Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-5 състав, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 12488 по описа за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от С.К.А. против солидарните ответници Прокуратура
на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/ кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с Постановление от
05.01.2016 г. на разследващ полицай при 04 РУ-СДВР по досъдебно
производство № 15356/2014. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. 45814 по описа на
СРП, докладвано по
реда на чл. 219, ал. 1 от НПК, на прокурор при СРП, бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.227, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и спрямо него била
взета мярка за неотклонение. В същия ден
на привличането му в качеството на обвиняем била извършена и полицейска
регистрация по ЗМВР. На 25.04.2016 г. в СРС било внесено Постановление на
прокурор при СРП за освобождаване на ищеца от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК за престъпление по чл.227, ал.2, вр. ал.1 НК. С разпореждане
от 13.05.2016 г. по н.а.х.д. № 7783/2016 г. Софийският районен съд, НО, 108 състав,
насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание. На 30.06.2016 г. било
проведено съдебно заседание, в което СРС приел, че не били налице предпоставките
на чл. 78а от НК, прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП. На
04.08.2016 г. бил внесен в съда обвинителен
акт против ищеца за престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал.1 от НК, по който
било образувано н.о.х.д. № 14057/2016 г. по описа на СРС, НО, 108 състав. След
проведените процесуално-следствени действия Софийска районна прокуратура не подържала
обвинението. С присъда по н.о.х.д. № 14057/2016 г. Софийският районен съд, НО, 108
състав, признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение.
Срещу така постановената оправдателна присъда бил подаден протест от прокурор
при СРП на 27.03.2017 г. По образуваното в.н.о.х.д. № 6088/2017 г. Софийски
градски съд, НО, I въззивен състав, постановил решение № 556/15.05.2018 г., с
което потвърдил оправдателната присъда, като решението влязло в сила. Ищецът
твърди, че с описаните действия на правоохранителните
органи - Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните
работи/молба от 29.11.2019 г. и
допуснато уточнение на исковата молба в съдебно заседание от 11.12.2019 г./ му
били причинени неимуществени
вреди, които се изразили в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания на личността,
накърнени били неговата чест и достойнство, доброто му име в обществото,
което довело до негативни последици и върху здравословното му състояние. Ищецът
притежавал висока степен на образование, получено в елитни и престижни световно
известни училища и университети. Преди незаконното обвинение бил с високо
обществено положение експерт, ръководител и мениджър в престижни международни
компании. Наказателният процес се отразил негативно на доброто му име в
обществото и на неговата лична самооценка на достоен гражданин, примерен баща и
образцов съпруг. Изпитвал панически
страх от неясния изход на воденото срещу него наказателно производство, а така
също неудобство и срам. Изпаднал в състояние на депресия и безизходица, изгубил
доверие в правоохранителните органи. Тази липса на доверие породила чувство на
обреченост и безпомощност. Това чувство се
засилвало с всеки изминат ден. Въпреки оправдателната присъда, все още
изпитвал страх и несигурност от действията на правоохранителните органи, което
оказвало негативно влияние и върху неговия живот. Проявили се и здравословни
проблеми, които довели до 60 % трудова неработоспособност, признати с експертно
решение на ТЕЛК. Изключително унизен бил от обстоятелството, че трябвало да
уведомява работодателя си, че е подсъдим, за да получи разрешение да отсъства от работа и да участва във воденото срещу него
наказателно производство. Изпитвал силен стрес и страх, че при евентуална осъдителна
присъда ще трябва да напусне работа, тъй като с цел запазване доброто име на
фирмата, служителите следвало да бъдат с чисто съдебно минало. Счита, че
справедливият размер на обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 30 000
лв. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и 8168.92
лева/обезщетение за забава за периода 05.01.2016 г./датата на привличането му
като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение/ до 26.09.2018 г./датата на
подаване на ИМ/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.09.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
Прокуратурата на Република България оспорва исковете, като поддържа следните
възражения: оспорва да са ангажирани доказателства за претърпени вреди от
ищеца; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и описаните в исковата молба вреди; оспорва размера на иска; твърди,
че повдигнатото обвинение срещу ищеца не било тежко, наказателното производство
приключило в разумен срок – 2 години и 4 месеца; липсвали твърдения за взети
мерки за неотклонение; оспорва иска за мораторна лихва; оспорва началната дата,
от която се претендира лихвата; поддържа
становището, че най-ранната дата, от която би могло да бъде присъдена лихва, в
случай, че бъде доказана основателността на този иск, е 15.05.2018 г. Моли съда
да отхвърли исковете.
Ответникът Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ оспорва исковете, поради следните съображения:
поддържа становището, че извършените от негови служители действия били в
изпълнение на прокурорски разпореждания, поради което, на основание т.10 от ТР
№ 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, не носел отговорност по предявените искове;
оспорва да са възникнали неимуществени вреди за ищеца; оспорва да са извършени
незаконни действия или бездействия от органи на СДВР; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между действията на служители на СДВР и твърдяните
от ищеца вреди; поддържа становището, че евентуални вреди от полицейска регистрация не могат да бъдат предмет на настоящото
производство, тъй като регистрацията се осъществявала по административен ред,
респ. вреди от нея също следвало да бъдат търсени по АПК; твърди, че дори и да
са възникнали вреди, същите не се отличавали с висок интензитет, тъй като
делото било внесено в съда с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и производството приключило в разумен срок, като на ищеца не били
налагани мерки за процесуална принуда, ограничаващи неговата свобода на
придвижване; претендираните неимуществени вреди в голяма степен се компенсирали
и от оправдателните съдебни актове на две съдебни инстанции; оспорва датата на
увреждане да е 05.01.2016 г.; счита, че за начало на увреждането следва да се
определи датата на влизане в сила на съдебното решение, с което ищецът бил
признат за невиновен в повдигнатото обвинение; оспорва размера на исковете;
поддържа възражение за съпричиняване на вредите, без да сочи конкретни факти,
на които основава възражението. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр.1 от ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците Прокуратура на
Република България и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
За
да бъде уважен предявеният иск следва да бъдат ангажирани доказателства за
следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е повдигнато обвинение за
извършено престъпление; 2/ищецът да е
оправдан по повдигнатото обвинение; 3/да са настъпили неимуществени вреди; 4/да
е доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите;
5/да е установен размерът на дължимото обезщетение.
Видно
от присъда от 23.03.2017г. по НОХД № 14057/2016г. на СРС, НО, 108 състав, С.К.А.
е признат за невиновен в това, че на
03.09.2012 г. в гр. София, бул. "Витоша" № 2 - Софийски градски съд,
Търговско отделение, в качеството на управител и представител на "Ембиент'
ООД, като е имал непогасени, изискуеми и ликвидни парични задължения към
"АВВ - И." ЕООД в общ размер на 34 607, 31 лв., произтичащи от
сключен между горепосочените дружества договор за наем №1 от 30.05.2007 г., и в
30 дневен срок от спиране на плащанията от 04.08.2012 г. до 02.09.2012г.
включително, не е поискал от Софийски градски съд, Търговско отделение, да
открие производство по несъстоятелност /чл. 608, ал. 1 от ТЗ
"Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение по търговска сделка или правно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане"; чл. 608, ал. 2 от ТЗ "Неплатежоспособността се предполага,
когато длъжникът е спрял плащанията/, поради което и на основание чл. 304 НПК
го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Срещу
така постановената оправдателна присъда е подаден протест от СРП, по който е
образувано ВНОХД № 6088/2017 г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав. С Решение № 556/15.05.2018 г. въззивният съд
е потвърдил изцяло опрадателната присъда на районния съд и тя е влязла в
законна сила на 15.05.2018г.
От приложените по делото ДП № 15356/2014г. на СДВР,
НАХД № 7783/2016г. на СРС, НО, 108 състав, вчнд № 3183/2016г. на СГС, НОХД №
14057/2016г. на СРС, НО, 108 състав, и ВНОХД № 6088/2017 г. на СГС се
установява, че наказателното производство срещу А. е започнало на 05.01.2016 г.,
когато е привлечен като обвиняем за извършено на 03.09.2012 г. престъпление по
чл.227 б, ал.2, вр. ал.1 от НК, и е приключило на 15.05.2018 г., когато
оправдателната присъда е влязла в сила.
Спорен въпрос по делото е дали ответникът Столична
дирекция на вътрешните работи/СДВР/ е легитимиран да отговаря за вреди от
незаконно обвинение солидарно с Прокуратурата на Република България.
Отговорността на Прокуратурата на Република България произтича от разпоредбите на чл.
46, ал. 1 НПК и чл.
52, ал. 3 НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за
престъпление от общ характер и осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно, Прокуратурата на Република
България, като централизирана и единна система, е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй
като осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство (чл.
52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по
разследване(чл.
219, ал. 1 НПК).
Съгласно чл.
6, ал. 1 ЗМВР, една от основните дейности, извършвана от органите на МВР е разследване
на престъпления. При разследване на престъпления разследващите органи действат
под ръководството и надзора на прокуратурата, но се независими (чл.
10 НПК) и вземат решенията си по вътрешно убеждение и ръководейки се от закона
(чл.
14 НПК). Макар и да докладват дейността си на прокуратурата,
разследващите органи извършват всички действия по разследването, необходими за
разкриване на обективната истина - чл.
226, ал. 1 НПК; извършват всички действия по предявяване на обвинението и само, когато
са допуснали съществени процесуални нарушения ги отстраняват по указания на
прокурора - чл.
242, ал. 2 НПК, като при условията на чл.
219, ал. 2 НПК, разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със
съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него. Тази
им дейност определя разследващите като правозащитни органи по смисъла на чл.
2 ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във връзка с незаконно обвинение отговаря
МВР, с което се намират в служебни правоотношения. В този смисъл са и
разясненията, дадени с т. 6 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК ВКС.
ВКС в своята практика приема, че няма пречка по иск за
вреди като ответник по делото да бъдат конституирани и разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или
бездействия са настъпили негативните
последици. Обстоятелството, че разследващата дейност се осъществява от отделни,
обособени като самостоятелни юридически лица, структури, не обосновава различен извод. Освен това, предвид правно
организационното положение и уредба в ЗМВР на посочените
структури, ищецът има възможност да насочи иска си и пряко срещу
правосубектното юридическо лице, осъществяващо една от законодателно
възложените на МВР дейности, каквато е тази по разследването на престъпления. В
този смисъл са решение № 373/24.11.2015 г. по гр. д. № 946/2012 г. на ВКС, ІV
ГО, решение № 253/27.10.2016 г. по гр. д. № 457/2016 г. на ВКС, ІV ГО, и др.
В случая ищецът е
насочил иска си освен срещу Прокуратура на
Република България и срещу Столична дирекция на
вътрешните работи/молба от 29.11.2019 г. и допуснато уточнение на исковата
молба в съдебно заседание от 11.12.2019 г./. СДВР е самостоятелно юридическо лице, съгласно чл.
37, ал. 2 ЗМВР и чл.
9, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството
на вътрешните работи, чиито служители са осъществили конкретните разследващи действия в
досъдебното производство.
Поради изложените доводи, неоснователни са възраженията на ответника СДВР, че не е легитимиран да отговаря по иска.
Спорен въпрос е дали ищецът е претърпял
неимуществени вреди и дали са в причинно-следствена връзка с незаконното
обвинение.
От
показанията на св.Арабаджийска – съпруга на ищеца, се установява, че след
образуване на наказателното производство той се е чувствал потиснат,
депресиран, стресиран, омерзен, дискредитиран. Преди започването на
наказателното производство ищецът бил спокоен, лъчезарен, вдъхващ доверие и
респект човек. Така спечелил уважението на свидетелката. Той бил високо
образован - завършил Първа английска гимназия, Благоевградския университет и Университета
„Карнеги Меллон“ и заемал високо положение в обществото. Работил бил като „ВИП директор“ във Вашингтон, в Атланта и в
България. Освен това работел и като „Ай ти консултант“. От неговия „личен имидж“
зависел просперитетът на фирмата, в която работел, защото клиентите се доверявали на неговите консултации.
Ищецът се страхувал, че наказателният процес можел да повлияе на работата му, на клиентите му, на
отношенията с работодателите му. Считал, че съществува опасност да бъде уволнен и да бъде дискредитирана фирмата, в
която работел. По тази причина се чувствал „зле емоционално“, не можел да спи. Нощем се
въртял в леглото по три часа, което пречело и на свидетелката да заспи. Проблемите
със съня на съпруга й се дължали на наказателното дело, тъй като преди това нямал
такива неприятни преживявания. Ищецът се срамувал да споделя със свидетелката,
с родителите си, с брат си, с приятелите си за наказателното дело. Страхувал се,
че близките му могат да променят мнението си за него, макар да го познавали от
години. Той страдал от заболяване „дегенерация на макулата“, но физически не се
чувствал добре, заради делото. Години наред продължили „тези терзания“,
понастоящем продължавал да се чувства „малко депресиран“. Преди празнувал рождените
си дни. Събирал приятели, организирал партита. Сега вече не ги канел, но не
заради пандемията от „Ковид“. Доста преди това престанал да празнува рождените
си дни на големи партита, заради емоционалното си състояние, причинено от
наказателното дело. Роднините на ищеца научили за наказателното дело от самия него, но било
възможно да са видяли и призовка. Свидетелката също научила за делото от ищеца.
Седмица преди сватбата им видяла и призовка.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката относно преживените от ищеца страх, безпокойство,
срам, ограничаване на социалните контакти и душевно страдание от незаконното
обвинение, тъй като същите са непротиворечиви и житейски правдиви в тази част.
Не
бе доказано по делото ищецът да е страдал от депресия. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката в тази част,
тъй като същата няма медицинско образование и е заинтересована от изхода на
делото. Липсват медицински документи, които да установят проявата на това
заболяване и наличието на причинно-следствена връзка с проведеното наказателно
производство, поради което твърденията на ищеца, че е страдал от депресия,
причинена от незаконното обвинение, останаха недоказани.
Недоказано
е и твърдението на А., че незаконното обвинение е довело до влошаване на
здравословното му състояние, изразило се в 60 % трудова неработоспособност по експертно
решение на ТЕЛК. Видно от ЕР на ТЕЛК № 2500/29.09.2016г. на ищеца е определена
60 % трайно намалена работоспособност за срок от три години, считано от
01.09.2019 г. за заболяване: „Наследствени ретинални дистрофии – Кон - Род
дистрофия“. Самото наименование на заболяването сочи на генетична
предопределеност, тъй като се касае за „наследствени ретинални дистрофии“. Не
са ангажирани медицински документи или експертиза, които да установят наличието
на причинно-следствена връзка с проведеното наказателно производство, поради
което твърденията на ищеца в тази насока останаха недоказани.
Представените
по делото доказателства установяват, че спрямо А. е било повдигнато обвинение
за престъпление от общ характер, по което е бил оправдан с влязла в сила
присъда, претърпял е неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
незаконното обвинение, поради което съдът приема за доказани фактите от състава
на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.
Съгласно
съдебната практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III
г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни
решения на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011г. IV
г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на
ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о.
на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при
определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни
обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При определяне
размера на обезщетението съдът отчете
възрастта на ищеца към датата на започване на наказателното производство спрямо
него – 36 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение – умишлено
престъпление по 227 б, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до 3 години или глоба до 5 000 лв.; продължителността на
наказателното производство през периода 05.01.2016 г. - 15.05.2018 г./две
години, четири месеца и 10 дни/, през който ищецът редовно се е явявал за
извършване на следствените действия в досъдебната и съдебна фаза на процеса и
неговото поведение по никакъв начин не е забавило наказателното производство. По
отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение. Съдът отчете обстоятелството,
че А. не е осъждан/свидетелство за съдимост – л.60-61 от ДП № 15356/2014г. на
СДВР/ и тежко е изживял проведения спрямо него наказателен процес, тревожел се
е за бъдещето си, нощем не е спял от притеснения,
изпитвал е чувство на срам и неудобство от роднините и приятелите си, ограничил
е социалните си контакти – престанал е да организира големи партита за
рождените си дни. Ищецът притежава висока професионална квалификация в областта
на компютърните науки, която продължително и последователно е градил в годините
преди образуваното наказателно производство. Наказателният процес се е отразил негативно
на личната му самооценка и е породил силен страх у него за бъдещото му
професионално развитие и доброто му име в обществото. Притеснявал се е, че ще
трябва да напусне работа при евентуална осъдителна присъда спрямо него. От
друга страна съдът отчете обстоятелството, че незаконното обвинение не е
попречило на професионалното развитие на ищеца – същият е продължил да работи
на предишната си работа като „ай ти консултант“, макар работодателят да е знаел
за повдигнатото обвинение. /св.Арабаджийска/.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода 2016
г. – 2018 г., съдът определи обезщетението по справедливост на 7 000 лв., до
който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск за
заплащане на обезщетение за забава в размер на 8168.92 лв. за периода 05.01.2016г.
– 26.09.2018г.:
Ответниците са изпаднали в забава за заплащане на
обезщетението по 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ на 15.05.2018 г., когато е
влязла в сила оправдателната присъда и от тази дата дължат обезщетение за
забава./т.4. от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004 на
ОСГК/. Съдът, чрез счетоводната програма на „Апис“, определи размера на
обезщетението за забава за периода от 15.05.2018 г. до датата на подаване на ИМ – 26.09.2018 г. на
262.50 лв., за който размер и период от време искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 8168.92 лв. и за периода 05.01.2016
г. - 14.05.2018 г. следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в
размер на 35 лв. за държавна такса.
Не са ангажирани доказателства за заплатени разноски
за адвокат, поради което съдът не присъжда такива.
Ищецът не дължи разноски на насрещната страна,
съгласно чл.10 от ЗОДОВ, в редакцията, която е в сила към датата на подаване на
ИМ – 26.09.2018 г. Посочената разпоредба е материалноправна. Съгласно параграф
6, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ/обн. ДВ, бр.94/2019г./, новата редакция на закона, вкл.
и на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) се прилага за искови
молби, подадени след влизането му в сила, а ИМ е подадена на 26.09.2018 г.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, адрес за призоваване: гр. София, бул. „Витоша” № 2 и
Столична дирекция на вътрешните работи с адрес за призоваване: гр.София, ул. „******,
да заплатят солидарно на С.К.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, предложение първо от ЗОДОВ, сумата
от 7 000 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което С.К.А. е оправдан с
присъда от 23.03.2017г. по НОХД № 14057/2016г. на СРС, НО, 108 състав, влязла в
сила на 15.05.2018г./, сумата от 262.50 лв./обезщетение за забава за периода 15.05.2018 г. - 26.09.2018 г./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2018 г. до
окончателното изплащане, като исковете в
останалата част, в която се претендира обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в размер над 7 000 лв. до 30 000 лв. и обезщетение за забава за
сумата над 262.50 лв. до 8168.92 лв. и за периода 05.01.2016г. - 14.05.2018 г.,
като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България и Столична дирекция на вътрешните работи да заплатят на С.К.А.,
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 35
лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: