06.2019 г. в седалището на ответното дружество, се потвърждават от останалия събран доказателствен материал. Съдът не кредитира и цени показанията на свидетелите в тези части, в които всеки от свидетелите дава собствена интерпретация на търговските взаимоотношения между страните, доколкото целта на това доказателствено средство е да се възпроизведат факти и обстоятелства, които свидетелите са наблюдавали, възприели, а не техните лични оценки на събитията. От показанията на свидетелите, както и от липсата на оспорване на приложената електронна кореспонденция между страните, възпроизведена на хартиен носител, Съдът намира, че между страните са разменени така описаните и приложени писма.

Поради това и независимо от направената очна ставка, Съдът намира, че не е налице основание да изключи изцяло от доказателствения материал по делото показанията на нито един от свидетелите. От очната ставка не се установява да е налице реално противоречие между показанията на свидетелите М.и Д.– В.. Установи се, че и двете са присъствали на срещата на 13.06.2019 година. Собствената оценка на всеки от свидетелите за значимостта му при осъществяване на търговската дейност на дружеството, чийто служител е, съответно значимостта му при участие в преговори от името на дружеството или съответно оценката за значимостта и ролята на другите участници, не се включва в предмета на доказване по делото и не следва да е основание за изключване на съответните свидетелски показания, а единствено е индиция, че следва да се ценят при хипотезата на чл. 172 от ГПК.

По делото е прието и заключение на съдебно- икономическа експертиза, изготвено от вещото лице В.Ц., неоспорено от страните, което Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

На поставения въпрос относно средната пазарна цена на ден за наем на склад, която обикновено се заплаща за съхранението на същия брой палета за процесния период вещото лице Ц. е отговорило, че средната пазарна цена за наем на склад, за палетомясто за процесния период е 0,15 евро на пале/ място на ден, респ. 4,40 евро на пале/ място на месец или за процесния период средната пазарна цена за наем на склад за пелети за процесния период възлиза на 3 932,55 евро или 7 691, 39 лева.

По делото е прието и заключени на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице З.Д., неоспорено от страните, коетo Съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено. Вещото лице Д. е установила, че съгласно приложените фактури в периода 10.06.2019 г. - 08.08.2019 г. единичните цени на доставяните опаковки за сладолед са както следва: за опаковка 1 л общата цена е 0,1615 евро, в която се включва цена за капак- 0,0600 евро, цена за вана- 0,1015 евро; за опаковка 0,700 л. общата цена е в размер от 0,1280 евро, в която се включва цена за капак в размер от 0,0600 евро и цена за вана в размер от 0,0680 евро. Общата единична цена за комплект вана с капак в зависимост от вместимостта съответства на посочената в колана 4 от таблицата към имейл от 22.05.2019 г.  (това е по- високата цена за сезонен клиент);

Единичните цени на доставките посочени във фактура № **********/13.08.2019 г. на обща стойност 10 548 евро, издадена във връзка с първата от процесните поръчки - РО № 19001998, съответстват на цените на доставките извършени от доставчика „ Д.“ АД на купувача „Ф.А.“ ООД в периода 10.06.2019 г. – 08.08.2019 г., а именно за опаковка 0,700 л. общата цена е 0,1280 евро, както и със сумите от 4 броя поръчки: поръчка РО 19003229 с дата на експедиция 15.08.2019 г. на стойност 10 608 евро; поръчка РО 19003230 с дата на експедиция 20.08.2019 г. на стойност 10 548 евро; поръчка РО 19003232 с дата на експедиция 22.08.2019 г. на стойност 11 646, 60 евро; поръчка РО 19003233 с дата на експедиция 27.08.2019 г. на стойност 9 689,14 евро.

Митническите сборове за всяка едно от извършените доставки на „ Д.“ АД на купувача „ Ф.А.“ ООД в периода от 10.06.2019 г.- 08.08.2019 г. са начислявани върху стойността на стоката, за която е издадена съответната фактура, придружаваща стоката. Митническите сборове са заплатени от купувача „ Ф.А.“ ООД.

Вещото лице е установило, че на 25.02.2019 г. между „УниКредит Булбанк“ АД /универсален правоприемник на „ УниКредит Факторинг“/ и „Д.“ АД е сключен договор за експортен факторинг № FIWE00442/ 25.02.2019 г., по силата на който всички настоящи и бъдещи вземания на „Д.“, произтичащи от доставка на стоки или услуги към техния длъжник „ Ф.А.“ ООД са прехвърлени на  „ УниКредит Булбанк“ АД. На 30.12.2019 г. договорът за експортен факторинг е прекратен/ изтекъл. Въз основа на представените от „УниКредит“ документи вещото лице е констатирало, че няма извършени плащания от ответника към „ УниКредит“ след последно платената фактура № **********/08.08.2019 г., т.е. не са били извършени плащания от „ Ф.А.“ към „ УниКредит“ по процесните 5 броя доставки.

Последните плащания на „Ф.А.“ са с дата 30.09.2019 г. по фактура № 52/25.07.2019 г. за сумата от 11 646, 60 евро, платена от ответника на 19.09.2019 г., фактура № 75/30.07.2019 г. за сумата от 11 676 евро, платена на 30.09.2019 г.; фактура № 97/01.08.2019 г. за сумата от 11 676 евро, платена на 30.09.2019 г.; фактура № 19/06.08.2019 г. за сумата от 11 676 евро, платена на 30.09.2019 г.; фактура № 42/08.08.2019 г. за сумата от 11 023, 20 евро, платена на 30.09.2019 година.

Вещото лице е констатирало, че всички фактури за извършените доставки, въз основа на поръчки, направени в периода от 10.06.2019 г.- 08.08.2019 г., са заплатени изцяло, като последното плащане е извършено на 30.09.2019 година.

Общата стойност на закупените от ищеца опаковки във връзка с процесните 5 броя поръчки от ответника, от производителя „Г.“ АД без ДДС възлиза на 93 967,04 лева или 48 044,58 евро. Разликата между продажната цена на „ Д.“ АД във връзка с петте броя заявени количества за доставка от „Ф.А.“ ООД и покупната цена, по която производителя „Г.“ АД е доставил на ищецът заявените от него количества възлиза на 4 995,42 евро.

Установено е, че фактура № **********/10.06.2019 г. , издадена във връзка с направена поръчка от „Ф.А.“ ООД към ищецът, в която за първи път е променена цената на доставяните опаковки, е на стойност 11 319, 60 евро и е била заплатена в цялост от ответника на 08.08.2019 година.

Съгласно приложените данъчни фактури, издадени от „ Г.“ АД като доставчик на ищеца като купувач, на всяка една от тях е записан деня на данъчното събитие т.е. датата на издаване на фактурата, придружаваща доставката на стоката. Количествата доставяни кутии, остойностени в издадените данъчни фактури от „Г.“ АД на „Д.“ АД са счетоводно отразени в сметка 30410 „Стоки“, инивидуализирани по вид, единична цена и доставена стойност, като същите се водят като наличност и към настоящия момент при ищеца.  Закупените кутии от  „Д.“ АД от производителя „ Г.“ АД са с идентично наименование на така заявените от ответника към „Д.“ АД по поръчки с № 19001998, № 19003229, № 19003230, № 19003232, № 19003233.

Последната издадена фактура от ищеца на ответника с № **********/13.08.2019 г. на стойност 10 548 евро, като след тази фактура не е установено издаването на други фактури от „Д.“ АД като доставчик на „ Ф.А.“ ООД като купувач;

Последната издадена от „Д.“ АД като доставчик на ответника фактура е с № 171/13.08.2019 г. на стойност 10 548 евро не е намерила отражение в счетоводните регистри на ответника като задължение за плащане към ищеца, както и не са осчетоводявани задължения от страна на ответника за заплащане на митнически сборове, тъй като реално не е била извършена доставка на ответното дружество.

Вещото лице пояснява, че след приемане на извършената доставка, направена от „Д.“ АД на клиента „ Ф.А.“ ОДД, ведно с предаване на фактура, подписана от клиента и комплекта документи към нея- пакетинг лист и ЧМР, „ Уникредит Факторинг“ изплаща на 90% от стойността на фактурата съгласно Договор за факторинг като остатъка от 10% се дължи до 60 дена от датата на издаване на фактурата. Съгласно договора за факторинг ответното дружество дължи сумите по всички подписани фактури на „ Уникредит Факторинг“, а „УниКредит Факторинг“ ги дължи на ищеца. Описани са плащанията, извършвани по договора за факторинг, като се установява, че последните плащания от фактора в полза на ищеца са от 30.09.2019 г. – по фактури  от 30.07.2019 г., 01.09.2019 г., 06.08.2019 г., 08.08.2019 година. 

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

По предявения искове по чл. 74 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки

Първият въпрос, който подлежи на разглеждане е относно приложимото право относно договорните отношения между страните.

От значение за определянето му е първо да се прецени дали по отношение на процесните пет броя доставки, предмет на исковата претенция, са приложими правилата на договора от 02.01.2015 г., сключен между „Н.Б.“ АД, ЕИК: ******, („Н.Б.“) и ищцовото дружество, доколкото в същия е посочено приложимото право – чл. 9.7 от договора.

Установи се, че след сключване на договора от 02.01.2015 г. „Н.Б.“ АД е прехвърлило част от търговското си предприятие на „ Ф.Б.“ с договор от 30.06.2016 година.

Съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Предприятието може да бъде обект на прехвърлителни сделки, при които отчуждителят (прехвърлителят) и правоприемникът (приобретателят) са отделни правни субекти.

Както е посочено и в решение № 213 от 30.12.2010 г. по т. д. № 29/2010 г., ТК, ІІ ТО на  ВКС по правило предмет на договора по чл. 15, ал. 1 от ТЗ е цялото предприятие на търговеца-отчуждител, включващо съществуващите към датата на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения, възникнали във връзка с осъществяваната търговска дейност и отразени по установения за това ред в търговските и счетоводни книги на търговеца. Независимо от липсата на изрична законова регламентация, по аргумент от по-силното основание обект на прехвърлителна сделка по чл. 15, ал. 1 от ТЗ може да бъде и част - идеална или реална, от търговско предприятие. Особеното изискване, което следва да бъде изпълнено при прехвърляне на част от търговско предприятие, е прехвърляната част да бъде обособена счетоводно или по друг начин, позволяващ индивидуализация на предмета на сделката, т. е. на правата, задълженията и фактическите отношения, за които е постигнато съгласие да преминат от патримониума на отчуждителя в патримониума на приобретателя. Поради отсъствие на изрична правна уредба обособяването зависи от волята на договарящите страни, но трябва да бъде осъществено така, че да не съществува съмнение относно съдържанието на съвкупността, прехвърлена чрез договора по чл. 15, ал. 1 от ТЗ. Спазването на изискването за обособяване на реалната част от предприятие е предпоставка за валидността на прехвърлителната сделка и за пораждане на правните й последици с оглед особените разпоредби на чл. 15, ал. 3 от ТЗ, чл. 16 от ТЗ и чл. 16а от ТЗ, уреждащи солидарната отговорност между отчуждителя и приобретателя на предприятието, вписването на договора, разделното управление на предприятието в срока по чл. 16а, ал. 1 от ТЗ и другите обезпечения в полза на кредиторите.

В конкретния случай, от данните по делото, Съдът намира, че се установява, че дейността, описана в договора за продажба на търговско предприятие от 30.06.2016 г., е самостоятелна икономическа дейност, която е структурно, счетоводно и фактически обособена от останалата част на търговското предприятие на Н.Б. АД, поради което и договорът за прехвърляне на част от предприятието на Н.Б. АД, описана в чл.1, ал.2, е породил действие.

Прехвърлянето на предприятието по чл. 15 ТЗ представлява частно правоприемство и води до прехвърляне на включените в състава му права и задължения от отчуждителя (прехвърлителя) на правоприемника приобретателя (така решение № 44 от 21.07.2015 г. по т. д. № 4619/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).Поради това и по силата на договора от 30.06.2016 г., е настъпило и правоприемство и в страните на договора за доставка от 02.01.2015 година, като  купувач по договора е станало Ф.Б. ЕООД.

От данните по делото, Съдът намира, че не се установи постигане на съгласие между страните по делото за встъпване на Ф.А.като купувач по договора от 02.01.2015 г. и заместване на  Ф.Б. ЕООД. От подробно обсъдената от фактическата страна кореспонденция между страните, подробно изложена и в определение 260922/04.05.2023 г., оставено в сила с определение 2097/14.08.2023 г. на САС, ГК, 2 състав, Съдът намира, че не се установява съгласие между Д. АД като доставчик и Ф.А.като купувач, отношенията им по повод нови доставки – с нови поръчани количества и нови цени (след уведомлението от 18.01.2019 г.) да бъдат регламентирани от договора за доставка от 02.01.2015 година. Съдът намира, че договорът от 02.01.2015 г. е в сила в отношенията между Ф.Б. ЕООД и Д. ЕООД по повод вече поръчаните към този момент стоки (18.01.2019 г.) – като количества, цени, срокове за доставка, гаранция, място на доставка. Страните (Д. АД като доставчик и Ф.А.Д.О.О като купувач) не твърдят, а и не се установява по делото, че доставката на  процесните количества, предмет на исковете е била вече договорена към 18.01.2019 година. Напротив, установява се, че се касае за количества, договорени след тази дата. Поради това и Съдът намира, че няма валидно постигнато съгласие за приемство на Ф.А.Д.О.О в правата и задълженията на  Ф.Б. ЕООД, аналогично и при субективна новация (така решение по т.д. № 789/2012 г. на І ТО на ВКС, т.д. № 251/2019 г. на ІІ ТО на ВКС) в договора за доставка от 02.01.2015 година.

Поради това и конкретните правоотношения, предмет на настоящото производство не са във връзка с договора за доставка от 02.01.2015 година.

По тези съображения, като съобрази, че не се установява да има изричен формален писмен договор между страните, който да определя приложимото право, доколкото двете страни по спорните договорни отношения по доставка на опаковки за сладолед се намират в различни държави, като доставката е осъществявана от България в Сърбия, по аргумент от чл. 94 от КМЧП, то следва да се приеме, че приложимото материално право към договорните отношения на страните е Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (Виенската конвенция/ ВК).

Страни по настоящото правоотношение са юридически лица, които имат място на дейност в различни договарящи държави по смисъла чл.1, б.а от ВК, договорът има за предмет международна продажба на стоки.  Конвенцията е част от вътрешното право на Република България и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията разпоредбите й се ползват с приоритет пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Република Сръбска е ратифицирала конвенцията на 27 април 1992 година, както и не са налице предпоставките на чл. 2 и чл. 6 от Конвенцията, поради което в случая намират приложение разпоредбите на Конвенцията.

Не са налице изключенията от приложното поле на Конвенцията, предвидени и в чл.3, ал.2 от Виенската конвенция.

Член 7, ал.1 от ВК подчертава, че Конвенцията следва да се тълкува като се държи сметка за нейния международен характер и за нуждата да се съдейства за еднаквото й прилагане и за спазване на добросъвестността в международната търговия, като ал. 2 подчертава, че въпроси, засягащи материя, за която тази конвенция се отнася, които не са изрично уредени от нея, следва да бъдат уредени съобразно общите принципи, на които тя е основана и само при липса на такива принципи - в съответствие с приложимия закон, посочен от правилата на международното частно право. Тези общи принципи са изразени в подготвителните материали (разискванията на дипломатическата конференция, приела Конвенцията).

Във връзка с твърденията на ищеца, че отношенията с ответника са уредени от рамково споразумение от 31.01.2019 г., Съдът намира следното:

Във ВК не се съдържа легална дефиниция на понятието „рамков договор“.

С оглед правилото на чл. 7, ал.2 от ВК, доколкото приложимото право към договора е българското право по аргумент от чл. 94, ал.2 от КМЧП (характерната престация при договор за продажба на стока е тази на продавача, поради което и приложимото материално право е правото на държавата, в която продавачът е имал своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора (lex venditoris) - така решение № 40 от 05.05.2021 г. по гр. д. № 2840/2020 г., ГК, ІІ ГО на ВКС), при тълкуването на понятието за рамков договор следва да се изходи от разбирането за това понятие съгласно българското право.

Приема се, че рамковият договор е организационен договор, който урежда задължителни за страните клаузи за договорите, които е следвало да се сключат впоследствие. Той организира бъдещите договаряния между страните (аргументи и от решение № 138 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 367/2009 г., I ТО).

От разменената кореспонденция между страните, Съдът намира, че се установи, че след 18.01.2019 г., когато Д. са уведомени за промените с дейността на контрагента им по договора от 02.01.2015 г. Ф.Б. ЕООД, между Ф.А.(със съдействието на представител на Ф.Б.) и Д. се установява рамката на новите договорни отношения, като са уговорили опаковките, които ще бъдат доставяни, тяхната единична цена и условията за плащане, описани в съвкупност в разменената кореспонденция между страните в периода 21.01.2019 г. – 31.01.2019 г., вкл. и т.нар бланкетна поръчка, приложена към ел. писмо от ответника до ищеца от 31.01.2019 година.

Доколкото рамковият договор е неформален, то липсата на писмена форма, не влече недействителност на постигнатото между страните съглашение. От друга страна, в конкретния случай следва да се приеме и, че с оглед и нормата на чл. 13 от ВК, че писмената форма е спазена чрез разменената електронна кореспонденция между страните.

С оглед на изложеното съдът намира, че отношенията между страните, считано от 31.01.2019 г. са уредени съобразно това споразумение (в което са посочени и цените на стоките, предмет на договорните отношения между страните (доводите на ищеца, че в това споразумение не са уговорени цени е неоснователен), както и е установен и срокът за плащане на задълженията за доставките, като с подаването на всяка конкретна заявка, съдържаща  и предприемане на действия по изпълнението й от ищеца следва да се счита за сключен и последващия конкретен договор между страните за всяка отделна доставка.

За преценка основателността на исковата претенция следва да се установи дали между страните е постигнало съгласие за последваща промяна на цените на стоките, засягащи процесните 5 доставки, както ищецът твърди, в сила от 10.06.2019 година.

Съгласно чл.8 от ВК за целите на конвенцията изявленията или друго поведение на страна трябва да се тълкуват съобразно нейното намерение, когато другата страна е знаела или не е могла да не знае какво е това намерение. Ако предходната точка не може да се приложи, изявленията или друго поведение на страната трябва да се тълкуват съобразно начина, по който те биха били разбрани от едно разумно лице, действащо в същото качество като другата страна, при същите условия. При определяне намерението на страна или на това, какво би разбрало едно разумно лице, трябва да се държи сметка за всички обстоятелства, които са от значение за случая, включително преговорите, практиката, която страните са установили помежду си, обичаите и всяко последващо поведение на страните.  Чл.8 се отнася и до тълкуването на смисъла, който имат едностранните изявления (или други действия) на всяка една от страните по договора. Тук спадат различните съобщения и действия във връзка с изпълнението на договора, както и едностранните изявления на предложение и приемане, чрез които договорът се сключва, но не и самият договор.

Разпоредбата на ал. 2 от чл. 8 прилага обективен критерий при тълкуване на смисъла на  изявленията (разумно лице), като не се приписва на изявлението, респ. действието, значението, в което другата страна по договора го е схванала. При опит да разбере смисъла на изявлението, респ. действието, всяко разумно лице ще държи на първо място сметка за смисъла на думите, с които изявлението е изразено, или за значението на самото действие. При предприемане на изявлението или действието обаче, страната може да е в грешка и тази грешка да личи от обстоятелствата на случая. Затова ал.3 на чл.8 изисква, когато се определя смисълът на изявлението или действието, да се държи сметка за всички обстоятелства, при които те са предприети.

Поради това Съдът намира, че в конкретния случай поведението на страните във връзка със сключването и изпълнението на процесните договорни отношения следва да се тълкува с оглед на изявеното от тях намерение, като когато поведението на някоя от страните е противоречиво, то следва да се тълкува с оглед на принципа на добросъвестността и по начина по който то е следвало да бъде разбрано от „разумно лице“ по смисъла на чл.8,ал.2 от ВК.

Следователно, от значение по делото е поведението на страните в периода след 22.05.2019 г., за да се прецени дали е налице постигнато съгласие за промяна на първоначално договорните цени, в сила от 31.01.2019 година.

Съгласно чл.14, ал.1 от ВК предлагането да се сключи договор, отправено до едно или повече конкретни лица, представлява предложение, ако е достатъчно определено и изразява намерението на предлагащия да бъде обвързан при приемане. Предлагането е достатъчно определено, ако в него е посочена стоката и изрично или мълчаливо се определят количеството и цената или се предвижда редът, по който те да бъдат определени. Чл.14 сочи, че за да е налице валидно предложение, изявлението, с което се предлага да се сключи договор за продажба, трябва да отговаря на три изисквания: а) да е отправено до едно или повече конкретни лица б) да бъде достатъчно определено и в) да изразява намерението на предлагащия да бъде обвързан при приемане на предложението.

Тези правила следва да се приложат и относно предложенията за изменение на вече съществуващи договорни отношения, като относно цената следва да се отчита и обстоятелството, че тя не е необходим елемент от съдържанието на предложението, респ. на сключения договор за международна продажба на стока. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.55 от ВК, в която се предвижда способ за определяне на цената, при валидно сключен договор (счита се, при липса на указания за друго, че страните мълчаливо са се позовали на цената, която обикновено се плаща по време на сключване на договора за същия вид стока при подобни обстоятелства в съответната област на търговия).

Поради това и само по себе си невключването на конкретна цена в споразумението за доставка не опорочава договора за международна продажба на стоки (с оглед на което по принцип неоснователни се явяват твърденията на ответното дружество, че в случая липсвало облигационно отношение поради неуговорени конкретни цени).

В конкретния случай, с електронно писмо и приложена таблица към същото от 22.05.2019 г. ищецът като доставчик е уведомил ответника като купувач, че при липса на официално потвърждаване в срок до 10.06.2019 г., че Д. ще запази качеството си на основен доставчик на опаковки за Ф.А.за 2020 г., съгласно изпратени оферти за 2020 г. през месец март 2019 г., то се променят цените за доставка и за 2019 г., считано от 10.06.2019 година.

На това писмо, независимо от неколкократните запитвания за становището на ответника (така ел. писма от 06.06.2019 г., от 07.06.2019 г. и от 10.06.2019 г.), до 14.06.2019 г. липсва каквото и да е отношение, освен искането за допълнително време (писмо от 07.06.2019 г.), относно предложеното увеличение на цената, считано от 10.06.2019 година. Едва на 08.07.2019 г. с изпратеното официално писмо купувачът – ответник уведомява ищеца като доставчик, че не е съгласен с променените цени, в сила от 10.06.2019 година и се настоява да се изпълни договора съгласно договорните от 31.01.2019 година.

Междувременно, както бе посочено по-горе, в периода 14.06.2019 г. – 05.07.2019 г. са постъпили седем броя заявки от ответника, по които са извършени доставки, обработени и изпратени обратно от купувача до продавача са фактури, съответно са заплатени митнически сборове върху цени, съответни на посочените в писмото от 22.05.2019 година (така и в съгласно заключението на ССчЕ).

Съгласно чл.18, ал.1 от ВК  волеизявление или друго поведение на адресата, указващо съгласие с предложението, е приемане, като мълчанието или бездействието сами по себе си не означават приемане. Мълчанието и бездействието обаче могат да придобият или поради уговорка на страните или вследствие на уста­новена между тях практика значението на съгласие (арг. от чл. 18, ал.3 от ВК). Именно с оглед търговската практика, чл.18, ал.3 от ВК допуска съгласието с предложението да бъде изразено, без да се уведомява предложителя, чрез такова действие на приемащия, което е свързано с изпълнение на негови задължения по договора: изпращане на стоката, плащане на цената или даже пакетиране на стоката, откриване на акредитив за плащане, снабдяване с поръчаната стока, за да бъде изпратена. Тези действия трябва да бъдат извършени във времето, в което изразът на съгласие трябва да стигне до предложителя съобразно чл.18,ал.2 от ВК. Налице ли са тези условия, приемането поражда ефект и следователно договорът ще се счита сключен в момента на извършване на съответното действие, считано като израз на съгласие (в този смисъл и решение № 249 от 4.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 55/2010 г., II ТО, ТК).

По настоящото дело, се установи, както бе посочено, че страните вече са били с трайни отношения, установени след 31.01.2019 г., при което е установена процедурата по изпълнение на конкретните поръчки – има уговорени принципни количества на видовете стоки, предмет на договорните доставки, както и цена, като за всяка конкретната доставка е изпращана заявка, оформяни са документите преди изпълнението на всяка доставка, изпращани са от продавача на купувача, той ги е подписвал, и връщал на купувача, след което фактически се е осъществявала експедицията от България до завода на ответника в Сърбия. Този механизъм за реализиране на всяна отделна доставка се установява и от показанията на всички разпитани свидетели.

В чл. 29, ал.1 от ВК е посочено, че договорът може да бъде изменен или прекратен чрез просто съгласие на страните, като писмен договор, съдържащ разпоредба, изискваща писмена форма за всяко изменение или прекратяване по взаимно съгласие, може да бъде изменен или прекратен по взаимно съгласие само по този начин. Поведението на страната обаче може да я лиши от правото да се позовава на такава разпоредба, доколкото другата страна се е доверила на това поведение (ал.2).

С цитирана ал. 2 от чл. 29 от ВК се въвежда забраната за venire contra facta propria, произтичаща от добросъвестността. И с оглед правилото на чл. 18, ал.3 от ВК, следва да се приеме, че ако със своето поведение страната е манифестирала, че не държи на писмената форма при предлаганото й изменение на договора, и другата страна се е довери­ла на това поведение (например започнала е да произвежда и доста­вя стоката с устно предложено от купувача изменение), страната, до която е адресирано предложението за изменение, не може да се позовава на неспазване на писмената форма.

С оглед на така изложеното Съдът намира, че постигнатото между страните рамково споразумение от 31.01.2019 г. в частта му по отношение на цената и на условията за плащане е било изменено с последващото споразумение между страните – отправено предложение от ищеца като продавач с електронно писмо от 22.05.2019 г. и с последващото съобщение от 05.06.2019 г. за изменение на цената на сключеният между тях рамков договор, считано от 10.06.2019 г., липсата на отхвърляне на предложението от страна на ответника в рамките на разумните срокове с оглед периодичността на доставките, същевременно подаването от ответника на заявки за доставки, получаването и обработването на фактурите с новите цени в периода до 08.07.2019 г. (когато има вече изричен отказ да се приеме предложеното изменение на цената) – поведение, което с оглед разпоредбите на чл. 18 от ВК, следва да се тълкува като поведение, изразяващо съгласие с предложението за изменение на цените.

Основателни са доводите на ответника, че несъгласието с цената и сроковете за доставка касаят „съществено изменение на предложението“ по смисъла на чл. 19, ал.3 от ВК. В конкретния случай обаче възражението, направено изрично с писмото от 08.07.2019 г., е направено вече след приемането на предложението от ищеца по смисъла на чл. 18, ал.3 от ВК.

Поради това и искането в писмото от 08.07.2019 г. следва да се разглежда като ново предложение от страна на ответника за изменение на вече постигнатото споразумение за цените от 22.05.2019 г., чрез връщане на цените от януари 2019 година, на което ищецът е отговорил незабавно, вкл. с цитираните писма от 10.07.2019 г., писмо от 04.08.2019 г., както и от обстоятелството, че след 08.07.2019 г. са правени доставки, издавани фактури с цените съгласно предложението от 22.05.2019 г. (приети от ответника, по които е заплатил дължими данъци и митнически сборове в Сърбия).

Именно като установяващо приемане от страна на ответника – купувач на предложението за изменението на цените от 22.05.2019 г., следва да се тълкува и плащането, макар и през месец август на фактурата за първата доставка след изменението на цената, считано от 10.06.2019 г.  – доставката от 14.06.2019 г., както и по останалите фактури, платени, макар и със закъснение през септември/октомври - аргумент и от чл. 8, ал.3, in fine от ВК – касае се за последващо поведение на купувача, което разкрива неговото намерение – да приеме предложеното изменение на цената. Нелогично е да се приеме, че с плащането през месец септември 2019 г. ответникът всъщност изразява желание да се придържа към цените, уговорени през месец 01.2019 г., тъй като плащане в е срок от 60 дни след доставката (срокът съгласно договорките от месец януари 2019 г.). Предложението за изменение на договорните отношения от 22.05.2019 г. обхваща както цената, така и срока за доставката. И доколкото е налице приемане на доставките до 13.08.2019 г., подписване на фактурите с новите цени, плащане на данъци и митнически вноски по новите цени, следва извод, че ответникът е приел предложеното изменение на цените и сроковете за доставка. Неспазване на срока за плащане е неизпълнение на договорни задължения, но не и инцидия за неприемане на новите условия на продажбите, доколкото липсва изрично отбелязване в електронното съобщение, свързано с приемане на фактурата, обработването й и връщане, че с цената е съгласно договорката от месец януари 2019 година.

Съдът отчита, че поведението на ответника за периода 22.05.2019  г. – 08.07.2019 г. не е последователно. Ответникът е продължил да поръчва опаковки (след 10.06.2019 г.), след като е бил информиран за увеличението на цената, и едва след няколкократни запитвания от страна на представител на ищеца относно становището за променените цени – дали се приемат, в електронна кореспонденция заявява, че „не признава“ увеличението на цената (писмото от 14.06.2019 г.), но продължава да прави нови заявки, да плаща да приема стоките и фактурите без забележка и едва след 08.07.2019 г. категорично заявява, че не приема цената, но отново приема последващи доставки, плаща посочените цени, и едва след 13.08.2019 г. отказва да заплати първата от петте доставки, предмет на делото.

Разпоредбите на ВК следва да бъдат тълкувани автономно с оглед принципите на добросъвестността и общите принципи на облигационното право на договарящите държави. Един от тези принципи е посочения по- горе принцип venire contra facta propria, т.е  страната не може да се поставя в противоречие със собственото си предишно поведение. Този принцип намира приложение и при изменението на договора, като това е видно от разпоредбата на чл.29, ал.2 от ВК. Съдът отчита, че първата поръчка, направена при изменените цени, както бе посочено и по-горе, е с дата 10.06.2019 година. Към този момент ответното дружество е било наясно с предложението на ищеца за изменение на сключеният между тях рамков договор по отношение на цената и на условията за плащане и независимо от това е подало заявка за доставка на стоки. Ирелевантни са икономическите съображенията, от които се е водило ответното дружество. При условие, че ответното дружество е направило заявка за доставка на опаковки, след като е било наясно с предложеното изменение на цените, то с конклудентни действия се е съгласило с направеното предложение за изменение на цените по рамковият договор и от този момент нататък по отношение на подаваните от ищецът заявки е следвало да се прилага цената, описана в имейла от 22.05.2019 г. за сезонен клиент.

Обратното разбиране, изложено от ответника в отговора на исковата молба и допълнителния отговор на искова молба, а именно че понеже липсвало изрично съгласие по отношение на новите цени, то следвало да се прилагат старите, противоречи на принципите на добросъвестността и на принципа venire contra facta propria, тъй като, пренебрегвайки собственото си поведение, свързано с даване на заявки за доставки, след получаване на уведомление за променените цени и изтичане на разумен срок от това уведомление, ответникът се позовава на последващото си поведение – несъгласие с предложените за изменение на цените.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че към процесните пет доставки (от  13.08.2019 г. до 27.08.2019 година) следва да намерят приложение цените за сезонен клиент, а не за дълготрайно партньорство, които са отразени в имейл на ищецът от 22.05.2019 година.

Установи и, че на 17.07.2019 г. от името на ответника е направена заявка за доставки в периода 16.07.2019 г. – 27.08.2019 година.

В обобщение, Съдът намира, че между страните е налице валидно облигационно отношение по повод на процесните пет  доставки, тъй като ищецът е подал заявка (предложение по смисъл на чл.14 от ВК), а ответникът е предприел действия по изпълнение на подадената заявка (приемане по смисъла на чл.18, ал.1 и ал. 3 от ВК). Чрез конклудентни действия ответникът се е съгласил с отправеното предложение за промяна на цената на доставките, извършено с имейл от 22.05.2019 г., като е подал заявка за експедиция на стоки на 10.06.2019 година. Обстоятелството, че ответникът впоследствие неколкократно е изразявал несъгласие с новата цена, не следва да бъде взето предвид доколкото противоречи на чл.29 от ВК и закрепеният в него принцип venire contra facta propria.

По тези съображения, неоснователен е довода на ответната страна, че между страните не са възникнали валидни договорни отношения по повод процесните 5 доставки.

По отношение на твърдението на ищеца, че е развалил договора с ответника:

Съгласно чл.64, ал.1, б.А от ВК  продавачът може да обяви договора за развален ако пропускът на купувача да изпълни което и да е от своите задължения по договора или по тази конвенция представлява съществено нарушение на договора. Цитираната разпоредба обуславя развалянето от изявление на изправната страна (в случая на продавача), че разваля договора.

За да има действие, изявлението трябва да бъде направено с уведомяване на купувача (чл.26), като меродавно е изпращането, а не получаването на изявлението (чл.27). За да породи ефекта си /разваляне на договора/, изявлението трябва да представлява упражняване на възникналото вече право за разваляне. Ако то не е възникнало развалянето няма да породи своите правни последици. Само при  съществено нарушение (чл.25 от ВК) изправната страна може да развали договора. Налице ли е то обаче, изправната може веднага да заяви, че разваля, като не е необходимо да предупреждава неизправната страна, нито да му дава възможност да отстрани нарушението съобразно. Понятието "съществено нарушение" съгласно чл. 25 от ВК е определено чрез обективни белези – 1) нарушението трябва да уврежда другата страна, като увреждането включва причиняване на вреди и загуби, но не се изчерпва с тях; 2) увреждането трябва да бъде от такова естество, че в значителна степен да лишава другата страна от това, което тя е имала право да очаква въз основа на договора. Цялостно лишаване от „очакваното“ не е нужно, а незначителното прави нарушението несъществено. По аргумента за по-силното основание цялостното лишаване от очакваното прави нарушението винаги съществено.

От събраните по делото доказателства, се установява, че към датата на отправяне на изявлението за разваляне 19.08.2019 г. е било налице съществено нарушение на договора от страна на ответника, тъй като същият не е заплатил изискуемата цена на направени доставки до 19.08.2019 г. и е отказал да получи доставката по заявка РО 19001998 - двете му основни задължения съобразно чл.53 от ВК. Направените условни изявления от ответника в разменената кореспонденция, че ще приеме стоката по заявка РО 19001998 и съответно ще заплати останалите просрочени задължения, ако бъдат сторнирани издадените фактури и се търси цената, съгласно уговорките от януари 2019 година, не водят на извод за изявление за изпълнение на договорните задължения, по аргумент и от чл. 19, т.3 от ВК.

Не е основателно възражението на ответника, че са били налице предпоставките по чл.71 от ВК за спиране изпълнението на договора от негова страна. Да се "спре" изпълнението означава, че оправомощената страна може да се въздържи да изпълни, макар че срокът за изпълнение е настъпил, без да носи отговорност за нарушение на договора, понеже има право да задържи изпълнението.

Правото да се спре изпълнението включва и право да не се предприема подготовка за изпълнение. Основанията за спиране са посочени алтернативно в б "а" и "б” на ал.1 на чл.71. Основанията по б “а“ включват наред със субективните причини, лежащи у насрещната страна (например неплатежоспособност, изразяваща се в систематично и масово неизпълнение на нейни парични задължения), и обективни пречки, осуетяващи изпълнението (например война, стачки, забрана за износ и др.). Неспособността да се изпълни трябва да е сериозна. Незначителни пречки не са основания за спиране на изпълнението. Основанията за спиране по б."б“ лежат в поведението на насрещната страна по подготовката на изпълнението или по самото изпълнение.

От събраните по делото доказателства следва извод, че не са били налице нито основанията по б.“а“, нито основанията по б.“б“ за ответника като купувач. Ответното дружество твърди, че е спряло изпълнението на задълженията си по процесния договор, тъй като ищецът незаконосъобразно изисквал от него да заплати по- висока цена. Това твърдение обаче не отговаря на действително положение, доколкото се установи, че е налице постигнато съгласие за промяна на цените и сроковете за плащане след 10.06.2019 г. по вече изложените мотиви, поради което и за ответника е възникнало задължението да приеме заявените стоки и да заплати договорената по- високата цена.

Не е основателно и възражението на ответника, че ищецът не е изправна страна по договора.

Както се установи от събраните по делото доказателства, ищецът е бил готов да изпълни задълженията си по процесния договор и да осъществи процесните пет доставки, ако ответникът заплати цената на опаковките, каквито са били и уговорките на страните. В този смисъл налице е основание за ищеца като продавач да спре изпълнението на договора, след неплащане по първата от процесните доставки, тъй като се установява, че ответникът отказва да изпълни своите основни задължения – не плаща вече доставената стока, с настъпил падеж на задължението, съответно отказва да приеме стоката по първата от процесните пет заявки. Установява се, че ищецът е закупил заготовките от третото лице,  произвел е опаковките, предмет и на петте заявки, натоварил е първата доставка, т.е налице е готовност за пълно и точно изпълнение, съобразно уточнения със заявките график (установява се от сертификата за инспекция 02/2053 от 23.08.2019 г. от Булгарконтрола АД).

Този извод не се променя от установеното обстоятелство, че ищецът е предал за превоз само първата от процесните 5 поръчки.

Съгласно чл.72,ал.1 от ВК ако преди деня за изпълнение на договора (в случа деня на експедицията) стане очевидно, че една от страните съществено ще наруши договора, другата страна може да обяви договора за развален. Чл.72 дава възможност да се развали договора и преди да е настъпил срокът за изпълнение, щом като стане очевидно, че една от страните съществено ще наруши договора.

В случая се установи, че ответникът е отказал цялостно да изпълни задълженията си по доставката от 13.08.2019 г. (разменената кореспонденция между страните в периода 13.08.2019 г. – 26.08.2019 г.), поради което за ищецът е било безпредметно да подготвя  за експедиция и останалите четири. В случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл.72,ал.2 от ВК, тъй като ответникът изрично е заявил, че няма да изпълни своите задължения по договора -  арг. от чл.72,ал.3 от ВК.

В заключение съдът намира, че доколкото е било налице съществено нарушение на процесния договор от страна на ответника като купувач, в полза на ищеца като продавач валидно е възникнало правото да развали договора, което същия  е упражнил със свое волеизявление от 19.08.2019 г., достигнало до ответника на 27.08.2019 година.

По отношение на размера на дължимото обезщетение

Съгласно чл.81,ал.1 от ВК развалянето на договора освобождава и двете страни от договорните им задължения освен от дължимото обезщетение.

Целта на развалянето на договора е да се освободи изправната страна, която предприема развалянето, от задълженията си по договора. Но понеже нейните задължения са основание на задълженията на другата страна, отпадат и нейните задължения. Затова главна последица на развалянето е, че и двете страни се освобождават от задълженията си по договора - продавачът не е длъ­жен да достави, а купувачът - да вдигне стоката и да плати цената. Тези задължения се смятат заличени с обратна сила. Развалянето е санкция поради съществено нарушаване на договора, а то може да е причинило вреди.

Разпоредбата на чл. 81, ал.1 от ВК изрично прогласява, че развалящият има право на обезщетение въпреки развалянето, което не заличава нарушението на договора. Ако развалянето би заличавало правото за обезщетение на тези вреди, то би възнаградило неизправната страна. Обратното би лишило от основание самото разваляне. Чл.74 е общото правило в материята, което важи и за вредите, необхванати от чл.75 и 76 от ВК.

Правилото на чл.74 от ВК сочи съдържанието и пределите на правото за обезщетение. Според чл.74 обезщетението се състои е парична сума. Нейният размер трябва да покрие: а) претърпяната загуба и б) пропусната полза, т.е. на обезщетяване подлежи както негативния, така и позитивния интерес на кредитора. Обезщетението цели да постави увредената страна в същото икономическо положение, в което тя би била, ако договорът не е бил нарушен.

Съдът намира, че няма основание да се приеме, че в понятието пропуснати ползи и претърпени вреди по смисъла на чл. 74 от ВК се разбират различни понятия от приетите и в ЗЗД, а именно претърпените загуби се изразяват в направените разноски по сключване, изпълнение и разваляне на договора, както и неблагоприятната за кредитора разлика в условията, при която е сключена евентуална сделка на покритие, а пропуснатите ползи - в по-голямата стойност, която насрещната престация има за кредитора след приспадане на дължимата от него престация, от която той се освобождава вследствие на развалянето.

В чл. 74 от ВК не се определя начина на изчисляване на вредите. Същите се установят с всички допустими от закона доказателствени средства, като обаче е предвидено съществено ограничение на принципа за пълно поправяне на вредите - обезщетението не може да надвиши вредите, които неизправната страна е предвиждала или е трябвало да предвиди. Отговаря се за предвидимите вреди. Меродавно за предвидимостта е времето на сключване на договора, а не нарушаването му. Съгласно ВК без значение е дали нарушението е умишлено или небрежно.

По настоящото дело бе установено, че ответникът като купувач е направил заявка за процесните пет поръчки със заявка от 17.07.2019 г. и съответни дати на експедиция, както следва -  PO 19001998/13.08.2019 г., РО 19003229/15.08.2019 г., РО 19003230/20.08.2019 г., РО 19003232/22.08.2019 г. и РО 19003233/27.08.2019 година.

Установи се, че за изпълнение на тези заявки ищецът е закупил стоки от трето лице, както и ги е брандирал със съответните елементи, поръчани от ответника. Не се спори, че поръчаните от ответника стоки не могат да бъдат продадени на други клиенти, тъй като представляват брандирани съгласно изискванията на ответника опаковъчни кутии за сладолед, с различна вместимост, със съответно покритие, носещо наименованието на продуктите, подавани от ответника.

Ищецът е предявил иск за обезщетение за вреди от претърпени загуби (заплатената от ищеца продажна цена за закупуването на опаковките по 5-те броя доставки от „ Г.“ АД) в размер на 48 050,78 евро – разноските  във връзка с подготвеното изпълнение и пропусната полза (нереализирана печалба от продажбата на опаковките по процесните 5 броя доставки) - в размер на 4 988, 62 евро.

 В т.7 от назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че общата стойност на закупените от ищеца опаковки във връзка с процесните 5 броя поръчки от ответника от производителя „Г.“ АД без ДДС (като се установява съвпадане на вида и количествата на закупените от Г. АД опаковки с опаковките като вид и количество, предмет на процесните пет заявки) възлиза на 93 967,04 лева или 48 044,58 евро – това са разноските за изпълнение на договора преди развалянето му, направени от ищеца - продавач, а разликата между продажната цена на „Д.“ АД във връзка с петте броя заявени количества за доставка от „Ф.А.“ ООД и покупната цена, по която производителят „Г.“ АД е доставил на ищецът заявените от него количества възлиза на 4 995,42 евро – това са пропуснатите ползи от неизпълнението на договорните задължения на ответника – пропускането да се увеличи имуществото на ищеца като продавач с очакваната разлика между разходите за собствената му престация и  дължимото от купувача.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът по съществото си е предявил иск за плащане на цената, без да е изразил готовност да достави процесните опаковки.

Като бе посочено, установи се възникване и надлежно упражняване на правото на ищеца като продавач да развали договора поради съществено неизпълнение на договорните задължения на ответника като купувач.

Недоказано остана твърдението на ответника, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 77 от ВК да ограничи размера на вредите в резултат на неизпълнение на договорните задължения на ответника.

Установи се настъпване на посочените вреди - към момента на изявлението за разваляне на договора ищецът като продавач вече е направил разходи за закупуване на материали (т.е не е била налице възможност за ограничаване на вредите, напр. чрез незакупуване на заготовките, използвани за изработката на стоките, предмет на доставките), както и е пропуснал да реализира печалбата, която би реализирал при изпълнение на договорните задължения от ответника, което е предвидима вреда, с оглед обстоятелството, че и двете страни са търговци, които извършват дейност с цел реализиране на печалба – разликата между разходите за производството на определена стока и продажната цена, на която я реализират.

Установи се и, че към 16.08.2019 г. всички стоки по процесните пет доставки са съхранявани в склад на ищеца (така сертификата за инспекция 02/2053 от 23.08.2019 г. от Булгарконтрола АД), т.е била са готови за експедиция.

Не се твърди и не се доказва от ответника, чиято би била доказателствената тежест, че ищецът като продавач е препродал стоката след разваляне на договора, които би обусловило намаляване на претендираното обезщетение по аргумент от чл. 75 от Виенската конвенция. Не се твърди и не се доказа, и че стоката, предмет на процесните пет доставки има и „текуща цена“ по смисъла на чл. 76 от ВК (преобладаващата цена на мястото, където стоката е следвало да се достави, или ако на това място няма текуща цена, цената на такова друго място, което разумно би могло да замести първото, като се държи сметка за разликата в разноските за превоз на стоката), доколкото се касае за продукти – опаковки, изработени изцяло за нуждите на ответника, брандирани с неговите отличителни белези. С оглед особеностите на стоката – брандирана с лого, наименование, цветове, по поръчка на ответника, се обосновава извод и, че тази стока няма реално няма „текуща цена“ – не може да се реализира на пазара.

Поради това и обезщетението възлиза стойността на придобиване на стоката, доколкото се доказа, че това са разходите, направени от ищеца за подготовка на стоката с оглед нуждите на ответника.

Следователно, предявеният иск за обезщетение за претърпените загуби поради неизпълнение на договорните задължения на ответника следва да бъде уважен за сумата от 48 044,58 евро и отхвърлен до пълния предявеният размер от 48 050,78 евро, а предявеният иск за пропуснати ползи следва да бъде уважен в пълен размер.

 

По отношение на иска за сумата от 594,38 евро - претърпени вреди вследствие на забавеното плащане по фактури по вече приети доставки, равни на стойността на заплатените от ищеца на фактора такси и лихви в периода 31.07.2019 г.- 30.09.2019 г.

 

Правната уредба на договора за факторинг по сега действащото българско законодателство е лаконична. За целите на данъчното облагане, в ЗКПО е дадено легално определение на факторинга.

Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗКПО факторингът е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Към това определение препраща и разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл.2 ал.2 т.12 от Закона за кредитните интитуции (ЗКИ) при изреждане на банковите сделки урежда най-общо „факторинга“ като договор за покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от събиране на тези вземания.

Между цесията и факторинга съществува прилика, доколкото се касае за договори с предмет вземания на една от страните по тях към трети лица-длъжници на прехвърлителя. Предметът на договора за факторинг е ограничен до вземания на доставчика за цената на предоставяните от него на трети лица стоки или услуги, т.е. предмет при факторинга са само парични вземания, основани на тези сделки.

С оглед целта на самия факторинг, а именно ограничаване на неблагоприятните последици за доставчика от осъществяване на доставки на стоки и предоставяне на услуги на трето лице-негов длъжник при условията на търговски кредит, чрез прехвърлянето на риска от кредита върху фактора, в правната доктрина се застъпва становището, че за разлика от цесията вземането -предмет на прехвърляне с договора за факторинг е винаги бъдещо, т.е. невъзникнало в патримониума на доставчика към датата на сключване на договора за факторинг или най-малкото с бъдещ, т.е. ненастъпил падеж. Само в тези случаи се проявяват функциите - финансиране от страна на фактора на търговската дейност на доставчика и поемане на риска, които отличават факторинга като форма на финансово-кредитна дейност за разлика от цесията по гражданското право.

Извън спецификите на договора за факторинг, очертани по-горе, последният съдържа като правопораждащ факт съществени общи признаци с договора за цесия, уреден в ЗЗД и следователно при празнина в закона, относно правните последици на договора за факторинг, съгласно чл.46, ал.2, предл. първо ЗНА следва да се приложат по аналогия на закона правните норми уреждащи цесията по общото гражданско право (в този смисъл решение № 94 от 10.07.2014 г. по т. д. № 3643/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).

По делото беше безспорно установено, че между ищеца и „Уникредит Факторинг“ е сключен договор за факторинг, по силата на който доставчикът е прехвърлил всички свои настоящи и бъдещи вземания към ответното дружество на „Уникредит Факторинг“, като за договорът за факторинг на ответникът му е било съобщено на 01.03.2019 година. Самият договор за факторинг обаче не е представен по делото

С оглед съдържанието на уведомлението за договора за факторинг от 01.03.2019 г., следва да се приеме, че страните  - Д. АД и Уникредит Факторинг ЕАД са се споразумели, че всички вземания, които ищецът е имал или предстои да има към ответното дружество, в това число и вземанията за лихва за забава или друг вид разноски преминават към „ Уникредит Факторинг“.

Установява се, че с изявление от 19.08.2019 г. факторът преустановява временно извършването на авансови плащания по цедирани в негова полза вземания срещу Ф. А.ООД. Касае се прекратяване на действието за договора за факторинг за бъдещи вземания, които могат да възникват в полза на Д. АД, а не за вече възникнали, но неплатени на падежа.

Неясно и недоказано остана по делото на какво основание ищецът е заплатил на фактора лихвата за забава, която по принцип се дължи от ответника по просрочените фактури. 

Установяването наличието на причинно - следствена връзка между забавеното изпълнение на ответника да заплати стойността на процесните фактури и разходите, направени от ищеца чрез заплащане на лихви на фактора, бе в тежест на ищеца.

Поради това и Съдът намира, че не се доказа, че тези разходи, които Съдът намира, че се доказа, че са направени от ищеца, с оглед представените извадки от счетоводното и банкови извлечения, са в причинна връзка с неизпълнение на договорните задължения на ответника като купувач.

По тези съображения предявеният иск за обезщетение по чл.74 ВК в размер на 594, 38 евро- претърпени вреди вследствие на забавеното плащане по фактури по вече приети доставки, равни на стойността на заплатените от ищеца на фактора такси и лихви в периода 31.07.2019 г.- 30.09.2019 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По иска по чл. 85 от ВК за разноски за съхранението на стоката по процесните доставки в размер на 5 243, 24 евро

 

Съгласно чл.85 от ВК ако купувачът забавя вдигането на стоката или не плаща цената, когато плащането на цената и доставянето на стоката трябва да станат едновременно, продавачът, ако е във владение на стоката или е в състояние по друг начин да контролира разпореждането с нея, трябва да вземе такива мерки, които са разумни с оглед на обстоятелствата, за да я запази. Той може да я задържи, докато получи от купувача своите разумни разноски.

Обстоятелството, че купувачът е в забава да вдигне стоката или да плати цената при доставяне на стоката, не дава право на продавача да изостави стоката, понеже рискът е вече преминал върху купувача.

Чл. 85 задължава продавача, когато той е във владение на стоката  да вземе мерки за запазване на стоката в интерес на купувача.

Тези мерки трябва да бъдат “разумни с оглед на обстоятелствата и обективно възможни. За направените разноски по запазване на стоката продавачът има право да задържи стоката, докато те му бъдат платени от купувача.

Но правото за разноски и за задържане на стоката се движи в пределите на разумните разноски, а не на фактически направените разноски, когато те надхвърлят разумния предел.

От така направената обща характеристика на института е видно, че същият урежда договорно задължение на продавача във връзка със съхранението на доставяната от него стока, в  случай на забава на купувача да я получи. Ако продавачът избере да съхрани облигационното отношение с купувача, същият ще може да претендира цената на стоката, както и разноските, които е направил във връзка със съхранението й.

Ако продавачът избере да развали договорът с купувача, отпада неговото задължение да достави стока и да я съхранява, доколкото собствеността върху стоките, предмет на международна продажба, се връща у продавача и разноските, които той е сторил във връзка със съхраняването й са направени в негова собствена полза, а не в полза на купувача. Следователно, ако продавачът развали договора за международна продажба на стоки, в негова полза не възниква вземане за обезщетение по чл.85 от ВК, тъй като сторените разноски са в негова полза, като собственик, който съхранява собствената си вещ, а не в полза на купувача.

Доколкото по делото беше безспорно установено, че процесният договор е развален от ищеца – продавач, с обратно действие, то съдът намира, че в полза на ищецът не е възникнало вземане за обезщетение в размер на разноските, извършени по повод съхраняването на процесните стоки след датата на разваляне на договора.

Не се доказа и от ищеца, чиято бе доказателствената тежест, че реално е направил посочените разноски за съхраняване на процесните стоки по петте процесни заявки. Установи се, че към 16.08.2019 г. стоките са се намирали в склад на ищцовото дружество. Не се доказа обаче, че за периода, за който се претендира обезщетението стоките по заявките продължават да се съхраняват в склада.

По тези съображения искът следва да се отхвърли като неоснователен.

 

По отношение на иска за законна лихва

Ищецът претендира законната лихва за периода след предявяване на исковете. С молбата от 07.07.2022 г. е уточнен размера за част от период след предявяване на иска, но доколкото се касае за законна последица и искането е направено с подаване на исковата молба, претенцията следва да бъде уважена без уточняване на конкретен размер.

 

Относно разноските

 

С оглед този изход на спора, на ищеца се дължат разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК съобразно уважената част от исковете, както и на ответника на основание чл.78,ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част от исковете. Представени са списъци с разноските съгласно чл. 80 от ГПК.

И двете страни са направили възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна  - 15 000 евро за адвокатите на ответника, равняващи се на 29 337,45 лева и 2500 лева за адвоката на ищецът.

За да прецени основателността на направеното възражение за прекомерност, Съдът отбелязва следното:

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатското възнаграждение (в този смисъл  изрично определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I ТО, ТК).

В определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II ТО, ТК примерно са изброени критериите от които следва да се ръководи съда при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Те са  фактическата и правна сложност на делото; качеството на защитата, минималната часова ставка в Република България.

В конкретната хипотеза процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност, като се позовава на обстоятелството, че адвокатът на ищеца е бил упълномощен само за явяване в съдебно заседание, а исковата молба, допълнителната искова молба са подписани от законния представител на ищцовото дружество.

Съдът намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото – предявени са няколко обективно и кумулативно съединени иска, събран е голям по обем доказателствен материал (над 1300 стр.), приети са две съдебни експертизи, и обема на реално осъществената дейност от страна на пълномощника на ищеца адв. Х. – същата действително е била упълномощено изрично за явяване за всяко съдебно заседание, като видно обаче от договора за правна защита и съдействие е осъществява и цялостно правно съдействие по делото, което сочи на извод, че участието й в процеса не е единствено по явяване в съдебно заседание, така договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева е обосновано и не се явява прекомерно.

Основателно е възражението за прекомерност на договореното възнаграждение в твърдян размер от 15 000 евро за процесуалните представители на ответника. Не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видим конкретния размер на договореното адвокатско възнаграждение, а са представени няколко фактури, в които като основание за заплащане на посочените суми е посочено, че се касае за процесуално представителство по т. дело 31/2021 г. по описа на СГС,  VI-10 състав. Както и самият процесуален представител е посочил в молбата си по чл. 80 от ГПК, общият размер на сумите по всички фактури (плащанията се установяват с  платежни нареждания) надхвърля целият размер на твърдяното уговорено възнаграждение.

От друга страна, установява се, че сумите са платени на АД Д., Г., К.и В., като видно от представеното  пълномощно, същото е в полза на пет изброени адвокати, а съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК подлежат на възстановяване разноски, заплатени на един адвокат.

С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, описана по-горе, и по изложените съображения, че се дължи възстановяване на разноските само за един адвокат, както и ,че липсват данни за конкретното уговорено само за процесуалното представителство (без разноски за такси и пр.) Съдът намира, че адвокатското възнаграждение за ответното дружество следва да се съпостави с това на ищеца – 2500 лева.

По тези съображения, с оглед изхода на делото, на ищеца се дължи възнаграждение в размер на  2 253 лева, а в полза на ответника – 247 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът

                                                       

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Ф.А.“ ООД- дружество, регистрирано по сръбското законодателство с рег. № 21213870, седалище и адрес на управление: Република Сърбия, С.П., 22 300, ул. „Бановачки път“, съдебен адрес:*** ******, адвокатско дружество Д., Г., К.и В. ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.74 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки сумата от 48 044,58 евро - обезщетение за претърпени загуби – стойността на закупуване на опаковки за доставка на ответника по поръчки с РО 19001998, РО 19003229, РО 19003230, РО 19003232, РО 19003233, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 4988,62 евро - обезщетение за пропуснати ползи - нереализирана печалба от продажбата на опаковките предмет на поръчки с РО 19001998, РО 19003229, РО 19003230, РО 19003232, РО 19003233, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото, както следва - сумата от 2 253 лева – възнаграждение за един адвокат, сумата от 5 960,70 лева – разноски за заплатена държавна такса и разноски за вещи лица.

ОТХВЪРЛЯ  предявения от „Ф.А.“ ООД- дружество, регистрирано по сръбското законодателство с рег. № 21213870, седалище и адрес на управление: Република Сърбия, С.П., 22 300, ул. „Бановачки път“, съдебен адрес:*** ******, адвокатско дружество Д., Г., К.и В. срещу „Д.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основаниe чл.74 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки за сумата над 48 044,58 евро - обезщетение за претърпени загуби - заплатената от ищеца продажна цена за закупуването на опаковки, които да бъдат доставени на ответника по поръчки с РО 19001998, РО 19003229, РО 19003230, РО 19003232, РО 19003233 до пълния претендиран размер от 48 044,58 евро като недоказан, иск с правно основание чл.74 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки за сумата от 594,34 евро- обезщетение за претърпени вреди в резултат от забавеното плащане по фактури на приети доставки, равни на стойността на заплатените от ищеца на фактора такси и лихви в периода 31.07.2019 г. – 30.09.2019 г., както следва: по справка към фактура № 77448/31.08.2019 г. за периода 31.07.2019 г.- 31.08.2019 г.- сумата от 411,58 евро., по справка към фактура № 78276/ 30.09.2019 г. за периода 31.08.2019 г.- 30.09.2019 г.- сумата от 182, 76 евро, като недоказан, иск с правно основание чл.85 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки за сумата от 5243, 24 евро - разноски по съхранението на стоката, предмет на поръчки с РО 19001998, РО 19003229, РО 19003230, РО 19003232, РО 19003233, в периода от датата, на която е следвало да бъде извършена всяка експедиция, а именно 13.08.2019 г. за РО 19001998, 15.08.2019 г. за РО 19003229, 20.08.2019 г. за РО 19003230, 22.08.2019 г. за РО 19003232 и 27.08.2019 г. за РО 19003233  до 31.01.2020 година като неоснователен.

ОСЪЖДА „Д.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Ф.А.“ ООД- дружество, регистрирано по сръбското законодателство с рег. № 21213870, седалище и адрес на управление: Република Сърбия, С.П., 22 300, ул. „Бановачки път“, съдебен адрес:*** ******, адвокатско дружество Д., Г., К.и В. на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от сумата от 247 лева – възнаграждение за един адвокат, сумата от 65 лева – разноски за вещи лица и преводач.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: